Дело C-1/14: Решение на Съда (трети състав) от 11 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Grondwettelijk Hof — Белгия) — Base Company NV, по-рано KPN Group Belgium NV, Mobistar NV/Ministerraad (Преюдициално запитване — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/22/ЕО — Членове 4, 9, 13 и 32 — Задължения за предоставяне на универсална услуга и социални задължения — Предоставяне на достъп във фиксирано местоположение и предоставяне на телефонни услуги — Поносимост на тарифите — Специални тарифни схеми — Финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга — Допълнителни задължителни услуги — Мобилни съобщителни услуги и/или абонаменти за интернет)

Решение на Съда (трети състав) от 11 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Grondwettelijk Hof — Белгия) — Base Company NV, по-рано KPN Group Belgium NV, Mobistar NV/Ministerraad

(Дело C-1/14) ( 1 )

„(Преюдициално запитване — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/22/ЕО — Членове 4, 9, 13 и 32 — Задължения за предоставяне на универсална услуга и социални задължения — Предоставяне на достъп във фиксирано местоположение и предоставяне на телефонни услуги — Поносимост на тарифите — Специални тарифни схеми — Финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга — Допълнителни задължителни услуги — Мобилни съобщителни услуги и/или абонаменти за интернет)“

Запитваща юрисдикция

Grondwettelijk Hof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Base Company NV, по-рано KPN Group Belgium NV, Mobistar NV

Ответник: Ministerraad

в присъствието на: Belgacom NV

Диспозитив

Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година, трябва да се тълкува в смисъл, че специалните тарифи и механизмът за финансиране, предвидени съответно в член 9 и в член 13, параграф 1, буква б) от същата директива, се прилагат по отношение на абонаментите за интернет, изискващи свързване с интернет във фиксирано местоположение, но не и за мобилните съобщителни услуги и предоставяните чрез тях абонаменти за интернет. Ако последните услуги се предоставят на територията на страната като „допълнителни задължителни услуги“ по смисъла на член 32 от Директивата за универсалната услуга, националното право не може да предвижда финансирането им посредством механизъм, включващ участието на отделни предприятия.

( 1 ) ОВ C 102, 7.4.2014 г.