31.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/33

Жалба, подадена на 4 юни 2013 г. — Chatzithoma и Chatzithoma/Комисия и Европейска централна банка

(Дело T-329/13)

2013/C 252/56

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподатели: Petros Chatzithoma (Лефкозия, Кипър) и Elenitsa Chatzithoma (Лефкозия, Кипър) (представители: E. Efstathiou, K. Efstathiou и K. Liasidou, δικηγόροι)

Ответник: Европейска централна банка и Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да обяви жалбата им за допустима и основателна;

—

да отмени решението на Еврогрупата от 25 март 2013 г., станало окончателно по силата на решение от 29 март 2013 г. на управителя на Централната Банка на Кипър в качеството на агент и/или представител на Европейската система на централните банки на Европейската централна банка — KDP [kanonistiki diokitiki praxi; подзаконов нормативен акт] 104/2013 — с което е решена „продажбата на определени продукти“ на Cyprus Popular Bank Public Co Ltd и което по същество представлява съвместно решение на Европейската централна банка и на Европейската комисия;

—	при условията на евентуалност — да установи, че посоченото по-горе решение на Еврогрупата по същество представлява решение на Европейската централна банка и/или решение, прието съвместно с Европейската комисия, независимо от неговата форма;

—	да се осъди Европейската централна банка и/или Комисията да заплати/ят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излагат четири правни основания.

Първото основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение е недействително, тъй като то излиза извън обхвата на предоставените с Договора на Европейския съюз правомощия на Европейската централна банка и на Европейската комисия и поради това тези две институции са го приели при надхвърляне на своите правомощия.

Второто основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение нарушава правото на собственост, гарантирано в член 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и в член 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, както е потвърдено и в Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.	Третото основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение е явно необосновано и лишено от правно основание, и е в нарушение на принципа на пропорционалност.

Четвъртото основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение само по себе си противоречи на общоприетите правни принципи, които произтичат от правото на Европейския съюз, и на принципа, че никой не може да се позовава на собствения си пропуск, за да извлече облага и/или да узакони необосновано и/или незаконосъобразно поведение.