3.8.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 226/19 |
Жалба, подадена на 27 май 2013 г. — Fialtor/Комисия и ЕЦБ
(Дело T-294/13)
(2013/C 226/26)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Fialtor Ltd (Белиз, Белиз) (представители: C. Paschalides, Solicitor, и A. Paschalides, lawyer)
Ответници: Европейска централна банка, Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят иска от Общия съд:
— |
да му присъди обезщетение за вреди в размер на 278 925,79 EUR поради това, че условията по точки 1.23—1.27 от Меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. между Кипър и ответниците налагат изисквания, които съставляват грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти, а именно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека, |
— |
да обяви тези условия за недействителни и да разпореди спешно преразглеждане на актовете за финансова помощ по членове 14—18 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (наричан по-нататък „Договорът за ЕМС“) на основание член 19 от същия договор с оглед съобразяването им с решението на Общия съд, и |
— |
доколкото поисканото по-горе обезщетение не е свързано с факта, че съответните условия евентуално ще бъдат отменени, да присъди обезщетение за вреди поради нарушение на член 263 ДФЕС. |
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.
1. |
По първото правно основание се твърди, че съответните условия от Меморандума за разбирателство налагат изисквания, които съставляват „грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти“ (1), като се има предвид следното:
|
2. |
По второто правно основание се твърди, че взети заедно, следните нарушения са дотолкова съществени, че следва да се разглеждат като грубо нарушение на норми от по-висш ранг:
|
3. |
По третото правно основание се твърди, че отнемането на влоговете на жалбоподателя не е необходимо, нито пропорционално. |
4. |
По четвъртото правно основание се твърди, че ответниците са причина за отнемането на банковите влогове на жалбоподателя, тъй като ако не беше допуснатото от тях грубо нарушение, банковите влогове на жалбоподателя щяха да бъдат защитени предвид правата по Хартата и Протокола, и че поради това причинените на жалбоподателя вреди са преки и са били предвидими. |
5. |
По петото правно основание се твърди, че ако изложените по-горе твърдения се приемат за основателни, съответните условия трябва да бъдат обявени за недействителни, независимо че са адресирани към Кипър, тъй като засягат пряко и лично жалбоподателя, доколкото самите условия и начинът на прилагането им са в противоречие с Договора и/или нормите за прилагането му и/или — ако се приеме, че отнемането на банковите влогове на жалбоподателя застрашава началата на правовата държава в разрез с член 6, параграф 1 ДЕС — съставляват злоупотреба с власт. |
(1) Вж. Решение от 2 декември 1971 г. по дело Zuckerfabrik Schoeppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975.
(2) Член 52, параграф 1 от Хартата.