20.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/46

Жалба, подадена на 21 май 2013 г. — SACBO/Комисия и TEN-T EA

(Дело T-270/13)

2013/C 207/77

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Società per l'aeroporto civile di Bergamo-Orio al Serio SpA (SACBO SpA) (Grassobbio (BG), Италия) (представители: M. Muscardini, avvocato, G. Greco, avvocato)

Ответник: Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение в частта, в която определени външни разходи се приемат за недопустими, като по този начин се намалява дължимото съфинансиране и се иска възстановяване на сумата от 158 517,54 EUR с всички произтичащи правни последици.

—

да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението от 18 март 2013 г., прието от Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T EA), с предмет „Прекратяване на действие 2009-IT-91407-S- „Проучване на интермодалното развитие на летището в Бергамо — Orio al Serio“ — Решение на Комисията C(2010)4456 (1)“ в частта, в която разходите във връзка с дейности 1, 2.1, 4, 5, 6 e 7, отдавна изпълнени, се приемат за недопустими и следователно за неотговарящи на условията за финансиране, като се иска възстановяване на сумата от 158 517,54 EUR.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят извежда пет правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 13, параграф 1 от Регламент ЕО № 680/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г., както и на членове III.4.2.2 и III.4.2.3 от Решение на Комисията (2010) 4456 от 24 юни 2010 г.

—

В това отношение се посочва пропускането на процедурата по „подаване на жалба“ съгласно член III.4.2.3 от решението за отпускане на финансиране.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 17, параграфи 2 и 6 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г., на член 296, параграф 2 от ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и нарушение на член II.2.3 от Решение на Комисията (2010) 4456 от 24 юни 2010 г.

В това отношение жалбоподателят посочва:

—

противоречивост на мотивите в частта, в която се твърди, че е налице необосновано „разделяне на обществената поръчка“, а от друга страна се твърди, че „предметът на обществената поръчка“ бил „толкова свързан“, че въпросните обществени поръчки трябвало да бъдат предмет на единна процедура по възлагане;

—

неправилност на твърдението относно неправомерното разделяне на единна обществена поръчка, тъй като то е опровергано от Решение на Комисията (2010) 4456 от 24 юни 2010 г.;

—

липса на каквото и да било разделяне на обществените поръчки или подразделяне на проектите;

—

неприложимост на Директива 2004/17/ЕО към обществените поръчки под минималния праг предвид липсата на трансграничен интерес.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на член I.3.1 от Решение на Комисията (2010) 4456 от 24 юни 2010 г., на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

В това отношение жалбоподателят посочва:

—

противоречивост на мотивите, тъй като са в противоречие с действията, за които TEN-T EA е приела и одобрила план за стратегическо действие и доклад за напредъка на работите;

—

съответствие на осъществените от SACBO дейности с предмета на съфинансиране.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 40, параграф 2, букви б), в) и г) от Директива 2004/17/ЕО

В това отношение жалбоподателят посочва:

—

неприложимост на Директива 2004/17/ЕО към обществените поръчки, предмет на съфинансиране, тъй като имат за предмет „проучване“ и „изследвания“;

—

невъзможност да се пристъпи към конкурентно възлагане поради наложените в решението за съфинансиране срокове.

5.

Петото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност.

Жалбоподателят смята, че ответниците са нарушили принципа на пропорционалност, тъй като към твърдяното нарушение е приложен по-тежък режим в сравнение с предвидения в случай на прекратяване на съфинансирането.

(1)  „Closure of Action no 2009-IT-91407-S- „STUDY FOR BERGAMO-ORIO AL SERIO AIRPORT DEVELOPMENT INTERMODALITY“ - Commission Decision C(2010)4456“