11.1.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/24

Жалба, подадена на 6 ноември 2013 г. — FK/Комисия

(Дело T-248/13)

2014/C 9/39

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: FK (Дамаск, Сирия) (представители: E. Grieves, Barrister, и J. Carey, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Регламент (ЕО) № 14/2007 на Комисията от 10 януари 2007 година за изменение за 74-ти път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета (ОВ L 6, стр. 6) в частта относно жалбоподателя, както и решението на Комисията от 6 март 2013 г. да го остави в списъка,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага 5 правни основания.

1.	В първото правно основание се твърди, че обжалваното решение не е прието своевременно или в разумен срок.

Във второто правно основание се твърди, че Комисията не е извършила обоснована самостоятелна преценка дали жалбоподателят отговаря на релевантните критерии. По-специално жалбоподателят заявява, че Комисията: а) не е поискала и/или получила доказателства за съответните твърдения; б) не се е уверила, че мотивите съвпадат с посочените от Комитета по санкциите на Организацията на обединените нации и не е потърсила и/или получила достатъчно подробности във връзка с твърденията, които да дадат възможност на жалбоподателя действително да изрази становище по тях; в) не е проверила дали някои от твърденията не се основават на доказателства, опорочени поради изтезания; и г) не е потърсила и/или получила релевантни оневиняващи доказателства.

3.	В третото правно основание се твърди, че Комисията не е разпределила правилно тежестта на доказване и не е приложила правилен стандарт на доказване.

В четвъртото правно основание се твърди, че мотивите, изложени от Комисията, са неправомерни, тъй като: а) нито едно от твърденията не се подкрепя с доказателства, поради което не е установена тяхната основателност; б) някои твърдения са недостатъчно ясни, поради което жалбоподателят не може ефективно да ги оспори; в) някои твърдения са толкова отдалечени във времето и/или неясни, че нямат рационална връзка с релевантните критерии; и г) някои твърдения са в разрез с оневиняващите доказателства.

5.	В петото правно основание се твърди, че Комисията не е извършила проверка за пропорционалност, претегляйки основните права на жалбоподателя и твърдяната му реална лична опасност.