18.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 141/24 |
Жалба, подадена на 14 март 2013 г. — First Islamic Investment Bank/Съвет
(Дело T-161/13)
2013/C 141/44
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: First Islamic Investment Bank Ltd (Labuan, Малайзия) (представители: B. Mettetal и C. Wucher-North, lawyers)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
— |
да отмени параграф I.I.10 от приложението към Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 356, стр. 71), |
— |
да отмени параграф I.I.10 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 356, стр. 55), доколкото засяга жалбоподателя, |
— |
да осъди ответника да заплати наред с направените от него съдебни разноски и тези на жалбоподателя. |
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.
1. |
Първото основание е изведено от твърдението, че жалбоподателят не съдействал на посочените образувания за нарушаването на разпоредбите на ЕС, свързани с Иран, и не подпомагал финансово иранското правителство. Той не служил и като посредник за прехвърлянето на средства, свързани с ирански петрол. Следователно материалните критерии за включването му в спорните приложения към Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година и към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година не били изпълнени и/или Съветът допуснал явна грешка в преценката. Освен това Съветът не извършил надлежна проверка. |
2. |
Второто основание е изведено от твърдението, че Съветът нарушил процесуалното задължение за излагане на мотиви в приложенията към Решение 2012/829/ОВППС и към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета, както и за спазване на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита. |
3. |
Третото основание е изведено от твърдението, че включването на жалбоподателя нарушавало принципа на пропорционалност. |