4.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/28


Жалба, подадена на 15 март 2013 г. — Sea Handling/Комисия

(Дело T-152/13)

2013/C 129/53

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Sea Handling SpA (Somma Lombardo, Италия) (представители: B. Nascimbene, F. Rossi dal Pozzo, M. Merla и L. Cappelletti, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени обжалваното решение, с което Комисията обявява приетите от SEA мерки под формата на увеличения на капитала в полза на SEA Handling за държавни помощи, несъвместими с общия пазар, и разпорежда възстановяването им,

при условията на евентуалност — да отмени член 3 от обжалваното решение в частта му относно разпореждането на Комисията за възстановяване на предполагаемите държавни помощи,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното решение по настоящото дело е същото като по дело T-125/13, Италианска република/Комисия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от няколко нарушения от процесуален характер.

В това отношение се сочи нарушение на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) и на процесуалните права на SEA Handling, както и несъбиране на доказателства по отношение на обхвата на разследвания период поради липсата на разследване и предварителна оценка по отношение на периода 2006—2010 г.

Сочи се и нарушение на принципите на правна сигурност и добра администрация във връзка с продължителността на производството и по-специално необоснованата прекомерна продължителност на предварителното разследване.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с отпускането на публични средства.

В това отношение се сочи липсата на мотиви и на събиране на доказателства по отношение на неангажирането на държавните финанси; както и недоказване на предоставянето на средства от страна на държавата.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с отговорността.

Според жалбоподателя обжалваното решение не се основава на индивидуална преценка на отделните решения за увеличение на капитала и Комисията не е изложила мотивите, поради които счита, че е налице единно намерение за държавно подпомагане в полза на SEA Handling за периода 2002—2010 г.

В това отношение се посочва още, че сочените от Комисията улики са негодни да докажат отговорността на държавата за мерките, като Комисията е пропуснала да разгледа приведените от страните елементи за доказване на липсата на отговорност на държавата за мерките.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с доктрината за частния инвеститор.

Според жалбоподателя Комисията не е доказала, че в конкретния случай съпоставим със SEA частен инвеститор не се е спрял на възможността за рекапитализация на контролираното от него дружество, а се е ограничила с общо оспорване на правилността на използваните от SEA параметри за целите на управленското му решение.

Можело да бъде изведена и липса на поставяне в контекст на мерките в рамките на групата SEA и неправилна преценка на фактическите обстоятелства по отношение на сравнението между SEA Handling и другите оператори на пазара, както и неправилно прилагане на принципа за частния инвеститор поради липса на анализ на отделните операции по увеличение на капитала.

5.

Петото правно основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 3 ДФЕС.

В това отношение жалбоподателят извежда грешка в прилагането на правото във връзка с приложното поле на Насоките за сектора на летищата, доколкото последните не са приложими към разглеждания случай.

Можело да бъде изведена и явна грешка в преценката и липса на мотиви за прилагането на Насоките за спасяване и преструктуриране [на предприятия в затруднение], доколкото Комисията била преценила неправилно значението на изискването за възстановяване на рентабилността на дружеството в дългосрочен план, неправилно била отхвърлила компенсаторните мерки, предложени от SEA в контекста на преструктурирането на контролираното от него дружество и не била отчела надлежно обстоятелството, че спорните увеличения на капитала били извършени винаги в границите на абсолютно необходимия минимум за преструктуриране на дружеството.

6.

Шестото правно основание е изведено от незаконосъобразност на разпореждането за възстановяване.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на разпореждането за възстановяване поради нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания и задължението за мотивиране.