1

Настоящата жалба има за предмет искане за отмяна, подадено от жалбоподателя, Dyson Ltd, дружество по английското право, което има 4400 наети на работа лица в света и което проектира, произвежда и продава, в повече от шестдесет страни, битови прахосмукачки, чийто събирателен съд за прах функционира без торба, на Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки (OВ L 192, стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).

2

Обжалваният регламент е приет от Европейската комисия с цел да се допълни Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (OВ L 153, стр. 1), по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки.

3

Съгласно член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/30 същата „установява рамка за хармонизирането на националните мерки по отношение на информацията за крайните ползватели, особено посредством етикети и стандартна информация за продуктите, по отношение на консумацията на енергия и когато е приложимо, на други основни ресурси при употреба, както и допълнителна информация, касаеща продукти, свързани с енергопотреблението, като по този начин позволява на крайните ползватели да избират по-ефективни продукти“, и се прилага „за продукти, свързани с енергопотреблението, които при употреба оказват значително пряко или непряко въздействие върху консумацията на енергия и когато е приложимо, на други основни ресурси“.

4

Според член 5, буква a) от Директива 2010/30 държавите членки гарантират, че „доставчиците, които предлагат на пазара или въвеждат в експлоатация продукти, попадащи в обхвата на даден делегиран акт, поставят етикети и фишове в съответствие с […] директива и делегирания акт“.

5

Член 10 от Директива 2010/30, озаглавен „Делегирани актове“, гласи:

„1.   Комисията установява подробните изисквания относно етикетите и фишовете в делегирани актове в съответствие с членове 11, 12 и 13 по отношение на всеки вид продукт съгласно настоящия член.

Когато даден продукт отговаря на критериите, изброени в параграф 2, той попада в обхвата на делегиран акт в съответствие с параграф 4.

Разпоредбите в делегираните актове по отношение на информацията за консумацията на енергия и за други основни ресурси при употреба, посочвана върху етикета и във фиша, дават възможност на крайните ползватели да направят по-добре информиран избор и позволяват на органите за пазарен надзор да проверяват дали продуктите съответстват на представената информация.

Когато делегиран акт съдържа разпоредби по отношение както на енергийната ефективност на даден продукт, така и на консумацията му на основни ресурси, оформлението и съдържанието на етикета подчертават енергийната ефективност на продукта.

2.   Критериите, посочени в параграф 1, са следните:

3.   Когато изготвя проект на делегиран акт, Комисията:

4.   В делегираните актове се посочват по-специално:

6

Член 11 от Директива 2010/30, озаглавен „Упражняване на делегирането“, уточнява следното:

„1.   Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 10, се предоставят на Комисията за срок от пет години, считано от 19 юни 2010 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от шест месеца преди края на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 12.

2.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

[…]“.

7

За да допълни Директива 2010/30 по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки, на 3 май 2013 г. Комисията приема обжалвания регламент.

8

Съгласно член 1, параграф 1 от обжалвания регламент той „определя изисквания за етикетирането и предоставянето на допълнителна продуктова информация за прахосмукачки, захранвани от електрическата мрежа, включително за хибридните прахосмукачки“.

9

Член 3 от обжалвания регламент, озаглавен „Отговорности на доставчиците и времеви график“, гласи:

„1.   Доставчиците гарантират, че от 1 септември 2014 г.:

2.   Използва се форматът на етикета, определен в приложение II, съгласно следния график:

10

В член 5 от обжалвания регламент, озаглавен „Методи на измерване“, се уточнява, че „предоставяната по членове 3 и 4 информация трябва да е получена чрез надеждни, точни и възпроизводими методи на измерване и изчисляване, които са съобразени с общопризнатото съвременно техническо равнище на методите на измерване и изчисляване, определени в приложение VI“.

11

Член 7 от обжалвания регламент, озаглавен „Изменение“, предвижда:

„Комисията следва да преразгледа настоящия регламент с оглед на техническия напредък не по-късно от пет години след влизането му в сила. При преразглеждането следва да се оценят по-специално контролните допустими отклонения, посочени в приложение VII, дали акумулаторните прахосмукачки с нормална големина следва да бъдат включени в обхвата, както и дали е възможно за годишната консумация на енергия, за събирането и обратното изпускане на прах да се използват измервания при отчасти пълен, а не празен събирателен съд за прах“.

12

В точка 1 от приложение VI към обжалвания регламент се уточнява:

„При измерванията и изчисленията за установяване и проверка на съответствието с изискванията на настоящия регламент следва да се използват надеждни, точни и възпроизводими методи, които са съобразени с общопризнатите съвременни методи за измерване и изчисляване, включително хармонизирани стандарти, чиито номера са публикувани за тази цел в Официален вестник на Европейския съюз. Те трябва да са съобразени с техническите определения, условия, формули и параметри, описани в настоящото приложение“.

13

Обжалваният регламент е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 13 юли 2013 г.

14

На 7 октомври 2013 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска отмяната на спорния регламент.

15

С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд същия ден, на основание член 76а, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., жалбоподателят прави искане за разглеждане на делото по реда на бързото производство.

16

С писмо от 31 октомври 2013 г. Комисията представя в секретариата на Общия съд становището си по искането на жалбоподателя за разглеждане на делото по реда на бързото производство.

17

С решение от 26 ноември 2013 г. искането на жалбоподателя за разглеждане на делото по реда на бързото производство е отхвърлено.

18

Въз основа на доклада на съдията докладчик, на 21 ноември 2014 г. Общият съд решава да започне устната фаза на производството.

19

Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 4 февруари 2015 г.

20

Жалбоподателят моли Общия съд:

21

Комисията моли Общия съд:

22

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания. Първото правно основание е изведено от липса на компетентност на Комисията, второто — от липса на мотиви на обжалвания регламент, и третото — от нарушение на принципа на равно третиране.

23

Общият съд приема, че най-напред трябва да се разгледа първото правно основание, след което третото и накрая — второто.

24

С първото правно основание на жалбата жалбоподателят поддържа, че обжалваният регламент е незаконосъобразен, поради това че Комисията е превишила компетенциите си по Директивата.

25

Първото правно основание се състои от две части.

26

В първата част жалбоподателят твърди по-конкретно, че обжалваният регламент заблуждава потребителите, що се отнася до енергийната ефективност на прахосмукачките.

27

Във втората част жалбоподателят упреква Комисията, че в обжалвания регламент не е наложила задължение за информиране за консумацията на основни ресурси при употреба, по-специално торби за прах и филтри.

28

Без изрично да предявява възражение за недопустимост на първото правно основание, Комисията повдига въпроса за неговата допустимост, като отбелязва, че макар жалбоподателят да се позовава на нейната липса на компетентност с оглед на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30, той в действителност твърди, че обжалваният регламент е несъвместим с тази разпоредба. Всъщност той не твърдял, че обжалваният регламент налага задължения или определя изисквания или условия, превишаващи това, което Комисията има право да наложи или да предвиди, а се ограничавал да цитира откъс от член 10, параграф 1 от Директива 2010/30, за да потвърди, че методът за измерване на енергийната ефективност е трябвало да бъде дефиниран на базата на тестове, проведени с пълен събирателен съд, и е трябвало да се предвидят изисквания по отношение на торбите за прах и филтрите като основни ресурси.

29

Следователно жалбоподателят оспорва преценката на фактите и нормотворческите решения на Комисията при изпълнението на мандата, поверен ѝ от Директивата, като Комисията предоставя все пак на преценката на Общия съд въпроса дали първото правно основание трябва да бъде обявено за недопустимо на това основание поради неспазване на изискването, предвидено в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

30

Щом като Комисията приканва Общия съд да прецени допустимостта на първото правно основание, несъмнено без изрично да предявява възражение за недопустимост на това правно основание, трябва да се провери неговата допустимост, преди съответно да се разгледа основателността му.

31

По същество Комисията поддържа, че тъй като то не цели преценка на компетентността на Комисията, а на законосъобразността по същество на обжалвания регламент, първото правно основание не отговаря непременно на изискванията по член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

32

В това отношение трябва да се припомни, че съгласно текста на тази разпоредба, в новата редакция на член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд, жалбата „съдържа […] предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи […], както и кратко изложение на посочените основания“.

33

В случая обаче трябва да се констатира, че жалбата отговаря на изискванията по член 76, буква г) от Процедурния правилник в новата му редакция.

34

Всъщност не може сериозно да се оспорва, че жалбоподателят, освен че е уточнил, и то недвусмислено, предмета на спора в точка 2 от жалбата, също така е изложил, поне накратко, основанията, изтъкнати в подкрепа на жалбата, в точки 66—102 от жалбата, от които първото правно основание, изведено от липса на компетентност на Комисията, в точки 66—84 от жалбата, независимо от относимия характер на доводите, които са изтъкнати в подкрепа на това правно основание, както е формулирано в жалбата, съответно неотносимия характер на довод, който изобщо не засяга допустимостта на правното основание, в чиято подкрепа той е формулиран.

35

Следователно, що се отнася до липсата на компетентност на Комисията, първото правно основание на жалбата е допустимо с оглед на изискванията по член 76, буква г) от Процедурния правилник в новата му редакция.

36

В самото начало следва да се отбележи, че от писмените изявления на жалбоподателя пред Общия съд е видно, че с първото правно основание той не се позовава на самата липса на компетентност на Комисията за приемането на делегирания регламент, а оспорва по-скоро по същество упражняването на тази компетентност.

37

При това положение Общият съд приема, че жалбоподателят с първото си правно основание изтъква явна грешка в преценката, допусната от Комисията при приемането на обжалвания регламент.

38

На първо място, в самото начало трябва да се припомни, че съдът на Европейския съюз е признал на органите на Съюза в рамките на упражняването на възложената им компетентност широко право на преценка в областите, в които техните действия предполагат да се направи избор както от политическо, така и от икономическо или социално естество и в които са призвани да извършват комплексни преценки. Дори при наличието на такова право обаче органите на Съюза са длъжни да основат избора си на критерии, които са обективни и подходящи с оглед на преследваната от съответното законодателство цел, като вземат предвид всички фактически обстоятелства, както и наличните технически и научни данни към момента на приемане на въпросния акт (вж. решение от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique и Lorraine и др., C‑127/07, Сб., EU:C:2008:728, т. 57 и 58 и цитираната съдебна практика).

39

Съгласно постоянната съдебна практика, при положение че органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално при преценката на много сложни факти от научен и технически характер при определяне на обхвата и естеството на приеманите от тях мерки, контролът на съда на Съюза трябва да се сведе до проверка дали упражняването на това право не е опорочено поради явна грешка или поради злоупотреба с власт и също дали тези органи явно не са превишили пределите на правото си на преценка (решение от 21 юли 2011 г., Etimine, C‑15/10, Сб., EU:C:2011:504, т. 60).

40

На второ място и що се отнася до целите на Директива 2010/30, най-напред трябва да се подчертае, че от нейните съображения 4 и 5 е видно, че тя се стреми към „[п]одобряване[то] на ефективността на продуктите, свързани с енергопотреблението, посредством информиран избор от страна на потребителите“, „предоставянето на точна, подходяща и съпоставима информация за конкретната консумация на енергия от продукти, свързани с енергопотреблението, [което] следва да окаже влияние върху крайните ползватели при избора им в полза на онези продукти, които при употреба консумират или водят непряко до консумацията на по-малко енергия и други основни ресурси“, така че, от една страна, „производителите да предприемат стъпки за намаляване на консумираната енергия и други основни ресурси от продуктите, които те произвеждат“, и от друга страна, „косвено да [се] насърчи рационалното използване на тези продукти“, като тази информация „[ще допринесе], за да се постигне целта на ЕС за 20 % енергийна ефективност“.

41

По-нататък, от съображение 13 от Директива 2010/30 е видно, че „продуктите, свързани с енергопотреблението, при употреба оказват пряко или непряко въздействие върху консумацията на множество разнообразни форми на енергия, като електричеството и газта са най-важните сред тях“, така че Директива 2010/30 „следва да обхваща всички продукти, свързани с енергопотреблението, които оказват пряко или непряко въздействие върху консумацията на енергия, независимо от формата на енергията, по време на употреба“.

42

Накрая, съображение 14 от Директива 2010/30 гласи, че „продуктите, свързани с енергопотреблението, които оказват голямо пряко или непряко въздействие върху консумацията на енергия или съответно на други основни ресурси и които дават адекватна възможност за повишаване на ефективността следва да бъдат обхванати от делегиран акт, когато предоставянето на информация с помощта на етикети може да стимулира крайните ползватели да купуват по-ефективни продукти“.

43

Именно в светлината на тези съображения трябва да се преценява дали първото правно основание е основателно в частта му, в която по същество е изведено от явни грешки в преценката.

44

В първата част на първото правно основание жалбоподателят поддържа, че прилагането на обжалвания регламент, който налага провеждане на тестове с празен събирателен съд, би довело, първо, до отчитане на неточна информация, второ, до невключване в информацията, която трябва да се предостави, на данните за енергийната ефективност „по време на употреба“, трето, до това да не се насърчават производителите да инвестират с оглед на подобряване на енергийната ефективност на прахосмукачките и четвърто, да се поставят етикети, които не позволяват да се постигне целта за намаляване на консумацията на енергия, но биха могли, напротив, да доведат до нейното повишаване.

45

На първо място, жалбоподателят упреква Комисията по същество, че заблуждава потребителите, що се отнася до консумацията на енергия от прахосмукачките, тъй като ефективността на почистване ще се измерва само с тестове с празен събирателен съд.

46

Безспорно, не може да се изключи, че ефективността на засмукване на прахосмукачка с пълен събирателен съд и следователно произтичащата от това енергийна ефективност са намалени поради натрупването на прах.

47

Същевременно не може да се упреква Комисията, че не е изискала провеждането на тестове с пълен събирателен съд, ако по силата на нейните широки правомощия на преценка е могла да прецени, че тези тестове все още не са надеждни, точни и възпроизводими.

48

Впрочем независимо от наличието на широко право на преценка на Комисията при изработването на тестовете, следва да се отбележи, че по отношение на възпроизводимия характер на тестовете, провеждани с пълен събирателен съд, Комисията констатира липсата на провеждане на „кръгови“ тестове между лаборатории, позволяващи да се определи тази възпроизводимост.

49

В това отношение, макар и жалбоподателят да изтъква многобройни доводи с цел да докаже надеждността и точността на теста, проведен с пълен събирателен съд, това не променя факта, че продължават да съществуват съмнения относно възпроизводимостта на посочения тест.

50

Действително, както правилно отбелязва Комисията, определянето на възпроизводимостта на тестовете изисква на практика провеждането на „кръгови“ тестове между лаборатории, които целят да се гарантира правилността на резултатите, постигнати с провеждането на тестове, повторени в различни лаборатории посредством единна извадка.

51

Трябва да се констатира обаче, че жалбоподателят посочва само един лабораторен тест, който според него позволява да се удостовери неговата възпроизводимост, така че възпроизводимостта на теста, проведен с пълен събирателен съд, не е достатъчно установена, за да бъде доказана явна грешка в преценката, допусната от Комисията.

52

В допълнение на това и обратно на твърдяното от жалбоподателя, „кръговите“ тестове между лаборатории са извършвани по отношение на тестовете, проведени с празен събирателен съд, както е видно от анализ на въздействието, изготвен от Комисията преди приемането на обжалвания регламент, така че тяхната възпроизводимост е удостоверена.

53

При това положение не може да се постанови, в рамките на ограничен контрол, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е привилегировала тест, проведен с празен събирателен съд, а не тест, проведен с пълен събирателен съд.

54

Следователно оплакването на жалбоподателя, изведено по същество от явни грешки в преценката относно задължението за провеждане на тест с празен събирателен съд, трябва да се отхвърли.

55

На второ място, жалбоподателят упреква Комисията по същество, че не е изисквала информация за енергийната ефективност на прахосмукачките по време на тяхната употреба, при положение че тестовете, проведени с празен събирателен съд, не позволяват да се отчете енергийната ефективност в реални условия на употреба.

56

В това отношение несъмнено трябва да се припомни, че в съответствие със съображения 2, 5, 13, 14 и 19 от Директива 2010/30, в член 1, параграф 1 от нея се предвижда информирането на крайните ползватели по отношение на консумацията на енергия и когато е приложимо, на други основни ресурси „при употреба“, а в параграф 2 — че Директива 2010/30 се прилага за продукти, свързани с енергопотреблението, които „при употреба“ оказват значително пряко или непряко въздействие върху консумацията на енергия и когато е приложимо, на други основни ресурси (вж. също член 2, букви a), в), д) и е), член 3, параграф 1, буква б) и член 4, буква a) от Директива 2010/30).

57

Също така, член 10, параграф 1, трета алинея от Директива 2010/30 се позовава на разпоредбите в делегираните актове по отношение на информацията за консумацията на енергия и за други основни ресурси „при употреба“ на продукта, посочвана върху етикета и във фиша.

58

Със сигурност, ако мерките за изпитване на енергийната ефективност на прахосмукачките са извършвани въз основа на тестове, проведени с празен събирателен съд, не е изключено прахосмукачката да не е била използвана преди провеждането на теста.

59

Това не променя факта, че доводите на жалбоподателя в това отношение се опират на прекалено широко тълкуване на израза „при употреба“, след като е трудно предвидимо да се изпитва ефективността на почистване на прахосмукачка, без да се премине към употреба на същата, било то и първата.

60

При това положение оплакването на жалбоподателя, изведено по същество от явна грешка в преценката, що се отнася до липсата на информация за енергийната ефективност на прахосмукачката „при употреба“, трябва да бъде отхвърлено.

61

На трето място, жалбоподателят приема по същество, че обжалваният регламент е незаконосъобразен, тъй като не насърчава производителите на прахосмукачки да избират най-добрите проектни решения в посока на подобряване на енергийната ефективност.

62

В това отношение следва да се припомни, че член 7 от обжалвания регламент предвижда, че Комисията следва да преразгледа този регламент с оглед на техническия напредък не по-късно от пет години след влизането му в сила и че при преразглеждането следва да се оцени по-специално дали е възможно да се използват методи на измервания при отчасти пълен, а не празен събирателен съд за прах.

63

При това положение, за да се отхвърли този довод, е достатъчно да се приеме, че — обратно на изтъкваното от жалбоподателя — производителите на прахосмукачки „с торба“ трябва с оглед на член 7 от обжалвания регламент да преценят точно бъдещите възможности за развитие.

64

Следователно не може да се поддържа, че обжалваният регламент не насърчава производителите на прахосмукачки да избират най-добрите проектни решения в посока на подобряване на енергийната ефективност.

65

По този начин оплакването на жалбоподателя, изведено по същество от явна грешка в преценката, що се отнася до липсата на насърчаване на производителите да подобряват енергийната ефективност, също трябва да бъде отхвърлено.

66

На четвърто и последно място, жалбоподателят упреква Комисията по същество, че е въвела в обжалвания регламент задължения за информиране, които няма да позволят да се постигне целта за намаляване на консумацията на енергия, но биха могли, напротив, да доведат до нейното повишаване.

67

За да се отхвърли този довод, е достатъчно да се отбележи, че той се основава на изключително спекулативни данни, които не могат да опорочат обжалвания регламент с явна грешка в преценката.

68

Следователно оплакването на жалбоподателя, изведено по същество от явна грешка в преценката, що се отнася до задължения за информиране, които няма да позволят да се постигне целта за намаляване на консумацията на енергия, трябва да бъде отхвърлено.

69

Следователно първата част на първото правно основание следва да се отхвърли в частта, в която по същество е изведено от явни грешки в преценката.

70

Поради това първата част на първото правно основание следва да се отхвърли.

71

В рамките на втората част на първото правно основание жалбоподателят упреква Комисията, че не е наложила задължения за информиране относно използването на консумативи, макар че е била задължена да направи това по силата на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30.

72

В рамките на втората част на първото правно основание жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е наложила никакво задължение за информиране относно използването на консумативи, а именно торби за прах и филтри, макар че от една страна, Комисията имала задължението да управлява предоставената на потребителите информация относно консумацията на основни ресурси при употреба и че от друга страна, торбите за прах и филтрите съставляват основни ресурси, консумирани при употреба.

73

В това отношение следва да се припомни, че несъмнено от член 1, параграф 2 от Директива 2010/30 произтича, че същата се прилага „за продукти, свързани с енергопотреблението, които „при употреба“ оказват значително пряко или непряко въздействие върху консумацията на енергия и когато е приложимо, на други основни ресурси“.

74

Това не променя факта, че съгласно член 2, буква в) от Директива 2010/30 „другите основни ресурси“ по смисъла на тази директива са дефинирани като „вода, химикали или други вещества, използвани от даден продукт при нормална употреба“.

75

Не може обаче сериозно да се поддържа, че консумативите, за които става въпрос, а именно торби за прах и филтри, трябва да се считат за вода, за химикали или вещество по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2010/30.

76

Затова оплакването на жалбоподателя, изведено по същество от явна грешка в преценката, що се отнася до липсата на информация за консумативите, трябва да бъде отхвърлено.

77

Следователно втората част на първото правно основание — и оттам първото правно основание в неговата цялост — трябва да бъде отхвърлено.

78

В рамките на третото правно основание на жалбата жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране.

79

Според жалбоподателя Комисията е нарушила принципа на равно третиране, като е облагоприятствала прахосмукачките с торба за прах за сметка на прахосмукачките без торба за прах или на прахосмукачките, действащи въз основа на „циклонна“ технология, тъй като загубата на смукателна способност в резултат на задръстване — свойство по-специално на прахосмукачките с торба за прах — не може да бъде установена чрез тестване „в чисто състояние“. Освен това тези тестове не позволявали да се установят иновациите, направени от производителите на прахосмукачки без торба за прах и на прахосмукачките, основани на „циклонна“ технология — някои от които са годни да избегнат задръстването и да запазят постоянна смукателна способност в хода на тяхната употреба.

80

В обжалвания регламент Комисията, за да измери ефективността на почистване на прахосмукачките, била предвидила единен тест с празен събирателен съд както за прахосмукачките, действащи въз основа на „циклонна“ технология, така и за прахосмукачките с торба за прах, така че се абстрахирала от факта, че за разлика от прахосмукачките, действащи въз основа на „циклонна“ технология, прахосмукачките с торба за прах не могат да бъдат изпитвани с тестове с празен събирателен съд, след като тези прахосмукачки са предварително предназначени постепенно да се пълнят с прах в хода на тяхната употреба.

81

Така, докато прахосмукачките, действащи въз основа на „циклонна“ технология били специално проектирани да смекчат влошаването на енергийната ефективност поради натрупването на прах, енергийната ефективност на прахосмукачките с торба за прах намалявала поради запушването на порите на торбата вследствие на натрупването на прах, разлика, която тестът с празен събирателен съд, наложен с обжалвания регламент, не можел да отрази.

82

От това следвало, че обжалваният регламент облагоприятства прахосмукачките с торба за прах за сметка на прахосмукачките, действащи въз основа на „циклонна“ технология.

83

Комисията от своя страна поддържа, че обжалваният регламент не налага да се изпитват прахосмукачките с празен събирателен съд, понеже просто изисква прилагането на надеждни, точни и възпроизводими методи на измерване и изчисляване, които са съобразени с общопризнатото съвременно техническо равнище на методите на измерване и изчисляване, а такива методи все още не съществуват за пълен с прах събирателен съд.

84

Комисията смята, че не е трябвало да чака появата на такива методи, за да приеме регламент за енергийното етикетиране на прахосмукачки, защото в противен случай е вероятно никога да не бъде в състояние да приеме нормативни разпоредби в тази област, при положение че винаги ще има производители, претендиращи, че техните нови технологии не се отчитат според действителната им стойност от наличните методи за изпитване и че следователно те ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение чрез прилагането на последните.

85

В това отношение следва да се приеме, че с третото правно основание на жалбата жалбоподателят поддържа по същество, че обжалваният регламент нарушава принципа на равно третиране, като третира сходно различни положения, що се отнася до метода за измерване на ефективността на почистване на прахосмукачките.

86

По този начин преценката на основателността на третото правно основание предполага да се реши въпросът дали прилагането на единен метод, каквито и да са подробните изисквания, за измерване на ефективността на почистване на прахосмукачките с торба за прах, без торба за прах и действащи въз основа на „циклонна“ технология, предвиден в обжалвания регламент, нарушава принципа на равно третиране.

87

В самото начало следва да се отбележи, че обжалваният регламент е делегиран акт по Директива 2010/30, която в своя член 1 предвижда рамка за хармонизирането на националните мерки по отношение на информацията за крайните ползватели, особено посредством етикети и стандартна информация за продуктите, по отношение на консумацията на енергия и когато е приложимо, на други основни ресурси при употреба, както и допълнителна информация, касаеща продукти, свързани с енергопотреблението, като по този начин позволява на крайните ползватели да избират по-ефективни продукти.

88

За тази цел член 10, параграф 1 от Директива 2010/30 предвижда, че Комисията установява подробните изисквания относно етикетирането посредством делегирани актове. Според трета алинея на същия параграф разпоредбите в делегираните актове по отношение на информацията за консумацията на енергия и за други основни ресурси при употреба, посочвана върху етикета, дават възможност на крайните ползватели да направят по-добре информиран избор.

89

В член 10, параграф 4, буква б) от Директива 2010/30 се предвижда също така, че в делегирания акт се посочват стандартите или методите на измерване, които да се използват за получаване на информацията, посочена в член 1, параграф 1 от същата директива.

90

Така обжалваният регламент като делегиран акт гласи в член 5, че предоставяната информация трябва да е получена чрез надеждни, точни и възпроизводими методи на измерване и изчисляване, които са съобразени с общопризнатото съвременно техническо равнище на методите на измерване и изчисляване, както това е посочено в приложение VI от този регламент.

91

В конкретния случай обаче не се оспорва, че посочените методи са единни и не провеждат разграничение в зависимост от вида на прахосмукачката, по-конкретно от това дали става въпрос за прахосмукачка с торба за прах или за прахосмукачка без торба за прах.

92

Следователно трябва да се провери дали Комисията в обжалвания регламент е нарушила принципа на равно третиране, като е наложила единен тест за оценяване на ефективността на почистване на прахосмукачките без торба за прах, като произвежданите от жалбоподателя, и на прахосмукачките с торба за прах.

93

В това отношение трябва да се припомни, че Комисията е длъжна да спазва общите принципи на правото, сред които е принципът на равно третиране, както е тълкуван от юрисдикциите на Съюза, и че по силата на принципа на равно третиране Комисията не може да третира по различен начин сходни положения или да третира еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решения от 29 март 2012 г., Комисия/Естония, C‑505/09 P, Сб., EU:C:2012:179, т. 64, от 19 ноември 2009 г., Denka International/Комисия, T‑334/07, Сб., EU:T:2009:453, т. 169 и от 7 март 2013 г., Полша/Комисия, T‑370/11, Сб., EU:T:2013:113, т. 30).

94

Същите изисквания се налагат на Комисията, когато действа в рамките на делегиран акт въз основа на компетентност, която ѝ е възложена с директива, както в случая.

95

По настоящото дело, на първо място, трябва да се констатира, че Комисията не оспорва използването на единен метод за измерване, за да се изпитва ефективността на почистване на прахосмукачките, независимо дали става въпрос за прахосмукачки с торба за прах, или за прахосмукачки без торба за прах.

96

На второ място, трябва също да се констатира, че Комисията не оспорва и различията в технологично отношение, които отграничават прахосмукачките с торба за прах и прахосмукачките без торба за прах.

97

Комисията всъщност не оспорва, че прахосмукачките без торба за прах са прахосмукачки, използващи „циклонна“ технология, тоест техника за механично отделяне на частиците в суспензия в течност, която позволява да се отделят прашинките от въздуха посредством центробежната сила (отдалечаване на телата от центъра на въртене), като тогава прашинките се събират в твърд събирателен съд, така че повече не са нужни нито централен филтър, нито торба, тъй като въздухът се завихря толкова бързо, че прахта се изхвърля постоянно от въздушната струя.

98

Тя не оспорва и че за прахосмукачките с торба прахта се отлага в торба, така че порите на торбата се запушват постепенно в процеса на напълването на торбата и в резултат на това мощността на засмукване на прахосмукачката може да намалее поради по-малък интензитет на движение на въздуха.

99

Комисията също така изрично признава, че „натрупването на прах може да повлияе на ефективността“.

100

Комисията признава и наличието на обективни разлики между прахосмукачките без торба и прахосмукачките с торба за прах.

101

На трето място, това не променя факта, че Комисията оспорва методологията, на която се основават различните резултати, представени от жалбоподателя и потвърждаващи загубата на смукателна способност на прахосмукачките с торба, тъй като посочената методология не е нито надеждна, нито точна, нито възпроизводима.

102

Според Комисията тестът, посочен в обжалвания регламент, е единственият, който може да отчете ефективността на почистване на прахосмукачките, и предлаганите от жалбоподателя тестове не са нито надеждни, нито точни, нито възпроизводими, като се имат предвид наличните технически и научни данни към момента на приемане на обжалвания регламент, така че еднаквото третиране на прахосмукачките без торба и прахосмукачките с торба за прах било обосновано.

103

Според съдебната практика обаче еднаквото третиране на различни положения е обосновано, ако се основава на обективен и подходящ критерий (вж. в този смисъл решение Arcelor Atlantique и Lorraine и др., т. 38 по-горе, EU:C:2008:728, т. 47).

104

Следователно трябва да се провери дали обосновката, представена от Комисията, е обективна и подходяща с оглед на преследваните от Директива 2010/30 цели.

105

В случая жалбоподателят препотвърждава, че тестовете, проведени с пълен събирателен съд, дават възможност да се провери ефективността на почистване на прахосмукачките, и изтъква в този смисъл, че норма на Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (Cenelec) вече предвижда пълен и доказан метод за изпитване на ефективността на почистване с пълен събирателен съд и че всички национални потребителски асоциации и организации за оценка използват една или друга форма на тест, проведен с пълен събирателен съд.

106

Без да се произнася, в рамките на второто правно основание на жалбата, по тестовете, провеждани с пълен събирателен съд, Комисията оспорва тези тестове и препраща към член 7 от обжалвания регламент, според който при бъдещо преразглеждане на посочения регламент ще се вземе предвид евентуалната възможност да се въведат надеждни, точни и възпроизводими методи на измерване и изчисляване при използване на пълен с прах, а не празен събирателен съд.

107

В това отношение трябва да се припомни, че съдът на Съюза е признал на органите на Съюза в рамките на упражняването на възложената им компетентност широко право на преценка в областите, в които техните действия предполагат да се направи избор както от политическо, така и от икономическо или социално естество и в които са призвани да извършват комплексни преценки, но че същевременно, дори при наличието на такова право, органите на Съюза са длъжни да основат избора си на критерии, които са обективни и подходящи с оглед на преследваната от съответното законодателство цел, като вземат предвид всички фактически обстоятелства, както и наличните технически и научни данни към момента на приемане на въпросния акт (вж. решение Arcelor Atlantique и Lorraine и др., т. 38 по-горе, EU:C:2008:728, т. 57 и 58 и цитираната съдебна практика).

108

В случая обаче Комисията, като е упражнявала своето право на преценка при приемането на обжалвания регламент, е трябвало да основе избора си на методи за измерване на енергийната ефективност на обективни критерии в съответствие с преследваните от Директива 2010/30 цели, а именно тези, които се състоят в предоставянето на надеждна и еднаква информация на потребителите, за да могат те да избират по-ефективни продукти.

109

В това отношение, както беше отбелязано в точки 70—75 от настоящото решение, самите тестове, провеждани с отчасти пълен събирателен съд, не са били предмет на „кръгови“ тестове между лаборатории, така че тяхната възпроизводимост би могла да бъде поставена под въпрос.

110

При това положение обстоятелството, че предлаганите от жалбоподателя тестове не отговарят едновременно на критериите за надеждност, точност и възпроизводимост, представлява обективна причина, обосноваваща еднакво третиране на прахосмукачки, използващи различни технологии, а именно прахосмукачки с торба и прахосмукачки без торба за прах.

111

Следователно третото правно основание на жалбата следва да се отхвърли.

112

С второто правно основание на жалбата жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС.

113

Според жалбоподателя обжалваният регламент не обяснява достатъчно, и дори изобщо, защо състоянието на „техническия напредък“ не позволява да се провери енергийната ефективност и ефективността на почистване на прахосмукачката, когато събирателният съд е пълен с прах, и защо Комисията е отложила с пет години, в член 7 от обжалвания регламент, разглеждането на тази техника на изпитване.

114

Нито обжалваният регламент, нито изложението на мотивите за предложението, нито подготвителните работи предоставят достатъчно обяснения в това отношение.

115

Освен това преценката на Комисията във връзка с тестовете, провеждани с пълен събирателен съд, била трудно разбираема с оглед на общия контекст и на генезиса на обжалвания регламент, като жалбоподателят препотвърждава, че в целия Съюз постоянната практика е да се изпитва ефективността на почистване на прахосмукачките с пълен събирателен съд за прах, и тази практика била считана за отразяваща ефективността на уреда в реални условия на употреба, както е видно от норма на Cenelec и от всички тестове, извършвани от националните потребителски асоциации и организациите за оценка, и както изтъкват заинтересованите страни, сред които и жалбоподателят, в процеса на консултации, предхождащ приемането на обжалвания регламент.

116

Комисията твърди, че второто правно основание на жалбата потвърждава неразбирането от жалбоподателя на обжалвания регламент, тъй като последният не забранява изпитванията с „пълен с прах“ събирателен съд, а просто изисква да се прилагат „надеждни, точни и възпроизводими методи на измерване и изчисляване, които са съобразени с общопризнатото съвременно техническо равнище на методите на измерване и изчисляване“, като същевременно не съществува никакъв „надежден, точен и възпроизводим метод на измерване“ за изпитванията с „пълен с прах“ събирателен съд, така че Комисията не била длъжна да посочва причините, поради които не е наложила задължението да се извършват изпитвания с такъв събирателен съд.

117

В това отношение трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го е издала, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от 24 ноември 2005 г., Италия/Комисия, C‑138/03, C‑324/03 и C‑431/03, Rec, EU:C:2005:714, т. 54 и цитираната съдебна практика).

118

Това изискване следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (вж. решение Италия/Комисия, т. 117 по-горе, EU:C:2005:714, т. 55 и цитираната съдебна практика).

119

Именно в светлината на тези съображения трябва да се определи дали мотивите на обжалвания регламент са достатъчни, що се отнася до избора на методите на измерване, които са приети в него.

120

Следва да се отбележи, че основните мотиви на обжалвания регламент в това отношение се съдържат в член 7 от обжалвания регламент, озаглавен „Изменение“, който гласи:

„Комисията следва да преразгледа настоящия регламент с оглед на техническия напредък не по-късно от пет години след влизането му в сила. При преразглеждането следва да се оценят по-специално […] дали е възможно за годишната консумация на енергия, за събирането и обратното изпускане на прах да се използват измервания при отчасти пълен, а не празен събирателен съд за прах“.

121

От това следва несъмнено, че член 7 от обжалвания регламент не обяснява изрично и подробно специфичните мотиви, довели Комисията до това да избере приетите методи на измерване.

122

Това не променя факта, че когато става въпрос за акт с нормативен характер, както в настоящия случай, мотивирането може да се ограничи до посочване, от една страна, на цялостното положение, довело до приемането му, а от друга страна, на общите цели, които той си поставя за цел да постигне (решения от 3 юли 1985 г., Abrias и др./Комисия, 3/83, Rec, EU:C:1985:284, т. 30 и от 10 март 2005 г., Испания/Съвет, C‑342/03, Rec, EU:C:2005:151, т. 55).

123

Освен това, ако акт с общо приложение, както в настоящия случай, разкрива съществената част на преследваната от институцията цел, би било прекалено да се изискват конкретни мотиви за отделните видове на направения технически избор (вж. решение от 7 септември 2006 г. Испания/Съвет, C‑310/04, Rec, EU:C:2006:521, т. 59 и цитираната съдебна практика).

124

Целта, преследвана от Комисията в обжалвания регламент, обаче е видна от съображение 4 от посочения регламент, съгласно чийто текст „[и]нформацията, посочена на етикета, следва да бъде получена чрез надеждни, точни и възпроизводими процедури за измерване, които са съобразени с общопризнатите съвременни методи на измерване, включително с посочените в хармонизирани стандарти, когато има такива, приети от европейските организации по стандартизация, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация“.

125

В този смисъл член 5 от обжалвания регламент, озаглавен „Методи на измерване“, предвижда, че „предоставяната […] информация трябва да е получена чрез надеждни, точни и възпроизводими методи на измерване и изчисляване, които са съобразени с общопризнатото съвременно техническо равнище на методите на измерване и изчисляване, определени в приложение VI“.

126

В точка 1 от приложение VI към обжалвания регламент се възпроизвежда съдържанието му, като се уточнява, че „[п]ри измерванията и изчисленията за установяване и проверка на съответствието с изискванията на настоящия регламент следва да се използват надеждни, точни и възпроизводими методи, които са съобразени с общопризнатите съвременни методи за измерване и изчисляване, включително хармонизирани стандарти, чиито номера са публикувани за тази цел в Официален вестник на Европейския съюз“ и които „трябва да са съобразени с техническите определения, условия, формули и параметри, описани в настоящото приложение“.

127

Следователно Комисията е мотивирала в достатъчна степен обжалвания регламент, що се отнася до нейния избор на методите на измерване, които са приети в него.

128

Всъщност от член 7 във връзка с член 5, съображение 4 и точка 1 от приложение VI към обжалвания регламент е видно, че Комисията е приела методи на измерване, основани на тестове, проведени с празен събирателен съд, а не тестове, проведени с пълен събирателен съд, поради факта че не съществуват, с оглед на състоянието на технологичните познания, според Комисията, надеждни, точни и възпроизводими методи на измерване, които са съобразени с общопризнатите съвременни методи на измерване, за да се предприемат измервания, основани на тестове, проведени с пълен събирателен съд, без същевременно да налага изрично единия, а не другия тест.

129

Поради същите мотиви Комисията не е била длъжна да обяснява по-подробно защо, поради състоянието на техническия напредък, в член 7 от обжалвания регламент, тя е отложила с пет години разглеждането на тестове за енергийна ефективност и за ефективност на почистване на прахосмукачката при събирателен съд, пълен с прах.

130

Впрочем, както е видно от разглеждането на първото и третото правно основание на жалбата, мотивите на обжалвания регламент в това отношение по този начин са позволили на жалбоподателя да се запознае със съображенията на Комисията, така че да има възможност да разбере обосновката на приетата мярка, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

131

Тази преценка не може да бъде поставена под въпрос от довода на жалбоподателя във връзка с подготвителните работи, независимо дали става въпрос за становищата на заинтересованите страни, сред които и жалбоподателя, в процеса на консултации, или за изложението на мотивите за предложението, вследствие на които е приет обжалваният регламент.

132

Всъщност, за да се отхвърлят тези доводи, е достатъчно да се отбележи, че те не са насочени срещу обжалвания акт, а срещу актове, предхождащи неговото приемане, така че посочените актове не могат да се вземат предвид с оглед на преценката по настоящото дело на формалната законосъобразност на обжалвания регламент.

133

Жалбоподателят не може да се позовава успешно и на стандарт на Cenelec, и на еднообразната практика на изпитване, дори да се приеме, че те са установени, на националните потребителски асоциации или на организациите за оценка.

134

Всъщност тези съображения се отнасят до законосъобразността на обжалвания регламент по същество, а не до неговата формална законосъобразност, така че те не могат да подкрепят второто правно основание на жалбата, изведено от липса на мотиви.

135

Следователно второто правно основание, а следователно и жалбата в нейната цялост, трябва да се отхвърли.

136

По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да понесе освен собствените си разноски, и разноските на Комисията, съгласно направените от последната искания.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши: