Дело T‑402/13

Orange

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Административно производство — Решение за извършване на проверка — Пропорционалност — Подходящ характер — Необходимост — Липса на произволен характер — Мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 25 ноември 2014 г.

1. Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Приемане на решение за извършване на проверка — Право на преценка на Комисията — Граници — Спазване на принципа на пропорционалност

   (член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2. Конкуренция — Разпределяне на правомощията между Комисията и националните органи за защита на конкуренцията — Решение на национален орган за защита на конкуренцията, с което се поемат задължения или се установява липсата на необходимост от намеса — Липса на последици относно прилагането на принципа ne bis in idem

   (членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 5 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3. Конкуренция — Разпределяне на правомощията между Комисията и националните органи за защита на конкуренцията — Уведомяване за проекторешение на национален орган за защита на конкуренцията — Задължение на Комисията да десезира посочения орган — Липса — Липса на последици относно възможността за Комисията да започне впоследствие свое собствено разследване

   (членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 11, параграфи 4 и 6 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

4. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Доразвиване на вече посочено основание — Допустимост

   (член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

5. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Възможност за съответното предприятие да се позовава на посочените права в пълен обем едва след изпращане на изложението на възраженията — Задължение за Комисията да уведоми предприятието за предмета и целта на разследването в стадия на приемането на първата мярка срещу него

   (Регламент № 1/2003 на Съвета)

6. Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Решение за извършване на проверка — Задължение за мотивиране — Обхват — Ясно посочване на сериозни улики, които позволяват да се предположи, че е извършено нарушение — Съдебен контрол — Задължение за Общия съд да разгледа конкретно съдържанието на посочените улики — Условия

   (член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 22—24, 53, 68 и 72)

2.  Несъмнено принципът ne bis in idem трябва да бъде зачитан в рамките на производства за налагане на глоби съгласно правото на конкуренция. Този принцип не допуска в областта на конкуренцията предприятие да бъде повторно наказвано или преследвано за антиконкурентни действия, за които с предходно влязло в сила решение то вече е било наказано или е било установено, че не носи отговорност.

   Органите за защита на конкуренцията на държавите членки обаче не са оправомощени да приемат решения, с които да се обявява, че предприятие не носи отговорност за нарушение на член 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, т.е. решения за установяване на липсата на нарушение на посочения член, тъй като както от текста, така и от структурата и целта на Регламент № 1/2003 следва, че само Комисията може да констатира липсата на нарушение на член 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, дори когато този член е приложен в производство, провеждано от национален орган по конкуренция. В това отношение приемането на подобно „отрицателно“ решение по съществото на спора би могло да затрудни еднаквото прилагане на член 101 ДФЕС и член 102 ДФЕС, което е една от целите на Регламент № 1/2003, подчертани в съображение 1 от него, тъй като това решение би могло да попречи на Комисията да установи в по-късен момент, че разглежданата практика нарушава цитираните разпоредби на правото на Съюза. Следователно, когато на основание член 5 от Регламент № 1/2003 орган за защита на конкуренцията на държава членка поеме задължения или установи, че не следва да се намесва, не може да се счита, че той е приел решение за установяване на липсата на нарушение на член 101 ДФЕС или 102 ДФЕС. Ето защо предприятието не може надлежно да се позовава на решението, прието спрямо него от националния орган за защита на конкуренцията въз основа на принципа ne bis in idem.

   (вж. точки 29—31)

3.  В областта на конкуренцията, макар получаването от Комисията на проекторешенията, изпратени от национален орган по конкуренция на основание член 11, параграф 4 от Регламент № 1/2003, да може да стане повод Комисията да упражни правомощието си и дискреционната власт, които ѝ признава член 11, параграф 6 от същия регламент, водещи до десезиране на орган по конкуренция на държава членка от упражняване на правомощието му да прилага членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС в специфичен случай, от това не следва, че в хипотезата, в която Комисията не споделя преценката относно прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, изложена в проекторешението, изпратено ѝ от орган по конкуренция на държава членка, или когато има съмнения в това отношение, тя непременно трябва да започне производство на основание член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003, нито че незапочването на производство възпрепятства възможността тя да извърши впоследствие друго разследване, за да стигне до извод, различен от този, който е направил посоченият орган по конкуренция.

   Така ненамесата от страна на Комисията на основание член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 не може да се счита за признаване на основателността на решението на националния орган за защита на конкуренцията по отношение на член 102 ДФЕС.

   (вж. точки 35, 36 и 39)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 45—47, 85 и 86)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 77—81 и 90)

6.  Изискването за закрила срещу произволната и непропорционална намеса на публичната власт в сферата на частната дейност на всяко лице, независимо дали то е физическо или юридическо, е основен принцип на правото на Съюза.

   За да бъде обаче в съответствие с този основен принцип, решението на Комисията за извършване на проверка по член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета трябва да има за цел да се съберат документите, които са необходими, за да се проверят действителността и обхватът на определени фактически и правни положения, по отношение на които Комисията вече разполага с информация, съдържаща достатъчно сериозни улики, които позволяват да се предположи, че е извършено нарушение на правилата на конкуренция.

   В този контекст, разглеждането на въпроса дали преди приемането на решението за извършване на проверка Комисията е разполагала с достатъчно сериозни улики, които позволяват да се предположи, че е извършено нарушение на правилата на конкуренция, не е обаче единственият начин Общият съд да се увери, че посоченото решение няма произволен характер. Всъщност контролирането на мотивите на дадено решение позволява на съда и да следи за спазването на принципа за защита срещу произволната или непропорционална намеса, тъй като посоченото мотивиране позволява да се разкрие обоснованият характер на предвидената намеса в съответните предприятия.

   Следователно, при положение че Общият съд счита, че предположенията, които Комисията възнамерява да провери, и обстоятелствата, които трябва да обхване проверката, са достатъчно точно определени в решението ѝ за извършване на проверка, той може да направи извода, че посоченото решение няма произволен характер, без да е необходимо да разглежда конкретно съдържанието на уликите, с които е разполагала Комисията към момента на приемане на това решение.

   (вж. точки 83, 84, 87, 89 и 91)