1

Член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС закрепва основните цели и задачи на Европейска система на централните банки (наричана по-нататък „ЕСЦБ“).

2

Член 2 и член 3, параграф 1 от Протокол № 4 за устава на ЕСЦБ и на Европейската централна банка (OВ 2010 г., C 83, стр. 230, наричан по-нататък „Уставът“) определят нейните цели и задачи по идентичен начин.

3

Член 18 от Устава предвижда:

„1.   С цел да постигнат целите на ЕСЦБ и да осъществят нейните задачи ЕЦБ и националните централни банки могат:

2.   ЕЦБ определя общите принципи за операциите на открития пазар и кредитните операции, които се извършват от нея или от националните централни банки, включително и относно обявяването на условията, при които те са готови да сключват такива сделки“.

4

Европейската централна банка (ЕЦБ) определя общите принципи за операциите на открития пазар и кредитните операции най-напред в своите Насоки 2000/776/ЕЦБ от 31 август 2000 година относно инструментите и процедурите на паричната политика на Eвросистемата (ЕЦБ/2000/7) (OВ L 310, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 5, стр. 18). Тези насоки впоследствие са многократно изменяни и в крайна сметка са консолидирани и заместени, считано от 1 януари 2012 г., с Насоки 2011/817/EС на ЕЦБ от 20 септември 2011 година относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата (ЕЦБ/2011/14) (OВ L 331, стр. 1). В Приложение I към посочените насоки, озаглавено „Обща документация за инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата“ (наричана по-нататък „общата документация“), се излагат критериите, които уреждат еднаквото прилагане на паричната политика в еврозоната, включително определението за „допустими активи“ (точка 6). Накрая, ЕЦБ уточнява това определение в своите Насоки 2011/817, като определя по-конкретно в точки 6.3.1 и 6.3.2 от общата документация критериите, уреждащи както минималното изискване за високи кредитни стандарти или за прага за кредитно качество, така и за високи кредитни стандарти за търгуемите активи.

5

През май 2010 г., поради финансовата криза в гръцката държава и обсъжданията на план за преструктуриране на гръцкия публичен дълг, поддържан от държавите — членки на еврозоната, и от Международния валутен фонд (МВФ), обичайната оценка от финансовите пазари на дълговите инструменти, емитирани от гръцкото правителство, е нарушена, което има отрицателно въздействие върху стабилността на финансовата система на еврозоната.

6

С оглед на тази ситуация с Решение 2010/268/EС от 6 май 2010 година относно временни мерки във връзка с допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от гръцкото правителство (ЕЦБ/2010/3) (OВ L 117, стр. 102), ЕЦБ решава да суспендира временно „[м]инималните изисквания за праговете за кредитно качество на Евросистемата, посочени в рамковите правила за кредитна оценка на Евросистемата за търгуеми активи в [точка] 6.3.2 от общата документация“ (член 1, параграф 1 от посоченото решение). Според член 2 от това решение „[п]рагът на Евросистемата за кредитно качество не се прилага по отношение на търгуеми дългови инструменти, емитирани от гръцкото правителство“, и „[т]ези активи са допустимо обезпечение за целите на операциите по паричната политика на Евросистемата, независимо от техния външен кредитен рейтинг“. Член 3 от същото решение предвижда аналогично правило за „търгуеми дългови инструменти, емитирани от установени в Гърция субекти и изцяло гарантирани от гръцкото правителство“.

7

Съгласно текста на съображение 5 от Решение 2010/268 по-конкретно „[н]астоящата извънредна мярка […] ще се прилага временно, докато Управителният съвет счете, че стабилността на финансовата система позволява нормалното прилагане на рамката на Евросистемата за операциите по паричната политика“.

8

На 14 май 2010 г. ЕЦБ приема, на основание член 127, параграф 2, първо тире ДФЕС, и в частност на член 18, параграф 1 от Устава, Решение 2010/281/EС за създаване на програма за пазарите на ценни книжа (ЕЦБ/2010/5) (OВ L 124, стр. 8).

9

В съображения 2—5 от решение 2010/281 се посочва по-конкретно следното:

[…]

10

Съгласно член 1 от Решение 2010/281, със заглавие „Създаване на програма за пазарите на ценни книжа“, по-конкретно „централните банки от Евросистемата могат да закупуват [,...] на вторичния пазар, допустими търгуеми дългови инструменти, емитирани от органи на централната власт или от субекти на публичното право на държавите членки, чиято валута е еврото […]“. Член 2 предвижда в частност като критерии за допустимост на дългови инструменти същите да са „деноминирани в евро“ и емитирани от посочените органи на централната власт или от посочените субекти на публичното право.

11

Според текста на прессъобщение от 1 юли 2011 г. на Института за международни финанси (IFI) глобалната асоциация на финансовите институции обяви по-конкретно:

„Управителният съвет на Института за международни финанси се ангажира да работи със своите съдружници и останалите финансовите институции, с публичния сектор и гръцките власти не само за да предложи на [Република Гърция] съществен принос по отношение на паричния поток, а също така и за да постави основите на по-устойчива позиция на длъжник.

Частната финансова общност е готова да направи доброволно усилие за прозрачно и широкомащабно сътрудничество, за да подкрепи [Република Гърция], като се има предвид уникалният и изключителен характер на обстоятелствата. […]

Приносът на частните инвеститори ще бъде в допълнение към финансовата подкрепа и към публичните средства и ще се сведе до ограничен брой опции […]“.

12

На 21 юли 2011 г. държавните и правителствените ръководители на държавите — членки на еврозоната, и институциите на Европейския съюз се събират, за да се произнесат по мерките, които трябва да бъдат взети, за да се преодолеят затрудненията, пред които е изправена еврозоната.

13

В тяхната съвместна декларация от 21 юли 2011 г. е изложено следното:

[…]

14

Що се отнася до участието на частния сектор, в точка 6 от посочената декларация се отбелязва следното:

„Що се отнася до общия ни подход към участието на частния сектор в еврозоната, държим да уточним, че [Република Гърция] изисква извънредно и специфично решение“.

15

По време на срещата си на върха на 26 октомври 2011 г. държавните и правителствените ръководители на държавите —членки на еврозоната, декларират следното:

[…]

16

Според прессъобщение на гръцкото Министерство на финансите от 17 ноември 2011 г. същото министерство е започнало преговори с притежатели на гръцки дългови инструменти за подготовката на сделка по доброволна замяна на такива инструменти при номинално отклонение (наричано също „haircut“) от 50 % от условната стойност на гръцкия дълг, притежаван от частни инвеститори, както е предвидено в точка 12 от Декларацията от 26 октомври 2011 г.

17

На 15 февруари 2012 г. ЕЦБ и националните централни банки от Евросистемата, от една страна, и Република Гърция, от друга страна, сключват споразумение за обмен, което има за предмет замяната на гръцки дългови инструменти, притежавани от ЕЦБ и от националните централни банки, срещу нови гръцки дългови инструменти със същите номинални стойности, лихвени проценти, срокове за изплащане на лихвите и за погасяване като инструментите, предназначени за замяна, но носещи различни серийни номера и дати.

18

На 17 февруари 2012 г. по искане на гръцкото Министерство на финансите на основание член 127, параграф 4 ДФЕС във връзка с член 282, параграф 5 ДФЕС, ЕЦБ дава положително становище по гръцки законопроект за участието на частните кредитори в преструктурирането на публичния дълг на Република Гърция, основано по-конкретно на прилагането на „клаузите за колективно действие“ (наричани по-нататък „ККД“).

19

Съгласно текста на Декларацията на Еврогрупата от 21 февруари 2012 г. в частност:

„[…] Еврогрупата отбелязва факта, че гръцките власти и частният сектор са постигнали споразумение по общите условия на предложението за обмен по [Private Sector Involvement (PSI)], което се отнася до всички притежатели на инструменти от частния сектор. Това споразумение гарантира дисконтиране в размер на 53,5 %. Еврогрупата смята, че това споразумение представлява подходяща основа за изпращане на поканата за обмен, отправена до притежателите на гръцки държавни ценни книжа (PSI). Успехът на операцията по PSI е необходимо предварително условие за програма, предназначена да бъде продължител на настоящата програма. Еврогрупата разчита на значително участие на частните кредитори в обмена на дълга, което ще допринесе съществено за устойчивостта на дълга на [Република Гърция].

[…]

Еврогрупата отбелязва факта, че гръцките държавни ценни книжа са притежание на Евросистемата (ЕЦБ и [националните централни банки]) за цели, свързани с обществен интерес. Еврогрупата отбелязва, че приходите, генерирани от гръцките държавни ценни книжа, притежавани от Евросистемата, ще допринесат за печалбите на ЕЦБ и на [националните централни банки]. Печалбите на ЕЦБ ще бъдат прехвърлени на [националните централни банки] в съответствие с уставните правила за разпределяне на печалбите на ЕЦБ. Печалбите на [националните централни банки] ще бъдат преведени на държавите — членки на еврозоната, съгласно устройствените правила на [посочените банки] в областта на разпределянето на печалбите“.

20

В прессъобщение от 21 февруари 2012 г. гръцкото Министерство на финансите, от една страна, оповестява съществените характеристики на предвидената сделка по доброволна замяна на гръцки дългови инструменти и от друга страна, обявява подготовката и приемането на закон за тази цел. Тази сделка би трябвало да съдържа искане за съгласие и покана, отправени до частните притежатели на някои гръцки дългови инструменти с цел да се заменят последните срещу нови инструменти с номинална стойност, равняваща се на 31,5 % от тази на дълга, заменен по този начин срещу инструменти, емитирани от Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), с падеж след 24 месеца и с номинална стойност 15 % от тази на обменения дълг, като тези различни инструменти трябва да се предоставят от Република Гърция при сключването на споразумението. Освен това всеки частен инвеститор, участващ в тази сделка, трябва да получи делими обезпечения от Република Гърция, обвързани с брутния вътрешен продукт с условна стойност, равна на тази на новите дългови инструменти.

21

В прессъобщение от 24 февруари 2012 г. гръцкото Министерство на финансите уточнява условията, уреждащи сделката по доброволна замяна на дълговите инструменти, в която участват частните инвеститори (Private Sector Involvement, наричана по-нататък „PSI“), като се позовава на гръцкия Закон № 4050/2012 относно приносителите на гръцки дългови инструменти, който е приет от гръцкия парламент на 23 февруари 2012 г. (наричан по-нататък „гръцкият Закон № 4050/2012“). Този закон въвежда процедура по ККД, по силата на която предложените изменения стават правно обвързващи за всички притежатели на дългови инструменти, уредени от гръцкото право и емитирани преди 31 декември 2011 г., както са посочени в акта на Съвета на министрите за одобряване на поканите за PSI, ако посочените изменения са одобрени колективно и без разлика в сериите от притежатели на инструменти, представляващи най-малко две трети от номиналната стойност на посочените инструменти. В преамбюла на посочения закон е посочено по-конкретно, че „[…] [Е]ЦБ и останалите членове на Евросистемата са сключили специални споразумения с [Република Гърция], за да избегнат засягане на тяхната задача и институционна роля, както и на ролята на Е[ЦБ] в областта на разработване на паричната политика, както произтичат от Договора“.

22

Съгласно текста на съображение 3 от Решение 2012/433/EС от 18 юли 2012 г. за отмяна на Решение ЕЦБ/2012/3 относно допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция в контекста на предложението на Република Гърция за обмен на дълг (ЕЦБ/2012/14) (OВ L 199, стр. 26), на 24 февруари 2012 г. в полза на националните централни банки беше предоставено подобрение на обезпечения под формата на схема за обратно изкупуване за укрепване на качеството на търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от Република Гърция.

23

Ищците, г‑н Alessandro Accorinti и ищците, чиито имена са включени в приложението, притежатели на гръцки дългови инструменти, са участвали в преструктурирането на гръцкия публичен дълг и са понесли съществени загуби на номиналната стойност на техните инструменти при изпълнението на предложението за обмен на гръцки дълг във връзка с PSI и по процедурата по силата на ККД, която прави задължителна замяната на инструменти за всички засегнати частни инвеститори на основание гръцкия Закон № 4050/2012.

24

На 27 февруари 2012 г. ЕЦБ приема Решение 2012/133/EС за отмяна на Решение ЕЦБ/2010/3 относно временни мерки във връзка с допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от гръцкото правителство (ЕЦБ/2012/2) (OВ L 59, стр. 36) (вж. т. 6 по-горе), което има за последица суспендирането на допустимостта на гръцките дългови инструменти като обезпечения за целите на операциите по паричната политика на Евросистемата.

25

В подкрепа на тази отмяна съображения 4 и 5 от Решение 2012/133 излагат, от една страна, че „Република Гърция реши да направи предложение за обмен на дълг на държателите на търгуеми дългови инструменти, емитирани от гръцкото правителство във връзка с участието на частния сектор“, и от друга страна, че „[т]ова решение на Република Гърция повлия още по-негативно върху адекватността на обезпеченията на търгуеми дългови инструменти, емитирани от гръцкото правителство или емитирани от субекти, установени в Гърция, и изцяло гарантирани от гръцкото правителство, при операциите на Евросистемата“.

26

Според член 2 от посоченото решение същото влиза в сила на 28 февруари 2012 г.

27

В протокол за споразумение от 1 март 2012 г. Европейската комисия, действаща от името на държавите членки от еврозоната, и Република Гърция се договарят по-конкретно за следното:

„Република Гърция ще отправи предложение за обмен за допустими дългови инструменти, които все още не са платени, с оглед да се намали тяхната номинална стойност с 53,5 %. На държателите на такива инструменти ще се предложи обмен на съществуващите дългови инструменти срещу нови ценни книжа на Република Гърция с нова номинална стойност в размер на 31,5 % от първоначалната номинална стойност. Освен това 15 % от първоначалната номинална стойност ще бъде покрита под формата на инструменти, предоставени на посочените държатели […]“.

28

Що се отнася до заемите, които трябва да се отпуснат от ЕИФС, в него се потвърждава следното:

„Сума в размер на 35 милиарда евро ще бъде използвана, за да се улесни поддържането на допустимостта на търгуемите дългови инструменти, емитирани или гарантирани от гръцкото правителство като обезпечение за целите на операциите по паричната политика на Евросистемата. Това ще бъде постигнато посредством създаването на схема за обратно изкупуване, докато не бъде предоставен на Република Гърция или на нейните дългови инструменти, вследствие на предложението за обмен на дълг, рейтинг за неизправност или селективна неизправност на плащане […]“.

29

На 1 март 2012 г. ЕИФС, Република Гърция, Гръцкият фонд за финансова стабилност, като поръчител, и гръцката Централна банка сключват споразумение относно механизъм за финансово подпомагане от 35 милиарда евро за финансиране на подобрението на обезпечения под формата на схема за обратно изкупуване и улеснение за поддържането на допустимостта на гръцките дългови инструменти като обезпечения в рамките на кредитните операции на Евросистемата.

30

На 5 март 2012 г. ЕЦБ приема Решение 2012/153/ЕС относно допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция в контекста на предложението на Република Гърция за обмен на дълг (ЕЦБ/2012/3) (OВ L 77, стр. 19).

31

Съгласно член 1, параграф 1 от Решение 2012/153 „[и]зползването, като обезпечения за кредитни операции на Евросистемата, на търгуеми дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция, които не удовлетворяват минималните изисквания за праговете за кредитно качество […], но изпълняващи другите изисквания за допустимост, посочени [в общата документация], зависи условно от предоставянето от Република Гърция на [националните централни банки] на подобрение на обезпечения под формата на схема за обратно изкупуване“. Член 1, параграф 2 от Решение 2012/153 предвижда, че „[т]ъргуемите дългови инструменти, посочени в параграф 1, остават допустими за времетраенето на подобрението на обезпечения“. Според член 2 от посоченото решение то влиза в сила на 8 март 2012 г.

32

В съображение 2 от Решение 2012/153 се посочва следното:

„На 21 юли 2011 г. държавните и правителствените ръководители на държавите — членки на еврозоната, и институциите на Съюза обявиха мерки за стабилизиране на публичните финанси на Гърция, които включваха техния ангажимент да предоставят подобрение на обезпечения за укрепване на качеството на търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от Република Гърция. Управителният съвет реши, че такова подобрение на обезпечения следва да се предоставя от Република Гърция в полза на националните централни банки […]“.

33

Според съображение 3 от посоченото решение:

„Управителният съвет реши, че праговете за кредитно качество на Евросистемата се суспендират по отношение на търгуемите дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция, които са обхванати от подобрението на обезпечения“.

34

По силата на член 2 от Решение 2012/153 същото влиза в сила на 8 март 2012 г.

35

С Решение 2012/433 ЕЦБ отменя Решение 2012/3 (вж. точка 32 по-горе), считано от 25 юли 2012 г. (членове 1 и 2).

36

В съображение 3 от посоченото решение се посочва следното:

„В контекста на предложението за обмен на дълг, отправено от Република Гърция до държателите на търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от гръцкото правителство, на 24 февруари 2012 г. в полза на националните централни банки беше предоставено подобрение на обезпечения под формата на схема за обратно изкупуване за укрепване на качеството на търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от Република Гърция“.

37

Вследствие на решение на Управителният съвет на ЕЦБ на 6 септември 2012 г. същата публикува следното прессъобщение със заглавие „6 септември 2012 г. — Технически характеристики на окончателните парични транзакции“:

„В съответствие с обявеното на 2 август 2012 г. днес Управителният съвет […] взе решения по редица технически параметри на окончателните парични транзакции на Евросистемата на вторичните пазари на държавни облигации, целящи да гарантират функционирането на трансмисионния механизъм на паричната политика и нейния единен характер. Тези транзакции ще се обозначават като ОПТ и ще се осъществяват в следната рамка:

Обвързаност с условия

Необходима предпоставка за окончателните парични транзакции е наличието на набор от строги и ефикасни условия, свързани с подходяща програма на Европейския инструмент за финансова стабилност/Европейския механизъм за стабилност [EИФС/ЕСМ]. Тя може да бъде под формата на пълноценна програма на EИФС/ЕСМ за макроикономически корекции или на превантивна програма (кредитна линия с разширени условия — Enhanced Conditions Credit Line), стига да включва възможност за покупки на първичния пазар от страна на EИФС/ЕСМ. Ще се търси и участието на МВФ при определянето на специфичната за държавата рамка от условия и при осъществяването на наблюдение върху такава програма.

Управителният съвет ще обсъжда извършването на окончателни парични транзакции, доколкото те са оправдани от гледна точка на паричната политика и доколкото условията на програмата се съблюдават в пълна степен, и ще ги прекрати, когато целта им бъде постигната или когато програмата за макроикономическите корекции или превантивната програма не се спазват.

След задълбочена оценка Управителният съвет ще взема решения за започването, продължаването и прекратяването на окончателните парични транзакции, като действа изцяло по своя преценка и в съответствие със своя мандат по отношение на паричната политика.

Обхват

Окончателните парични транзакции ще бъдат обсъждани в бъдещи случаи на EИФС/ЕСМ програми за макроикономически корекции или превантивни програми, както е посочено по-горе. Те могат да бъдат обсъждани и за държави членки, които понастоящем изпълняват програма за макроикономически корекции, когато тези държави възстановяват достъпа си до пазара на облигации.

Окончателните парични транзакции ще бъдат съсредоточени върху сегмента на кратките матуритети в кривата на доходност — със срок от една до три години.

Няма количествени ограничения ex ante по отношение на обема на окончателните парични транзакции.

Третиране на кредиторите

Евросистемата ще изясни в съответния правен акт относно окончателните парични транзакции, че приема равностойно (pari passu) третиране като частните и други кредитори по отношение на емитираните от държави от еврозоната облигации, закупени от Евросистемата посредством окончателни парични транзакции, съгласно условията на съответните облигации.

[…]“.

38

На 11 февруари 2013 г. ищците подават настоящата искова молба в секретариата на Общия съд.

39

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 27 май 2013 г., Nausicaa Anadyomène SAS, дружество, установено в Париж (Франция), с предмет на дейност придобиване, управление за собствена сметка и валоризация на дългови вземания, е поискало да встъпи по настоящото дело в подкрепа на исканията на ищците и да му бъдат предоставени всички процесуални документи по настоящия спор, с изключение на считаните за поверителни.

40

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 21 юни 2013 г., ищците са поискали от Общия съд да допусне встъпването на Nausicaa Anadyomène в подкрепа на техните искания, както и да му предостави всички процесуални документи по настоящия спор.

41

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 21 юни 2013 г., ЕЦБ е поискала молбата за встъпване на Nausicaa Anadyomène да бъде отхвърлена, в частност поради това, че не е доказало интерес от изхода на делото по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, а също и Общият съд да го осъди да понесе собствените си съдебни разноски, както и тези, направени от ЕЦБ.

42

След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в четвърти състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

43

С определение от 13 декември 2013 г., поправено по молба на ЕЦБ с определение от 14 февруари 2014 г., председателят на четвърти състав на Общия съд отхвърля молбата за встъпване на Nausicaa Anadyomène и го осъжда да понесе собствените си съдебни разноски, както и тези, направени от ЕЦБ във връзка с молбата за встъпване.

44

С определение от 25 юни 2014 г., Accorinti и др./ЕЦБ (T‑224/12, EU:T:2014:611), Общият съд отхвърля жалбата за отмяна, подадена от някои от ищците срещу Решение 2012/153 като недопустима.

45

По предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза на производството.

46

Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 25 февруари 2015 г.

47

Ищците молят Общия съд:

48

ЕЦБ моли Общия съд:

49

ЕЦБ смята, че искът е недопустим, тъй като, от една страна, исковата молба не отговаря на изискванията по член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., и от друга страна, към момента на нейното подаване производството по дело T‑224/12, което се отнася само до някои от ищците — страни в настоящото производство, е било висящо пред Общия съд. Освен това настоящият иск за обезщетение целял да заобиколи недопустимостта на жалбите за отмяна, които имат за предмет същите незаконосъобразности, както и същите имуществени цели.

50

С оглед на изискванията по член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. искът е недопустим по отношение както на твърдените незаконосъобразности, така и на вредите, които се твърди, че са понесени, включително тяхното цифрово изражение. В исковата молба не се уточняват достатъчно причините, поради които PSI като резултат от гръцкия Закон № 4050/2012 би могло да ангажира отговорността на ЕЦБ, тъй като тя е имала единствено консултативна роля в този контекст и дори косвено не е могла да причини твърдяната вреда. Освен това остойностяването на посочената вреда в исковата молба не било подкрепено с достатъчно доказателства. Банковите извлечения, приложени към исковата молба, не отговаряли на тези изисквания, тъй като тези приложения не съдържали изрични и точни посочвания на засегнатите ищци.

51

Според ЕЦБ в исковата молба твърдяното неправомерно поведение и причинно-следствената връзка на същото с твърдяната вреда не са подкрепени от достатъчно доказателствени средства. В подкрепа на твърдените „успокоителни декларации“, изхождащи от представители на ЕЦБ, ищците са се ограничили в исковата молба да направят обща препратка към различни статии в пресата и други документи, приложени към нея. Същото се отнасяло и за твърдените нарушения на принципите на правна сигурност и на пропорционалност, както и за твърдяната злоупотреба с власт, включително начина, по който единствено консултативната роля на ЕЦБ е могла да доведе до такива незаконосъобразности. Ищците не обяснявали в исковата молба и начина, по който споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г. и други действия, предприети от ЕЦБ, са могли да допринесат за пораждането на твърдяната вреда, която била изцяло резултат от прилагането на гръцкия Закон № 4050/2012. По-нататък, ищците не били посочили в исковата молба никакво конкретно поведение на ЕЦБ, което да е могло да лиши депутатите от гръцкия Парламент от тяхната политическа независимост и от тяхното суверенно право да вземат решения. Ищците пропуснали да докажат и наличието на причинно-следствена връзка между Решение 2012/153, което е прието едва след решението на Република Гърция да прибегне до PSI, и претърпяната вреда. Накрая, ищците не били представили в исковата молба основните доказателства, които подкрепят цифровия израз на вредата, която твърдят, че са претърпели, сред които датата, на която и цената, на която са купили съответните гръцки дългови инструменти, техния първоначален падеж, специфичните характеристики на купоните на посочените инструменти, индивидуално приложеното дисконтиране за намаляване на размера на плащане на новите купони и накрая, „оценката, предоставена от инвеститора на 15 % от инструментите на ЕИФС с падеж една година и две години, и на индексираните по БВП обезпечения, придобити в замяна“.

52

Ищците оспорват доводите на ЕЦБ и смятат, че искът им е допустим.

53

Що се отнася до основния довод на ЕЦБ, следва да се припомни, че по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда във връзка с член 53, първа алинея от посочения статут и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. исковата молба или жалбата трябва да съдържа посочване на предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. По-конкретно, за да бъдат изпълнени тези изисквания, искова молба или жалба, целяща поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза, трябва да съдържа данни, които позволяват да се определят действията на институцията, на които ищецът или жалбоподателят се позовава срещу нея, причините, поради които той счита, че съществува причинно-следствена връзка между тези действия, и вредата, която твърди, че е понесъл, както и характерът и размерът на тази вреда (вж. решение от 2 март 2010 г. по дело Arcelor/Парламент и Съвет, T‑16/04, Сб., EU:T:2010:54, т. 132 и цитираната съдебна практика).

54

В конкретния случай ЕЦБ не би могла да претендира, че исковата молба не отговаря на тези формални изисквания, тъй като нейният текст излага в достатъчна степен фактическите и правните обстоятелства, позволяващи да се определят действията, на които се позовават срещу нея, причините, поради които ищците считат, че съществува причинно-следствена връзка между тези действия, и вредата, която твърдят, че са понесли, както и характера и размера на тази вреда. В действителност доводите на ЕЦБ означават да се оспорва, под претекст, че се преценява допустимостта на иска с оглед на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., основателността на исканията за обезщетение, по-конкретно що се отнася до наличието на причинно-следствена връзка и на вреда, чиито различни конститутивни елементи все пак са достатъчно ясно изразени в исковата молба, в отделен раздел, озаглавен „Отговорност на ЕЦБ на основание членове 268 [ДФЕС] и 340 ДФЕС“.

55

На първо място, ищците се основават на няколко незаконосъобразни действия, които приписват на ЕЦБ, най-напред обобщени в точка 32 от исковата молба и впоследствие развити по-подробно, а именно, първо, в точки 33—35 относно нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания, второ, в точки 36 и 37 относно нарушението на принципа на равно третиране на кредиторите, трето, в точки 38 и 39 относно злоупотребата с власт и накърняване на принципите на пропорционалност, последователност и разумност и четвърто, в точки 40 и 41, що се отнася до нарушението на членове 123 ДФЕС и 127 ДФЕС и на член 21 от Статута.

56

На второ място, в точка 45 и сл. от исковата молба ищците уточняват естеството и обхвата на твърдените вреди, които според тях са резултат от тези незаконосъобразни действия, включително наличието на причинно-следствена връзка между тези елементи. Така в точка 48 от исковата молба е изложено, че „вредата, произтичаща от нарушението на [принципа на] равно третиране […] от ЕЦБ […] е […] засегнала непропорционално една ограничена и ясно дефинирана група вложители/кредитори, които притежават най-много 6 % от гръцкия дълг, докато ЕЦБ и [националните централни банки] притежават 22 % от него“. В точки 49—52 от исковата молба ищците приписват загубата на стойност от 75 % на техните гръцки дългови инструменти в рамките на PSI, поне частично, на твърдяното нарушение в техен ущърб от ЕЦБ на принципа на равно третиране, по-конкретно чрез сключването на споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г. — тъй като същото изключва участие на ЕЦБ и на националните централни банки в преструктурирането на гръцкия публичен дълг — и с приемането Решение 2012/153. Впрочем в точка 54 и сл. от исковата молба ищците изрично засягат въпроса за причинно-следствената връзка между претърпяната вреда и незаконосъобразното поведение, в което се упреква ЕЦБ, като извършват анализ, който взема предвид както хипотетичната ситуация при липсата на посоченото поведение, така и въпроса дали гръцкият Закон № 4050/2012 е могъл да прекъсне тази причинно-следствена връзка, което ищците оспорват. В това отношение в точка 56 от исковата молба се уточнява в частност, че „[а]ко ЕЦБ и [националните централни банки] не бяха решили едностранно, дискриминационно и незаконосъобразно да се поставят извън преструктурирането на гръцкия [публичен] дълг, вредата, нанесена на имущественото състояние на инвеститорите, нямаше да настъпи или във всички случаи щеше да бъде в по-малък размер, защото разпределението на загубите и на спада в стойността на гръцките ценни книжа щеше непременно да е облекчено пропорционално на притежаваните от ЕЦБ и [националните централни банки] вземания в портфейла, които въпреки това са били [обменени] предварително […]“.

57

На трето място, в точка 68 и сл. от исковата молба ищците описват обхвата на вредите, които твърдят, че са претърпели, като посочват конкретни цифрови стойности. В това отношение доводът на ЕЦБ, че правилното цифрово изражение на посочените вреди предполага представянето на допълнителна информация, не би могъл да отслаби този извод, при положение че такова остойностяване — и още по-малко неговата „правилност“ като въпрос по същество — не фигурира сред абсолютните формални предпоставки или изискванията за допустимост на иск за обезщетение (вж. решение от 16 септември 2013 г., ATC и др./Комисия, T‑333/10, Сб., EU:T:2013:451, т. 198—201 и цитираната съдебна практика).

58

От това следва, че изложеното в самата искова молба е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ЕЦБ да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска, което се потвърждава от самото съдържание на писмената защита, в частност що се отнася до неоснователността на иска за обезщетение. Затова следва да се направи изводът, че текстът на исковата молба излага по достатъчно логичен и разбираем начин съществените фактически и правни обстоятелства, на които се основава настоящият иск, за да са изпълнени изискванията по член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

59

ЕЦБ неоснователно се позовава също така, при условията на евентуалност, и на недопустимостта на иска за обезщетение поради висящ процес, доколкото същият се основава на незаконосъобразността на Решение 2012/153, обжалвано от някои от ищците по дело T‑224/12, или поради това че посоченият иск е предявен само с цел да се заобиколят условията за допустимост на жалбата за отмяна.

60

Най-напред, ирелевантна е съдебната практика относно оспорването на отказ за предоставяне на финансова подкрепа от Общността (определение от 26 октомври 1995 г., Pevasa и Inpesca/Комисия, C‑199/94 P и C‑200/94 P, Rec, EU:C:1995:360, т. 27 и решение от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, Rec, EU:T:2001:42, т. 76 и 77), която ЕЦБ изтъква в подкрепа на довода си. За разлика от положението в посочената съдебна практика в настоящия случай ищците не се стремят да постигнат посредством иска си за обезщетение резултат, сравним с този, целен с тяхната жалба за отмяна по дело T‑224/12. Тази жалба е целяла само отмяната на Решение 2012/153, без обаче да преследва имуществена цел. Освен това, тъй като посочената жалба за отмяна е била подадена в срока, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС, заобикаляне на посочения срок, по смисъла на тази съдебна практика, посредством иск за обезщетение е било изключено от самото начало. Всъщност съдебната практика само в изключителни случаи и за да гарантира, че този срок няма да се заобикаля, обявява искане за обезщетение за недопустимо, а именно когато то е подадено заедно с искане за отмяна, поради това че искането за обезщетение в действителност засяга оттеглянето на индивидуално решение, станало окончателно, чийто адресат е ищецът, и което искане, ако бъде уважено, би имало за последица да отрече правното действие на това решение (вж. в този смисъл, решения от 17 октомври 2002 г., Astipesca/Комисия, T‑180/00, Rec, EU:T:2002:249, т. 139 и от 3 април 2003 г., Vieira и др./Комисия, T‑44/01, T‑119/01 и T‑126/01, Rec, EU:T:2003:98, т. 213).

61

По-нататък, важно е да се подчертае, че искът за обезщетение е самостоятелен способ за защита, чиято особена задача в рамките на системата от способи за съдебна защита е подчинена на условия за упражняването му, установени с оглед на особения му предмет. Докато жалбите за отмяна и исковете за установяване на неправомерно поведение имат за цел да санкционират незаконосъобразността на правнообвързващ акт или на липсата на такъв акт, то искът за обезщетение има за предмет поправяне на вредата, причинена с акт или с неправомерно поведение, които могат да бъдат вменени на институция или на орган на Съюза (вж. решение на Съда от 23 март 2004 г. по дело Омбудсман/Lamberts, C‑234/02 P, Rec, EU:C:2004:174, т. 59 и цитираната съдебна практика; решения от 27 ноември 2007 г., Pitsiorlas/Съвет и ЕЦБ, T‑3/00 и T‑337/04, Сб., EU:T:2007:357, т. 283, и от 3 март 2010 г., Artegodan/Комисия, T‑429/05, Сб., EU:T:2010:60, т. 50). От една страна, тази самостоятелност на иска за обезщетение не може да се поставя под въпрос само от факта, че един ищец е решил последователно да подаде жалба за отмяна и да предяви иск за обезщетение. От друга страна, недопустимостта на жалбата за отмяна не води до такава на подадения впоследствие иск за обезщетение само поради това че те се основават на подобни или дори едни и същи основания за незаконосъобразност. Всъщност подобно тълкуване би било в разрез със самия принцип на самостоятелност на способите за съдебна защита и следователно би лишило член 268 ДФЕС във връзка с член 340, трета алинея ДФЕС от полезен ефект.

62

Накрая, доколкото ЕЦБ все пак възнамерява да се позове на опасност от злоупотреба с процесуални възможности или със способ за съдебна защита, достатъчно е, от една страна, да се припомни изключителният характер на съдебната практика, посочена в точка 60 по-горе, който при това положение се прилага стриктно (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2004 г., Cantina sociale di Dolianova и др./Комисия, T‑166/98, Rec, EU:T:2004:337, т. 122 и цитираната съдебна практика, която по този въпрос не е отменена с решението от 17 юли 2008 г., Комисия/Cantina sociale di Dolianova и др., C‑51/05 P, Сб., EU:C:2008:409, т. 63; вж. също в този смисъл Решение от 19 април 2007 г., Holcim (Deutschland)/Комисия, C‑282/05 P, Сб., EU:C:2007:226, т. 32), и от друга страна — да се констатира, че в конкретния случай посредством иска си за обезщетение ищците не се стремят към отмяна на спорните актове, а към получаване на обезщетение за вредата, която твърдят, че произтича от тяхното приемане или от тяхното прилагане.

63

С оглед на всички посочени по-горе съображения направеното от ЕЦБ възражение за недопустимост следва да се отхвърли.

64

Следва да се припомни, че съгласно текста на член 340, трета алинея ДФЕС ЕЦБ, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжна да поправи вредите, причинени от нея или от нейните служители при изпълнението на техните задължения.

65

От постоянната съдебна практика, приложима mutatis mutandis към извъндоговорната отговорност на ЕЦБ, предвидена в член 340, трета алинея ДФЕС, следва, че за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за неправомерно поведение на нейните институции или органи, трябва кумулативно да са налице определени условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упреква институцията или органът на Съюза, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (вж. решения от 9 ноември 2006 г., Agraz и др./Комисия, C‑243/05 P, Rec, EU:C:2006:708, т. 26 и цитираната съдебна практика, и Arcelor/Парламент и Съвет, т. 53 по-горе, EU:T:2010:54, т. 139 и цитираната съдебна практика).

66

Като се има предвид кумулативният характер на тези условия, искът трябва да се отхвърли изцяло, когато само едно от тези условия не е спазено (вж. Решение по дело Arcelor/Парламент и Съвет, т. 53 по-горе, EU:T:2010:54, т. 140 и цитираната съдебна практика).

67

Що се отнася до първото условие относно неправомерното поведение, в което се упреква съответната институция или съответният орган, съдебната практика изисква да бъде установено достатъчно сериозно нарушение на правна норма, която има за предмет предоставяне на права на частноправните субекти (решение от 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Rec, EU:C:2000:361, т. 42). Решаващият критерий, който позволява да се смята, че дадено нарушение е достатъчно съществено, е явното и грубо незачитане от съответната институция или от съответния орган на Съюза на наложените на тяхното право на преценка предели. Единствено когато тази институция или този орган разполага само със значително ограничено право на преценка или даже не разполага с такова, то и обикновено нарушение на правото на Съюза може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение (решения от 10 декември 2002 г., Комисия/Camar и Tico, C‑312/00 P, Rec, EU:C:2002:736, т. 54; Arcelor/Парламент и Съвет, т. 53 по-горе, EU:T:2010:54, т. 141, и ATC и др./Комисия, т. 57 по-горе, EU:T:2013:451, т. 62).

68

В това отношение следва да се уточни, че оспорените действия на ЕЦБ са извършени в рамките на задачите, които са ѝ възложени за целите на определянето и провеждането на паричната политика на Съюза, по членове 127 ДФЕС и 282 ДФЕС и по член 18 от Устава, по-конкретно посредством участието ѝ на финансовите пазари и управлението от нея на кредитните операции. Тези разпоредби предоставят на ЕЦБ широко право на преценка, чието упражняване предполага сложни преценки от икономически и социален характер, както и на положения — предмет на бързи промени, които трябва да се извършват в контекста на Евросистемата и дори на Съюза в неговата цялост. Така евентуално достатъчно съществено нарушение на съответните правни норми трябва да се основава на явно и грубо незачитане на пределите на широкото право на преценка, с което ЕЦБ разполага при упражняването на правомощията си по въпросите на паричната политика. Това важи на още по-силно основание, поради това че упражняването на това право на преценка предполага необходимост ЕЦБ, от една страна, да предвиди и оцени икономически развития с комплексен и несигурен характер, като например развитието на капиталовите пазари, на паричната маса и на процента на инфлация, които засягат правилното функциониране на Евросистемата и на системите за плащане и кредит, и от друга страна — да взема решения от политическо, икономическо и социално естество, изискващи претегляне и арбитраж между различните цели, посочени в член 127, параграф 1 ДФЕС, сред които главната цел е запазването на ценовата стабилност (вж. в този смисъл заключение на генерален адвокат Cruz Villalón по дело Gauweiler и др., C‑62/14, Сб., EU:C:2015:7, т. 111 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл и по аналогия решения Arcelor/Парламент и Съвет, т. 53 по-горе, EU:T:2010:54, т. 143 и цитираната съдебна практика, и от 16 декември 2011 г., Enviro Tech Europe и Enviro Tech International/Комисия, T‑291/04, Сб., EU:T:2011:760, т. 125 и цитираната съдебна практика).

69

Накрая, що се отнася до нормотворческата дейност на институциите, включително приемането от ЕЦБ на актове от общ характер, какъвто акт е Решение 2012/153, е постановено, че ограничителното разбиране за отговорността на Съюза при упражняването на посочената нормотворческа дейност се обяснява от съображението, че от една страна, упражняването на законодателната функция, дори в случаите, в които съществува съдебен контрол за законосъобразност на актовете, не трябва да бъде възпрепятствано от перспективата за търсене на обезщетение за вреди всеки път, когато общият интерес на Съюза налага да се вземат мерки с нормативен характер, които могат да накърнят интересите на частноправни субекти, и от друга страна — в нормативния контекст, характеризиращ се със съществуването на широко право на преценка, необходимо за прилагането на една политика на Съюза, Съюзът може да носи отговорност само при явно и значително неспазване от страна на съответната институция на границите, наложени за упражняването на правомощията ѝ (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, Сб., EU:C:2008:476, т. 174).

70

Необходимо е да се прецени основателността на посочените от ищците правни основания за незаконосъобразност в светлината на тези критерии.

71

Според ищците ЕЦБ е допуснала редица незаконосъобразности, които могат да ангажират отговорността на Съюза, а именно, първо, сключването на споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г. с Република Гърция, чието представяне от ЕЦБ ищците искат Общият съд да разпореди, второ, отказа на ЕЦБ да участва в преструктурирането на гръцкия публичен дълг, което било наложено на Република Гърция, за да получи нови финансови помощи, и трето, приемането от ЕЦБ на Решение 2012/153, което обуславя допустимостта на гръцките дългови инструменти като обезпечения от схема за обратно изкупуване, до която достъп имат само националните централни банки, макар че тези инструменти не отговарят на условията за кредитно качество.

72

ЕЦБ отрича да е нарушила правна норма, която има за предмет да предоставя права на частноправни субекти. Правилата, за които се твърди, че са нарушени, били свързани с положението на длъжник на Република Гърция, а ЕЦБ се била ограничила до изразяване на своята гледна точка относно възможността или липсата на възможност за PSI и е имала само консултативна роля в „тройката“. ЕЦБ уточнява, че не поддържа каквато и да е правна или финансова връзка с ищците. Тя не била нито длъжник, нито емитент на притежаваните от ищците дългови инструменти, а самата тя била кредитор на Република Гърция. Освен това тя не била действала „пряко срещу ищците“, а като е поела отговорностите, които ДФЕС и по-конкретно член 127 от него ѝ възлагат за управлението на кризата на гръцкия публичен дълг. При това положение правилата, на които се позовават ищците, не се прилагат за ролята, която тя е имала в контекста на PSI, и не им предоставят права в тяхна защита.

73

В рамките на първото правно основание ищците поддържат, че действията, посочени в точка 71 по-горе, съставляват нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания на притежателите на гръцки дългови инструменти, защото противоречат на уверенията, дадени от последователните председатели на ЕЦБ, г‑н Trichet и г‑н Draghi, както и от членовете на нейния Изпълнителен съвет. Съгласно тези декларации, първо, притежаваните от ЕЦБ гръцки дългови инструменти не били предмет на „доброволен“ обмен, второ, нямало никакъв риск от неплащане от страна на Република Гърция, трето, не било възможно принудително преструктуриране на гръцкия публичен дълг, четвърто, участието на частни кредитори в такова преструктуриране било предвидимо само на доброволна основа, пето, намаление на номиналната стойност на посочените инструменти било невъзможно и шесто, ако такава ситуация все пак настъпи, гръцките дългови инструменти никога нямаше да бъдат приети като обезпечения. Според ищците тези точни, безусловни и непротиворечиви уверения, изхождащи от оправомощени и надеждни източници, са от естество да породят основателни очаквания в съзнанието на правните субекти, които са били накърнени от последващите незаконосъобразни действия на ЕЦБ, сред които споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г. В отговора ищците уточняват, че сключването от ЕЦБ на тайно и дискриминационно споразумение за обмен, в ситуация на конфликт на интереси поради нейния собствен статут на кредитор на Република Гърция, за да се отклони от преструктурирането на гръцкия публичен дълг и за да си присвои ранг на привилегирован кредитор, е в противоречие с член 5 ДЕС и с принципа на правна сигурност. В рамките на това преструктуриране ролята на ЕЦБ не се ограничавала до чисто консултантска дейност, щом като тя е участвала в него като член и ключов играч от „тройката“ със собствени правомощия за вземане на решения и за подписване.

74

ЕЦБ отговаря главно, че обратно, в нейните прессъобщения и в публичните изявления на нейните служители ясно се подчертавало и предупреждавало, че от една страна, PSI не е от компетентността на ЕЦБ и че решенията по този повод са взети от суверенните правителства, и от друга страна, кризата с държавния дълг в Европа поражда значителни потенциални рискове, свързани с инвестиране в гръцки дългови инструменти. В публикация на ЕЦБ от 6 юни 2011 г. изрично се засягал въпросът за последиците от PSI и се предупреждавало за неудобствата, които могат да възникнат вследствие на „невнимателно и автоматично“ прилагане на този инструмент. При това положение релевантните документи доказвали, че ЕЦБ не е имала определяща или решаваща роля при приемането на PSI и че никоя от изразените от нея в пределите на мандата ѝ гледни точки не е могла да бъде схваната от ищците като гаранция, че такова PSI няма да бъде прието. Всеки предпазлив и съобразителен читател на посочените документи е трябвало да знае, че PSI представлява една от възможностите и че неговото приемане е от изключителната правна и политическа отговорност на Република Гърция. При липсата на изявления, изключващи недвусмислено възможността за PSI, не е било налице никакво точно, безусловно и непротиворечиво уверение в този смисъл от страна на ЕЦБ.

75

От постоянната съдебна практика е видно, че правото на позоваване на принципа за защита на оправданите правни очаквания обхваща всяко лице, у което дадена институция на Съюза е породила основателни очаквания. Правото на позоваване на този принцип предполага обаче наличието на три кумулативни условия. Първо, администрацията на Съюза трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да са в съответствие с приложимите норми (вж. в този смисъл решения от 17 март 2011 г., AJD Tuna, C‑221/09, Сб., EU:C:2011:153, т. 71 и 72; от 14 март 2013 г., Agrargenossenschaft Neuzelle, C‑545/11, Сб., EU:C:2013:169, т. 23—25 и цитираната съдебна практика; от 18 юни 2010 г., Люксембург/Комисия, T‑549/08, Сб., EU:T:2010:244, т. 71 и от 27 септември 2012 г., Applied Microengineering/Комисия, T‑387/09, Сб., EU:T:2012:501, т. 57 и 58 и цитираната съдебна практика).

76

По-нататък, следва да се припомни, че макар и възможността за позоваване на защитата на оправданите правни очаквания като основен принцип на правото на Съюза да съществува за всеки икономически оператор, у когото дадена институция е породила основателни надежди, все пак, когато един предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на дадена мярка на Съюза, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на този принцип, ако мярката бъде приета. Освен това икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на едно съществуващо положение, което може да бъде променяно от институциите на Съюза в рамките на тяхното право на преценка, и то конкретно в област като тази на паричната политика, чийто предмет включва непрекъснато приспособяване в зависимост от промените в икономическото положение (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 10 септември 2009 г., Plantanol, C‑201/08, Сб., EU:C:2009:539, т. 53 и цитираната съдебна практика; AJD Tuna, т. 75 по-горе, EU:C:2011:153, т. 73; Agrargenossenschaft Neuzelle, т. 75 по-горе, EU:C:2013:169, т. 26 и от 19 октомври 2005 г., Cofradía de pescadores „San Pedro de Bermeo“ и др./Съвет, T‑415/03, Rec, EU:T:2005:365, т. 78).

77

Така следва да се прецени дали прессъобщенията и публичните изявления на някои членове на ЕЦБ представляват конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници, които са могли да създадат легитимни очаквания в съзнанието на ищците за това, че стойността на техните гръцки дългови инструменти няма да бъде подложена на задължително отклонение.

78

В това отношение трябва да се уточни, че прессъобщенията и публичните изявления, представени от ищците, са с разнообразен предмет и съдържание. От една страна, става въпрос по същество за декларации, направени между април и юни 2011 г. от тогавашния председател на ЕЦБ, г‑н Trichet, и от г‑н Draghi, определен за негов правоприемник, които изразяват по-конкретно заявеното и подчертано противопоставяне на ЕЦБ на преструктуриране на гръцкия публичен дълг и на селективна неизправност на Република Гърция. От друга страна, ищците изтъкват публично изявление на г‑н Bini Smaghi, член на Управителният съвет на ЕЦБ, от 16 юни 2011 г. и държана от него на 15 септември 2010 г. реч относно „подобряване на рамката за икономическо управление и стабилност на Съюза, особено в еврозоната“.

79

Що се отнася до изявленията на г‑н Draghi и г‑н Trichet, трябва да се констатира, че първо, предвид техния общ характер, второ, поради липсата на компетентност на ЕЦБ — правилно подчертана в посочените изявления — да приема решения за евентуално преструктуриране на публичен дълг на държава членка, засегната от селективно спиране на плащанията, и трето, предвид несигурността, владееща финансовите пазари по това време, преди всичко по отношение на бъдещото развитие на финансовото състояние на Република Гърция, тези изявления не са могли да бъдат квалифицирани като конкретни и безусловни уверения, изхождащи от оправомощени и надеждни източници, още по-малко по отношение на евентуалното неприемане от тази държава членка на решение относно такова преструктуриране. Всъщност макар че ЕЦБ е била асоциирана към наблюдението на развитието на финансовото състояние на Република Гърция в рамките на „тройката“, образувана от нея, МВФ и Комисията, тя не е имала компетентност да се произнася по такава мярка, която попада главно, ако не и изключително, в суверенните правомощия и бюджетната власт на засегнатата държава членка, и в частност на нейната законодателна власт, и до определена степен, на координирането на икономическата политика от държавите членки по член 120 ДФЕС и сл. При тези обстоятелства противопоставянето на такова преструктуриране, както г‑н Trichet и г‑н Draghi многократно са споменавали публично в климат на нарастваща несигурност сред актьорите на финансовите пазари, трябва да се тълкува като притежаващо чисто политико-икономически обхват. По-конкретно, като са постъпили по този начин, техните автори са имали за цел да предупредят посочените актьори, от една страна, за допълнително влошаване на икономическото положение по онова време, и дори за евентуална неплатежоспособност на Република Гърция, чиито инструменти с потенциално неизправно плащане не са можели повече да бъдат приемани от ЕЦБ и от националните централни банки като обезпечения в рамките на кредитните операции на Евросистемата (вж. Решение 2012/133, прието впоследствие), и от друга страна, рисковете, които такова развитие може да включва за стабилността на финансовата система и за функционирането на Евросистемата в нейната цялост. Следва да се добави, че това противопоставяне на последователните председатели на ЕЦБ е придружено от уточнението, че ако такава неизправност все пак настъпи и засегнатите държави членки вземат решение за преструктуриране на публичния дълг, ЕЦБ би изисквала това преструктуриране да се опре на достатъчни обезпечения, за да защити своята независимост и да поддържа стабилността и доверието на финансовите пазари. От това следва, че като го е направила, ЕЦБ не е подхранила и легитимни очаквания, че запазва своето противопоставяне в случай на обратно решение на съответните държави членки да извършат такова преструктуриране, и дори за нейната евентуална правна възможност — несъществуваща — да предотврати подобен подход.

80

По отношение на изявленията на г‑н Bini Smaghi е важно да се подчертае, че същият се е ограничил да посочи публично, че от една страна, ЕЦБ не може да участва в „разширяване на матуритета на гръцкия дълг“, защото това би било в разрез с приложимите към нея разпоредби, и от друга страна, евентуално преструктуриране на публичния дълг на една държава членка, ако се окаже необходимо, би било възможно само въз основа на споразумение между кредитори и длъжници. В този контекст той изрично споменава възможността за държавите членки от еврозоната да приемат ККД, които да улеснят посочените кредитори и длъжници в постигането на съгласие за справедливо разпределение на тежестите. Обратно на изтъкваното от ищците, тези твърдения не изключват евентуалното настъпване или решение за преструктуриране на гръцкия публичен дълг или на неизправност от страна на Република Гърция, а само описват ограничената свобода на действие на ЕЦБ в този контекст, както и условията, при които такова преструктуриране би могло или би трябвало да бъде приложено. По-нататък, от това не може да се направи извод за каквото и да е точно и безусловно уверение, че ЕЦБ в крайна сметка би се противопоставила на такова преструктуриране, ако то бъде решено от държавите членки или от компетентните органи, или че не би участвала, при необходимост и под каквато и да е форма, в подобна мярка.

81

Следователно в конкретния случай публичните изявления на членовете на ЕЦБ, на които се позовават ищците, не представляват конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, целящи за изключат евентуално преструктуриране на гръцкия публичен дълг, и не изхождат от оправомощени и надеждни източници по смисъла на съдебната практика, така че правното основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, трябва да бъде отхвърлено.

82

Същевременно следва да се уточни за пълнота, както изтъква ЕЦБ, че купуването от един инвеститор на държавни дългови инструменти представлява по дефиниция сделка, съдържаща известен финансов риск, защото е изложена на случайностите в развитието на капиталовите пазари, и че някои от ищците дори са придобили гръцки дългови инструменти през върховия период на финансовата криза в Република Гърция. С оглед обаче на икономическото състояние на Република Гърция и на несигурността около него по това време, засегнатите инвеститори не биха могли да твърдят, че са действали като предпазливи и съобразителни икономически оператори по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 76 по-горе, които могат да се позоват на наличието на легитимни очаквания. Напротив, предвид публичните изявления, изтъкнати от ищците в подкрепа на техните оплаквания (вж. точка 78 по-горе), от посочените инвеститори се е очаквало да познават доста нестабилното икономическо положение, определящо колебанията в стойността на придобитите от тях гръцки дългови инструменти, както и непренебрежимия риск от неизправност, дори и само селективна, на Република Гърция. Впрочем, както правилно изтъква ЕЦБ, предпазлив и съобразителен икономически оператор, запознат с тези публични изявления, не би могъл да изключи риска от преструктуриране на гръцкия публичен дълг, като се имат предвид разнопосочните становища в това отношение на държавите членки на еврозоната и на останалите участващи органи като Комисията, МВФ и ЕЦБ.

83

Накрая, доколкото ищците се позовават в този контекст и на нарушение на принципа на правна сигурност, достатъчно е да се отбележи, че те не са изтъкнали никакъв допълнителен и конкретен довод, който да показва, че действията на ЕЦБ в рамките на предшестващите преструктурирането на гръцкия публичен дълг етапи са допринесли за създаването на правна уредба, която не е била достатъчно ясна, точна и предвидима по своите последици (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2005 г., VEMW и др., C‑17/03, Rec, EU:C:2005:362, т. 80 и цитираната съдебна практика), нито са позволили на частноправните субекти да се запознаят в достатъчна степен с обхвата на задълженията, която тя им налага (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 29 април 2004 г., Sudholz, C‑17/01, Rec, EU:C:2004:242, т. 34 и цитираната съдебна практика). При това положение доводът, изведен от нарушение на принципа на правна сигурност, също не може да бъде уважен.

84

Следователно ищците не са доказали наличието на нарушение от ЕЦБ на принципа на защита на оправданите правни очаквания, нито дори, в този контекст, на принципа на правна сигурност, което да може да ангажира нейната извъндоговорна отговорност.

85

В рамките на второто правно основание ищците се позовават на нарушение на принципа на равно третиране на частните кредитори по смисъла по-конкретно на членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като ЕЦБ и националните централни банки са гарантирали посредством изпълнението на споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г., че гръцките дългови инструменти, държани в съответните им портфейли, са извън преструктурирането на гръцкия публичен дълг в съответствие с ККД и са предпазени от спад на стойността им. Като е предприела действията, посочени в точка 71 по-горе, без да вземе предвид имущественото състояние на частните кредитори и на вложителите, сред които ищците, ЕЦБ била нарушила този принцип. Принципът на равно третиране на всички кредитори или вложители бил предвиден и на международно равнище като обичаен принцип и следвало да се квалифицира като общ принцип на правото на Съюза или като пряко и специално проявление на общия принцип за недопускане на дискриминация по член 10 ДФЕС и по членове 20 и 21 от Хартата на основните права. Следователно клаузата, известна като par condicio creditorum или pari passu, която предполага кредиторите да се третират по еднакъв начин в плащането независимо от ранга им, се прилага и за ЕЦБ. Така в прессъобщението си от 6 септември 2012 г. относно пускането на програмата за окончателните парични транзакции (наричани по-нататък „ОПТ“) ЕЦБ била приела „същото третиране (pari passu) като частните или други кредитори, що се отнася до инструментите, емитирани от страните от еврозоната и придобити от Евросистемата в рамките на [ОПТ], съобразно условията на посочените транзакции“. При това положение купуването от ЕЦБ на гръцки дългови инструменти в рамките на схемата за обратно изкупуване, въведена с Решение 2010/281, не ѝ било предоставило никакво специално третиране, и тя е трябвало да поеме кредитен риск, равен на поетия от всеки друг частен или институционален инвеститор. Ищците в качеството им на притежатели на гръцки дългови инструменти били, по подобие на ЕЦБ и на националните централни банки, частноправни кредитори на Република Гърция и вредата, която са претърпели, можела да причини същите системни ефекти върху европейската икономика. Поради предходния обмен на дългови инструменти, съдържащи се в портфейлите на ЕЦБ и на националните централни банки, срещу нови инструменти, същите са могли да избегнат „неизправността [на плащане], насочвана и маскирана“, на гръцката държава, ефектът от която е декласиране на останалите дългови инструменти, които не са могли да се ползват от такъв обмен и е трябвало да се изправят срещу „остатъчната платежоспособност“ на тази държава. По този начин ЕЦБ и националните централни банки си били запазили статут на кредитори „от привилегирован ранг“ в ущърб на частния сектор, под претекст тяхната задача във връзка с паричната политика. По-нататък, с Решение 2012/153 ЕЦБ незаконно била обусловила допустимостта на гръцките дългови инструменти от предоставянето в полза на националните централни банки на схема за обратно изкупуване на инструментите с нисък рейтинг в кредитните операции на Евросистемата. Ищците оспорват, че това неравенство в третирането е обективно обосновано от обществени интереси или от разпоредби на договорите, тъй като член 127, параграф 1 ДФЕС, член 3, параграфи 3 и 4 ДФЕС и член 13 ДЕС не предвиждат дерогация от този вид. Във всички случаи ЕЦБ не е подкрепила по какъв начин споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г. и схемата за обратно изкупуване, запазена за националните централни банки, попадат в нейното право на преценка в областта на паричната политика и допринасят за ценовата стабилност в еврозоната, и са били пропорционални и необходими.

86

ЕЦБ оспорва, че принципът на равно третиране на кредиторите се прилага по частноправни договорни клаузи, тъй като емитентът на дълговите инструменти има възможността, а не задължението, да го включи в съпътстващата документация на инструментите. Не ставало въпрос за универсално правило на международното публично право или на конституционното право, общо на равнището на държавите членки, и още по-малко за общ принцип на правото на Съюза, тъй като неговото прилагане зависи от избора на посочения емитент. Дори да се предположи, че твърдяното задължение за спазване на посочения принцип е висше правило на правото на Съюза, то би създало правни задължения единствено за емитента на дълга, в случая гръцката държава, а не за неговите кредитори. Освен това ЕЦБ оспорва, че е кредитор на Република Гърция, който е съпоставим с ищците, тъй като те са инвеститори, които се стремят към висока доходност, и са направили инвестиция изключително на частно основание. За сметка на това ЕЦБ била купила гръцки дългови инструменти на вторичния пазар на ценни книжа само при упражняването на своя публичен мандат, предоставен ѝ по силата на член 127, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 3, параграфи 3 и 4 ДЕС и член 13, параграф 1 ДЕС, което се препотвърждава в изявлението на Еврогрупата от 21 февруари 2012 г. и в изложението на мотивите към гръцкия Закон № 4050/2012. Така със своето Решение 2010/281, с главната цел запазване на ценовата стабилност съгласно член 127, параграф 1 ДФЕС, ЕЦБ решила да инициира временна програма за пазарите на ценни книжа, в рамките на която ЕЦБ и националните централни банки купили по-конкретно ценни книжа, емитирани от Република Гърция. Целта на тези покупки била да се запази „правилното функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика, което е съществено за гарантирането на ценовата стабилност, и да се улесни „ефективното провеждане на парична политика, ориентирана към ценова стабилност в средносрочен план“, като се гарантира […] ликвидността на пазарите на частни и публични дългови инструменти в еврозоната[…]“, т.е. по мотиви, различаващи се значително от тези, определили инвестиционните решения на други частни кредитори. По-нататък, при липсата на изключване на PSI от гръцките дългови инструменти, притежавани от централните банки от Евросистемата, включително гръцката централна банка, финансовата и функционалната независимост на Евросистемата по смисъла на член 130 ДФЕС би била засегната при наличието на накърняване на нейната способност да рефинансира кредитните институции и да участва на капиталовите пазари в изпълнение на член 18, параграф 1 от Устава. При това положение, поради липсата на сравнимост между разглежданите положения, ищците неоснователно се позовавали на наличието на неравно третиране.

87

На първо място, Общият съд намира, че трябва се разгледа въпроса дали инкриминираното поведение на ЕЦБ съставлява нарушение на принципа на равно третиране, както е закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права (решение от 18 юли 2013 г., Sky Italia, C‑234/12, Сб., EU:C:2013:496, т. 15), който ЕЦБ като институция на Съюза е длъжна да спазва като висша норма на правото на Съюза, която защитава частноправните субекти. Всъщност общият принцип на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Сходният характер на различните положения се преценява по отношение на всички характеризиращи ги фактори. Тези фактори трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акта на Съюза, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите на нормативната уредба в областта, към която се отнася разглежданият акт (вж. решения от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, Сб., EU:C:2008:728, т. 23, 25 и 26 и цитираната съдебна практика, и от 12 май 2011 г., Люксембург/Парламент и Съвет, C‑176/09, Сб., EU:C:2011:290, т. 31 и 32 и цитираната съдебна практика).

88

В конкретния случай обаче ищците тръгват от погрешна предпоставка, като изтъкват, че всички частноправни субекти, придобили гръцки дългови инструменти, в качеството им на „частни“ вложители или кредитори на Република Гърция, от една страна, и ЕЦБ и националните централни банки от Евросистемата — от друга страна, се намират, с оглед на принципите и целите на приложимите правила, на които са основани инкриминираните действия, в сходно или дори идентично положение за целите на прилагането на общия принцип на равно третиране. Тези доводи не вземат под внимание особено факта, че при закупуването на гръцки дългови инструменти, в частност на основание Решение 2010/281, ЕЦБ и посочените национални централни банки са действали в изпълнение на техните основни задачи по силата на член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС, и по-конкретно на член 18, параграф 1, първо тире от Устава, за целта на запазването на ценовата стабилност и на доброто управление на паричната политика, както и в пределите, очертани от разпоредбите на посоченото решение (вж. съображение 5 от посоченото решение).

89

Така, първо, програмата за закупуване на държавни дългови инструменти, включително гръцки, установена с Решение 2010/281, е основана изрично на член 127, параграф 2, първо тире ДФЕС, и в частност на член 18, параграф 1 от Устава, и се вписва, предвид финансовата криза, на която е изложена гръцката държава, в контекста „извънредни обстоятелства на финансовите пазари, характеризиращи се със сериозно напрежение в някои пазарни сегменти, което възпрепятства трансмисионния механизъм на паричната политика и съответно ефективното провеждане на паричната политика, ориентирана към ценова стабилност в средносрочен план“. Следователно според това решение програмата е предназначена да представлява „част от единната парична политика на Евросистемата“, за да „отстрани нарушеното функциониране на пазарите на ценни книжа и да възстанови подходящия трансмисионен механизъм на паричната политика“ (съображения 2—4 от посоченото решение). Тези мотиви не са оспорени като такива от ищците, които се ограничават до това да обосноват сходството на разглежданите положения с единственото обстоятелство, че понеже както частните инвеститори, така и централните банки от Евросистемата са придобили гръцки дългови инструменти, те били кредитори на гръцката държава, разполагащи с равни права.

90

В това отношение следва да се припомни, че действително по силата на член 18, параграф 1, първо тире от Устава, „[с] цел да постигнат целите на ЕСЦБ и да осъществят нейните задачи ЕЦБ и националните централни банки могат“, по-конкретно, „да участват на финансовите пазари […] като извършват покупки и продажби — окончателни (спот и форуърд) […] на вземания и търгуеми инструменти, в евро или други валути […]“. От това следва, че схемата за обратно изкупуване на държавни дългови инструменти и оттам, покупката от централните банки от Евросистемата на такива инструменти, е сред основните задачи на ЕСЦБ по смисъла на член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС във връзка с член 282, параграф 1 ДФЕС и че по-конкретно, тези мерки са основани на овластяването, предвидено в член 18, параграф 1, първо тире от Устава. Освен това от последната разпоредба произтича, че покупката от посочените централни банки на държавни дългови инструменти на вторичния пазар има за единствен предмет постигането на целите на ЕСЦБ и осъществяването на нейните задачи, което изключва всеки мотив, който е извън този предмет, в частност намерението да се получат високи печалби от инвестиции и дори от транзакции със спекулативна цел.

91

Вследствие на това трябва да се констатира, че ищците като инвеститори или вложители, действали за своя сметка и в свой изключително личен интерес да получат максимална печалба от инвестициите си, са се намирали в положение, различно от това на централните банки от Евросистемата. Въпреки че по силата на приложимото частно право посочените централни банки са придобили при покупката на държавни дългови инструменти, по подобие на частните инвеститори, статута на кредитор на държавата емитент и длъжник, само този общ елемент не може да обоснове приемането им за намиращи се в подобно и дори идентично положение като това на посочените инвеститори. Действително подобен подход, възприет само от частноправна гледна точка, не взема предвид нито правната рамка на операцията по закупуване на посочените инструменти от централните банки, нито целите от обществен интерес, които същите са призвани да преследват в този контекст по силата на приложимите правила на първичното право, чиито принципи и цели трябва да се вземат под внимание при преценката на сравнимостта на разглежданите положения с оглед на общия принцип на равно третиране (вж. съдебната практика, посочена в точка 87 по-горе).

92

Следователно трябва да се направи изводът, че ищците като частни инвеститори, купили гръцки дългови инструменти единствено с частен имуществен интерес, какъвто и да е точният мотив на инвестиционните им решения, се намират в положение, различно от това на централните банки от Евросистемата, чието инвестиционно решение е било водено изключително от цели от публичен интерес, както са посочени в член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС във връзка с член 282, параграф 1 ДФЕС, както и член 18, параграф 1, първо тире от Устава. По този начин при липсата на сравнимост на разглежданите положения сключването и изпълнението на споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г. не може да съставлява нарушение на принципа на равно третиране.

93

Второ, ищците нямат основание също така да твърдят по същество, че частните инвеститори и централните банки от Евросистемата са в сходно положение с оглед на въздействието върху европейската икономика на ефектите от спада на стойността на техните вземания. Според ищците тежестите, наложени само на частните инвеститори в рамките на преструктурирането на гръцкия публичен дълг, „можели да причинят същите системни ефекти върху европейската икономика“ като уравнително участие на централните банки от Евросистемата в посоченото преструктуриране, от което същите са се отклонили, като са сключили и приложили споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г. Дори да се предположи, че с този довод ищците изтъкват, че PSI и процедурата по ККД са от естество да накърнят сериозно доверието на частните и институционалните инвеститори във вътрешноприсъщата стойност на гръцките дългови инструменти и оттам, в надеждността на гръцката държава като длъжник — опасение, което е било в основата на първоначалното противопоставяне на ЕЦБ на селективната неизправност на Република Гърция и на частичното преструктуриране на нейния публичен дълг (вж. точки 78—80 по-горе) — те са пропуснали да уточнят и подкрепят довода, че тези последици са сравними с тези, които е трябвало да понесат централните банки от Евросистемата и които са в състояние да възпрепятстват функционирането на посочената система по същия начин. Обратно, с оглед на общия размер в стойност на гръцките дългови инструменти, придобити и притежавани от посочените централни банки, както подчертават самите ищци, евентуалното участие на посочените банки в преструктурирането на публичния дълг на една държава —членка на еврозоната, независимо от неговия законен или незаконен характер с оглед на член 123 ДФЕС (вж. точка 114 по-долу), заплашва да засегне финансовия интегритет на Евросистемата в нейната цялост и по-конкретно, нейната способност за участие на капиталовите пазари и за рефинансиране на кредитните институции по силата на член 18, параграф 1, първо и второ тире от Устава. В това отношение е важно да се уточни, че държавните дългови инструменти съставляват в същото време обезпечения, за които се очаква, че тези централни банки приемат за целите на кредитни операции в Евросистемата и за да запазят достъпа на националните кредитни институции до ликвидности (вж. точка 6 от общата документация, посочена в точка 4 по-горе). От това следва, че трябва да се отхвърли и доводът, че ЕЦБ и националните централни банки от Евросистемата си били запазили статут на „привилегирован ранг“ в ущърб на частния сектор „под претекст тяхната задача във връзка с паричната политика“.

94

Трето, в този контекст не може да бъде успешен доводът на ищците, че със своето Решение 2012/153 ЕЦБ незаконосъобразно е обусловила допустимостта на гръцките дългови инструменти от предоставянето в полза на националните централни банки на схема за обратно изкупуване на инструментите, чийто рейтинг в кредитните операции на Евросистемата е нисък. Доколкото този довод цели да изтъкне неравно третиране, което може да бъде вменено на ЕЦБ в ущърб на частни инвеститори и в частност на ищците, те също не са уточнили и подкрепили, че се намират в положение, аналогично на това на националните централни банки. Както Общият съд вече е постановил, в основни линии, в определение Accorinti и др./ЕЦБ, точка 44 по-горе (EU:T:2014:611, т. 76—78), макар задължението за Република Гърция да предостави подобрение на обезпечения в полза на националните централни банки под формата на програма за изкупуване да има своето правно основание в Решение 2012/153, посоченото задължение цели единствено да гарантира запазването на възможността за посочените централни банки да приемат гръцките дългови инструменти като подходящо обезпечение за целите на кредитните операции на Евросистемата по смисъла на член 18, параграф 1, второ тире от Устава, тъй като при липсата на такова подобрение на обезпечения посочените инструменти вече няма да отговарят на минималните изисквания на Евросистемата в областта на праговете за кредитно качество по силата на релевантните критерии на общата документация. Следователно посоченото задължение гарантира запазването на свободата на действие на централните банки от Евросистемата на основание разпоредбите на член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС във връзка с член 282, параграф 1 ДФЕС, както и на член 18, параграф 1, първо и второ тире от Устава, и визира положение, което не е сравнимо с това, в което се намират частните инвеститори. Всъщност, щом последните са придобили и притежавали гръцки дългови инструменти изключително с частни цели, те се намират в положение, различно от това на централните банки от Евросистемата, които разполагат с правомощия и задължения по силата на горепосочените разпоредби. От това произтича, че ищците не са могли да претендират на основание принципа на равно третиране аналогична печалба като по схема за обратно изкупуване на дълговите им инструменти от гръцката държава.

95

Във всички случаи, както Общият съд вече е постановил в определение Accorinti и др./ЕЦБ, точка 44 по-горе (EU:T:2014:611, т. 85), подобрението на обезпечения, разпоредено в член 1, параграф 1 от Решение 2012/153, е гарантирало запазването на допустимостта на всички гръцки дългови инструменти, обхванати от посоченото подобрение, включително тези, които са били предмет на преобразуване на основание ККД. По този начин посоченото решение защитавало тези инструменти, сред които притежаваните и обменени от ищците срещу допълнителна загуба, която е могла да произтече от понижаването на техния рейтинг и дори от неплатежоспособността на Република Гърция. От това следва, че в този аспект ищците също нямат основание да изтъкват неравно третиране в техен ущърб.

96

Поради това ищците не са се намирали, що се отнася до изтъкнатите аспекти и действия, включително споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г. и Решение 2012/153, в сравними или дори идентични положения като тези на централните банки от Евросистемата, които биха могли да обосноват извод за наличие на нарушение на принципа на равно третиране.

97

Следователно ищците не са доказали наличието на нарушение от ЕЦБ на принципа на равно третиране, което да може да доведе до ангажирането на нейната извъндоговорна отговорност.

98

На второ място, що се отнася до оплакванията, основани на клаузата pari passu, следва най-напред да се отбележи, че съществуването на такова правило в правния ред на Съюза не е доказано.

99

В това отношение трябва да се констатира, че твърдяното от ищците обстоятелство, че Principles Consultative Group (PCG) е предложила в доклада си от 2010 г., озаглавен „Principles for Stable Capital Flows and Fair Debt Restructuring in Emerging Markets“, да се признае, що се отнася до „нововъзникващите пазари“, прилагането на клаузата pari passu в международен план, е ирелевантно за въпроса дали такова правило съществува в правния ред на Съюза. Освен това ищците не биха могли успешно да се позовават и на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (OВ L 160, p. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143). Обратно, този регламент констатира наличието на значителни различия по тази тема в различните национални материални закони, включително по отношение на предпочтителното третиране на кредиторите (съображение 11 от същия регламент) и се ограничава до установяването на унифицирани стълкновителни правила с цел по-конкретно да се съгласува разпределението на приходите от осребряването на имуществото, за да се запази максимално равното третиране на кредиторите (съображения 21 и 23 от посочения регламент).

100

Впрочем, доколкото едно правило, което налага pari passu, предполага равно третиране на кредиторите, без да държи сметка за различните положения, в които се намират по-конкретно частните инвеститори, от една страна, и централните банки от Евросистемата, които действат при упражняване на техните задачи по член 127 ДФЕС и член 18 от Устава, от друга страна, признаването на такова правило в правния ред на Съюза би могло да се сблъска с принципа на равно третиране, както е споменат в точка 87 по-горе.

101

Второ и като последица от това, само включването ѝ сред договорните клаузи, включително тези, свързани с емитирането и продажбата на държавни дългови инструменти, уреждащи отношението между емитент/длъжник и притежател/кредитор по едно задължение, може при необходимост да придаде правно обвързващ характер на една клауза pari passu. Следователно този задължителен характер ще зависи от автономно решение на емитента на разглежданите ценни книжа, в частност в рамките на общите условия, придружаващи тяхното емитиране, да се подчини на прилагането на посочената клауза, като се ангажира да третира еднакво своите кредитори. Както правилно подчертава ЕЦБ, от това произтича впрочем, че в конкретния случай емитентът на гръцките дългови инструменти, който съответно би могъл да бъде обвързан от клаузата pari passu, е самата гръцка държава, а не централните банки от Евросистемата като кредитори и притежатели на такива инструменти.

102

Накрая, ищците нямат основание да се позовават на решението на ЕЦБ относно ОПТ, последващо релевантните факти по случая, което по силата на своите специфични условия и приложно поле, а именно съществуването на пълноценна програма на EИФС/ЕСМ за макроикономически корекции или на превантивна програма на EИФС/ЕСМ, визира положения, които не са сходни с това на невижданата криза на публичния дълг, пред която Република Гърция е била изправена в началото на 2012 г., и в рамките на които прилагането на клаузата pari passu зависи именно от условията на емитиране, предоставени от длъжника емитент на съответните инструменти (вж. точка 37 по-горе).

103

В резултат на това настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

104

В рамките на третото правно основание ищците упрекват ЕЦБ, от една страна, в злоупотреба с власт, тъй като ЕЦБ не разполага с дискреционно правомощие — или поне е злоупотребила с посоченото правомощие — за защита на финансовия си бюджет от загуби, които трябва да понасят частните кредитори, и от друга страна, нарушение на принципа на пропорционалност, на „последователност и разумност“, произтичащ от „разпоредбата на член 5, параграф 4 ДЕС във връзка с член 296 ДФЕС“. Като си е предоставила сама в свой интерес и в този на националните централни банки благоприятно третиране в ущърб на частните кредитори, използвайки правомощия, с каквито ищците не разполагат, ЕЦБ била допуснала злоупотреба с власт. Всъщност такава мярка не се вписвала в рамките на парична политика, предназначена да гарантира ценовата стабилност. Освен това със споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г. ЕЦБ била защитила своите финансови средства, като е избягнала понасянето на загубите, които единствено частните кредитори и вложители е трябвало да понесат, и то без да разполага с дискреционно правомощие за тази цел, или най-малкото, като е злоупотребила с посоченото правомощие, „по-конкретно като е дефинирала подобрението на обезпечения, решено от държавните и правителствените ръководители от еврозоната на 21 юли 2011 г.“. Според ищците тази злоупотреба с власт произтича от липсата на мотиви относно конкретната цел, преследвана от ЕЦБ посредством приетите мерки, които следователно и в този аспект са произволни. Всъщност действията на ЕЦБ били мотивирани от определящата и дори изключителна цел да създаде статут на привилегирован кредитор, който може да избегне, за разлика от частните кредитори, участие в преструктурирането на гръцкия публичен дълг. Във всички случаи тези действия на ЕЦБ, както и нейните решения, не зачитали принципите на пропорционалност, последователност и разумност. Накрая, като пропуснала по случай договарянето на споразумението за обмен с Република Гърция да отчете особеното положение на частните инвеститори, ЕЦБ била нарушила висши норми на правото на Съюза и била превишила явно и грубо пределите на упражняване на своите правомощия. Така частните кредитори били единствените, които трябвало да понесат, по необоснован и „наказателен“ начин, злополучните последици от принудителното преструктуриране на гръцкия публичен дълг, въпреки че ЕЦБ, най-важният кредитор, избягва това. Същевременно спадът на номиналната стойност на гръцките дългови инструменти, подложени на PSI, несъмнено би бил по-малък, ако ЕЦБ беше участвала надлежно в това преструктуриране наравно с частните кредитори.

105

ЕЦБ иска настоящото правно основание да бъде отхвърлено. Тя имала само консултативна роля в сложния преговорен процес на политическо и макроикономическо равнище, насочен към гарантиране на подкрепа от многобройни кредитори и други финансови институции с цел да се избегне неизправност на плащане от Република Гърция и който в крайна сметка е довел до PSI. По-нататък, ЕЦБ не била длъжна да обосновава законодателството, прието от Република Гърция с оглед на принципа на пропорционалност. Що се отнася до съответствието с правото на Съюза на решението на Република Гърция да изключи участието на ЕЦБ от PSI, консултативната дейност на последната не може да се счита за неуместно използване на нейните правомощия. Договарянето на споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г. било необходимо в техническо отношение, за да се гарантира изпълнението на решението, взето от гръцкия законодател. Нямало никакъв конфликт на интереси по отношение на ЕЦБ, чиято дейност е била в съответствие със задължението ѝ да запази своята финансова независимост, за да продължи да упражнява предвидените в ДФЕС задачи.

106

В самото начало следва да се припомни, че даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и съгласувани доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. решение от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, Сб., EU:T:2008:461, т. 151 и цитираната съдебна практика).

107

Трябва да се отбележи, че с настоящото правно основание ищците поставят под въпрос законосъобразността на действията на ЕЦБ в основни линии по същите мотиви като тези, изтъкнати в подкрепа на първото и второто правно основание. Като се имат предвид обаче съображенията, изложени в точки 87—96 по-горе, ищците не са успели да посочат обективни, относими и съгласувани доказателства от естество да покажат, че с инкриминираните действия ЕЦБ е извършила злоупотреба с власт, злоупотребила е с широкото си право на преценка по член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС във връзка с член 282, параграф 1 ДФЕС, както и по член 18, параграф 1, първо и второ тире от Устава или е проявила явно и грубо незачитане на пределите на посоченото право на преценка или на правомощията си по въпросите на паричната политика по смисъла на принципите, припомнени в точки 67—69 по-горе.

108

Така създаването, посредствам сключването и изпълнението на споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г., на твърдения „статут на привилегирован кредитор“ на централните банки от Евросистемата, за да избегне участие в преструктурирането на гръцкия публичен дълг в рамките на PSI и по силата на прилагането на ККД, не може да се счита за злоупотреба или превишаване на пределите на правомощията на ЕЦБ. Обратно, тези мерки се вписват в рамките на упражняването на нейните правомощия и основни задачи, тъй като те целят точно да запазят свободата на действие на посочените централни банки и да гарантират непрекъснатост на правилното функциониране на Евросистемата (вж. точка 93 по-горе). Това важи и за Решение 2012/153, доколкото то задължава Република Гърция да предостави на националните централни банки подобрение на обезпечения, за да могат те да продължават да приемат гръцките дългови инструменти като подходящо обезпечение за целите на кредитните операции на Евросистемата по смисъла на член 18, параграф 1, второ тире от Устава (вж. точка 94 по-горе).

109

Поради това доводите, изведени от злоупотреба с власт, трябва да бъдат отхвърлени.

110

Накрая, мотивите, посочени в подкрепа на твърденията за нарушение на принципа на пропорционалност, на „последователност и разумност“, както и за нарушение, произтичащо от „разпоредбата на член 5, параграф 4 ДЕС във връзка с член 296 ДФЕС“, са дотолкова сбити, общи и неточни, че не позволяват да се схване до каква степен посочените твърдения за нарушение се различават от тези, които вече бяха разгледани и отхвърлени. Следователно тези доводи също трябва да се отхвърлят.

111

Вследствие на това доводите, изтъкнати в рамките на третото правно основание, не могат да бъдат възприети и не са от естество да ангажират извъндоговорната отговорност на ЕЦБ.

112

В рамките на четвъртото правно основание ищците поддържат, че ЕЦБ е нарушила членове 123 ДФЕС и 127 ДФЕС, както и член 21 от Устава. Тя била превишила явно и грубо своето широко право на преценка по силата на тези правила, като е договорила споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г. и като е получила статут на привилегирован кредитор, който не е предвиден в действащите разпоредби. Това важало с още по-голяма сила поради факта, че ЕЦБ се намирала в положение на конфликт на интереси, предвид позицията ѝ в „тройката“ и в Еврогрупата, тази на кредитор на Република Гърция, както и тази на пазител на паричната политика по смисъла на член 127 ДФЕС. Тези мерки не могат да се обосноват с независимостта или автономията на ЕЦБ, признати в договорите, тъй като действията и решенията по паричната политика, за които ЕЦБ е компетентна, са насочени към преследване на общите цели на Съюза и трябва да зачитат правото на Съюза, част от което е принципът на равно третиране. Ищците добавят, че „или ЕЦБ е нарушила, посредством превишаване на или злоупотреба с власт, предоставените ѝ в член 127 ДФЕС правомощия, или [тя] е нарушила член 123 ДФЕС“. Според ищците, ако ценовата стабилност е целта на паричната политика, финансовата стабилност, постигната с помощ, предоставена посредством придобиването на държавни ценни книжа на страна от еврозоната, изпаднала в затруднения, не попада сред задачите на Евросистемата.

113

ЕЦБ иска настоящото правно основание да бъде отхвърлено.

114

Достатъчно е да се констатира, че доводите, развити в подкрепа на това правно основание, са особено общи и сбити и се припокриват до голяма степен с тези, изтъкнати в подкрепа на второто и третото правно основание, поради което изложените в точки 87—96 и 107—110 по-горе съображения се прилагат mutatis mutandis. Освен това тези доводи са вътрешно противоречиви, поради това че са предназначени да мотивират нарушение на член 123 ДФЕС във връзка с член 21 от Устава. Действително, както самите ищци изтъкват, инкриминираните действия на ЕЦБ, и особено сключването на споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г., целят за избегнат участието на централните банки от Евросистемата в преструктурирането на гръцкия публичен дълг, като пожертват част от стойността на гръцките дългови инструменти, държани в съответните им портфейли. Важно е да се отбележи обаче, че има риск точно такова безусловно участие да бъде квалифицирано като намеса с ефект, равностоен на този от прякото придобиване от посочените централни банки на държавни ценни книжа, забранено от член 123 ДФЕС.

115

Вследствие на това доводите, изтъкнати в рамките на четвъртото правно основание, не могат да бъдат уважени и не са от естество да ангажират извъндоговорната отговорност на ЕЦБ.

116

С оглед на всички гореизложени съображения трябва да се направи изводът, че никое от правните основания за незаконосъобразност, на които ищците се позовават, не отговаря на първото условие за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ЕЦБ по смисъла на член 340, алинея трета ДФЕС. При това положение следва да се отхвърлят исканията за обезщетение, тъй като те се основават на извъндоговорната отговорност на ЕЦБ за незаконосъобразно действие, само поради този мотив и без да е необходимо да се преценяват условията за наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда.

117

При условията на евентуалност ищците твърдят, че са претърпели необичайна и специална вреда по смисъла на съдебната практика, която им давала право на обезщетение дори при липсата на незаконосъобразно действие на ЕЦБ. В конкретния случай те били претърпели „непропорционална и нетърпима вреда на самото съдържание“ на тяхното право на собственост като притежатели на гръцки дългови инструменти, тъй като условната стойност на посочените инструменти е била непропорционално намалена.

118

ЕЦБ оспорва както съществуването на режим на отговорност за законосъобразен акт в правото на Съюза, така и в случая, на необичайна и специална вреда.

119

Що се отнася до извъндоговорната отговорност на Съюза за законосъобразен акт, попадащ в сферата на нормотворческа компетентност на същия, от постоянната практика на Съда, приложима съответно към извъндоговорната отговорност на ЕЦБ по член 340, алинея трета ДФЕС, произтича, че при сегашното състояние на правото на Съюза сравнителното изследване на правните системи на държавите членки не позволява да се установи съществуването на режим на извъндоговорна отговорност на Съюза за правомерно осъществяване на дейностите му в нормотворческата област (вж. решение от 14 октомври 2014 г., Buono и др./Комисия, C‑12/13 P и C‑13/13 P, Сб., EU:C:2014:2284, т. 43 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай обаче някои от посочените от ищците актове, сред които Решение 2012/153, попадат в сферата на упражняването от ЕЦБ на правомощията ѝ за вземане на решения в нормотворческата област. Поради това и единствено с този мотив искането за обезщетение трябва да се отхвърли, що се отнася до актовете от общ характер, приети от ЕЦБ, или до отказа на същата да приеме такъв акт, както са посочени в точка 71 по-горе.

120

В допълнение следва да се уточни, че в настоящия случай ищците не могат да претендират, че са понесли необичайна и специална вреда, която да може да оправдае такава отговорност в хипотезата, при която тя все пак трябва да е призната по принцип. Всъщност от установената съдебна практика следва, че от една страна, дадена вреда е „необичайна“, ако надхвърля пределите на икономическите рискове, присъщи на дейностите в съответния икономически сектор (вж. решение от 7 ноември 2012 г., Syndicat des thoniers méditerranéens и др./Комисия, T‑574/08, EU:T:2012:583, т. 78 и цитираната съдебна практика). От друга страна, вредата трябва да се квалифицира като „специална“, ако съответният акт засяга конкретна категория икономически оператори по непропорционален спрямо другите оператори начин (решения от 28 април 1998 г., Dorsch Consult/Съвет и Комисия, T‑184/95, Rec, EU:T:1998:74, т. 80, и от 10 февруари 2004 г., Afrikanische Frucht-Compagnie и Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert/Съвет и Комисия, T‑64/01 и T‑65/01, Rec, EU:T:2004:37, т. 151).

121

В конкретния случай вредата, която изтъкват ищците, не надхвърля пределите на икономическите рискове, присъщи на търговските дейности в рамките на финансовия сектор, и по-конкретно на транзакциите на търгуеми дългови инструменти, емитирани от държава, най-вече когато тази държава има понижен рейтинг, както Република Гърция от края на 2009 г. Обратно, независимо от общия принцип, според който всеки кредитор трябва да понася риска от неплатежоспособност на длъжника си, включително държавен субект, такива транзакции се осъществяват на особено нетрайни пазари, често подложени на несигурност и неконтролируеми рискове, що се отнася до спада или увеличението на стойността на такива ценни книжа, което може да насърчи към спекула за постигането на високи печалби за много кратък период от време. Затова, дори да се предположи, че не всички ищци са участвали в спекулативни транзакции, те трябва да съзнават посочените несигурност и рискове по отношение на евентуална значителна загуба на стойност на придобитите ценни книжа. Това е още по-вярно предвид факта, че дори преди началото на финансовата криза през 2009 г. гръцката държава емитент вече е била изправена пред висока задлъжнялост и дефицит. Следователно претърпяната вреда в резултат на PSI не може да се квалифицира като „необичайна“ по смисъла на горепосочената съдебна практика.

122

Не е възможно тази вреда да се квалифицира и като „специална“, при положение че ищците са били включени на същото основание като всички други частни инвеститори, несъмнено с изключение на централните банки от Евросистемата, в PSI и в механизма на обезценяване, основан на гръцкия Закон № 4050/2012. При тези условия и предвид големия брой засегнати инвеститори, идентифицирани в посочения закон общо и обективно в зависимост по-конкретно от серийните номера на разглежданите ценни книжа, ищците не могат да се считат за принадлежащи към особена категория икономически оператори, които са засегнати по непропорционален спрямо други оператори начин.

123

С оглед на всички гореизложени съображения искът трябва да се отхвърли изцяло, без да е необходимо да се преценява допустимостта на доказателствата, представени за първи път в репликата, да се разпорежда на ЕЦБ да представи споразумението за обмен от 15 февруари 2012 г. или да се иска назначаването на експертиза с цел да се определи размерът на претърпените вреди.

124

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като ищците са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на ЕЦБ.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

1. По извъндоговорната отговорност на ЕЦБ за неправомерно деяние

По допустимостта

По съществото на спора

По условията за ангажиране от ЕЦБ на отговорността на Съюза на основание членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС

По поведението на ЕЦБ, за което се твърди, че е незаконосъобразно

– Предварителни бележки

– По правното основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

– По правното основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране на „частните кредитори“ и на клаузата pari passu

– По правното основание, изведено от злоупотреба с власт и от твърдяно нарушение на принципа на пропорционалност, на „последователност и разумност“

– По правното основание, изведено от нарушение на членове 123 ДФЕС и 127 ДФЕС, както и на член 21 от Устава

2. По извъндоговорната отговорност на ЕЦБ за законосъобразен нормативен акт

По съдебните разноски