1

С жалба, подадена на 12 декември 2013 г. в секретариата на Съда на публичната служба, KE иска отмяната на решението на изпълнителния директор на Европейската железопътна агенция (наричана по-нататък „ЕЖА“ или „Агенцията“) от 22 март 2013 г., с което той ѝ e потвърдил изтичането на договора ѝ на срочно нает служител на предвидената в него дата, тоест 30 септември 2013 г.

2

Съгласно член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз в приложимата по делото редакция (наричани по-нататък „УРДС“) „срочно нает служител“ по смисъла на посочените условия означава „служител, назначен на длъжност, включена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за всяка институция, която бюджетните органи са класифицирали като временна“.

3

Член 8, първа алинея от УРДС гласи:

„Срочно наетите служители, за които се прилага член 2, буква а), могат да бъдат наети за определен срок или за неопределено време. Договорите с тези служители могат да бъдат подновявани не повече от веднъж за определен срок. Всяко последващо подновяване е за неопределено време“.

4

Включен в главата относно „[п]рекратяване на служебното правоотношение“, член 47, буква б), подточка i) от УРДС предвижда, че освен при смърт служебното правоотношение на срочно наетите служители се прекратява, „в случай че договорът е с определен срок […], на датата, посочена в договора“.

5

Съгласно член 22 от Регламент (ЕО) № 881/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за създаване на Европейска железопътна агенция (ОВ L 164, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 14, стр. 49), изменен с Регламент № 1335/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г., ЕЖА е структура на Европейския съюз, юридическо лице, и се представлява от нейния изпълнителен директор.

6

Член 24 от Регламент № 881/2004, озаглавен „Персонал“, гласи:

„1.   Правилникът за длъжностните лица на [Европейския съюз], [УРДС] и правилата, приети съвместно от институциите на [Съюза] за целите на прилагането на този правилник и условия за работа се прилагат към персонала на Агенцията.

2.   Без да се засяга член 26, правомощията, предоставени на назначаващия орган и на договориращия орган от посочения правилник за длъжностните лица и условия за работа на другите служители, се упражняват от Агенцията по отношение на нейния собствен персонал.

3.   Без да се засяга член 26, параграф 1, персоналът на Агенцията се състои от:

[…]

[…]“.

7

На 2 октомври 2008 г. изпълнителният директор на ЕЖА приема решение 150/09.08 относно подновяването на договорите на срочно наетите в Агенцията служители (наричано по-нататък „решението от 2 октомври 2008 г.“). В съображенията на това решение е направено позоваване по-специално на член 8, първа алинея от УРДС, на многогодишния план относно политиката за персонала, приет от управителния съвет на Агенцията, и на член 24, параграф 3 от Регламент № 881/2004.

8

Член 1 от решението от 2 октомври 2008 г. предвижда по-специално че „[с]рокът, за който се подновяват договорите на срочно наетите служители по член 24, параграф 3 от Регламент […] № 881/2004, […] при дългосрочните длъжности е две години в случай на първоначално подновяване [; п]ри повторно подновяване договорът се превръща в такъв за неопределено време“.

9

Съгласно член 2 от решението от 2 октомври 2008 г.„[в] случай, че съществува възможност за продължаване на договора, служителят се уведомява от изпълнителния директор дали неговият договор ще бъде продължен или не, по принцип шест месеца преди изтичането на срока на неговия договор“.

10

На 26 ноември 2008 г. началникът на отдел „Администрация“ на ЕЖА приема Указания относно продължаването на договорите (наричани по-нататък „указанията“). В тях се напомня, че съгласно решението от 2 октомври 2008 г. служителите на Агенцията се информират по принцип с 6-месечно предизвестие дали договорът им ще се продължи или не. Целта на указанията е да уредят процедурата, която да се прилага в тази област.

11

Така в тях е посочено, че с помощта на „формуляр № 1“ службата за човешки ресурси към отдел „Администрация“ (наричана по-нататък „служба „Човешки ресурси“) информира началника на съответния отдел най-късно 8 месеца преди датата на изтичане на договора на съответния служител. След това в рамките на 5 работни дни след получаването на информацията началникът на отдела напомня на заемащия длъжността датата, на която изтича договорът му, и му предоставя възможност за диалог, в който участва оценяващият, натоварен с изготвянето на доклада за развитие на кариерата на служителя (наричан по-нататък „ДРК“).

12

На следващо място, началникът на отдела изготвя докладна записка, като за целта използва „формуляр № 2“, в която се съдържа оценка относно развитието на самата длъжност и свързаните с нея задачи, и по-конкретно становище, основано по-специално на последния наличен ДРК, по въпроса дали лицето има качествата да продължи да заема тази длъжност.

13

Въз основа на тази информация началникът на отдела подготвя и предложение, приложено към докладната записка на служба „Човешки ресурси“ (приложение към „формуляр № 1“) относно подновяването или неподновяването на договора. След това той внася предложението си и придружаващата записка за окомплектоване на преписката в служба „Човешки ресурси“ не по-късно от 7 месеца преди изтичане на договора. Службата може да добавя всякакви бележки към записката за окомплектоване на преписката („формуляр № 2“), по-специално във връзка с отражението на предложението върху бюджета и съответствието му с установената в Агенцията практика във връзка с продължаването на договорите.

14

Служба „Човешки ресурси“ внася предложението, придружено от двата формуляра, за одобрение от изпълнителния директор, който след това я уведомява за решението си, като попълва приложението към „формуляр № 1“. След като получи решението на изпълнителния директор и в случай че с него се препоръчва прекратяване на договора, служба „Човешки ресурси“ подготвя писмо, подписано от изпълнителния директор, с което на срочно наетия служител се напомня за датата на изтичане на договора му.

15

Накрая, указанията уточняват, че сроковете трябва да се изчисляват само считано от датата, на която съответното лице е получило уведомление, или най-късно когато може да се счита, че това лице, действащо с грижата на добър служител, е било запознато със съдържанието на връчените му, независимо точно какви, документи.

16

С решение от 27 ноември 2012 г. управителният съвет на ЕЖА приема бюджета на Агенцията, както и щатното разписание за 2013 г. В тази връзка в щатното разписание за 2013 г. е предвидено, че към 31 декември 2011 г. в ЕЖА има 10 срочно наети служители от функционална група „асистенти“ (AST) със степен AST 1, а бюджетът на Съюза разрешава само седем длъжности с тази степен, и че Агенцията е решила да сведе броя им до четири.

17

От многогодишния план относно политиката за персонала, приет на 20 март 2013 г. от управителния съвет на ЕЖА за периода 2014—2016 г. („Multi-annual Staff Policy Plan 2014—2016 for the European Railway Agency“), е видно, че броят на длъжностните от функционална група AST, заети от срочно наети служители към 31 декември 2012 г., е 42, броят на длъжностите от тази функционална група, посочен в гласувания бюджет на Съюза за финансовата 2013 г., е 40, в проектобюджета на Съюза за финансовата 2014 г. той е 39, а за 2015 г. и 2016 г. са планирани съответно 37 и 36 длъжности.

18

Жалбоподателката е назначена в ЕЖА като асистент със степен AST 3 по договор с 4-годишен срок на действие за периода от 1 септември 2007 г. до 31 август 2011 г. Видно от писмото от 7 май 2007 г., изпратено ѝ от изпълнителния директор на Агенцията в качеството му на орган, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“), договорът ѝ е бил предложен при условията на член 2, буква а), както и на членове 8—50 от УРДС.

19

На 5 май 2011 г. този договор е продължен до 30 септември 2013 г. с допълнително споразумение, подписано от ЕЖА и жалбоподателката.

20

По нейна молба жалбоподателката е прехвърлена от служба „Финанси“ към отдел „Администрация“ в служба „Комуникации“ към кабинета на изпълнителния директор („Executive Director’s Office“) на ЕЖА, където да изпълнява по-специално задачи, свързани с комуникацията. Преместването влиза в сила на 16 февруари 2012 г. и е съпътствано с прехвърляне на длъжността на жалбоподателката към службите на дирекцията (Directorate) на Агенцията. В решението за преназначаване от същия ден е уточнено също, че това преназначаване е извършено в интерес на службата, и освен това, че началникът на отдела на жалбоподателката, в качеството на неин нов пряк ръководител, следва да актуализира нейната длъжностна характеристика, за да отрази новите функции и задачи, с които тя отсега нататък е натоварена.

21

На 22 февруари 2013 г. началникът на служба „Човешки ресурси“ изпраща докладна записка на началника на отдела на жалбоподателката, в която съгласно решението от 2 октомври 2008 г. е поискал да му представи становището си, като попълни частта от формуляра, озаглавен „Записка за окомплектоване на преписката“, не по-късно от 15 март 2013 г., за да може да уведоми заинтересуваните страни дали изтичащият на 30 септември договор на жалбоподателката ще бъде подновен или не.

22

На събеседване, проведено на 14 март 2013 г., жалбоподателката е уведомена устно от нейния началник на отдел за намерението му да не поиска подновяване на нейния договор. Според жалбоподателката началникът на отдела ѝ разяснил, че била прехвърлена заедно с длъжността си към службите на дирекцията на Агенцията единствено за да изпълнява свързани с комуникациите задачи, но се оказало, че тя няма необходимото образование или технически компетентности, за да изпълнява успешно тази длъжност, прикрепена вече към дирекцията на Агенцията. В този смисъл не били изтъкнати основания от бюджетно естество, изискващи премахване на заеманата от нея длъжност, които да обосновават неподновяването на нейния договор.

23

В отговор на процесуално-организационно действие жалбоподателката изяснява, че по време на събеседването с продължителност от около 20 минути от своя страна е изтъкнала, че след прехвърлянето ѝ в дирекцията на Агенцията длъжностната ѝ характеристика е трябвало да бъде съответно изменена от нейния началник на отдел, което той не направил. Поради това в отговора си жалбоподателката е посочила, че „[н]е разбира […] защо понастоящем ѝ се отправят критики, че няма необходимите компетентности да изпълнява свързана с комуникациите длъжност, след като тя заема длъжност, осигуряваща финансово-административно подпомагане“. В същия отговор тя упреква в тази връзка своя началник на отдел, че не я е приобщавал достатъчно към работата по финансови въпроси на службите на дирекцията на Агенцията.

24

От своя страна в хода на заседанието Агенцията разясни, че въпросът относно подновяването на договора е трябвало първоначално да бъде обсъден на събеседване, предвидено за 13 март 2013 г., което в крайна сметка не било проведено поради отсъствието на жалбоподателката. Ето защо жалбоподателката и нейният началник на отдел се срещнали сутринта на 14 март 2013 г., за да обсъдят този въпрос, като се уговорили отново да разговарят през деня, което направили вечерта по време на събеседване, което според Агенцията продължило около час.

25

На същата дата, 14 март 2013 г., в записката за окомплектоване на преписката, представена от служба „Човешки ресурси“, в раздел „Оценка относно развитието на самата длъжност и на свързаните с нея задачи“ началникът на отдела е посочил, че „заеманата от лицето длъжност е създадена в отговор на желанието ѝ да придобие опит извън финансовия сектор“. В нея се уточнява също, че „[з]а да се постигне съкращаване на щатове [от функционална група] AST в рамките на бюджета на [Европейския съюз] за 2013 г. и следващите години, както и в общ интерес на Агенцията, е взето решение тази длъжност да не бъде подновена“. В раздела относно „[с]тановище[то] относно качествата на лицето да продължи да заема длъжността“, той е посочил, че „[п]оради закриване на щата разделът е ирелевантен“.

26

С писмо от 22 март 2013 г., приподписано от жалбоподателката на 25 март, изпълнителният директор на ЕЖА ѝ е потвърдил, че нейният трудов договор, „влязъл в сила на [1 октомври] 2007 г., изтича на 30 [септември] 2013 г.“ (наричано по-нататък „обжалваното решение“). По искане на жалбоподателката, изпратено по електронна поща на 27 март 2013 г., тя е получила екземпляр от докладната записка към предложението нейният договор да не бъде подновен.

27

На 2 април 2013 г. началникът на служба „Човешки ресурси“ подписва частта от формуляра, за която отговаря неговата служба, като зачертава раздел „Отражение на предложението върху бюджета, съответствие със съществуващата практика в рамките на организацията и всяка друга считана за относима информация“, и съответно не прави коментар под този раздел.

28

На основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) на 7 май 2013 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение. В своя подкрепа тя сочи неспазването на процедурата от страна на ООСД, тъй като нейният началник на отдел „не я информира[л] относно началото на производството по подновяване, нито относно възможността за провеждане на разговор“; наличието на явна грешка в преценката на необходимостта от съкращаване на длъжността на жалбоподателката и на общия интерес на Агенцията нейният договор да не бъде подновен; и липсата на отчитане на интересите на жалбоподателката в обжалваното решение, и по-специално обстоятелството, че при подновяване на нейния договор същият е щял да бъде преобразуван в договор за неопределено време.

29

С решение от 5 септември 2013 г. ООСД отхвърля жалбата по административен ред (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“).

30

В тази връзка ООСД посочва, че преди да изложи доводите си в отговор на жалбоподателката, иска да ѝ припомни контекста, в който е прието обжалваното решение. Така той подчертава, че по нейна молба тя е била прехвърлена заедно с щата си, считано от 16 февруари 2012 г., и че по общо съгласие е взето решение за промяна във възложените ѝ задачи, в по-голяма степен свързани с комуникациите, което да ѝ позволи да продължи кариерното си развитие в ЕЖА. Същевременно поради обявената реформа и бюджетните съкращения, по-специално свързани с персонала, ООСД бил изправен пред неблагоприятни перспективи и по искане на Европейската комисия се оказал принуден да намали броя на персонала си, като съкрати три длъжности от функционална група AST.

31

В решението за отхвърляне на жалбата по административен ред се посочва, че под контрола и натиск от страна на Комисията се налагало намаляването на персонала да продължи, тъй като в становището си от 6 март 2013 г. по многогодишния план относно политиката за персонала на ЕЖА за периода 2014—2016 г. тя отново изискала от Агенцията да следва общата политика за намаляване с 2 % годишно на персонала в институциите на Съюза. Именно в този контекст ръководството решило да съкрати две длъжности от функционална група AST и да ги избере измежду петте длъжности, заемани от срочно наети служители от функционална група AST, чиито трудови договори изтичат през 2013 г. Възприетият критерий за подбор се състоял в това да се открият длъжностите, чието премахване ще има най-малко възможно въздействие върху оперативната работа на Агенцията, и тъкмо в приложение на този критерий изборът на ЕЖА се насочил към длъжност от функционална група AST в отдел „Ресурси и поддръжка“ и към длъжност в рамките на службите на Дирекцията, а именно заеманата от жалбоподателката.

32

Отново в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред ООСД уточнява, че било взето решение за съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност и нейният договор да не бъде подновен, тъй като нейният началник на отдел бил убеден, че нивото на изпълнение на основните ѝ задачи в областта на комуникациите нямало в обозримо бъдеще да достигне изискванията за този вид длъжност. ООСД посочва, че това е било обяснено устно на жалбоподателката в събеседване с нейния пряк ръководител на 14 март 2013 г.

33

ООСД добавя, че поради изложените причини е счел, че не може да поднови договора на жалбоподателката, тъй като той не можел да бъда финансиран от бюджета на Агенцията за 2014 г., нямало възможност за създаване на нови длъжности от функционална група AST и освен това в близко бъдеще нямало и не се очаквало да има вакантна длъжност от същата функционална група, поради което не можело да се предвиди прехвърляне на жалбоподателката в друг отдел.

34

В отговор на доводите, представени от жалбоподателката в нейната жалба по административен ред, ООСД твърди, че неподновяването на договора ѝ е съобразено с решението от 2 октомври 2008 г., тъй като тя е била надлежно уведомена за това в рамките на шестте месеца преди изтичането на срока му. Във връзка с оспорването от страна на жалбоподателката на действителното наличие на бюджетни ограничения за Агенцията и на целесъобразността на съкращаването на нейната длъжност, описани в записката за окомплектоване на преписката във връзка с продължаването на нейния договор, ООСД твърди, че посоченото в общия бюджет на Съюза съкращаване на щатове от функционална група AST за финансовата 2013 г. и следващите години е достатъчно за мотивирането на подобна записка и че по-подробни съображения са изложени в споменатите в нея документи.

35

Във връзка с отчитането на интересите на жалбоподателката ООСД припомня, че интересът на службата има предимство пред този на служителя и при всички положения интересът на служителя не може да попречи на администрацията да оптимизира службите си, ако счита това за необходимо. Накрая ООСД припомня, че в точка 167 от решение AI/Съд (F‑85/10, EU:F:2012:97) Съдът на публичната служба е постановил, че „администрацията не може да бъде задължавана да предлага ново назначение на срочно нает служител при незадоволително изпълнение на служебните му задължения“.

36

Жалбоподателката иска от Съда на публичната служба да отмени обжалваното решение и да осъди ЕЖА да заплати съдебните разноски.

37

Агенцията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски

38

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката сочи три основания, изведени съответно от наличието на съществени процесуални нарушения, на явни грешки в преценката и на нарушение на задължението за полагане на грижа от страна на ЕЖА.

39

Първото основание се състои от две части, първата от които се отнася до нарушение на правото на защита, а втората до нарушение на съществено процесуално изискване, водещо до нарушение на принципа на равно третиране.

40

В това отношение, като се позовава на решение Lux/Сметна палата (129/82 и 274/82, EU:C:1984:391, т. 20), жалбоподателката твърди, че макар вътрешни правила, като решението от 2 октомври 2008 г. и указанията, да не могат да се квалифицират като правни норми, които администрацията е длъжна да спазва във всички обстоятелства, тя все пак не би могла да се отклонява от тях, без да представи валидни основания за това. В случая обаче ООСД е нарушил този принцип, тъй като не спазил стриктно процедурата, която сам си е наложил. Това представлява нарушение не само на принципа на равно третиране, но и на правото на защита.

41

Жалбоподателката твърди също, че служба „Човешки ресурси“ е поискала становището на началника на отдела по въпроса за подновяването на нейния договор едва на 22 февруари 2013 г., тоест със закъснение от около 20 дни спрямо предвиденото в указанията, тоест че процедурата за консултиране трябва да започне най-късно 8 месеца преди датата на изтичане на съответния договор. Жалбоподателката упреква ООСД и за това, че в разрез с предвиденото в указанията не я е уведомил за започването на процедурата по подновяване, нито за възможността да се проведе обсъждане в рамките на 5 работни дни след нейното започване.

42

Като не информирал жалбоподателката относно възможността за диалог с началника на отдела, евентуално с участието и на нейният оценяващ, който в случая бил същият този началник на отдел, ООСД нарушил правото на жалбоподателката да бъде изслушана и да представи доводите си относно неподновяването на нейния договор.

43

Освен това в случая ООСД допуснал и „съществено процесуално нарушение“, тъй като служба „Човешки ресурси“, която е приключила изготвянето на записката за окомплектоване на преписката с подписването ѝ на 2 април 2013 г., не била консултирана преди приемането на обжалваното решение на 22 март. Това нарушавало предписанията, съдържащи се в указанията, тъй като се очаква изпълнителният директор да приеме решение дали да поднови договора или не с оглед по-специално на коментарите на служба „Човешки ресурси“, които именно липсвали. В случая обаче това нарушение имало особено значение, тъй като обжалваното решение се основавало най-вече на бюджетни съображения, свързани с необходимостта от съкращаване на длъжности. Жалбоподателката твърди също, че ако производството беше спазено, обжалваното решение щеше да се различава съществено от приетото.

44

ЕЖА иска отхвърляне на настоящото основание, като по същество твърди, на първо място, че в случая жалбоподателката при всички положения е била информирана за решението за неподновяване на нейния договор 6 месеца преди изтичането му, което било в съответствие с решението от 2 октомври 2008 г. На второ място, що се отнася до указанията, Агенцията поддържа по същество, че те следвало да се прилагат само в случай че подновяването на съответния договор е възможно, а това не било така, когато както по настоящото дело съответната длъжност следвало да бъде съкратена поради бюджетни съображения.

45

В рамките на първото си основание жалбоподателката по същество упреква Агенцията, че е нарушила правото ѝ на изслушване преди приемането на обжалваното решение и че не е спазила приетата от самата нея процедура за гарантиране на това право.

46

Във връзка с това на първо място следва да се приеме, че УРДС, и по-специално член 47 от тях, не предвиждат специална процедура, чиято цел е да даде възможност за надлежно изслушване на срочно нает служител, назначен по договор за определен срок, преди приемането на решение неговият договор да не бъде подновен — решение, което със съдържанието си е от естество да засегне неблагоприятно професионалното и лично положение на заинтересуваното лице.

47

Същевременно при липсата на уредба в текста на Правилника институцията или агенцията може да предвиди вътрешен ред и процедури, позволяващи изслушване на срочно наетия служител, преди да се вземе решение относно договора му, по-специално чрез вътрешни правила, стига упражняването на тази възможност да не води до дерогиране на изрично правило от Правилника или от УРДС (вж. в този смисъл решения Schneider/Комисия, T‑54/92, EU:T:1994:283, т. 19 и Petrilli/Комисия, F‑98/07, EU:F:2009:7, т. 55 и цитираната съдебна практика).

48

В това отношение подобни вътрешни правила в област, в която институцията или агенцията разполага с предоставено от Правилника широко право на преценка, могат да се приемат под формата на решение, съобщено на всички служители, което има за цел да гарантира еднакво третиране на засегнатите длъжностни лица и срочно наети служители. Когато институция или агенция приема такова решение, само по себе си то трябва да се счита за инструктивно правило за поведение, с което се обвързва самата администрация и от което тя не може да се отклонява, без да уточни причините за това, тъй като в противен случай би нарушила принципа на равно третиране (вж. в този смисъл решения Louwage/Комисия, 148/73, EU:C:1974:7, т. 12; Lux/Сметна палата, EU:C:1984:391, т. 20 и Monaco/Парламент, T‑92/96, EU:T:1997:105, т. 46; във връзка с атестирането на служителите вж. решение Bernard/Европол, F‑99/07 и F‑45/08, EU:F:2009:84, т. 79 и цитираната съдебна практика).

49

В случая указанията, които уреждат процедурата за подновяване на договорите на срочно наети служители в ЕЖА, представляват вътрешни правила по смисъла на горепосочената съдебна практика, поради което следва да се приеме, че като е предвидила по принцип заинтересуваните лица да бъдат информирани в срок от 6 месеца преди изтичането на техния договор и е уточнила процедурата, която да следват службите на Агенцията, предвиждаща възможността заинтересуваните лица да изложат своето становище, с приемането на решението от 2 октомври 2008 г. и на указанията ЕЖА е въвела в полза на своите служители право на изслушване във връзка с целесъобразността на подновяването на договора им за работа за определен срок.

50

При всички положения от влизането си в сила на 1 декември 2009 г. като акт, който по силата на член 6 ДЕС има същата юридическа сила като Договорите, Хартата на основните права на Европейския съюз закрепва изрично в член 41 основното право на всяко лице „да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него“. Съгласно член 51 от Хартата споменатият член 41 е адресиран директно до институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, които поради това са длъжни да го прилагат и спазват в посочените в член 52 от Хартата граници.

51

Анализът на първото основание трябва да се направи с оглед на всички тези съображения.

52

В самото начало следва да се отбележи, както жалбоподателката посочва по-конкретно в хода на заседанието, че тя е била запозната със съдържанието на решението от 2 октомври 2008 г. и на указанията, в приложение на които на 5 май 2011 г. договорът ѝ е бил подновен по предвидената в тях процедура.

53

По въпроса дали в случая Агенцията се е съобразила изцяло с указанията, уреждащи по-специално диалога, който следва да се проведе между нея и съответния служител относно възможностите за подновяване на договора му, от доказателствата по делото и устните състезания е видно, че по време на събеседването на жалбоподателката на 14 март 2013 г. с началника на отдела тя е била уведомена за причините, поради които той възнамерявал да не предложи на ООСД подновяване на договора ѝ на срочно нает служител, а именно, поне според твърденията на жалбоподателката, поради слабостите в изпълнението на нейните служебни задължения с оглед на изискванията на заеманата от нея длъжност (вж. в този смисъл решение Bianchi/ЕФО, F‑38/06, EU:F:2007:117, т. 66).

54

Във връзка с първоначално изложените от началника на отдела съображения, залегнали в основата на отправеното от него предложение до ООСД, въпреки че последният в крайна сметка сочи допълнителни съображения в обжалваното решение и в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, жалбоподателката признава, че на 14 март 2013 г. е провела разговор по тези въпроси със своя началник на отдел, поради което е имала възможност да оспори мнението му относно качеството и вероятността за бъдещи по-добри резултати в нейната работа в отговор на потребностите на Агенцията. Следва, че тя действително е имала възможност да изложи гледната си точка пред свой пряк ръководител, преди по негово предложение ООСД да приеме обжалваното решение.

55

Все пак Агенцията трябва да следи, че в процеса на прилагане на указанията съответният служител е получил ясна информация относно предмета на събеседването с ръководството, за да може надлежно да изложи позицията си преди приемането на засягащо го неблагоприятно решение по повод на изтичането на срока на неговото назначаване. В този смисъл, макар указанията да не изискват писмена форма за предвидения диалог между прекия ръководител и съответния служител и поради това информацията относно предмета на събеседването може да е устна и да произтича от контекста, в който то се провежда, може да се окаже по-удачно на заинтересуваното лице да се изпрати писмена покана.

56

В това отношение жалбоподателката сочи, че след събеседването на 14 март 2013 г., проведено едва в края на деня, и то по нейна инициатива, тя не е била уведомена, че е започнала процедурата по подновяване на договора ѝ.

57

Във връзка с това следва да се напомни, че по думите на жалбоподателката по време на споменатото събеседване тя е била запозната с решението от 2 октомври 2008 г. и с указанията, тъй като веднъж договорът ѝ вече е бил подновяван, на 5 май 2011 г., в приложение на същите указания. При това положение е малко вероятно след събеседването от 14 март 2013 г. тя да не си е давала сметка, че процедурата по подновяване на нейния договор е започнала. Освен това с обстоятелството, че събеседването е проведено късно през деня, не може да се оспори това, че тя действително е имала възможност да изложи надлежно становището си пред своя началник на отдел, особено що се отнася до степента на изпълнение на професионалните си задължения, както и до задачите, включени в длъжността ѝ, преди споменатият началник на отдел да изпрати предложението си във връзка с подновяването на нейния договор на ООСД.

58

Няма как жалбоподателката да не е знаела също, че при желание от нейна страна е имала възможността, предвидена изрично в указанията, след събеседването от 14 март 2013 г. да поиска продължаване на диалога с нейния началник на отдел в качеството му на оценяващ, а евентуално и с неговия пряк ръководител. Макар да няма спор, че началникът на отдел е бил в отпуск от 15 март 2013 г., не е имало пречка, след като жалбоподателката се е запознала с неговата позиция относно намеренията му във връзка с нейния договор, отново да защити интересите си, по-специално като представи на изпълнителния директор в качеството му на ООСД, който предстои да приеме обжалваното решение, устно или писмено становище, за да го убеди да не приема предложението на началника на отдела.

59

Във връзка с това следва да се добави, че между датата на събеседването на жалбоподателката с нейния началник на отдел и датата на приемане на обжалваното решение са изминали 8 дни. През този период жалбоподателката все още е имала възможност да допълни своята гледна точка в писмен вид (вж. по аналогия решения Sopropé, C‑349/07, EU:C:2008:746, т. 49—52, Kamino International Logistics,C‑129/13, EU:C:2014:2041, т. 33).

60

Освен това съдържанието на жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателката, потвърждава, че тя е разбрала добре обжалваното решение въпреки лаконичното изложение на мотивите за приемането му, което показва, че тя е била надлежно запозната с причините, поради които нейният началник на отдел е решил да не поиска подновяване на договора ѝ (вж. в този смисъл решение Solberg/ЕЦМНН, F‑124/12, EU:F:2013:157, т. 34).

61

От всичко изложено следва, че в случая Агенцията не е нарушила правото на жалбоподателката на изслушване преди приемането на обжалваното решение, още повече че то не се отнася до разваляне на срочен договор, а до евентуалното подновяване на такъв договор (вж. относно обхвата на правото на изслушване в зависимост от естеството на засягащия интересите акт решение Bui Van/Комисия, T‑491/08 P, EU:T:2010:191, т. 75—77).

62

При всички положения в съответствие със съдебната практика, дори в случай че е било допуснато нарушение на правото на защита, за да се уважи основанието, е необходимо освен това производството да е можело да достигне до различен резултат при липсата на този недостатък (решение Wunenburger/Комисия, T‑246/04 и T‑71/05, EU:T:2007:34, т. 149 и цитираната съдебна практика).

63

Във връзка с това по съображения за изчерпателност Съдът на публичната служба посочва, че в жалбата си по административен ред жалбоподателката е изложила допълнителни доводи, на които ООСД е отговорил, потвърждавайки обжалваното решение поради съображения, произтичащи най-вече от задължения във връзка с бюджета. Следователно, дори ако жалбоподателката действително се бе възползвала от предоставената ѝ възможност да поиска по-наситен диалог с ръководството си и бе могла същите доводи преди приемането на обжалваното решение, процедурата не би приключила по друг начин.

64

С оглед на изложеното дотук първата част на първото основание трябва да се отхвърли.

65

В самото начало следва да се констатира, че предвидените в указанията срокове обслужват преди всичко основната цел, закрепена в решението от 2 октомври 2008 г., а именно да се гарантира, че Агенцията действа с дължимата грижа срочно наетият служител, чийто договор изтича, да бъде информиран поне 6 месеца преди датата на изтичане на договора дали същият ще бъде подновен или не, както и да се приеме своевременно решение, по-специално за да не се окаже изненадано заинтересуваното лице и при необходимост да може да предприеме постъпки за търсене на работа и да организира евентуално преместването на местоработата си в държава членка, различна от тази по седалището на Агенцията.

66

Освен това от заглавията на разделите, които трябва да попълни началникът на отдела, е видно, че предвидената в указанията процедура има за цел преди всичко да се потърси мнението му дали се налага свързаните със съответната длъжност задачи да се променят и дали с оглед по-специално на досегашното им изпълнение, отразено в ДРК, заемащият тази длъжност срочно нает служител заслужава да продължи работата си в ЕЖА на същата длъжност, което обосновава подновяването на неговия договор. Както основателно подчертава ЕЖА, събраните в тази процедура сведения имат за цел да определят дали служителят, чийто договор изтича, може или трябва да продължи да работи на тази длъжност, което все пак по необходимост предполага в бъдеще за посочената длъжност да бъдат предвидени бюджетни средства в щатното разписание на Агенцията.

67

Следва също да се напомни, че съгласно съдебната практика не е достатъчно само инструктивните срокове, предвидени в указанията, да не са били спазени, но и тази нередовност да е могла да повлияе върху съдържанието на обжалваното решение (решение Wunenburger/Комисия, EU:T:2007:34, т. 149 и цитираната съдебна практика).

68

В това отношение обаче, що се отнася, на първо място, до обстоятелството, че процедурата относно подновяването на нейния договор е започнала едва на 22 февруари 2013 г., тоест със закъснение от около 20 дни спрямо предвидения в указанията срок, жалбоподателката не доказва по какъв начин закъснението е повлияло върху съдържанието на обжалваното решение.

69

На второ място, във връзка с обстоятелството, че от служба „Човешки ресурси“ е било поискано становище едва след приемането на обжалваното решение, от указанията следва, че предметът на консултациите с тази служба не е оценяването на заслугите на съответния служител, нито целесъобразността на подновяването на договора му с оглед на интересите на Агенцията. Всъщност указанията единствено посочват, че служба „Човешки ресурси“„може“ да добавя всякакви коментари към записката за окомплектоване на преписката, по-специално относно отражението върху бюджета на предложението на началника на отдела и съгласуваността на това предложение с установената в Агенцията практика по подновяването на договори. Така в случай като настоящия служба „Човешки ресурси“ може да не направи никакви коментари към предложение за решение, което по никакъв начин не се отразява върху предвидените в бюджета „разходи“ на Агенцията за предстоящата година и което освен това се отнася до съкращаване на щатна бройка от бюджетния орган. Освен това по нищо не личи, че дори служба „Човешки ресурси“ да бе попълнила отредената ѝ част от формуляра преди приемане на обжалваното решение, тя би направила някакъв коментар.

70

Действително в случай като настоящия, в който се налага съкращаване на разглежданата длъжност, на практика последиците за бюджета, предвидени като разходи в бюджета за дейността на Агенцията, от предложение да не се подновява договорът на срочно нает служител, заемащ тази длъжност, са неутрални, както твърди ЕЖА, тъй като с такова решение единствено се потвърждава, че няма да се усвояват отпадналите средства през следващата бюджетна година. При това положение евентуално сезиране на служба „Човешки ресурси“, дори ако беше извършено в рамките на посочените в споменатите указания инструктивни срокове, нямаше да повлияе върху съдържанието, а следователно и върху законосъобразността на обжалваното решение.

71

На трето място, трябва да се отхвърли доводът, свързан с незачитането на принципа на равно третиране от ООСД, тъй като, от една страна, в случая ООСД е изяснил бюджетните съображения, свързани със съкращаването на длъжността, поради които не е спазил стриктно процедурата и инструктивните срокове, предвидени в указанията, а от друга страна, договорът със срочно нает служител, намиращ се в сравнимо с това на жалбоподателката положение, също е преустановил действието си с изтичането на предвидения краен срок.

72

От посоченото следва, че втората част и следователно първото основание трябва се отхвърлят.

73

Според жалбоподателката най-напред с твърдението си, че заеманата от нея длъжност е била създадена само с цел да ѝ даде възможност да придобие опит извън областта на финансите, ООСД е допуснал явна грешка в преценката, тъй като прехвърлянето ѝ по нейна молба е имало също и най-вече за цел да позволи на отдела по последното ѝ назначение да се ползва от нейните познания в областта на финансите. С това жалбоподателката оспорва, че съкращаването на нейната длъжност е било решението с най-малки практически последици за дейността на Агенцията.

74

Жалбоподателката оспорва също наличието на задължение за ЕЖА да съкрати длъжността ѝ, за да може да изпълни набелязаните в бюджетните и финансови предвиждания цели. В това отношение, като отбелязва, че в бюджета си за 2013 г. Агенцията предвиждала създаването на две длъжности за администратори, тя критикува това, че от усилията за съкращаване на трите длъжности са потърпевши само длъжностите от функционална група AST. По-нататък тя отбелязва, че в становището си по повод на многогодишния план относно политиката за персонала за периода 2014—2016 г. Комисията действително предвижда съкращаване на персонала с 2 %, но същевременно изтъква влошаване в процента на усвояване на предвидените в щатното разписание длъжности, тъй като от общо 144 длъжности в Агенция са били заети едва 139. Поради това, след като от 2010 г. нататък в ЕЖА е имало между 4 и 6 свободни длъжности, ООСД е можел да реши да съкрати някоя от тях, а не тази на жалбоподателката. Накрая, жалбоподателката твърди, че съкращенията, изисквани поради бюджетни ограничения, се отнасяли за длъжности от степен AST 1 и AST 2. Тъй като тя заемала длъжност на степен AST 3, а към 6 септември 2013 г. дори AST 4, нейният щат не е трябвало да бъде засегнат от тези съкращения.

75

Освен това тя твърди, че изпълнителният директор не можел по собствена инициатива да променя щатното разписание на Агенцията, в което е предвиден разрешеният брой длъжности по функционални групи и степени за всяка бюджетна година. Всъщност единствено управителният съвет на Агенцията бил компетентен да направи това.

76

Агенцията иска това основание да се отхвърли като недоказано.

77

Следва да се напомни, че решението дали договорът със срочно нает служител, сключен за определен срок, следва да се поднови или не, спада към широкото право на преценка, с което ООСД се ползва в това отношение, поради което контролът за законосъобразност на решението от страна на съда на Съюза трябва да се ограничава, отделно от проверката за спазване на задължението за мотивиране, до проверка за липса на явна грешка при отчитането на интереса на службата или на злоупотреба с власт от страна на ООСД (вж. решение Bianchi/ЕФО, EU:F:2007:117, т. 92 и 93 и цитираната съдебна практика).

78

В това отношение грешката е явна, когато може да се схване лесно и да се открие по очевиден начин, в светлината на критериите, на които законодателят е подчинил упражняването на правото на преценка от администрацията. Да се установи, че администрацията е допуснала явна грешка в преценка, която може да доведе до отмяна на взетото въз основа на преценката решение, следователно предполага, че доказателствата, които жалбоподателят следва да приведе, са достатъчни да лишат от достоверност оценките на администрацията. С други думи, основанието, изведено от явна грешка, трябва да се отхвърли, ако въпреки приведените от жалбоподателя доказателства оспорената преценка все пак може да се приеме за основателна и последователна (вж. решение AI/Съд, EU:F:2012:97, т. 153 и цитираната съдебна практика).

79

Тъй като в случая обжалваното решение не посочва изрично мотивите, поради които ООСД е решил да не подновява договора на жалбоподателката, следва да се напомни, че тъй като досъдебното производство търпи развитие, при разглеждането на законосъобразността на първоначалния увреждащ акт следва да се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, тъй като се предполага, че тези мотиви съвпадат с посочения акт (решение Mocová/Комисия, F‑41/11, EU:F:2012:82, т. 21) и че при решение да не се подновява договорът на срочно нает служител на етапа на обжалване по административен ред ООСД може да измени или замени мотивите му, както е постъпил в настоящия случай (вж. решение Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 33—46).

80

След като припомни горните положения, най-напред във връзка с бюджетните съображения, на които се позовава ЕЖА, Съдът на публичната служба констатира, че видно по-специално от становището от 6 март 2013 г., изпратено от Комисията до Агенцията и приложено към жалбата, ЕЖА е била длъжна да съкрати длъжности, за да изпълни „целта от 2 %“, както и че доводите на жалбоподателката, с които единствено се оспорва съществуването на тази цел, като под въпрос се поставят естеството и обхватът на бюджетните задължения на Агенцията в това отношение, не показват никаква явна грешка в преценката на ЕЖА относно тези задължения, свързани със съкращаването на длъжности.

81

Освен това следва да се напомни, че организацията и функционирането на службата са единствено от компетентността на институцията, а за организацията на отделните служби отговаря само ръководният орган, какъвто в случая се явява изпълнителният директор на ЕЖА. Само той следва да преценява потребностите на службата, като в съответствие с тях определя работата на персонала, който се намира на нейно разположение (решения Labeyrie/Комисия, 16/67, EU:C:1968:37, стр. 445, Geist/Комисия, 61/76, EU:C:1977:127, т. 38, Pitrone/Комисия,T‑46/89, EU:T:1990:62, т. 60 и Cesaratto/Парламент, T‑108/96, EU:T:1997:115, т. 48).

82

Институциите и агенциите на Съюза също са свободни да определят устройството на административните си звена, като отчитат съвкупност от фактори, сред които естеството и обема на поставените им задачи и възможностите в рамките на бюджета (решения Bellardi-Ricci и др./Комисия, 178/80, EU:C:1981:310, т. 19, Scheuer/Комисия,T‑108/89, EU:T:1990:45, т. 41, Sebastiani/Парламент, T‑163/89, EU:T:1991:49, т. 33 и Lacruz Bassols/Съд, T‑109/92, EU:T:1994:16, т. 88). В тази свобода се включва и съкращаването на щатове и промяната на задачите в интерес на по-висока ефективност в организацията на работата или за да се изпълнят бюджетни изисквания за съкращаване на длъжности, наложени от политическите органи на Съюза, както и правото да се преразпределят задачите, упражнявани преди това от лицето, заемащо съкратената длъжност, без съкращаването на щата непременно да зависи от условието всички наложени задачи да се изпълняват от по-малко на брой лица отколкото преди реорганизацията. Впрочем съкращаването на определена длъжност не означава задължително, че необходимостта от свързаните с нея задачи е отпаднала (решение Cesaratto/Парламент, EU:T:1997:115, т. 49—51).

83

Следователно, като е решила с оглед на императивни съображения от бюджетно естество да съкрати две длъжности на асистенти, а не на администратори, и като е определила и избрала сред петте длъжности, заемани от срочно наети служители, чиито договори изтичат през 2013 г., заеманата от жалбоподателката длъжност като една от тези, чието премахване би имало най-малко отражение върху дейността, ЕЖА не е превишила границите на своето право на преценка (вж. в този смисъл решение Karatzoglou/ЕАВ, T‑471/04, EU:T:2008:540, т. 59).

84

Що се отнася до твърдяната липса на компетентност на изпълнителния директор да внася промени в щатното разписание на Агенцията, която впрочем не е била изтъкната в рамките на досъдебното производство, жалбоподателката не доказва по какъв начин с приемането на обжалваното решение изпълнителният директор на ЕЖА е допуснал явна грешка в преценката.

85

Накрая, що се отнася до решението за преместване от 16 февруари 2012 г., приложено към жалбата, от него изрично е видно, че е било прието в интерес на службата. Съгласно постоянната съдебна практика интересът на службата изисква и отчитане на личните желания на заинтересуваните лица, тъй като интересът на службата и личното положение на служителя са неразривно свързани (вж. в този смисъл решение Ridolfi/Комисия, F‑3/09, EU:F:2009:162, т. 47). Наистина ЕЖА е посочила в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, че решението за преместване е било прието по искане на жалбоподателката, вероятно поради съображения за облекчаване на процедурата и с цел да се подчертае, че в резултат от поисканото от нея преместване е била назначена на длъжност, която впоследствие се налага да бъде съкратена.

86

При все това жалбоподателката не изяснява защо посоченото в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред обстоятелство, че преместването на съкратения вече щат е било по нейно искане, представлява явна грешка в преценката, нито по какъв начин подобна грешка, свързана с решението за преместване от 16 февруари 2012 г., чиято законосъобразност в случая не е оспорена, е могла да опорочи обжалваното решение, както и решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, които имат различен предмет, а именно неподновяването на договора ѝ на срочно нает служител.

87

При всички положения от решението за отхвърляне на жалбата по административен ред следва, че ООСД е мотивирал решението си да не поднови договора най-вече със съображения от бюджетно естество и само като допълнение е посочил качеството на изпълнението на служебните задължения от жалбоподателката. Поради това дори в работата си в кабинета на изпълнителния директор жалбоподателката да е изпълнявала предимно задачи, свързани с финансово-административно подпомагане, с които твърди, че се справя по-добре и които са продължавали да фигурират в длъжностната ѝ характеристика, все още неактуализирана от нейния началник на отдел в посока на повече свързани с комуникацията задачи, това не би повлияло върху възможността ООСД да вземе решение, както е постъпил, да съкрати заеманата от жалбоподателката длъжност с мотив, че това съкращение имало най-малко оперативно отражение върху дейността на Агенцията.

88

От изложените съображения следва, че второто основание трябва да се отхвърли.

89

В подкрепа на твърдението си, че ООСД не е изпълнил задължението си за полагане на грижа към нея, като едновременно с това признава, че интересът на службата е с предимство пред този на длъжностните лица, жалбоподателката сочи, че нейните интереси е трябвало да бъдат взети под внимание поне в момента на вземане на решението да не се подновява договорът ѝ. Тя споделя и учудването си, че в решението за отхвърляне на жалбата ѝ по административен ред е направено позоваване на решение AI/Съд (EU:F:2012:97), тъй като счита, че не е дала повод на ООСД за недоволство, което се потвърждавало от повишаването ѝ през септември 2013 г. В заключение тя посочва, че като е решил да не поднови нейния договор единствено поради отпадането на длъжността ѝ, без дори да изследва заслугите ѝ като срочно нает служител, нито да разгледа възможността за прехвърлянето ѝ на друга длъжност, ООСД не е изпълнил задължението си за полагане на грижа, тъй като не взел предвид интересите на самата жалбоподателка.

90

ЕЖА иска настоящото основание да се отхвърли, като едновременно с това оспорва твърдението, че не е разгледала възможността за прехвърляне на жалбоподателката на друга длъжност, тъй като всъщност изпълнителният директор е направил това, но е констатирал, че в близко бъдеще не предстои създаване на длъжности от функционална група AST, както и че не е възможно жалбоподателката да бъде преместена на предишната си длъжност. По този начин изпълнителният директор е преизпълнил задълженията, произтичащи от решение AI/Съд (EU:F:2012:97). При всички положения жалбоподателката така и не доказала какви длъжности са били на разположение в Агенцията, за да може договорът ѝ да бъде подновен, в случая за неопределено време.

91

Важно е да се отбележи, че макар да предвижда възможност за подновяване на договор на срочно нает служител, член 8 от УРДС не предоставя право, а само възможност, която подлежи на преценка от страна на компетентния орган. Действително съгласно постоянната съдебна практика, вече припомнена по-горе, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка относно организацията на своите служби в зависимост от поверените им задачи, както и относно възлагането на работата по тях на служителите, които са на тяхно разположение, при условие обаче това да се извършва в интерес на службата (решения Nebe/Комисия, 176/82, EU:C:1983:214, т. 18, Lux/Сметна палата, 69/83, EU:C:1984:225, т. 17 и Potamianos/Комисия, T‑160/04, EU:T:2008:438, т. 30).

92

Освен това, противно на предвиденото за длъжностните лица, не съществува право на приоритет на срочно наетите служители, които са назначени за определен срок и чиито договори изтичат, позволяващо им в края на периода на наемане на работа да бъдат преместени на всяка друга длъжност от същата функционална група, която би се оказала вакантна или ще бъде създадена в институцията или агенцията, в която лицето е работело (вж. в този смисъл решение ЕФО/Michel, T‑108/11 P, EU:T:2013:625, т. 88).

93

В съответствие със задължението за полагане на грижи все пак компетентният орган е длъжен, когато прави преценка на интересите на службата с цел да приеме решение дали да поднови временния договор на срочно нает служител, да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да повлияят на решението му, и по-специално интереса на засегнатия служител. При все това отчитането на личния интерес на този служител не би могло да доведе до забрана за компетентния орган за неподновяване на сключен за определен срок договор, въпреки наличието на възражения от страна на служителя, след като това се налага от интереса на службата (решение Klug/EMEA, F‑35/07, EU:F:2008:150, т. 79). Освен това в случая на агенция следва да се има предвид особеният контекст, в който агенциите на Съюза действат по принцип, характеризиращ се по-специално с ограничения брой служители на тяхно разположение и особените задължения, свързани с тяхната дейност (вж. в този смисъл ETF/Schuerings, T‑107/11 P, EU:T:2013:624, т. 97 и 100).

94

В случая обжалваното решение не разкрива формално мотивите за неговото приемане. Същевременно от решението за отхвърляне на жалбата по административен ред е видно, че ООСД е разгледал интереса на жалбоподателката от подновяване на договора ѝ, в случая за неопределен срок. В тази връзка той е обяснил, че няма възможност да я премести на свободна или предстояща да се освободи длъжност.

95

Поради това, още повече в контекста на глобални политически изисквания спрямо институциите и агенциите на Съюза за постепенното и ежегодно намаляване на броя на служителите им, няма основание за упрек към ООСД, че не е спазил принципа за полагане на грижа, като поради съкращаването на длъжности в бюджета му, сред които заеманата дотогава от заинтересуваното лице, не е подновил за неопределен срок договора на жалбоподателката.

96

Това важи в още по-голяма степен, когато при всички положения кариерата на засегнатата служителка не показва особени заслуги при изпълнение на последно възложените ѝ задачи. Всъщност от съдебната практика, на която в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред ООСД се позовава, макар и само акцесорно, следва, че отчитането на личния интерес на служителя, който не е изпълнявал служебните си задължения по задоволителен начин, не би могло да доведе до забрана за компетентния орган за неподновяване на неговия договор за определен срок въпреки възраженията на служителя, след като интересът на службата налага това (решения Klug/EMEA, EU:F:2008:150, т. 79, AI/Съд, EU:F:2012:97, т. 167 и 168 и Solberg/ЕЦМНН , EU:F:2013:157, т. 45).

97

В случая, въпреки че оценките, съдържащи се в ДРК на жалбоподателката за 2012 г., не могат да се вземат предвид, тъй като той е изготвен след приемането на обжалваното решение, от представените от Агенцията писмени доказателства е видно, че при изпълнение на служебните си задължения тя не е показала особени заслуги и дори не е отговаряла на очакванията на своя пряк ръководител. Поради това обстоятелството, че кариерата на жалбоподателката не е била особено задоволителна, е можело да представлява, както твърди Агенцията, допълнително основание, освен посоченото в точка 83 от настоящото решение, длъжността, която тя е заемала, да бъде сред двете избрани за съкращаване, с цел да се изпълнят бюджетните изисквания и съответно да се обоснове неподновяването на нейния договор.

98

От всичко изложено дотук следва, че третото основание трябва да се отхвърли.

99

Тъй като нито едно от трите изтъкнати от жалбоподателката основания не е уважено, жалбата следва да се отхвърли.

100

Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. При все това по силата на член 88 от посочения правилник спечелила делото страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски частично и дори изцяло, ако това изглежда оправдано от нейното поведение, включително преди образуване на съдебното производство, особено ако се прецени, че тя необосновано или злонамерено е причинила разходи на насрещната страна.

101

От изложените в настоящото решение мотиви следва, че жалбоподателката е загубила делото. Освен това ЕЖА изрично е поискала тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Същевременно обстоятелствата по делото обосновават прилагането на разпоредбите на член 88 от Процедурния правилник, като се има предвид, че Агенцията е можела да прояви по-голямо усърдие и да проведе по-прозрачна процедура във връзка с подновяването на договора на жалбоподателката. Поради това следва да се постанови, че ЕЖА понася собствените си съдебни разноски и се осъжда да понесе половината от съдебните разноски, направени от жалбоподателката.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)

реши: