РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)

18 май 2015 година

Valéria Anna Gyarmathy

срещу

Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН)

„Публична служба — Персонал на ЕЦМНН — Срочно нает служител — Неподновяване на договора — Психически тормоз — Молба за съдействие — Административно разследване — Неприсъствено съдебно решение — Преценка на допустимостта на жалбата — Увреждащ акт — Недопустимост — Присъждане на съдебните разноски“

Предмет:

Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която г‑жа Gyarmathy иска отмяна на няколко решения на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН, или наричан по-нататък „Центърът за мониторинг“) във връзка с молба за съдействие относно твърдяните факти за психически тормоз и неподновяването на договора ѝ като срочно нает служител. Жалбоподателката освен това иска обезщетение за моралните и материални вреди, които счита, че е претърпяла поради оспорените решения

Решение:

Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Молба за съдействие — Понятие — Молба, целяща постановяване на решение или предоставяне на обезщетение на основание член 24 от Правилника — Задължение на администрацията за разглеждане на жалбите в областта на психическия тормоз и за уведомяване на жалбоподателя за даването на ход на жалбата му — Условие — Спазване на досъдебната процедура за подаването на жалбата

   (член 24 и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2. Жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Писмо до срочно нает служител, което му напомня датата на изтичане на неговия договор — Изключване — Решение да не се подновява договор — Включване

   (член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

3. Жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Решение да се приключи без последващи мерки разследване, започнало въз основа на молба за съдействие — Включване

   (членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.  Като молба за съдействие трябва да се квалифицира не само молбата, направена от длъжностно лице или служител, който твърди, че понастоящем е жертва, поради заеманата от него длъжност и служебните му задължения, на заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу неговата личност или имущество, или на които членовете на неговото семейство са подложени, но и всяка молба на длъжностно лице, приканваща органа по назначаването да вземе решение или да го обезщети на основание, свързано с член 24 от Правилника, дори когато неправомерните действия са прекратени.

   За тази цел е достатъчно длъжностното лице или служителят, който търси съдействие от институцията си на основание член 24 от Правилника, да подаде искане в този смисъл в съответствие с член 90, параграф 1 от Правилника и да представи наченки на доказателства за действителното отправяне на нападките, на които твърди, че е станал обект. При наличието на такива доказателства съответната институция е длъжна да вземе подходящи мерки, по-специално като направи разследване, за да установи със съдействието на жалбоподателя обстоятелствата в основата на жалбата. Задължението за оказване на съдействие съдържа по-специално задължение за администрацията да разгледа сериозно, бързо и напълно поверително жалбите в областта на психическия тормоз и да уведоми жалбоподателя за хода на жалбата му.

   (вж. точки 31 и 32)

   Позоваване на:

   Съд на публичната служба — решения Klug/EMEA, F‑35/07, EU:F:2008:150, т. 74 и цитираната съдебна практика и Faita/ЕИСК, F‑92/11, EU:F:2013:130, т. 48

2.  По смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника увреждащи са единствено актовете или мерките, произвеждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на длъжностно лице или служител, като изменят съществено правното му положение. Такива актове трябва да произтичат — по отношение на служител, спрямо когото се прилагат Условията за работа на другите служители на Европейския съюз —от органа, оправомощен да сключва договори, и да имат характера на решения. Освен това акт, който не съдържа никакъв нов елемент спрямо предходен акт, представлява акт, който просто го потвърждава, и поради това не би могъл да започне да тече нов срок за обжалване.

   В това отношение писмо, което само напомня на служител уговореното в неговия договор относно датата на изтичането му и което не съдържа никакъв нов елемент спрямо уговореното, не представлява увреждащ акт. За сметка на това, в случай че договорът може да бъде подновяван, взетото от администрацията решение да не подновява договора, представлява отделен от въпросния договор увреждащ акт, който може да бъде обжалван по административен, дори по съдебен ред, в определените в Правилника срокове. Всъщност такова решение, което се взема след преразглеждане на интересите на службата и на положението на заинтересованото лице, съдържа нов елемент спрямо първоначалния договор и не може да се разглежда единствено като акт, който потвърждава този договор.

   (вж. точки 44 и 46)

   Позоваване на:

   Съд на публичната служба — решения Bennett и др./СХВП, F‑102/09, EU:F:2011:138, т. 57—59 и Solberg/ЕЦМНН, F‑124/12, EU:F:2013:157, т. 16—18 и цитираната съдебна практика

3.  Подлежащи на обжалване актове или решения са мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне пряко и незабавно интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение.

   Впрочем решението да се приключи без последващи мерки разследване, започнало въз основа на молба за съдействие, уврежда молителя, тъй като представлява решение за отхвърляне на молбата за съдействие.

   (вж. точки 54 и 55)

   Позоваване на:

   Съд на публичната служба — решение Labiri/ЕИСК, F‑124/10, EU:F:2013:21, т. 42 и 53 и цитираната съдебна практика