18.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 15/12


Жалба, подадена на 20 ноември 2013 г. от Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, S.A. срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 9 септември 2013 г. по дело T-429/11, Banco Bilbao Vizcaya Argentaria/Комисия

(Дело C-587/13 P)

2014/C 15/17

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, S.A. (представители: J. Ruiz Calzado, M. Núñez Müller и J. Domínguez Pérez, abogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени обжалваното определение;

да се обяви за допустима жалбата за отмяна по дело T-429/11 и да се върне делото на Общия съд за решаване на спора по същество;

да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски по производствата относно допустимостта в двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

1.

Общият съд е нарушил правото на Съюза като е тълкувал неправилно съдебната практика относно понятието „действителен бенефициер“ за целите на разглеждане на допустимостта на жалбите срещу решенията, които обявяват схема за помощи за незаконна и несъвместима. По-конкретно:

Общият съд тълкува неправилно съдебната практика относно понятието „действителен бенефициер“ и изопачава фактите, като я прилага към извършени от жалбоподателя сделки след 21 декември 2007 г.;

Общият съд също допуска грешка при прилагане на правото в тълкуването си на изведеното от съдебната практика понятие „действителен бенефициер“ що се отнася до сделките, извършени преди 21 декември 2007 г.

2.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 263 ДФЕС, четвърта алинея, in fine. Той греши като твърди, че решенията в областта на схемите за държавни помощи, като обжалваното решение, изискват мерки за прилагане по смисъла на новата разпоредба на Договора.

3.

Общият съд допуска грешка при прилагане на правото като постановява определение, което нарушава правото на ефективна правна защита. В обжалваното определение е възприето чисто теоретично понятие на това право, което пречи на жалбоподателя да получи достъп до правото на преюдициално запитване при нормални условия и без да трябва да наруши закона, за да оспори обжалваното решение.