14.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 367/21

1.

Националният съд длъжен ли е — било поради принципа на ефективност, било поради високото равнище на защита на потребителите в рамките на Съюза, което се цели с Директива 1999/44 (1), било поради други разпоредби или норми на правото на Съюза — да проверява служебно дали купувачът по даден договор е потребител по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 1999/44?

2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос: това важи ли и когато преписката по делото не съдържа (или съдържа недостатъчна или противоречива) фактическа информация, която да позволява да се определи качеството на купувача?

3.

При утвърдителен отговор на първия въпрос: това важи ли и при производство по обжалване, в което купувачът не възразява срещу това, че в решението си първоинстанционният съд не е извършил (служебно) тази проверка и че изрично е оставил открит въпроса дали купувачът следва да се счита за потребител?

4.

Директива 1999/44 (или член 5 от нея) следва ли да се приеме за уредба, равностойна на националните норми от публичен ред във вътрешния правопорядък?

5.

Принципът на ефективност, високото равнище на защита на потребителите в рамките на Съюза, което се цели с Директива 1999/44, или други разпоредби или норми на правото на Съюза допускат ли нидерландското право, доколкото то възлага на потребителя/купувача тежестта за излагане на факти и обстоятелства и за доказване, що се отнася до задължението (своевременно) да уведоми продавача за предполагаемия недостатък на доставената вещ?

6.

Принципът на ефективност, високото равнище на защита на потребителите в рамките на Съюза, което се цели с Директива 1999/44, или други разпоредби или норми на правото на Съюза допускат ли нидерландското право, доколкото то възлага на потребителя/купувача тежестта да посочи и да докаже, че вещта не съответства на договора и че тази липса на съответствие е установена в срок от шест месеца след доставката? Какво означава изразът „липса на съответствие, която да бъде установена“ в член 5, параграф 3 от Директива 1999/44, и по-специално: доколко потребителят/купувачът е длъжен да изложи факти и обстоятелства, които се отнасят до липсата на съответствие (или до причината за нея)? За целта достатъчно ли е потребителят/купувачът да посочи и в случай на мотивирано оспорване да докаже, че закупената вещ не функционира (безупречно), или той е длъжен също така да посочи и в случай на мотивирано оспорване да докаже кой недостатък на продадената вещ е (бил) причина за това, че тя не функционира (или не функционира безупречно)?

7.

За отговора на предходните въпроси има ли значение обстоятелството, че в настоящото производство и пред двете инстанции г-жа Faber е представлявана от адвокат?