7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/33


Жалба, подадена на 3 юли 2013 г. от Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 април 2013 г. по дело T-53/11, Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops)/Комисия

(Дело C-381/13 P)

2013/C 260/61

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops) (представители: N. Morais Sarmento и L. Pinto Monteiro, advogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Да се отмени изцяло решението на Общия съд;

да се отмени изцяло оспорваното решение;

да се осъди Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски и тези на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Неспазване на разумния срок за приемане на решение

i)   Погасяване по давност на производството

Жалбоподателят твърди, че оспорваното решение е прието след изтичането на четиригодишния давностен срок за производството, предвиден в член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 (1) на Съвета. Освен това, включително в случай, че е имало прекъсване на погасителната давност, е изтекъл и двукратния давностен срок без да е прието някакво решение в съответствие с предвиденото в член 3, параграф 1, четвърта алинея от посочения регламент. Тъй като съответното право е било погасено по давност оспорваното решение трябва да се обяви за незаконосъобразно и не може да бъде изпълнено.

ii)   Нарушение на принципа на правна сигурност

Според жалбоподателя фактът, че Комисията е позволила да изтекат повече от 20 години между нередностите, които му се вменяват, и приемането на оспорваното решение, е равнозначен на нарушение на принципа на правна сигурност. Този основен принцип на правния ред на Европейския съюз предвижда, че всички лица имат право техните въпроси да бъдат разгледани от институциите на Съюза в разумен срок.

iii)   Нарушение на правото на защита

Жалбоподателят твърди, че е нарушено неговото право на защита, доколкото повече от 20 години са изтекли между нередностите, които му се вменяват, и приемането на окончателното решение, поради което той е бил лишен от правото да представи своевременно своето становище, тоест в момент, в който все още е разполагал с документите, позволяващи му да оправдае разходите, които Комисията е обявила за неподлежащи на възстановяване.


(1)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).