18.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/9


Преюдициално запитване, отправено от Krajský súd v Prešove (Словакия) на 23 януари 2013 г. — Monika Kušionová/SMART Capital, a.s.

(Дело C-34/13)

2013/C 141/14

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Krajský súd v Prešove

Страни в главното производство

Жалбоподател: Monika Kušionová

Ответник: SMART Capital, a. s.

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 2005/29/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), в светлината на член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат нормативна разпоредба на държава членка, като член 151j, параграф 1 от Гражданския кодекс във връзка с последващите разпоредби от приложимата в главното производство правна уредба, която предоставя на кредитора, без съдебна преценка на договорните клаузи, възможността да изисква изпълнението на престация, произтичаща от недопустими договорни клаузи, като пристъпи към изпълнение върху дадения в обезпечение недвижим имот собственост на потребителя, въпреки че между страните е налице спор по въпроса дали става дума за недопустими договорни клаузи?

2.

Допускат ли посочените в първия въпрос нормативни разпоредби на Европейския съюз вътрешноправна норма като тази на член 151j, параграф 1 от Гражданския кодекс, във връзка с последващите разпоредби от приложимата в главното производство правна уредба, които предоставят на кредитора възможността да изисква изпълнението на престация, произтичаща от недопустими договорни клаузи, като пристъпи към изпълнение върху дадения в обезпечение недвижим имот собственост на потребителя, без преценка на договорните клаузи от страна на съдебен орган, въпреки че между страните е налице спор по въпроса дали става дума за недопустими договорни клаузи?

3.

Трябва ли Решение на Съда на Европейския съюз от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal (3), [106/77,] да се тълкува в смисъл, че в интерес на постигането на целта на директивите, споменати в първия въпрос, в светлината на член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, националният съдия ще остави без приложение разпоредбите на вътрешното право, като член 151j, параграф 1 от Гражданския кодекс, във връзка с последващите разпоредби от приложимата в главното производство правна уредба, които предоставят на кредитора възможността да изисква изпълнението на престация, произтичаща от недопустими договорни клаузи, като пристъпи към изпълнение върху дадения в обезпечение недвижим имот собственост на потребителя, без преценка на договорните клаузи от страна на съдебен орган, като по този начин избегне, въпреки че между страните е налице спор, служебния съдебен контрол на договорните клаузи?

4.

Трябва ли член 4 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, съдържаща се в потребителски договор — сключен без съдействието на адвокат — която предоставя на кредитора възможността да пристъпи към извънсъдебно изпълнение върху дадения в обезпечение имот, без съдебен контрол, заобикаля основния принцип на правото на Съюза относно служебния съдебен контрол на договорните клаузи и поради това е неравноправна дори в контекст, в който формулировката на посочената договорна клауза произхожда от норма на вътрешното право?


(1)  OB L 95, стр. 29; Специално издание на български език, глава 15, том 2, стр. 273.

(2)  ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, глава 15, том 14, стр. 260.

(3)  Recueil, стр. 629.