Дело C‑672/13
OTP Bank Nyrt
срещу
Magyar Állam
и
Magyar Államkincstár
(Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék)
„Преюдициално запитване — Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Понятие за държавна помощ — Помощ за жилищни нужди, предоставена преди присъединяването на Унгария към Европейския съюз, на определена категория домакинства — Изплащане на помощта от кредитни институции в замяна на държавна гаранция — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Мярка, която не е съобщена предварително на Европейската комисия — Неправомерност“
Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 19 март 2015 г.
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Тълкуване на понятието „помощ“ — Включване
(членове 108 ДФЕС и 267 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Разглеждане от Комисията — Изключителна компетентност — Компетентност на националните юрисдикции — Граници
(членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС; член 1, буква б), подточка i) от Регламент № 659/1999 на Съвета)
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси — Гаранция за погасяване на жилищен кредит, включващ изплащане на вноски за сметка на общия бюджет — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Гаранция за погасяване на жилищен кредит в полза на цял икономически сектор — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията — Гаранция от държавата за погасяване на жилищни кредити — Предоставяне на предимство на съответния сектор — Недопустимост
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Мярка, която не може да се квалифицира като съществуваща помощ съгласно акта за присъединяване на съответната държава членка — Квалификация като нова помощ — Забрана за изпълнение преди приемане на окончателното решение на Комисията — Обхват — Задължения на националните юрисдикции — Задължение да се разпореди връщане на неправомерна помощ
(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите — Помощ, предоставена при неспазване на правилата на член 108, параграф 3 ДФЕС — Задължения на националните юрисдикции — Задължение да се разпореди връщане на неправомерна помощ — Правни средства за защита, с които разполагат бенефициерите — Липса
(член 108, параграф 3 ДФЕС)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 26—32)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 35—37)
Държавна гаранция, състояща се в задължението на публичните органи при определени условия да възстановят на кредитна институция 80 % от общата сума на главницата и лихвите по заемите, сключени с тази кредитна институция и станали несъбираеми, заеми, отпуснати като помощ за жилищни нужди за млади хора и помощ, отпусната съгласно предходния режим на възстановяване на данъка, поначало представлява „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото сумите, поискани при претенциите по гаранциите, са платени за сметка на общия бюджет и са отпуснати чрез държавни ресурси.
(вж. точки 42 и 43 и диспозитива)
Дадена държавна помощ може да има селективен характер по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС дори когато засяга цял икономически сектор. В това отношение може да се счита за селективна държавна помощ, състояща се в задължението на публичните органи при определени условия да възстановят на кредитна институция 80 % от общата сума на главницата и лихвите по заемите, сключени с тази кредитна институция и станали несъбираеми, заеми, отпуснати като помощ за жилищни нужди за млади хора и помощ, отпусната съгласно предходния режим на възстановяване на данъка, тъй като тази гаранция ползва изключително сектора на кредитните институции.
Въпреки това запитващата юрисдикция следва да прецени по-специално селективния характер на посочената гаранция, като определи по-точно дали вследствие изменението на национален указ, който е основание за учредяването на тази гаранция, същата може да бъде предоставена на други икономически оператори освен на кредитни институции и при утвърдителен отговор — дали това обстоятелство може да постави под въпрос селективния характер на посочената гаранция.
(вж. точки 49—52 и диспозитива)
Държавна гаранция, състояща се в задължението на публичните органи при определени условия да възстановят на кредитна институция 80 % от общата сума на главницата и лихвите по заемите, сключени с тази кредитна институция и станали несъбираеми, заеми, отпуснати като помощ за жилищни нужди за млади хора и помощ, отпусната съгласно предходния режим на възстановяване на данъка, позволява на кредитните институции да сключват договори за кредит, без да е необходимо да поемат икономическия риск. Следователно кредитните институции, сключили договор за поръчка, не са задължени непременно да проверяват платежоспособността на заемополучателите или да предвиждат гаранционна премия. Освен това в повечето случаи заемополучателите биха поискали допълнителни услуги от тази институция, например откриване на разплащателна сметка. Ето защо държавната гаранция предоставя предимство на посочените институции, тъй като в резултат на нея нараства тяхната клиентела и се увеличават приходите им.
От това следва, че действието на държавната гаранция се изразява в засилване на позицията на кредитните институции в сравнение с позицията на други оператори на пазара и в затрудняване на навлизането на въпросния национален пазар на оператори, установени в други държави членки. Следователно посочената гаранция може да засегне търговията между държавите членки и да доведе до нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
(вж. точки 57—59 и диспозитива)
Когато дадена мярка, която все още се прилага след датата на присъединяване на държава членка към Съюза и която представлява публична помощ, не отговаря нито на условията, предвидени в акта за присъединяване на тази държава членка към Съюза, нито на условията, предвидени в член 1, буква б) от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 ЕО, приложим към член 108 ДФЕС, за да бъде квалифицирана като съществуваща помощ, тя трябва да се счита за нова помощ. Следователно тази помощ трябва да бъде съобщена предварително на Комисията и не може да бъде приведена в действие, преди процедурата да завърши с окончателно решение.
При тези условия, ако запитващата юрисдикция квалифицира държавна гаранция като представляваща „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тази гаранция следва да се счита за нова помощ и по отношение на нея съществува задължение за предварително съобщаване на Комисията съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали въпросната държава членка е изпълнила това задължение, и ако това не е така — да обяви посочената гаранция за неправомерна.
Що се отнася до последиците от тази неправомерност, те се изразяват по-специално в премахването ѝ чрез възстановяване, за да се върне предходното положение. Всъщност чрез възстановяването на помощта получателят се лишава от предимството пред конкурентите си на пазара и положението преди предоставянето на помощта се възстановява. Доколкото няма изключителни обстоятелства, които да оправдават невъзстановяването на неправомерната помощ, националният съд поначало е длъжен да разпореди това възстановяване съгласно националното право.
(вж. точки 62, 66—73 и диспозитива)
В областта на държавните помощи, дори ако се допусне, че Комисията в бъдещо окончателно решение обяви държавна гаранция за възстановяване на жилищни кредити, предоставена от държавата членка преди присъединяването ѝ към Съюза и впоследствие предмет на проверка като нова помощ, съвместима с вътрешния пазар, националната юрисдикция остава задължена да разпореди възстановяването на тази държавна помощ съгласно националното право. Действително именно за да се предотврати нарушаването на директния ефект на член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС и пренебрегването на интересите на правните субекти, които националните юрисдикции имат мисията да закрилят, посоченото окончателно решение на Комисията няма за резултат да санира с обратна сила действията по привеждане в действие, които нямат правна сила, поради това че са били извършени при незачитане на забраната, посочена в този член. Всяко различно тълкуване би довело до насърчаване на незачитането на параграф 3, последно изречение от посочения член от страна на съответната държава членка и би го лишила от полезното му действие.
Що се отнася по-специално до получателите на държавната гаранция, предвид императивния характер на контрола в областта на държавните помощи, извършван от Комисията съгласно член 108 ДФЕС, от една страна, предприятията — бенефициери на дадена помощ, по принцип могат да имат оправдани правни очаквания за правомерността на тази помощ само ако тя е била предоставена съгласно предвидената в посочения член процедура, и от друга страна, добросъвестен икономически оператор би следвало обикновено да е в състояние да се увери, че тази процедура е била спазена. По-специално, когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до Комисията, поради което тя е неправомерна по силата на член 108, параграф 3 ДФЕС, получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно отпускане.
От това следва, че получателите на държавна гаранция, предоставена при неспазване на член 108, параграф 3 ДФЕС и следователно неправомерна, не разполагат с правни средства за защита съгласно правото на Съюза.
(вж. точки 76—79 и диспозитива)
Дело C‑672/13
OTP Bank Nyrt
срещу
Magyar Állam
и
Magyar Államkincstár
(Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék)
„Преюдициално запитване — Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Понятие за държавна помощ — Помощ за жилищни нужди, предоставена преди присъединяването на Унгария към Европейския съюз, на определена категория домакинства — Изплащане на помощта от кредитни институции в замяна на държавна гаранция — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Мярка, която не е съобщена предварително на Европейската комисия — Неправомерност“
Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 19 март 2015 г.
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Тълкуване на понятието „помощ“ — Включване
(членове 108 ДФЕС и 267 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Разглеждане от Комисията — Изключителна компетентност — Компетентност на националните юрисдикции — Граници
(членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС; член 1, буква б), подточка i) от Регламент № 659/1999 на Съвета)
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси — Гаранция за погасяване на жилищен кредит, включващ изплащане на вноски за сметка на общия бюджет — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Гаранция за погасяване на жилищен кредит в полза на цял икономически сектор — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията — Гаранция от държавата за погасяване на жилищни кредити — Предоставяне на предимство на съответния сектор — Недопустимост
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Мярка, която не може да се квалифицира като съществуваща помощ съгласно акта за присъединяване на съответната държава членка — Квалификация като нова помощ — Забрана за изпълнение преди приемане на окончателното решение на Комисията — Обхват — Задължения на националните юрисдикции — Задължение да се разпореди връщане на неправомерна помощ
(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите — Помощ, предоставена при неспазване на правилата на член 108, параграф 3 ДФЕС — Задължения на националните юрисдикции — Задължение да се разпореди връщане на неправомерна помощ — Правни средства за защита, с които разполагат бенефициерите — Липса
(член 108, параграф 3 ДФЕС)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 26—32)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 35—37)
Държавна гаранция, състояща се в задължението на публичните органи при определени условия да възстановят на кредитна институция 80 % от общата сума на главницата и лихвите по заемите, сключени с тази кредитна институция и станали несъбираеми, заеми, отпуснати като помощ за жилищни нужди за млади хора и помощ, отпусната съгласно предходния режим на възстановяване на данъка, поначало представлява „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото сумите, поискани при претенциите по гаранциите, са платени за сметка на общия бюджет и са отпуснати чрез държавни ресурси.
(вж. точки 42 и 43 и диспозитива)
Дадена държавна помощ може да има селективен характер по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС дори когато засяга цял икономически сектор. В това отношение може да се счита за селективна държавна помощ, състояща се в задължението на публичните органи при определени условия да възстановят на кредитна институция 80 % от общата сума на главницата и лихвите по заемите, сключени с тази кредитна институция и станали несъбираеми, заеми, отпуснати като помощ за жилищни нужди за млади хора и помощ, отпусната съгласно предходния режим на възстановяване на данъка, тъй като тази гаранция ползва изключително сектора на кредитните институции.
Въпреки това запитващата юрисдикция следва да прецени по-специално селективния характер на посочената гаранция, като определи по-точно дали вследствие изменението на национален указ, който е основание за учредяването на тази гаранция, същата може да бъде предоставена на други икономически оператори освен на кредитни институции и при утвърдителен отговор — дали това обстоятелство може да постави под въпрос селективния характер на посочената гаранция.
(вж. точки 49—52 и диспозитива)
Държавна гаранция, състояща се в задължението на публичните органи при определени условия да възстановят на кредитна институция 80 % от общата сума на главницата и лихвите по заемите, сключени с тази кредитна институция и станали несъбираеми, заеми, отпуснати като помощ за жилищни нужди за млади хора и помощ, отпусната съгласно предходния режим на възстановяване на данъка, позволява на кредитните институции да сключват договори за кредит, без да е необходимо да поемат икономическия риск. Следователно кредитните институции, сключили договор за поръчка, не са задължени непременно да проверяват платежоспособността на заемополучателите или да предвиждат гаранционна премия. Освен това в повечето случаи заемополучателите биха поискали допълнителни услуги от тази институция, например откриване на разплащателна сметка. Ето защо държавната гаранция предоставя предимство на посочените институции, тъй като в резултат на нея нараства тяхната клиентела и се увеличават приходите им.
От това следва, че действието на държавната гаранция се изразява в засилване на позицията на кредитните институции в сравнение с позицията на други оператори на пазара и в затрудняване на навлизането на въпросния национален пазар на оператори, установени в други държави членки. Следователно посочената гаранция може да засегне търговията между държавите членки и да доведе до нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
(вж. точки 57—59 и диспозитива)
Когато дадена мярка, която все още се прилага след датата на присъединяване на държава членка към Съюза и която представлява публична помощ, не отговаря нито на условията, предвидени в акта за присъединяване на тази държава членка към Съюза, нито на условията, предвидени в член 1, буква б) от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 ЕО, приложим към член 108 ДФЕС, за да бъде квалифицирана като съществуваща помощ, тя трябва да се счита за нова помощ. Следователно тази помощ трябва да бъде съобщена предварително на Комисията и не може да бъде приведена в действие, преди процедурата да завърши с окончателно решение.
При тези условия, ако запитващата юрисдикция квалифицира държавна гаранция като представляваща „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тази гаранция следва да се счита за нова помощ и по отношение на нея съществува задължение за предварително съобщаване на Комисията съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали въпросната държава членка е изпълнила това задължение, и ако това не е така — да обяви посочената гаранция за неправомерна.
Що се отнася до последиците от тази неправомерност, те се изразяват по-специално в премахването ѝ чрез възстановяване, за да се върне предходното положение. Всъщност чрез възстановяването на помощта получателят се лишава от предимството пред конкурентите си на пазара и положението преди предоставянето на помощта се възстановява. Доколкото няма изключителни обстоятелства, които да оправдават невъзстановяването на неправомерната помощ, националният съд поначало е длъжен да разпореди това възстановяване съгласно националното право.
(вж. точки 62, 66—73 и диспозитива)
В областта на държавните помощи, дори ако се допусне, че Комисията в бъдещо окончателно решение обяви държавна гаранция за възстановяване на жилищни кредити, предоставена от държавата членка преди присъединяването ѝ към Съюза и впоследствие предмет на проверка като нова помощ, съвместима с вътрешния пазар, националната юрисдикция остава задължена да разпореди възстановяването на тази държавна помощ съгласно националното право. Действително именно за да се предотврати нарушаването на директния ефект на член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС и пренебрегването на интересите на правните субекти, които националните юрисдикции имат мисията да закрилят, посоченото окончателно решение на Комисията няма за резултат да санира с обратна сила действията по привеждане в действие, които нямат правна сила, поради това че са били извършени при незачитане на забраната, посочена в този член. Всяко различно тълкуване би довело до насърчаване на незачитането на параграф 3, последно изречение от посочения член от страна на съответната държава членка и би го лишила от полезното му действие.
Що се отнася по-специално до получателите на държавната гаранция, предвид императивния характер на контрола в областта на държавните помощи, извършван от Комисията съгласно член 108 ДФЕС, от една страна, предприятията — бенефициери на дадена помощ, по принцип могат да имат оправдани правни очаквания за правомерността на тази помощ само ако тя е била предоставена съгласно предвидената в посочения член процедура, и от друга страна, добросъвестен икономически оператор би следвало обикновено да е в състояние да се увери, че тази процедура е била спазена. По-специално, когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до Комисията, поради което тя е неправомерна по силата на член 108, параграф 3 ДФЕС, получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно отпускане.
От това следва, че получателите на държавна гаранция, предоставена при неспазване на член 108, параграф 3 ДФЕС и следователно неправомерна, не разполагат с правни средства за защита съгласно правото на Съюза.
(вж. точки 76—79 и диспозитива)