Дело C‑657/13

Verder LabTec GmbH & Co. KG

срещу

Finanzamt Hilden

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf)

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Свобода на установяване — Член 49 ДФЕС — Ограничения — Разсрочено събиране на данъка върху скритите увеличения на стойността — Запазване на разпределението на данъчните правомощия между държавите членки — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 21 май 2015 г.

1. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Хипотетични въпроси

   (член 267 ДФЕС)

2. Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле

   (член 49 ДФЕС)

3. Свобода на установяване — Ограничения — Данъчно законодателство — Прехвърляне на активи на дружество, намиращо се на територията на съответната държава членка, към друга държава членка — Национална правна уредба, която предвижда разкриването на свързаните с тези активи скрити увеличения на стойността и разсроченото събиране на данъка върху тях на десет годишни вноски — Недопустимост — Обосноваване — Запазване на разпределението на данъчните правомощия между държавите членки — Условие — Пропорционалност

   (член 49 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 29 и 30)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 32—35)

3.  Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчноправна уредба на държава членка, която при прехвърляне на активи на дружество, намиращо се на територията на тази държава членка, към място на стопанска дейност на това дружество, намиращо се на територията на друга държава членка, предвижда разкриването на свързаните с тези активи скрити увеличения на стойността, възникнали на територията на първата държава членка, данъчното облагане на тези увеличения на стойността и разсроченото събиране на данъка върху тях на десет годишни вноски.

   Такава данъчноправна уредба несъмнено представлява ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС, доколкото разкриването на посочените увеличения на стойността и тяхното данъчно облагане не биха били извършени при подобно прехвърляне в рамките на националната територия, тъй като тези скрити увеличения на стойността се облагат с данък едва когато действително се реализират.

   Това ограничение обаче може да бъде обективно обосновано с признати в правото на Съюза императивни съображения от общ интерес. Всъщност посочената данъчноправна уредба е в състояние да гарантира запазването на разпределението на правомощията за данъчно облагане между съответните държави членки, като се има предвид, че тя обхваща хипотезата на прехвърляне на активи към място на стопанска дейност, намиращо се на територията на държава членка, различна от съответната държава членка, чиито приходи са освободени от данък в последната държава членка.

   Така разкриването на скритите увеличения на стойността във връзка с прехвърлените активи, възникнали в рамките на данъчната компетентност на съответната държава членка преди това прехвърляне, както и тяхното данъчно облагане, имат за цел да гарантират облагането на тези нереализирани увеличения на стойността, възникнали в рамките на данъчната компетентност на тази държава членка. Данъчното облагане на приходите, свързани с посочените активи, възникнали след подобно прехвърляне, е от компетентността на другата държава членка, на чиято територия се намира това място на стопанска дейност.

   Разсроченото събиране на данъка върху скритите увеличения на стойността на десет годишни вноски вместо незабавно плащане представлява пропорционална мярка за постигане на целта за запазване на разпределението на правомощията за данъчно облагане между държавите членки.

   (вж.точки 37, 39, 40, 46, 47 и 51—53 и диспозитива)

Дело C‑657/13

Verder LabTec GmbH & Co. KG

срещу

Finanzamt Hilden

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf)

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Свобода на установяване — Член 49 ДФЕС — Ограничения — Разсрочено събиране на данъка върху скритите увеличения на стойността — Запазване на разпределението на данъчните правомощия между държавите членки — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 21 май 2015 г.

1. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Хипотетични въпроси

   (член 267 ДФЕС)

2. Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле

   (член 49 ДФЕС)

3. Свобода на установяване — Ограничения — Данъчно законодателство — Прехвърляне на активи на дружество, намиращо се на територията на съответната държава членка, към друга държава членка — Национална правна уредба, която предвижда разкриването на свързаните с тези активи скрити увеличения на стойността и разсроченото събиране на данъка върху тях на десет годишни вноски — Недопустимост — Обосноваване — Запазване на разпределението на данъчните правомощия между държавите членки — Условие — Пропорционалност

   (член 49 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 29 и 30)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 32—35)

3.  Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчноправна уредба на държава членка, която при прехвърляне на активи на дружество, намиращо се на територията на тази държава членка, към място на стопанска дейност на това дружество, намиращо се на територията на друга държава членка, предвижда разкриването на свързаните с тези активи скрити увеличения на стойността, възникнали на територията на първата държава членка, данъчното облагане на тези увеличения на стойността и разсроченото събиране на данъка върху тях на десет годишни вноски.

   Такава данъчноправна уредба несъмнено представлява ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС, доколкото разкриването на посочените увеличения на стойността и тяхното данъчно облагане не биха били извършени при подобно прехвърляне в рамките на националната територия, тъй като тези скрити увеличения на стойността се облагат с данък едва когато действително се реализират.

   Това ограничение обаче може да бъде обективно обосновано с признати в правото на Съюза императивни съображения от общ интерес. Всъщност посочената данъчноправна уредба е в състояние да гарантира запазването на разпределението на правомощията за данъчно облагане между съответните държави членки, като се има предвид, че тя обхваща хипотезата на прехвърляне на активи към място на стопанска дейност, намиращо се на територията на държава членка, различна от съответната държава членка, чиито приходи са освободени от данък в последната държава членка.

   Така разкриването на скритите увеличения на стойността във връзка с прехвърлените активи, възникнали в рамките на данъчната компетентност на съответната държава членка преди това прехвърляне, както и тяхното данъчно облагане, имат за цел да гарантират облагането на тези нереализирани увеличения на стойността, възникнали в рамките на данъчната компетентност на тази държава членка. Данъчното облагане на приходите, свързани с посочените активи, възникнали след подобно прехвърляне, е от компетентността на другата държава членка, на чиято територия се намира това място на стопанска дейност.

   Разсроченото събиране на данъка върху скритите увеличения на стойността на десет годишни вноски вместо незабавно плащане представлява пропорционална мярка за постигане на целта за запазване на разпределението на правомощията за данъчно облагане между държавите членки.

   (вж.точки 37, 39, 40, 46, 47 и 51—53 и диспозитива)