—

за Comité d’entreprise de Nortel Networks SA и др., от R. Dammann и M. Boché-Robinet, адвокати,

—

за Rogeau, в качеството на ликвидатор във вторичното производство по несъстоятелност срещу Nortel Networks SA, от A. Tchekhoff и E. Fabre, адвокати,

—

за Bloom, Hudson, Harris и Wilkinson Hill, в качеството на съвместно действащи синдици в главното производство по несъстоятелност срещу Nortel Networks SA, от C. Dupoirier, адвокат,

—

за френското правителство, от F.‑X. Bréchot и D. Colas, в качеството на представители,

—

за правителството на Обединеното кралство, от L. Christie, в качеството на представител, подпомаган от B. Kennelly, barrister,

—

за Европейската комисия, от M. Wilderspin, в качеството на представител,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, буква ж), член 3, параграф 2 и член 27 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (OВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).

2

Запитването е отправено в рамките на спор, от една страна, между Comité d’entreprise de Nortel Networks SA [работнически съвет на дружеството Nortel Networks SA] (наричан по-нататък „NNSA“) и др., и адв. Rogeau, в качеството на ликвидатор във вторичното производство по несъстоятелност, образувано във Франция срещу NNSA (наричано по-нататък „вторичното производство“) във връзка с предявен иск относно по-специално изплащането на обезщетение при напускане, и от друга страна, между адв. Rogeau, в качеството на ликвидатор във вторичното производство, и г‑н Bloom, г‑н Hudson, г‑н Harris и г‑н Wilkinson Hill, в качеството им на съвместно действащи синдици („joint administrators“, наричани по-нататък „синдиците“) в главното производство по несъстоятелност, образувано в Обединеното кралство срещу NNSA (наричано по-нататък „главното производство“) с предмет привличане за встъпване в съдебно производство.

3

Съображения 6 и 23 от Регламент № 1346/2000 гласят:

[…]

4

Член 2 от Регламент № 1346/2000, озаглавен „Определения“, предвижда:

„По смисъла на настоящия регламент:

[…]

[…]“.

5

Съгласно член 3 от Регламента, озаглавен „Международна компетентност“:

„1.   Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. За дружествата и юридическите лица, седалището според устройствения акт се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното.

2.   Когато центърът на основните интереси на длъжника е разположен на територията на дадена държава членка, съдилищата на друга държава членка са компетентни да образуват производство по несъстоятелност само ако длъжникът притежава предприятие на територията на тази държава членка. Действието на това производство се свежда до имуществото на длъжника, което се намира на територията на последната.

[…]“.

6

Член 25 от същия регламент, озаглавен „Признаване и изпълняемост на други съдебни решения“, предвижда:

„1.   Решенията за провеждането и приключването на производството по несъстоятелност, които са постановени от съд, чието решение за образуване на производството е признато […], както и конкордатът, който е одобрен от този съд, също се признават без никаква допълнителна формалност. Тези решения се изпълняват съгласно членове от 31 до 51, с изключение на член 34, параграф 2 от [Конвенция от 27 септември 1968 година] относно подведомствеността и изпълнението на […] съдебни решения по граждански и търговски дела [(ОВ L 299, 1972 г., стр. 32), изменена с последвалите конвенции за присъединяване на нови държави членки към тази конвенция].

Първата алинея се прилага и за съдебни решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и които са тясно свързани с него, дори ако са постановени от друг съд.

[…]

2.   Признаването и изпълнението на решения, които са различни от предвидените в параграф 1, се уреждат от конвенцията, посочена в параграф 1, при условие че тази конвенция се прилага.

[…]“.

7

Член 27 от Регламент № 1346/2000, озаглавен „Образуване на производство“, предвижда:

„Производството по член 3, параграф 1, което е образувано от съд на дадена държава членка и е признато в друга държава членка (главно производство) позволява компетентният съд по член 3, параграф 2 в тази друга държава членка да образува вторично производство по несъстоятелност […] Последиците от тях засягат само имуществото на длъжника, което се намира на територията на тази друга държава членка“.

8

Член 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) определя неговото приложно поле по следния начин:

„1.   Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по специално, данъчни, митнически или административни дела.

2.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

[…]

[…]“.

9

Групата Nortel е доставчик на технически решения, предназначени за телекомуникационните мрежи. Установеното в Мисисага (Канада) дружество Nortel Networks Limited (наричано по-нататък „NNL“) притежава повечето от дъщерните дружества на групата Nortel в света, включително NNSA, което е установено в Ивлин (Франция).

10

Почти всички обекти на интелектуална собственост, създадени в резултат от изследователската и развойната дейност на специализираните дъщерни дружества на групата Nortel, са регистрирани предимно в Северна Америка на името на NNL, което предоставя на дъщерните си дружества, сред които и NNSA, изключителни безвъзмездни лицензии за използване на обектите на интелектуална собственост на групата. Дъщерните дружества следва също да запазят имуществените права („beneficial ownership“) върху тези обекти на интелектуална собственост съобразно съответния си принос. Правоотношенията между NNL и тези дъщерни дружества в рамките на групата са уредени със споразумение, наречено „Master R & D Agreement“ (наричано по-нататък „споразумението MRDA“).

11

Тъй като през 2008 г. групата Nortel се сблъсква с тежки финансови затруднения, ръководителите ѝ вземат решение да поискат едновременното образуване на производства по несъстоятелност в Канада, в САЩ и в Европейския съюз. С решение от 14 януари 2009 г. High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Обединеното кралство) образува главно производство по несъстоятелност по английското право съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 срещу всички установени в Съюза дружества от групата Nortel, сред които и NNSA.

12

По подадено от NNSA и от синдиците общо искане запитващата юрисдикция образува с решение от 28 май 2009 г. вторично производство срещу NNSA, като назначава г‑н Rogeau за ликвидатор в производството.

13

С подписването на споразумителен протокол от 21 юли 2009 г. е уреден социален конфликт в рамките на NNSA (наричан по-нататък „протоколът за слагане край на конфликта“). Споразумението предвижда изплащането на обезщетение при напускане, част от което подлежи на незабавно плащане, а друга част, определена като „отложено обезщетение при напускане“ (наричано по-нататък „отложено ОН“), трябва да се изплати след прекратяването на дейността от постъпилите от продажби на активи налични средства, след като са били изплатени разходите за управление („administration expenses“) и разходите, направени във връзка с допуснатото в главното и вторичното производство продължаване на дейността на NNSA.

14

На 1 юли 2009 г. между назначените в главното и във вторичното производство органи е подписан протокол за координация на двете производства (наричан по-нататък „протоколът за координация“), съгласно който по-конкретно разходите за управление се изплащат приоритетно и в пълен размер, независимо от местонахождението на продадените активи. С решение от 24 септември 2009 г. запитващата юрисдикция одобрява протокола за координация и протокола за слагане край на конфликта.

15

За да осигурят по-добра цена на активите на групата Nortel, синдиците в образуваните по света производства по несъстоятелност се споразумяват активите да бъдат продавани за всяка обособена дейност поотделно. На 9 юни 2009 г. между NNL и редица дъщерни дружества от групата Nortel е подписано споразумение, наречено „Interim Funding and Settlement Agreement“ (наричано по-нататък „споразумението IFSA“), съгласно което дъщерните дружества се отказват своевременно от правата си на индустриална и интелектуална собственост, за които се отнася споразумението MRDA. От друга страна, лицензионните права, които всяко от дъщерните дружества притежава, се запазват до приключването на операциите по осребряване и прехвърляне, като те запазват имуществените си права върху съответните обекти на интелектуална собственост.

16

В съответствие със споразумението IFSA постъпленията от прехвърлянето на активи на групата Nortel се депозират на отговорно пазене в сметки, наречени „lockbox“, в установени в САЩ кредитни институции, при което съхраняваните по тези сметки суми по никакъв начин не могат да бъдат разпределяни, без да е сключено споразумение между всички засегнати субекти от групата. NNSA става страна по споразумението IFSA посредством сключено на 11 септември 2009 г. споразумение. В съответствие със споразумението IFSA постъпленията от прехвърлянията са блокирани, без обаче да бъде постигнато споразумение за тяхното разпределяне.

17

На 23 ноември 2010 г. в изготвен от г‑н Rogeau годишен отчет в рамките на вторичното производство се посочва, че по банковите сметки на NNSA към 30 септември 2010 г. има положително салдо в размер на 38980313 EUR, което позволява да се предвиди първоначално плащане по отложените ОН, считано от май 2011 г. При все това, след като работническият съвет на NNSA изпраща покана за доброволно изпълнение, в писмо от 18 май 2011 г. г‑н Rogeau посочва, че не е могъл да изпълни условията на протокола за слагане край на конфликта, тъй като прогнозите за паричните потоци са показали отрицателно салдо от близо 6 милиона евро поради постъпили множество искания за плащане от страна на синдиците, по-специално във връзка с разходите, свързани с продължаването на дейността на групата Nortel в хода на производството, както и от продажбата на някои активи.

18

Работническият съвет на NNSA и бивши служители на NNSA оспорват това фактическо положение, поради което предявяват иск пред Tribunal de commerce de Versailles (Франция) с искане, от една страна, да се установи, че вторичното производство им предоставя пряко и изключително право върху дела от общата продажна цена на активите на групата Nortel, който се падат на NNSA, и от друга страна, искане г‑н Rogeau да бъде осъден, в качеството му на ликвидатор, да заплати незабавно отложеното ОН до размера на наличните суми на NNSA.

19

Впоследствие г‑н Rogeau привлича синдиците да встъпят в производството пред запитващата юрисдикция. Синдиците обаче искат от Tribunal de commerce de Versailles да приеме в полза на High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, че няма международна компетентност. При условията на евентуалност синдиците искат от запитващата юрисдикция да се признае за некомпетентна да постановява решения по отношение на имуществото и на правата, които към момента на решението за образуване на вторичното производство не са се намирали във Франция по смисъла на член 2, буква ж) от Регламент № 1346/2000.

20

Запитващата юрисдикция отбелязва, че за да се произнесе по исканията, с които е сезирана, би трябвало първо да се произнесе по своята компетентност, за да определи обхвата на действие на вторичното производство. Тя счита още, че би следвало да определи дали последиците от дадено вторично производство могат да се разпрострат по отношение на имуществото на длъжника, което се намира извън Съюза.

21

При тези обстоятелства Tribunal de commerce de Versailles решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Има ли юрисдикцията на държавата, в която е образувано вторично производство, изключителна или алтернативна на юрисдикцията на държавата, в която е образувано главното производство, компетентност да определи имуществото на длъжника, което попада в обхвата на действие на вторичното производство, съгласно член 2, буква ж), член 3, параграф 2 и член 27 от Регламент № 1346/2000, и в случай че е налице изключителна или алтернативна компетентност, правото на главното производство ли е приложимо, или правото на вторичното производство?“.

22

Преюдициалният въпрос съдържа две части, които следва да бъдат разгледани поотделно. Първата част на въпроса се отнася до разпределението на съдебната компетентност между съда в главното и този във вторичното производство, а втората част — до приложимото право при определяне на местонахождението на имуществото на длъжника, което попада в приложното поле на вторичното производство.

23

С първата част на своя въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 3, параграф 2 и член 27 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата на държавата членка, в която се образува вторично производство по несъстоятелност, имат изключителна или алтернативна компетентност заедно със съдилищата на държавата членка, в която се образува главното производство по несъстоятелност, за да се произнесат относно определянето на имуществото на длъжника, което попада в приложното поле на вторичното производство.

24

Във връзка с това, въпреки че преюдициалният въпрос се отнася само до Регламент № 1346/2000, най-напред следва да се определи все пак дали в този контекст компетентността на запитващата юрисдикция се урежда от този регламент или от Регламент № 44/2001. По-нататък, следва да се установи дали въз основа на приложимия регламент компетентността на тази юрисдикция възниква в случай, какъвто е разглежданият от него. Накрая ще бъде разгледан въпросът дали тази компетентност има изключителен или алтернативен характер.

25

Следва да се припомни, че споровете в главното производство са свързани с прилагането на множество споразумения между страните в главното производство, сред които по-конкретно са споразуменията IFSA и MRDA, както и протоколите за координация и за слагане край на конфликта. В рамките на спор относно тълкуването на едно или повече от тези споразумения, компетентността за произнасяне по спора би могла да се урежда от разпоредбите на Регламент № 44/2001, дори когато спорът е между ликвидаторите в двете производства по несъстоятелност, едното от които е основно, а другото второстепенно, и спрямо които е приложим Регламент № 1346/2000.

26

Във връзка с това Съдът вече е приел, че Регламенти № 44/2001 и № 1346/2000 трябва да се тълкуват така, че да се избегнат припокриването на правните норми, съдържащи се в тези актове, и правните празноти. Следователно исковете, които съгласно член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 са изключени от приложното поле на последния, доколкото спадат към „производства[та], свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“, попадат в приложното поле на Регламент № 1346/2000. Съответно исковете, които не са в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, попадат в обхвата на Регламент № 44/2001 (решение Nickel & Goeldner Spedition, C‑157/13, EU:C:2014:2145, т. 21 и цитираната съдебна практика).

27

Съдът също така е приел, че приложното поле на Регламент № 1346/2000 не трябва да се тълкува разширително и че само исковете, които произтичат пряко от производство по несъстоятелност и които са тясно свързани с него (наричани по-нататък „свързани искове“), са изключени от приложното поле на Регламент № 44/2001. Следователно единствено тези искове попадат в приложното поле на Регламент № 1346/2000 (вж. решение Nickel & Goeldner Spedition, C‑157/13, EU:C:2014:2145, т. 22 и 23 и цитираната съдебна практика).

28

Накрая, решаващият критерий, който Съдът е възприел с оглед на определянето на областта, към която спада даден иск, е не процесуалният контекст, в който се вписва този иск, а правното му основание. Съгласно този подход е необходимо да се провери дали източникът на правото или на задължението, което е в основата на иска, са общите правила на гражданското и търговското право, или са дерогиращите правила, характерни за производствата по несъстоятелност (решение Nickel & Goeldner Spedition, C‑157/13, EU:C:2014:2145, т. 27).

29

В случая, макар че запитващата юрисдикция трябва да прецени съдържанието на различните споразумения, сключени от страните в главното производство, все пак изглежда, че правата или задълженията, на които се основават исковете в главното производство, произтичат пряко от производство по несъстоятелност, тясно са свързани с него и се извеждат от специфични за производствата по несъстоятелност правила.

30

Всъщност разрешението на споровете в главното производство зависи по-конкретно от разпределението между главното и вторичното производство на прихода от продажбата на активите на NNSA. Както изглежда следва от протокола за координация и както страните в главното производство потвърдиха в съдебното заседание, това разпределение трябва по същество да се направи в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1346/2000, без протоколът за координация или другите разглеждани в главното производство споразумения да се опитват да изменят неговото съдържание. Следователно източник на правата или задълженията, на които се основават исковете в главното производство, са член 3, параграф 2 и член 27 от Регламент № 1346/2000, поради което този регламент е приложим.

31

Що се отнася до компетентността на съда, образувал вторично производство по несъстоятелност, да определи имуществото на длъжника, което попада в приложното поле на това производство, съгласно постоянната съдебна практика член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя международна компетентност за разглеждане на свързани искове на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност (вж. по-специално решение F-Tex, C‑213/10, EU:C:2012:215, т. 27 и цитираната съдебна практика).

32

Макар Съдът досега да е признавал международна компетентност за произнасяне по свързан иск само на държавата членка, чиито съдилища имат компетентност по силата на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, аналогично тълкуване следва да бъде възприето и по отношение на член 3, параграф 2 от Регламент № 1346/2000.

33

Всъщност, предвид структурата и полезното действие на Регламент № 1346/2000, следва да се счита, че член 3, параграф 2 от него предоставя на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано вторично производство по несъстоятелност, международна компетентност за разглеждане на свързани искове, когато тези искове се отнасят до имущество на длъжника на територията на тази държава.

34

От една страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 32 от своето заключение, член 25, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1346/2000 установява задължение за държавите членки да признават и изпълняват решенията за провеждането и приключването на производство по несъстоятелност, които са постановени както от компетентния съд по член 3, параграф 1 от същия регламент, така и от съдилищата, имащи компетентност на основание параграф 2 от същия член 3, докато член 25, параграф 1, втора алинея от Регламента уточнява, че първата алинея от този член 25, параграф 1 се прилага и за „съдебни решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност, и които са тясно свързани с него“, а това са съдебните решения, постановени по-конкретно по свързани искове.

35

Като е предвидил обаче задължение за признаване на „свързаните“ съдебни решения, постановени от компетентни на основание член 3, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 съдилища, Регламентът явно е предоставил на тези съдилища, поне мълчаливо, компетентност за постановяване на тези решения.

36

От друга страна, следва да се припомни, че една от основните цели, преследвани от установената в член 27 от Регламент № 1346/2000 възможност за образуване на вторично производство по несъстоятелност, се състои по-специално в защитата на местните интереси, независимо от обстоятелството, че с това производство могат да бъдат преследвани и други цели (вж. в този смисъл решение Burgo Group, C‑327/13, EU:C:2014:2158, т. 36).

37

Именно защитата на тези интереси е целта на свързан иск, какъвто е разглежданият в главното производство, с който се иска да се установи, че дадено имущество попада в приложното поле на вторично производство по несъстоятелност. Тази защита и следователно полезното действие по-конкретно на член 27 от Регламента биха били чувствително отслабени, ако свързаният иск не би могъл да бъде предявен пред съд на държавата членка, на чиято територия е образувано вторичното производство.

38

Поради това следва да се приеме, че съдилищата на държавата членка, в която се образува вторично производство по несъстоятелност, имат компетентност на основание член 3, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 да определят имуществото на длъжника, което попада в приложното поле на това производство.

39

Накрая, що се отнася до въпроса дали съдилищата на държавата членка, в която се образува вторично производство по несъстоятелност, имат изключителна или алтернативна компетентност да определят имуществото на длъжника, попадащо в приложното поле на това производство, следва да се припомни, че практиката на Съда, която признава съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 компетентност на съдилищата да се произнасят по свързаните искове, се основава предимно на полезното действие на този регламент (вж. в този смисъл решения Seagon, C‑339/07, EU:C:2009:83, т. 21 и F‑Tex, C‑213/10, EU:C:2012:215, т. 27). Видно от точка 37 от настоящото решение, това се отнася и до аналогичната компетентност на съдилищата, които са оправомощени да се произнасят на основание член 3, параграф 2 от този регламент.

40

Следователно, за да се определи дали международната компетентност за произнасяне по свързаните искове е изключителна или алтернативна и оттук да се определи обхватът на член 3, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1346/2000, трябва да бъде осигурено още и полезното действие на тези разпоредби.

41

Така по отношение на искове, каквито са исковете в главното производство, чиято цел е да се установи, че последиците на вторичното производство по несъстоятелност се отнасят до част от имуществото на длъжника, трябва да се приеме, че подобни искове очевидно се отразяват пряко върху разглежданите в главното производство по несъстоятелност интереси, тъй като поисканото произнасяне по необходимост ще предполага, че въпросното имущество не попада в главното производство. При все това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 57 от своето заключение, съдилищата на държавата членка, в която се образува главното производство, имат компетентност да се произнасят и по свързаните искове и следователно да определят обхвата на последиците от това производство.

42

При тези условия не може да бъде приета изключителната компетентност на съдилищата на държава членка, в която се образува вторично производство по несъстоятелност, за определяне на имуществото на длъжника, което попада в приложното поле на това производство, тъй като тя би лишила член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 от неговото полезно действие, доколкото тази разпоредба предвижда международна компетентност за произнасяне по свързаните искове.

43

Освен това разпоредбите на Регламент № 1346/2000 не предоставят на първо сезирания съд компетентност за произнасяне по свързан иск. Противно на твърдяното от работническия съвет на NNSA, подобно оправомощаване не следва и от решение Staubitz-Schreiber (C‑1/04, EU:C:2006:39), което се отнася до друг случай, при който се предоставя компетентност за образуване на главно производство по несъстоятелност, тоест става дума за предоставяне на компетентност, която съгласно разпоредбите на този регламент е изключителна.

44

Действително, както посочват редица заинтересовани страни, признаването в този контекст на „алтернативна“ съдебна компетентност предполага опасността от постановяване на конкурентни решения, които е възможно да си противоречат.

45

Въпреки това, както отбелязва генералният адвокат в точка 60 от своето заключение, член 25, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 позволява да се избегне опасността от противоречащи си решения, като задължава всеки сезиран със свързан иск съд, какъвто е този в главното производство, да признае постановеното по-рано решение на друг съд, който има компетентност на основание член 3, параграф 1 или евентуално параграф 2 от същия регламент.

46

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първата част от поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2 и член 27 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата на държавата членка, в която се образува вторично производство по несъстоятелност, имат алтернативна компетентност със съдилищата на държавата членка, в която се открива главното производство, да определят имуществото на длъжника, което попада в приложното поле на вторичното производство.

47

С втората част на своя въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество кое е приложимото право за определяне на имуществото на длъжника, което попада в приложното поле на вторично производство по несъстоятелност.

48

Във връзка с това следва да се припомни, от една страна, че както следва от член 3, параграф 2 и член 27 от Регламент № 1346/2000, последиците от вторичното производство по несъстоятелност засягат само имуществото на длъжника, което към датата на образуване на производството по несъстоятелност се е намирало на територията на държавата членка, в която се образува вторичното производство.

49

От друга страна, съгласно съображения 6 и 23 от Регламент № 1346/2000, първо, за случаите на конфликт на разпоредби този регламент въвежда единни правила, които заменят националните норми на международното частно право, и второ, съгласно принципа на пропорционалност тази замяна се свежда до приложното поле на предвидените в Регламента правила. По този начин Регламентът не изключва поначало прилагането в рамките на свързан иск — като този в главното производство — на законодателството на държавата членка, пред чийто съд свързаният иск е висящ, което законодателството се отнася до международното частно право на тази държава, доколкото Регламент № 1346/2000 не съдържа еднообразно правило, което да урежда дадения случай.

50

Въпреки това, що се отнася до въпроса дали с оглед на прилагането на Регламент № 1346/2000 е необходимо да се приеме, че към момента на образуване на производството по несъстоятелност дадено имущество се намира на територията на държавата членка, трябва да се констатира, че всъщност Регламентът предвижда еднообразни правила, които в това отношение изключват всяко средство за правна защита по националното право.

51

Всъщност съгласно член 2, буква ж) от Регламент № 1346/2000 за целите на този регламент „държава[та] членка, в която се намира имущество“, по отношение на материална собственост е държавата членка, в която тази собственост е разположена; по отношение на собственост и права, които притежателят или упълномощеният трябва да впишат в публичен регистър, това е държавата членка, която води регистъра; и накрая, по отношение на вземанията това е държавата членка, на чиято територия се намира центърът на основните интереси на третото задължено лице, което следва да престира, както е определено в член 3, параграф 1 от същия регламент. Въпреки сложността на правното положение, което се разглежда в главното производство, това правило би следвало да позволи на запитващата юрисдикция да установи местонахождението на съответните имущество, права или вземания.

52

Във връзка с това следва да се добави, че въпреки изричното споменаване в член 2, буква ж) от Регламент № 1346/2000 само на намиращите се в държава членка имущество, права и вземания, това не означава, че тази разпоредба не е приложима към случай, при който следва да се приеме, че даденото имущество, права или вземане се намират в трета държава.

53

В действителност, за да се определи имуществото, което попада в приложното поле на вторично производство по несъстоятелност, достатъчно е да се провери дали към датата на откриване на производството по несъстоятелност то се е намирало по смисъла на член 2, буква ж) от Регламент № 1346/2000 на територията на държавата членка, в която това производство е открито, независимо от това в коя друга държава евентуално се е оказало имуществото впоследствие.

54

Следователно по отношение на споровете в главното производство запитващата юрисдикция ще трябва най-напред да провери дали разглежданото имущество, което изглежда не би могло да се счита за материална собственост, представлява собственост и права, които притежателят или упълномощеният трябва да впишат в публичен регистър, или трябва да се счита за вземания. По-нататък същата юрисдикция ще трябва да определи съответно дали държавата членка, под чийто надзор се води този регистър, е държавата, в която е образувано вторичното производство по несъстоятелност — в случая Френската република — или пък Френската република е евентуално държавата членка, в която се намира центърът на основните интереси на третото лице длъжник. Само ако някоя от тези проверки приключи с положителен резултат, ще може да се приеме, че разглежданото имущество попада в приложното поле на образуваното във Франция вторично производство по несъстоятелност.

55

При тези условия на втората част от поставения въпрос трябва да се отговори, че определянето на имуществото на длъжника, което попада в приложното поле на вторично производство по несъстоятелност, трябва да се направи в съответствие с разпоредбите на член 2, буква ж) от Регламент № 1346/2000.

56

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 3, параграф 2 и член 27 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата на държавата членка, в която се образува вторично производство по несъстоятелност, имат алтернативна компетентност със съдилищата на държавата членка, в която се открива главното производство, да определят имуществото на длъжника, което попада в приложното поле на вторичното производство.

Определянето на имуществото на длъжника, което попада в приложното поле на вторично производство по несъстоятелност, трябва да се направи в съответствие с разпоредбите на член 2, буква ж) от Регламент № 1346/2000.