Дело C‑637/13 P

Laufen Austria AG

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Картели — Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазари на оборудване за баня — Съгласуване на продажните цени и обмен на чувствителна търговска информация — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 23, параграф 2 — Таван от 10 % от оборота — Насоки относно метода за определяне на глобите за 2006 г. — Задължение за мотивиране — Принцип на равно третиране — Упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 януари 2017 г.

  1. Конкуренция—Глоби—Размер—Определяне—Максимален размер—Изчисляване—Оборот, който следва да бъде взет предвид—Предприятие, което е придобито от друго предприятие и представлява отделен стопански субект към момента на нарушението—Вземане предвид на собствения оборот на всеки от тези стопански субекти

    (член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

  2. Обжалване—Компетентност на Съда—Оспорване по съображения за справедливост на преценката на Общия съд относно размера на глобите, които се налагат на предприятия, нарушили правилата за конкуренция на Договора—Изключване

    (членове 256 ДФЕС и 261 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

  3. Конкуренция—Глоби—Размер—Определяне—Определяне на основния размер—Тежест на нарушението—Входна такса—Фактори, които трябва да се вземат предвид—Спазване на принципа на пропорционалност

    (член 101 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 21, 23 и 25 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

  4. Конкуренция—Глоби—Размер—Определяне—Критерии—Тежест на нарушението—Критерии за преценка

    (член 101 ДФЕС; член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 19—23 и 25 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

  5. Конкуренция—Глоби—Размер—Определяне—Съдебен контрол—Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол—Обхват—Предел—Спазване на принципа на равно третиране—Вземане предвид на присъщите за съответните предприятия разлики и обстоятелства

    (член 101, параграф 1 ДФЕС; членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 13, 19—22, 25, 28 и 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

  6. Обжалване—Основания—Изложени в съдебното решение съображения, които са неправилни поради противоречие с правото на Съюза—Диспозитив, обоснован по други правни съображения—Отхвърляне

    (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

  7. Обжалване—Основания—Контрол на Съда върху преценката на доказателствата и на фактическите обстоятелства—Изключване, освен в случай на изопачаването им

    (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

  1.  Когато дадено предприятие, смятано от Комисията за отговорно за нарушение на член 101 ДФЕС, е придобито от друго предприятие, в рамките на което като дъщерно дружество запазва качеството си на отделен стопански субект, Комисията трябва да вземе предвид собствения оборот на всеки от тези стопански субекти за периода преди придобиването, за да приложи евентуално спрямо тях предвидения в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 таван от 10 % от общия размер на оборота за предходната стопанска година.

    В това отношение целта на установения в член 23, параграф 2 таван от 10 % от оборота на всяко предприятие, участвало в нарушението, е именно да се избегне вероятността налагането на глоба в по-голям размер да надхвърли възможностите за плащане на посоченото предприятие към датата, когато то е признато за отговорно за нарушението и му е наложена имуществена санкция от Комисията. Този извод се потвърждава от член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, който изисква таванът от 10 % да се изчислява въз основа на стопанската година, предхождаща решението на Комисията за санкциониране на нарушението. Това изискване е напълно спазено, когато таванът е определен само въз основа на оборота на дъщерното дружество по отношение на глобата, наложена само на него за периода преди придобиването му от дружеството майка.

    Ето защо, доколкото от дружество майка не може да се търси отговорност за нарушение, извършено от негово дъщерно дружество преди датата на придобиването на последното, за изчисляването на тавана от 10 % Комисията трябва да вземе предвид собствения оборот на това дъщерно дружество, реализиран през стопанската година, предхождаща годината на приемане на решението за санкциониране на нарушението. Следователно, когато е проведено разграничение между един първи период, за който е прието, че единствено дъщерното дружество носи отговорност за нарушението, и втори период, за който е прието, че дружеството майка носи отговорност за нарушението солидарно с дъщерното си дружество, Комисията е длъжна съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 да провери дали частта от глобата, за която е прието, че дружеството майка не носи солидарно отговорност за плащането, остава извън тавана от 10 % от оборота само на дъщерното дружество.

    (вж. т. 44, 46—50)

  2.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 59)

  3.  При определянето на размера на глобите, наложени за нарушение на правилата на конкуренция, следва да се вземат предвид продължителността на нарушението и всички елементи, които могат да се включат в преценката на тежестта му. Сред елементите, които могат да се включат в преценката на тежестта на нарушенията са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на картела, изгодата, която са могли да извлекат от него, размерът им и стойността на съответните стоки, както и рискът, който този вид нарушения представляват за целите на Съюза.

    Във всички случаи с обстоятелството, че дадено предприятие не е било част от „твърдото ядро“ на картела по-специално с мотива, че не е допринесло за неговото създаване и поддържане, не може да се потвърди, че Общият съд е трябвало да счете, че коефициентите за тежест на нарушението и за допълнителен размер от 15 % не са подходящи или са прекалено високи, тъй като подобен процент се обосновава със самото естество на разглежданото нарушение, а именно съгласуване на увеличения на цените. Всъщност това нарушение спада към най-сериозните ограничения на конкуренцията по смисъла на точки 23 и 25 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, и величината от 15 % съответства на най-ниския процент в скалата на санкциите, предвидена за подобни нарушения съгласно тези насоки.

    Следователно Общият съд има основание да приеме, че Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност, като е определила коефициентите за тежест на нарушението и за допълнителен размер като величина от 15 %, независимо от ограничения географски обхват на участието на предприятието в разглежданото нарушение.

    (вж. т. 60, 61, 64—66)

  4.  Въпреки че за да се прецени тежестта на нарушение на разпоредбите на член 101 ДФЕС и оттук да се определи размерът на глобата, която трябва да се наложи, може да се вземе предвид по-специално географският обхват на това нарушение, обстоятелството, че едно нарушение засяга по-широк географски обхват от друго само по себе си не предполага непременно, че това първо нарушение, разгледано в неговата цялост, и по-специално с оглед на естеството му, трябва да се квалифицира като по-тежко от второто и като обосноваващо вследствие на това определянето на по-високи коефициенти за тежест на нарушението и за допълнителен размер от тези, които са възприети за изчисляване на глобата, с която се санкционира това второ нарушение.

    (вж. т. 68)

  5.  Спазването на принципа на равно третиране е задължително за Общия съд не само при упражняването на контрол за законосъобразност на решението на Комисията за налагане на глоби, но и при упражняването на правомощието му за пълен съдебен контрол. Всъщност упражняването на това правомощие при определяне на размера на наложените глоби не би трябвало да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение или в съгласувана практика в противоречие с член 101, параграф 1 ДФЕС.

    При преценката на тежестта на нарушението отчитането въз основа на посочения принцип на различията между участвалите в един и същ картел предприятия по-специално с оглед на географския обхват на съответното им участие не трябва непременно да се извършва при определянето на коефициентите за тежест на нарушението и за допълнителен размер, а това може да се направи на друг етап от изчисляването на глобата, например при коригирането на основния размер в зависимост от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по точки 28 и 29 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003. Подобни различия могат да се проявяват и чрез стойността на продажбите, възприета за изчисляването на основния размер на глобата, доколкото тази стойност отразява за всяко участващо предприятие степента на участието му в разглежданото нарушение съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г., която позволява да се приеме като отправна точка за изчисляването на глобите размер, който отразява икономическата тежест на нарушението и ролята на предприятието в него.

    (вж. т. 70—72)

  6.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 74 и 75)

  7.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 81)