—

за Air Berlin plc & Co. Luftverkehrs KG, от M. Knospe и A. Walz, Rechtsanwälte,

—

за Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V., от P. Wassermann, Rechtsanwalt,

—

за германското правителство, от T. Henze и K. Petersen, в качеството на представители,

—

за белгийското правителство, от J.‑C. Halleux и T. Materne, в качеството на представители,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от W. Ferrante, avvocato dello Stato,

—

за нидерландското правителство, от M. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,

—

за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от W. Mölls и F. Wilman, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, стр. 3).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Air Berlin plc & Co. Luftverkehrs KG (наричано по-нататък „Air Berlin“) — въздушен превозвач — и Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V. (Федерален съюз на централите и сдруженията на потребителите, наричано по-нататък „Bundesverband“) относно начина на представяне на въздухоплавателните тарифи в рамките на системата за електронни резервации на Air Berlin.

3

Съображение 16 от Регламент № 1008/2008 гласи:

„Потребителите следва да бъдат в състояние ефективно да сравняват цените на въздухоплавателните услуги на различните авиокомпании. Затова крайните цени, заплащани от потребителя за въздухоплавателни услуги с произход от Общността, следва по всяко време да указват, че включват всички данъци, такси и [комисиони]. Въздушните превозвачи от Общността се насърчават също така да указват крайната цена за извършваните от тях въздухоплавателни услуги от трети страни към Общността“.

4

Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 последният урежда лицензирането на въздушните превозвачи от Съюза, правото на въздушните превозвачи от Съюза да извършват въздухоплавателни услуги на територията на Съюза и ценообразуването за предоставяне на въздухоплавателни услуги на територията на Съюза.

5

Озаглавеният „Определения“ член 2 от посочения регламент гласи:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]

[…]“.

6

Член 23 от Регламент № 1008/2008, озаглавен „Информиране и недопускане на дискриминация“, предвижда в параграф 1:

„Достъпните за масовия потребител въздухоплавателни тарифи и такси, предлагани или публикувани под всякаква форма, включително по [и]нтернет, за въздухоплавателни услуги от летище, разположено на територията на държава членка, за която се прилага Договорът, включват приложимите за тях условия. Крайната цена, която трябва да се заплати, се посочва винаги и включва приложимите въздухоплавателни тарифи или такси, както и всички приложими данъци, такси, [добавки и комисиони], които няма как да бъдат избегнати и които могат да се предвидят към момента на публикуването. Освен посочване на крайната цена, се посочва най-малко следното:

7

До края на 2008 г. системата за резервации на Air Berlin е организирана така, че след като е избрал дестинация и дата, потребителят стига до втори етап на резервацията — до таблица, съдържаща списък с възможните въздушни връзки за избраната дата с обявяване на часовете на излитане и кацане, както и две тарифи за всеки полет. В квадратче под таблицата са посочени приложимите за избраната въздухоплавателна услуга данъци и такси, както и добавката за керосин, като „цената за един пътник“, съдържаща всички тези елементи, е оградена с прозорец. С обозначение с две звездички след посоченото квадратче се пояснява, след позоваване на приложимите условия, че може да се начисли и такса за обслужване, тоест „service charge“, която все още не е включена в крайната цена. След като в рамките на третия етап от резервацията потребителят е въвел необходимите лични данни, на четвъртия етап от резервацията той има възможност да узнае крайната цена на пътуването с включена такса за обслужване.

8

Тъй като на 1 ноември 2008 г. влиза в сила Регламент № 1008/2008, Air Berlin променя втория етап от системата си за резервации по такъв начин, че в посочената таблица се обявяват, освен часовете на излитане и кацане, също и въздухоплавателната тарифа за избраната въздухоплавателна услуга, както и, отделени от тях и посочени поотделно, дължимите данъци и такси, добавката за керосин и окончателната сума от тези компоненти. В квадратче под същата таблица се посочва цената, изчислена въз основата на тези данни, таксата за обработка, както и, най-отдолу, крайната цена за един пътник за избрания полет.

9

Тъй като счита, че това представяне на цената не съответства на изискванията на член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008, Bundesverband предявява иск срещу Air Berlin, като претендира преустановяване на тази практика и възстановяване на досъдебните разходи във връзка с отправянето на официално предупреждение преди предявяването на посочения иск. Тъй като първоинстанционният съд уважава исканията на Bundesverband, а решението на този съд е потвърдено от въззивната съдебна инстанция, Air Berlin подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция.

10

Според запитващата юрисдикция разрешаването на спора по ревизионната жалба зависи от тълкуването на член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008.

11

Както въззивния съд, запитващата юрисдикция също счита, че такса за обслужване като начисляваната от Air Berlin представлява тарифа, която няма как да бъде избегната и която може да бъде предвидена към момента на публикуването по смисъла на член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008, поради което тази такса трябва да бъде включена в крайната цена.

12

Въпреки това, що се отнася до електронна система за резервации като разглежданата в спора по главното производство, запитващата юрисдикция откроява два отчетливи проблема при тълкуването на член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008, които се отнасят съответно до точния момент в процеса на резервация, към който трябва да бъде уточнена крайната цена на въздухоплавателните услуги, и до начина, по който се представя тази крайна цена.

13

На първо място, що се отнася до точния момент от процеса на резервация, към който трябва да бъде уточнявана крайната цена на въздухоплавателните услуги, запитващата юрисдикция приема, че ако се вземе предвид начинът, по който посочва въздухоплавателната тарифа в своята система за резервации, Air Berlin нарушава член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008. В действителност въззивният съд приема, че тази разпоредба, предвиждаща, че крайната цена, която трябва да се заплати, се посочва „винаги“, следва да се разбира в смисъл, че крайната цена трябва да се указва при всяко посочване на цена. Въззивният съд счита също така, че това условие не е изпълнено, ако в дадена таблица се посочват единствено цените на различните полети, които съответстват на въведените от потребителя критерии за избор, без да се включва таксата за обслужване, или ако последната такса се посочва отделно.

14

Според запитващата юрисдикция следва да се държи сметка за преследваната с член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 цел за защита на потребителите, която следва от съображение 16 от този регламент, както и от заглавието на тази разпоредба и от текста на този член, гарантиращ информирането и прозрачността в цените на въздухоплавателните услуги (решение ebookers.com Deutschland, C‑112/11, EU:C:2012:487, т. 13). Съгласно посоченото съображение 16 тази прозрачност при ценообразуването следва да позволи на потребителите да могат ефективно да сравнят цената на въздухоплавателните услуги, предоставяни от различните въздушни превозвачи. Посоченият член 23 бил въведен с оглед на борбата срещу застъпена в миналото практика на доставчиците на въздухоплавателни услуги, изразяваща се в публикуването на съответните тарифи, без да се указват данъци, такси или добавките за гориво (вж. член 10 от Предложение на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за експлоатация на въздушните транспортни услуги в Общността (преработен), СOM (2006) 396 окончателен, представен от Европейската комисия, и точки 8.1 и 8.4 от Становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 май 2007 г. относно това предложение (OВ C 175, стр. 85).

15

Запитващата юрисдикция посочва също така, че нито член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008, нито някоя друга разпоредба от този регламент уреждат подробно въпроса към кой момент следва да бъде уточнена крайната цена. Член 23, параграф 1, четвърто изречение от този регламент обаче постановява, че незадължителните ценови добавки за гориво трябва да бъдат съобщавани „в началото на всеки процес на резервация“. Въпреки това запитващата юрисдикция счита, че волята на законодателя на Съюза да се гарантира възможност за ефективно сравняване на цените указва, че понятието „винаги“, съдържащо се в член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008, следва да се тълкува във връзка с израза „по всяко време“, използван в съображение 16 от посочения регламент. От тази гледна точка споменатата в посочената разпоредба крайна цена би следвало да бъде уточнена преди момента, към който се изисква да бъдат уточнени незадължителните ценови добавки по член 23, параграф 1, четвърто изречение от посочения регламент. Според това тълкуване задължението за посочване на крайната цена на въздухоплавателните услуги на един ранен етап от процеса на резервация може да означава, че крайната цена следва да бъде посочвана още при първоначалното указване на въздухоплавателна услуга, съответстваща на зададените от потребителя дестинация и дати.

16

На второ място, що се отнася до начина, по който трябва да бъде посочвана крайната цена на въздухоплавателните услуги, запитващата юрисдикция посочва, че член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008 не урежда ясно и този въпрос. Член 23, параграф 1, четвърто изречение от този регламент постановява само че незадължителните ценови добавки трябва да се съобщават по ясен, прозрачен и недвусмислен начин.

17

Също като първоинстанционната съдебна инстанция, от член 23, параграф 1, второ и четвърто изречение от Регламент № 1008/2008 въззивният съд извежда заключението, че крайната цена трябва да се посочва систематично или при всяко посочване на цената, така че при система за резервации с няколко етапа тази цена трябва да се уточнява още при първоначалното посочване на въздухоплавателните тарифи, както и на всяка съдържаща цени страница. В спора по главното производство крайната цена трябвало да се посочва не единствено за предварително селектираните от Air Berlin въздухоплавателни услуги или за избраните с кликване от потребителя, но също и за всяка фигурираща в таблицата въздухоплавателна услуга.

18

Запитващата юрисдикция въпреки това счита, че е възможно и не толкова стриктно тълкуване на член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008, според което тълкуване посочването на крайната цена на един ранен етап, а не в края на процеса на резервация — възможността, която предлага Air Berlin за всяка конкретно избрана въздухоплавателна услуга — също позволява да се осигури ефективното сравняване с цените на други въздушни превозвачи, а следователно и удовлетворява необходимостта от защита на потребителите, независимо че подобно сравняване може да се окаже по-затруднително за потребителя.

19

С оглед на тези съображения Bundesgerichtshof решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

20

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008 следва да се тълкува в смисъл, че крайната цена, която трябва да се заплати, трябва да бъде уточнявана при всяко посочване на цените на въздухоплавателните услуги, включително при първото им посочване.

21

Според Air Berlin отговорът на първия въпрос зависи от тълкуването на понятието „винаги“, използвано в член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008. Air Berlin твърди, че този термин не изисква крайната цена, която трябва да се заплати, да бъде уточнявана при първото посочване на цената на въздухоплавателните услуги, а единствено че тази цена трябва да бъде уточнена след избора на определен от потребителя полет и преди окончателното сключване на договора, с който се извършва резервацията.

22

Във връзка с това Air Berlin изтъква, че в таблицата, която се появява на втория етап от въведения от него процес на електронна резервация, е автоматично предварително избрана най-евтината връзка, а системата посочва крайната цена по смисъла на член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008, включително цената за избрания полет, данъците и таксите, добавката за керосин, както и таксата за обработване. Ако потребителят изберял алтернативна връзка, която по дефиниция е и по-скъпа, системата посочвала крайната цена за тази връзка.

23

Както посочват Bundesverband, германското, белгийското, италианското, нидерландското и австрийското правителство и Европейската комисия, това тълкуване не съответства на текста на член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008.

24

В действителност съгласно член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008 крайната цена, която трябва да се заплати, се посочва винаги и включва приложимите тарифи за въздушен превоз на пътници или товари, както и всички приложими данъци, такси, добавки и комисиони, които няма как да бъдат избегнати и които могат да се предвидят към момента на публикуването.

25

От текста на тази разпоредба обаче следва, че крайната цена, която трябва да се заплати, трябва да бъде уточнявана „винаги“, без да се прави разлика между момента, когато тази цена е посочена за първи път, момента, когато потребителят избира определен полет, или момента на окончателното сключване на договора.

26

Следователно установеното с тази разпоредба задължение по всяко време да се уточнява крайната цена, която трябва да се заплати, предполага, че в рамките на електронна система за резервации като разглежданата в главното производство крайната цена, която трябва да се заплати, следва да бъде уточнявана при всяко посочване на цените на въздухоплавателните услуги, включително при първото им посочване.

27

Това тълкуване се потвърждава след системния прочит на член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008, както и от ratio legis на второто изречение от тази разпоредба.

28

Всъщност, както подчертават Bundesverband, германското и австрийското правителство, както и Комисията, не е налице основание от използвания в член 23, параграф 1, четвърто изречение от Регламент № 1008/2008 израз „в началото на всеки процес на резервация“ да се изведе заключението, че съдържащото се в член 23, параграф 1, второ изречение от този регламент понятие „винаги“ следва да се тълкува в смисъл, че крайната цена трябва да бъде посочена само в началото на процеса на резервация.

29

Изразът „в началото на всеки процес на резервация“, използван в посочения член 23, параграф 1, четвърто изречение, предполага, че незадължителните ценови добавки трябва да се посочва в самото начало на процеса на резервация, което позволява на потребителя да реши дали желае да се ползва ефективно от предоставянето на съответната добавка (вж. в този смисъл решение ebookers.com Deutschland, EU:C:2012:487, т. 15).

30

За разлика от това задължението, установено в член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008 — че крайната цена се посочва „винаги“ и включва таксите, които няма как да бъдат избегнати и които могат да се предвидят — съществува, считано от момента, в който въздухоплавателните тарифи са публикувани под каквато и да е форма, дори преди началото на процеса на резервация.

31

С основание Bundesverband, германското, белгийското италианското, нидерландското и австрийското правителство, както и Комисията подчертават, че това тълкуване е в съответствие със следващия от съображение 16 от Регламент № 1008/2008 ratio legis на член 23, параграф 1, второ изречение от този регламент.

32

Съгласно съображение 16 от Регламент № 1008/2008 потребителите следва да бъдат в състояние ефективно да сравняват цените на въздухоплавателните услуги на различните въздушни превозвачи, ето защо и крайната цена, която потребителят трябва да заплати за ползването на въздухоплавателни услуги от летище, разположено на територията на Съюза, следва по всяко време да включва всички данъци, такси и комисиони.

33

В това отношение Съдът вече е имал повод да уточни, че както ясно следва от заглавието на член 23 от Регламент № 1008/2008 и от предвиденото в параграф 1 от този член, тази разпоредба има за цел да гарантира информирането за и прозрачността на цените на въздухоплавателните услуги и поради това тя допринася за осигуряването на защитата за потребителите, които ползват посочените услуги (решения ebookers.com Deutschland, EU:C:2012:487, т. 13 и Vueling Airlines, EU:C:2014:2232, т. 32).

34

Следователно от съображение 16 от Регламент № 1008/2008 следва, че задължението на въздушния превозвач „по всяко време“ да посочва крайната цена, която трябва да се заплати, е необходимо, за да се даде възможност на потребителите ефективно да сравняват цените на въздухоплавателните услуги на различните въздушни превозвачи в съответствие с преследваната от член 23, параграф 1 от този регламент цел за ефективно сравняване на цените на въздухоплавателните услуги (вж. в този смисъл решение Vueling Airlines, EU:C:2014:2232, т. 33).

35

С оглед на гореизложеното на първия въпрос трябва да се отговори, че член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008 следва да се тълкува в смисъл, че в рамките на електронна система за резервации като разглежданата в главното производство крайната цена, която трябва да се заплати, трябва да бъде уточнявана при всяко посочване на цените на въздухоплавателните услуги, включително при първото им посочване.

36

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008 следва да се тълкува в смисъл, че крайната цена, която трябва да се заплати, е необходимо да се уточнява само за избраната от потребителя въздухоплавателна услуга или и за всяка обявена въздухоплавателна услуга.

37

Air Berlin твърди, че член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008 изисква крайната цена да се посочва не за всеки обявен полет, а единствено за избрания от потребителя полет. Според Air Berlin ефективно сравнение по смисъла на съображение 16 от този регламент е възможно само ако потребителят е избрал определен полет, свързващ летището на излитане с летището на кацане при наличието на точно разписание. По този начин се оказва, че установеното в член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008 задължение за посочване на крайната цена се прилага само когато потребителят е избрал определен полет и само за този полет.

38

Подобно тълкуване не може да бъде прието.

39

Както основателно отбелязват Bundesverband, германското, белгийското, нидерландското и австрийското правителство и Комисията, установеното в член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008 задължение — крайната цена да се посочва „винаги“ — се прилага за всякаква форма на публикуване на въздухоплавателните тарифи, включително тарифите, предложени за поредица от въздухоплавателни услуги, представени във формата на таблица. Следователно посочването на крайната цена единствено за избрания полет не е достатъчно, за да се изпълни установеното в тази разпоредба задължение.

40

Това тълкуване се потвърждава от ratio legis на член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008, както то бе припомнено в точки 31—34 от настоящото решение.

41

В действителност задължението за посочване на крайната цена, която трябва да се заплати за всеки полет, за който е обявена тарифа, а не само за избрания полет, дава възможност на потребителите да сравняват ефективно цените на въздухоплавателните услуги на различните въздушни превозвачи в съответствие с преследваната от член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 обща цел за прозрачност в цените на въздухоплавателните услуги.

42

Според Air Berlin подобно тълкуване на посочения член 23, параграф 1, второ изречение — в смисъл, че крайната цена, която трябва да се заплати, следва да се посочва за всеки обявен полет — ще има за резултат обстоятелството, че само крайната цена може да бъде посочвана, и следователно ще се установи обща забрана за посочване единствено на цената на самите полети. Третото изречение от тази разпоредба обаче изисква освен крайната цена да се посочва ясно и цената на самия полет.

43

Този довод обаче следва да се отхвърли като напълно неоснователен, тъй като установеното в същия член 23, параграф 1, второ изречение задължение за посочване на крайната цена, която трябва да се заплати за всеки обявен полет, по никакъв начин не води до забрана за посочване на тарифи за въздушен превоз на пътници или товари за всеки един от посочените полети, при условията, установени в третото изречение от същата разпоредба.

44

Напротив, от самия текст на член 23, параграф 1, трето изречение от Регламент № 1008/2008 следва, че изискването да се уточняват поне тарифите за въздушен превоз на пътници или товари, както и данъците, летищните и други такси, добавките или комисионите, когато тези компоненти са добавени към тарифите за въздушен превоз на пътници или товари, е допълнително спрямо следващото от този параграф 1, второ изречение, задължение за посочване на крайната цена.

45

С оглед на гореизложеното на втория въпрос трябва да се отговори, че член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008 следва да се тълкува в смисъл, че в рамките на електронна система за резервации като разглежданата в главното производство крайната цена, която трябва да се заплати, трябва да бъде уточнявана не само за избраната от потребителя въздухоплавателна услуга, но също и за всяка въздухоплавателна услуга, за която е обявена тарифа.

46

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: