Дело C‑539/13

Merck Canada Inc.

и

Merck Sharp & Dohme Ltd

срещу

Sigma Pharmaceuticals plc

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

„Преюдициално запитване — Акт за присъединяване към Европейския съюз от 2003 г. — Приложение IV — Глава 2 — Специфичен механизъм — Внос на патентован фармацевтичен продукт — Задължение за отправяне на предизвестие“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 12 февруари 2015 г.

  1. Присъединяване на нови държави членки — Акт за присъединяване от 2003 г. — Дружествено право — Специфичен механизъм — Фармацевтичен продукт, защитен с патент или сертификат за допълнителна закрила — Планиран паралелен внос от нова държава членка — Задължение на притежателя да извести вносителя за намерението си да се противопостави на вноса — Липса

    (глава 2, втора алинея от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г.)

  2. Присъединяване на нови държави членки — Акт за присъединяване от 2003 г. — Дружествено право — Специфичен механизъм — Фармацевтичен продукт, защитен с патент или сертификат за допълнителна закрила — Задължение на паралелния вносител да отправи известие до притежателя или ползвателя за намерението си да внася фармацевтичния продукт — Отправяне на известието до лица, които са свързани с притежателя в група дружества или в общо предприятие — Недопустимост

    (глава 2, втора алинея от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г.)

  3. Присъединяване на нови държави членки — Акт за присъединяване от 2003 г. — Дружествено право — Специфичен механизъм — Фармацевтичен продукт, защитен с патент или сертификат за допълнителна закрила — Задължение на паралелния вносител да отправи известие до притежателя или ползвателя за намерението си да внася фармацевтичния продукт — Лице, което трябва да отправи известието

    (глава 2, втора алинея от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г.)

  1.  Втора алинея от Специфичния механизъм, предвиден в глава 2 от приложение IV към Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава притежателя или ползвателя на патент или на сертификат за допълнителна закрила да извести за намерението си да се противопостави на планирания внос, преди да предяви правата си по първа алинея от този механизъм. Ако обаче притежателят или ползвателят не заяви подобно намерение в едномесечния изчаквателен срок по втора алинея от този механизъм, лицето, което планира да внася фармацевтичния продукт, има пълното право да поиска от компетентните органи да разрешат вноса на продукта и евентуално да пристъпи към вноса и разпространението му. В такъв случай Специфичният механизъм лишава притежателя или ползвателя от възможността да предяви правата си по първа алинея от този механизъм по отношение на вноса и разпространението на фармацевтичния продукт, осъществени преди заявяването на това намерение.

    Дори и в такава хипотеза обаче притежателят или ползвателят на патента или на сертификата за допълнителна закрила не може да се смята за лишен от правото да се позовава на Специфичния механизъм. Макар че няма да може да получи обезщетение за вредите, които е претърпял в резултат от вноса, на който не се е противопоставил своевременно, притежателят или ползвателят по принцип запазва възможността да се противопостави занапред на вноса и разпространението на фармацевтичния продукт, защитен с патента или сертификата за допълнителна закрила.

    (вж. точки 32 и 33; точка 1 от диспозитива)

  2.  Втора алинея от Специфичния механизъм, предвиден в глава 2 от приложение IV към Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че едномесечното предизвестие, което се изисква от всяко лице, което има намерение да внася или да разпространява фармацевтичен продукт, защитен с патент или сертификат за допълнителна закрила, за който е подадена заявка в държава членка към момента, когато такава закрила не е било възможно да бъде предоставена за този продукт в една от новите държави членки, трябва да се отправя до притежателя на патента или на сертификата за допълнителна закрила или до техния ползвател, като последното понятие обозначава всяко лице, което законно притежава правата, предоставени на притежателя на патента или на сертификата за допълнителна закрила.

    Всъщност задължението за отправяне на известие е предназначено да осигури възможност на притежателя или ползвателя на патента или на сертификата за допълнителна закрила да предотврати вноса и разпространението на защитения продукт, като му се предостави предварително информация за всеки планиран паралелен внос от някоя от новите държави членки, в които не е можело да бъде получена такава закрила преди присъединяването им към Съюза. С учредяването на това задължение за отправяне на известие законодателят на Съюза е демонстрирал волята си да постигне баланс между риска паралелният вносител да бъде обвързан с прекомерни формалности и риска притежателят или ползвателят на патентната или допълнителната закрила да бъде поставен в състояние на правна несигурност. Да се допусне възможност известието да бъде отправяно до други лица, които са свързани с притежателя или ползвателя на патента или на сертификата за допълнителна закрила в група дружества или в общо предприятие, би могло да застраши ефективността на Специфичния механизъм и би създало риск притежателят да бъде поставен в състояние на правна несигурност, което би било в противоречие с целта на Специфичния механизъм.

    (вж. точки 39, 41 и 43; точка 2 от диспозитива)

  3.  Втора алинея от Специфичния механизъм, предвиден в глава 2 от приложение IV към Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че лицето, което има намерение да внася или разпространява от присъединила се през 2003 г. към Съюза държава членка в друга държава членка фармацевтичен продукт, защитен с патент или сертификат за допълнителна закрила, за който е подадена заявка в държава членка към момента, когато такава закрила не е било възможно да бъде предоставена за този продукт в една от новите държави членки, не е длъжно лично да отправи едномесечното предизвестие, стига от известието ясно да личи кое е това лице.

    Всъщност, за да може притежателят или ползвателят на патента или на сертификата за допълнителна закрила да вземе информирано решение дали да се противопостави на вноса, евентуално като за целта предяви иск за нарушение, абсолютно необходимо е в известието ясно да се посочва кое лице ще осъществява вноса. Интересът на притежателя или ползвателя на патентната или допълнителната закрила не би бил достатъчно защитен, ако известието не съдържа тази информация.

    Обратно, би било твърде формалистично текстът на Специфичния механизъм да се тълкува чак в смисъл, че изисква известието да бъде отправено именно от лицето, което има намерение да внася или разпространява съответния продукт, въпреки че подобно задължение не е изрично предвидено в Специфичния механизъм.

    (вж. точки 48—50; точка 3 от диспозитива)