Дело C‑537/13
Birutė Šiba
срещу
Arūnas Devėnas
(Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas)
„Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Приложно поле — Потребителски договори — Договор за предоставяне на правни услуги, сключен между адвокат и потребител“
Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 15 януари 2015 г.
Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Приложно поле — Договор за предоставяне на правни услуги, сключен между адвокат и физическо лице — Включване
(съображение 10 и член 2, букви б) и в) от Директива 93/13 на Съвета)
Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Цел — Защита на по-слабата страна — Прилагане в рамките на договори за предоставяне на правни услуги
(съображение 10 от Директива 93/13 на Съвета)
Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Приложно поле — Значение на публичноправния или частноправния характер на доставката на услугите за които е сключен договорът — Липса — Изключение — Клаузи, договорени в договорите за предоставяне на правни услуги
(съображения 10 и 14 и член 2, буква в) от Директива 93/13 на Съвета)
Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Неравноправна клауза по смисъла на член 3 — Преценка от националния съд — Критерии
(член 4, параграфи 1 и 5 от Директива 93/13 на Съвета)
Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към типови договори за правни услуги, сключени от адвокат с физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Всъщност както гласи десето съображение от Директива 93/13, еднаквите правила относно неравноправните клаузи следва да се прилагат за всички договори, сключени между продавачи и лица, предоставящи услуги, от една страна, и потребители, от друга страна, така както са дефинирани в член 2, букви б) и в) от тази директива. Следователно Директива 93/13 дефинира договорите, към които се прилага, като се позовава на качеството на страните по договора — в зависимост от обстоятелството дали те действат, или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. Така адвокат, който в рамките на осъществяваната от него професионална дейност предоставя срещу заплащане правна услуга на физическо лице, което действа в частноправен контекст, е продавач или доставчик по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13. Следователно договорът за предоставяне на такава услуга се урежда от режима на тази директива.
(вж. точки 20, 21, 24 и 35 и диспозитива)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 22 и 23)
Предвид преследваната от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори цел за защита на потребителите нито публичноправният или частноправният характер на дейността на продавача или доставчика, нито специфичната задача на последния могат да определят дали тази директива е приложима или не. В това отношение член 2, буква в) от Директива 93/13 посочва всяка свързана със занятието, със стопанската дейност или с професията дейност, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст, и както гласи четиринадесетото съображение от тази директива, тя се прилага и по отношение на търговска дейност в публично-правен контекст.
При това положение, що се отнася до предоставяните от адвокат срещу заплащане правни услуги, обстоятелството, че в рамките на дейността си адвокатите са длъжни да осигурят спазването на поверителност в отношенията си със своите „клиенти-потребители“, не представлява пречка пред прилагането на Директива 93/13 по отношение на типовите клаузи на договорите за предоставяне на правни услуги. Всъщност договорните клаузи, които не са индивидуално договорени, по-специално установените за общо използване клаузи, сами по себе си не съдържат персонализирана информация за клиентите на адвокатите, чието разкриване би могло да наруши професионалната адвокатска тайна. Несъмнено конкретната формулировка на дадена договорна клауза, по-специално свързана с условията на адвокатското възнаграждение, евентуално би могла, най-малкото косвено, да разкрие определени аспекти от отношенията между адвоката и неговия клиент, които би трябвало да останат поверителни. Такава клауза обаче би била договорена индивидуално и поради това за нея няма да се прилага Директива 93/13.
(вж. точки 25, 28, 30—32)
За да се прецени неравноправният характер на клаузите на договорите, за които се прилага Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съгласно член 4, параграф 1 във връзка с осемнадесетото съображение на тази директива, трябва да се вземе предвид характерът на услугите, които са предмет на договорите. Сезираната национална юрисдикция трябва да извърши тази преценка, като отчете посочения характер и вземе предвид всички обстоятелства, довели до сключването на договора, към момента на сключването му.
Така, що се отнася до договорите за правни услуги, националната юрисдикция следва да вземе предвид особения характер на тези услуги, когато преценява дали договорните клаузи са ясни и разбираеми, съгласно член 5, първо изречение от Директива 93/13, и при наличие на съмнение, съгласно второто изречение на този член, да даде тълкуване в най-благоприятния за потребителя смисъл.
(вж. точки 33 и 34)
Дело C‑537/13
Birutė Šiba
срещу
Arūnas Devėnas
(Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas)
„Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Приложно поле — Потребителски договори — Договор за предоставяне на правни услуги, сключен между адвокат и потребител“
Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 15 януари 2015 г.
Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Приложно поле — Договор за предоставяне на правни услуги, сключен между адвокат и физическо лице — Включване
(съображение 10 и член 2, букви б) и в) от Директива 93/13 на Съвета)
Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Цел — Защита на по-слабата страна — Прилагане в рамките на договори за предоставяне на правни услуги
(съображение 10 от Директива 93/13 на Съвета)
Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Приложно поле — Значение на публичноправния или частноправния характер на доставката на услугите за които е сключен договорът — Липса — Изключение — Клаузи, договорени в договорите за предоставяне на правни услуги
(съображения 10 и 14 и член 2, буква в) от Директива 93/13 на Съвета)
Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Неравноправна клауза по смисъла на член 3 — Преценка от националния съд — Критерии
(член 4, параграфи 1 и 5 от Директива 93/13 на Съвета)
Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към типови договори за правни услуги, сключени от адвокат с физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Всъщност както гласи десето съображение от Директива 93/13, еднаквите правила относно неравноправните клаузи следва да се прилагат за всички договори, сключени между продавачи и лица, предоставящи услуги, от една страна, и потребители, от друга страна, така както са дефинирани в член 2, букви б) и в) от тази директива. Следователно Директива 93/13 дефинира договорите, към които се прилага, като се позовава на качеството на страните по договора — в зависимост от обстоятелството дали те действат, или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. Така адвокат, който в рамките на осъществяваната от него професионална дейност предоставя срещу заплащане правна услуга на физическо лице, което действа в частноправен контекст, е продавач или доставчик по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13. Следователно договорът за предоставяне на такава услуга се урежда от режима на тази директива.
(вж. точки 20, 21, 24 и 35 и диспозитива)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 22 и 23)
Предвид преследваната от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори цел за защита на потребителите нито публичноправният или частноправният характер на дейността на продавача или доставчика, нито специфичната задача на последния могат да определят дали тази директива е приложима или не. В това отношение член 2, буква в) от Директива 93/13 посочва всяка свързана със занятието, със стопанската дейност или с професията дейност, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст, и както гласи четиринадесетото съображение от тази директива, тя се прилага и по отношение на търговска дейност в публично-правен контекст.
При това положение, що се отнася до предоставяните от адвокат срещу заплащане правни услуги, обстоятелството, че в рамките на дейността си адвокатите са длъжни да осигурят спазването на поверителност в отношенията си със своите „клиенти-потребители“, не представлява пречка пред прилагането на Директива 93/13 по отношение на типовите клаузи на договорите за предоставяне на правни услуги. Всъщност договорните клаузи, които не са индивидуално договорени, по-специално установените за общо използване клаузи, сами по себе си не съдържат персонализирана информация за клиентите на адвокатите, чието разкриване би могло да наруши професионалната адвокатска тайна. Несъмнено конкретната формулировка на дадена договорна клауза, по-специално свързана с условията на адвокатското възнаграждение, евентуално би могла, най-малкото косвено, да разкрие определени аспекти от отношенията между адвоката и неговия клиент, които би трябвало да останат поверителни. Такава клауза обаче би била договорена индивидуално и поради това за нея няма да се прилага Директива 93/13.
(вж. точки 25, 28, 30—32)
За да се прецени неравноправният характер на клаузите на договорите, за които се прилага Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съгласно член 4, параграф 1 във връзка с осемнадесетото съображение на тази директива, трябва да се вземе предвид характерът на услугите, които са предмет на договорите. Сезираната национална юрисдикция трябва да извърши тази преценка, като отчете посочения характер и вземе предвид всички обстоятелства, довели до сключването на договора, към момента на сключването му.
Така, що се отнася до договорите за правни услуги, националната юрисдикция следва да вземе предвид особения характер на тези услуги, когато преценява дали договорните клаузи са ясни и разбираеми, съгласно член 5, първо изречение от Директива 93/13, и при наличие на съмнение, съгласно второто изречение на този член, да даде тълкуване в най-благоприятния за потребителя смисъл.
(вж. точки 33 и 34)