Дело C‑530/13
Leopold Schmitzer
срещу
Bundesministerin für Inneres
(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква a) — Член 6, параграф 1 — Дискриминация, основана на възраст — Национална уредба, която обвързва зачитането на приключени преди 18-годишна възраст периоди на обучение и прослужено време за целите на определяне на възнаграждението с удължаване на сроковете за повишаване — Обосновка — Годност за постигане на преследваната цел — Възможност за оспорване на удължаването на сроковете за повишаване“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 11 ноември 2014 г.
Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Национална уредба, която обвързва зачитането на приключени преди 18-годишна възраст периоди на обучение и прослужено време за целите на определяне на възнаграждението с удължаване на сроковете за повишаване — Правна уредба, включваща дискриминация — Обосноваване със съображението, че се преследват легитимни цели — Зачитане на придобитите права и защита на оправданите правни очаквания — Пропорционалност — Липса
(член 2, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на Съвета)
Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Национална уредба, която обвързва зачитането на приключени преди 18-годишна възраст периоди на обучение и прослужено време за целите на определяне на възнаграждението с удължаване на сроковете за повишаване — Право на оспорване на дискриминационните последици
(членове 2, 9 и 16 от Директива 2000/78 на Съвета)
Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а), както и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, за да прекрати дискриминация, основана на възраст, отчита периодите на обучение и прослужено време, предхождащи навършването на 18-годишна възраст, но същевременно въвежда удължаване с три години на срока за преминаване от първи във втори ранг на всяка категория труд и всяка категория на заплащане единствено по отношение на държавни служители, жертва на посочената дискриминация.
Действително, доколкото удължаването с три години на периода, изискван за повишаване от първи във втори ранг, се прилага единствено за държавни служители, при които са налице приключени периоди на обучение и прослужено време преди навършването на 18-годишна възраст, тази уредба съдържа разлика в третирането, пряко основана на възрастта, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.
Тази разлика в третирането не би могла да се обоснове единствено поради цели, свързани с бюджетното равновесие или с административни икономии. Действително, въпреки че бюджетни съображения могат да се намират в основата на избора на социална политика на дадена държава членка и да оказват влияние върху естеството или обхвата на мерките, които тя желае да приеме, такива съображения не могат да представляват сами по себе си законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.
Обратно, зачитането на придобитите права и защитата на оправданите правни очаквания на облагодетелстваните при предходния режим държавни служители във връзка с тяхното заплащане представляват законосъобразни цели, свързани с политиката по заетостта и трудовия пазар, които в рамките на преходен период могат да обосноват запазването на предходните възнаграждения и в резултат от това — на дискриминационен режим, основан на възрастта. Подобна правна уредба позволява постигането на посочените цели, доколкото удължаването с обратна сила на срока за повишение не се отнася за облагодетелстваните от предходния режим държавни служители.
Посочените цели обаче не биха могли да обосноват мярка, която запазва окончателно, макар и само за някои лица, разликата в третирането в зависимост от възрастта, която реформата на дискриминационния режим, в който се вписва тази мярка, има за цел да премахне. Макар подобна мярка да е в състояние да осигури защитата на придобитите права и на оправданите правни очаквания за облагодетелстваните при предходния режим държавни служители, тя не е годна да въведе недискриминационен режим за ощетените от посочения предходен режим държавни служители.
(вж. точки 35 и 41—45; точка 1 от диспозитива)
Членове 9 и 16 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че държавен служител, който е бил жертва на дискриминация, основана на възраст, произтичаща от начина на определяне на референтната дата, отчитана във връзка с изчисляването на неговото повишение, трябва да може да се ползва от член 2 от тази директива, за да оспори дискриминационните последици от удължаването на сроковете за повишение, въпреки че тази дата е била преразгледана по негово искане.
Действително, ако ощетен при предходния режим държавен служител не би могъл да оспори дискриминационните последици от удължаването на сроковете за повишение, поради това че тази нова дискриминация произтича единствено от това, че той е поискал и получил преразглеждане на референтната си дата, докато облагодетелстваните при предходния режим държавни служители са се отказали от подаването на такова заявление, той не би бил в състояние да потърси защита на всички права, които черпи от принципа на равно третиране, гарантиран от Директива 2000/78, което би било в противоречие с членове 9 и 16 от тази директива.
(вж. точки 47, 50 и 51; точка 2 от диспозитива)
Дело C‑530/13
Leopold Schmitzer
срещу
Bundesministerin für Inneres
(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква a) — Член 6, параграф 1 — Дискриминация, основана на възраст — Национална уредба, която обвързва зачитането на приключени преди 18-годишна възраст периоди на обучение и прослужено време за целите на определяне на възнаграждението с удължаване на сроковете за повишаване — Обосновка — Годност за постигане на преследваната цел — Възможност за оспорване на удължаването на сроковете за повишаване“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 11 ноември 2014 г.
Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Национална уредба, която обвързва зачитането на приключени преди 18-годишна възраст периоди на обучение и прослужено време за целите на определяне на възнаграждението с удължаване на сроковете за повишаване — Правна уредба, включваща дискриминация — Обосноваване със съображението, че се преследват легитимни цели — Зачитане на придобитите права и защита на оправданите правни очаквания — Пропорционалност — Липса
(член 2, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на Съвета)
Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Национална уредба, която обвързва зачитането на приключени преди 18-годишна възраст периоди на обучение и прослужено време за целите на определяне на възнаграждението с удължаване на сроковете за повишаване — Право на оспорване на дискриминационните последици
(членове 2, 9 и 16 от Директива 2000/78 на Съвета)
Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а), както и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, за да прекрати дискриминация, основана на възраст, отчита периодите на обучение и прослужено време, предхождащи навършването на 18-годишна възраст, но същевременно въвежда удължаване с три години на срока за преминаване от първи във втори ранг на всяка категория труд и всяка категория на заплащане единствено по отношение на държавни служители, жертва на посочената дискриминация.
Действително, доколкото удължаването с три години на периода, изискван за повишаване от първи във втори ранг, се прилага единствено за държавни служители, при които са налице приключени периоди на обучение и прослужено време преди навършването на 18-годишна възраст, тази уредба съдържа разлика в третирането, пряко основана на възрастта, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.
Тази разлика в третирането не би могла да се обоснове единствено поради цели, свързани с бюджетното равновесие или с административни икономии. Действително, въпреки че бюджетни съображения могат да се намират в основата на избора на социална политика на дадена държава членка и да оказват влияние върху естеството или обхвата на мерките, които тя желае да приеме, такива съображения не могат да представляват сами по себе си законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.
Обратно, зачитането на придобитите права и защитата на оправданите правни очаквания на облагодетелстваните при предходния режим държавни служители във връзка с тяхното заплащане представляват законосъобразни цели, свързани с политиката по заетостта и трудовия пазар, които в рамките на преходен период могат да обосноват запазването на предходните възнаграждения и в резултат от това — на дискриминационен режим, основан на възрастта. Подобна правна уредба позволява постигането на посочените цели, доколкото удължаването с обратна сила на срока за повишение не се отнася за облагодетелстваните от предходния режим държавни служители.
Посочените цели обаче не биха могли да обосноват мярка, която запазва окончателно, макар и само за някои лица, разликата в третирането в зависимост от възрастта, която реформата на дискриминационния режим, в който се вписва тази мярка, има за цел да премахне. Макар подобна мярка да е в състояние да осигури защитата на придобитите права и на оправданите правни очаквания за облагодетелстваните при предходния режим държавни служители, тя не е годна да въведе недискриминационен режим за ощетените от посочения предходен режим държавни служители.
(вж. точки 35 и 41—45; точка 1 от диспозитива)
Членове 9 и 16 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че държавен служител, който е бил жертва на дискриминация, основана на възраст, произтичаща от начина на определяне на референтната дата, отчитана във връзка с изчисляването на неговото повишение, трябва да може да се ползва от член 2 от тази директива, за да оспори дискриминационните последици от удължаването на сроковете за повишение, въпреки че тази дата е била преразгледана по негово искане.
Действително, ако ощетен при предходния режим държавен служител не би могъл да оспори дискриминационните последици от удължаването на сроковете за повишение, поради това че тази нова дискриминация произтича единствено от това, че той е поискал и получил преразглеждане на референтната си дата, докато облагодетелстваните при предходния режим държавни служители са се отказали от подаването на такова заявление, той не би бил в състояние да потърси защита на всички права, които черпи от принципа на равно третиране, гарантиран от Директива 2000/78, което би било в противоречие с членове 9 и 16 от тази директива.
(вж. точки 47, 50 и 51; точка 2 от диспозитива)