Дело C‑461/13

Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland eV

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht)

„Преюдициално запитване — Околна среда — Политика на Европейския съюз в областта на водите — Директива 2000/60/ЕО — Член 4, параграф 1 — Екологични цели във връзка с повърхностните води — Влошаване на състоянието на повърхностен воден обект — Проект за преустройване на воден път — Задължение на държавите членки да не разрешат проект, който може да предизвика влошаване на състоянието на повърхностен воден обект — Определящи критерии за преценката налице ли е влошаване на състоянието на воден обект“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 1 юли 2015 г.

1. Околна среда — Политика на Европейския съюз в областта на водите — Директива 2000/60 — Екологични цели във връзка с повърхностните води — Задължителен характер на разпоредбите, които установяват тези цели, и задължение на държавите членки да ги постигнат

   (член 3, член 4, параграф 1, буква а), подточки i—iii) и членове 7, 5, 8, 11 и 13 от Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета и приложение V към нея)

2. Околна среда — Политика на Европейския съюз в областта на водите — Директива 2000/60 — Характер на рамкова директива — Пълна хармонизация на националните законодателства — Липса

   (член 175, параграф 1 ЕО (понастоящем член 192, параграф 1 ДФЕС); Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Околна среда — Политика на Европейския съюз в областта на водите — Директива 2000/60 — Екологични цели във връзка с повърхностните води — Понятие за влошаване на състоянието на повърхностен воден обект

   (член 4, параграф 1, буква а), подточка i) и параграф 7 от Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Член 4, параграф 1, буква а), подточки i)—iii) от Директива 2000/60 за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни, освен ако бъде предоставено изключение, да откажат разрешение за определен проект, когато той може да предизвика влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или когато застрашава постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и на добро химично състояние на повърхностните води към датата, предвидена в Директивата.

   На първо място, текстът на член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от Директивата подкрепя задължителния характер на тази разпоредба. Всъщност съдържащото се в нея позоваване на изпълнение от страна на държавите членки на необходимите мерки за предпазване състоянието на всички повърхностни водни обекти от влошаване представлява задължение за тях да действат в този смисъл. Разрешение за определен проект е част от подобно изпълнение.

   На второ място, член 4, параграф 1 от Директивата налага две отделни, макар и неразривно свързани цели. От една страна, съгласно член 4, параграф 1, буква а), подточка i), държавите членки изпълняват необходимите мерки, за да предпазят от влошаване състоянието на всички повърхностни водни обекти (задължение за предпазване от влошаване). От друга страна, съгласно член 4, параграф 1, буква а), подточки ii) и iii) държавите членки опазват, подобряват и възстановяват всички повърхностни водни обекти с цел постигане на доброто им състояние най-много до края на 2015 г. (задължение за подобряване). Тези задължения имат за цел да се осъществят качествените цели, преследвани от законодателя на Съюза, а именно опазването или възстановяването на добро състояние, на добър екологичен потенциал и на добро химично състояние на повърхностните води.

   От друга страна, за да се гарантира осъществяването от държавите членки на екологичните цели, посочени по-горе, Директива 2000/60 предвижда редица разпоредби, по-специално тези на членове 3, 5, 8, 11 и 13, както и от приложение V към нея, уреждащи сложен процес, съдържащ няколко детайлно уредени етапа, който да позволи на държавите членки да изпълнят необходимите мерки в зависимост от особеностите и характеристиките на водните обекти, определени на тяхна територия. Тези обстоятелства подкрепят тълкуването, че член 4, параграф 1, буква а) от тази директива не се ограничава да посочи прагматично формулирани обикновени цели за планиране на управлението, а веднага след определянето на екологичното състояние на съответния воден обект проявява обвързващо действие във всеки етап от предписаната в Директивата процедура.

   На трето място, същото важи, що се отнася до режима от изключения, предвиден в член 4, параграф 7 от Директивата. По-специално структурата на категориите изключения, предвидени в член 4, параграф 7 от Директивата, позволява да се приеме, че член 4 не съдържа само принципни задължения, но се отнася и до отделните проекти.

   На това задължение за предпазване от влошаване на състоянието на водните обекти законодателят на Съюза придава самостоятелен статут, без да се ограничава до инструмент, поставен в услуга на задължението за подобряване на състоянието на водните обекти. То остава задължително за всеки стадий от изпълнението на Директива 2000/60 и се прилага за всеки вид и за всяко състояние на повърхностен воден обект, за който е приет или е трябвало да се приеме план за управление.

   (вж. т. 31, 32, 39, 41—44, 47 и 49—51; т. 1 от диспозитива)

2.  Директива 2000/60 за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите е рамкова директива, приета на основание на член 175, параграф 1 ЕО (понастоящем член 192, параграф 1 ДФЕС). Тя установява общи принципи и цялостна рамка за действия по опазването на водите и осигурява координацията, интеграцията, както и, в дългосрочна перспектива, развитието на общите принципи и структури за опазване и устойчиво използване на водите в Европейския съюз. Установените в нея общи принципи и цялостна рамка за действия трябва да се развиват по-нататък от държавите членки чрез приемане на конкретни мерки в сроковете, предвидени в тази директива. Тя обаче не цели пълна хармонизация на правната уредба на държавите членки в областта на водите.

   (вж. т. 34)

3.  Понятието „влошаване на състоянието“ на повърхностен воден обект в член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/60 за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите трябва да се тълкува в смисъл, че е налице влошаване, когато състоянието на поне един от качествените елементи по смисъла на приложение V към Директивата се влоши с един клас, дори влошаването да не води до влошаване на класирането на повърхностния воден обект като цяло. Ако обаче съответният качествен елемент по смисъла на приложението вече е в най-ниския клас, всяко влошаване на този елемент представлява влошаване на състоянието на повърхностен воден обект по смисъла на посочения член 4, параграф 1, буква а), подточка i).

   Освен от текста на тази разпоредба и от буквалното ѝ тълкуване, този извод се подкрепя от правилата за оценяване на състоянието на повърхностните води, което се основава на анализа на екологичното състояние, обхващащ пет класа. Тези класове са само инструмент, който ограничава правото на преценка на държавите членки при определяне на качествените елементи, отразяващи реалното състояние на даден воден обект. По-специално прилагането на правилото „one out all out“, според което даден воден обект се класира в по-ниския клас, когато съотношението на един от качествените елементи падне под равнището, съответстващо на актуалния му клас, от една страна, би разколебало държавите членки да предпазват от влошаване състоянието на повърхностен воден обект вътре в класа, а от друга страна, би довело също до изключване на водите от най-ниския клас от приложното поле на задължението за предпазване от влошаване на състоянието им.

   По отношение на критериите, които позволяват да се направи извод, че е налице влошаване на състоянието на воден обект, следва да се припомни, че от структурата на член 4 от Директива 2000/60, и по-специално от параграфи 6 и 7 от него, става ясно, че влошаването на състоянието на воден обект, дори преходно, е разрешено само при строги условия. От това следва, че прагът, отвъд който се констатира нарушение на задължението за предпазване от влошаване на състоянието на воден обект, трябва да бъде нисък.

   Противно тълкуване, според което единствено тежки посегателства представляват влошаване на състоянието на воден обект — тълкуване, което по същество се основава на претегляне на отрицателния ефект върху водите, от една страна, и на икономическите интереси, свързани с водата, от друга страна, не може да се изведе от текста на член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/60. Освен това подобно тълкуване не съблюдава разликата, установена в Директивата, между задължението за предпазване от влошаване на състоянието на воден обект и основанията за прилагане на изключение, предвидени в член 4, параграф 7 от Директивата, доколкото единствено последните съдържат елементи за претегляне на интересите.

   (вж. т. 55—57, 59, 61—63, 67, 68 и 70; т. 2 от диспозитива)