РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

16 октомври 2014 година ( *1 )

„Защита на здравето — Регламент (ЕО) № 853/2004 — Хигиенни правила за храните от животински произход — Приложение I, точки 1.14 и 1.15 — Понятията „механично отделено месо“ и „предварително обработено месо“ — Регламент (ЕО) № 999/2001 — Превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии — Защита на потребителя — Директива 2000/13/ЕО — Етикетиране и представяне на храните“

По дело C‑453/13

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) (Обединено кралство) с акт от 7 август 2013 г., постъпил в Съда на 12 август 2013 г., в рамките на производство по дело

The Queen, по искане на:

Newby Foods Ltd

срещу

Food Standards Agency,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: A. Rosas, изпълняващ функциите на председател на състава, E. Juhász и D. Šváby (докладчик), съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

—

за Newby Foods Ltd, от T. Russ, solicitor, H. Mercer, QC, и A. Legg, barrister,

—

за правителството на Обединеното кралство, от V. Kaye, в качеството на представител, подпомагана от J. Holmes, barrister,

—

за германското правителство, от T. Henze и A. Wiedmann, в качеството на представители,

—

за френското правителство, от C. Candat и D. Colas, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от D. Bianchi и K. Skelly, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на точки 1.14 и 1.15 от приложение I към Регламент (EО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, стр. 55; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 71).

2

Запитването е представено в рамките на спор на Newby Foods Ltd (наричано по-нататък „Newby Foods“) с Food Standards Agency (наричана по-нататък „FSA“) по повод на нейното решение, публикувано на 4 април 2012 г. под заглавие „Мораториум върху обезжиленото месо“ (наричан по-нататък „Мораториумът“).

Правото на Съюза

Правна уредба относно хигиената на храните от животински произход: Регламент № 853/204

3

В Регламент № 853/2004 се съдържат следните съображения:

„[…]

(2)

Някои хранителни продукти могат да изложат здравето на хората на специфични опасности, което изисква определянето на специфични хигиенни правила. Това по-специално се отнася за храните от животински произход, за които често се съобщават микробиологични и химични опасности.

[…]

(9)

Основните цели при преработването на тези правила относно безопасността на храните са осигуряване на високо ниво на защита на потребителите, по-специално като се задължат предприятията за хранителни продукти в цялата Общност да спазват едни и същи правила, и гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар на продуктите от животински произход като по този начин се допринесе за постигане на целите на Общата селскостопанска политика.

[…]

(20)

Определението за Механично отделено месо (МОМ) следва да е общо и да обхваща всички начини за механично отделяне. Бързото развитие на технологиите в тази област показва, че е подходящо приемането на [гъвкаво] определение. Но техническите изисквания за МОМ следва да са различни в зависимост от оценката на риска на продукта в резултат на използването на различни начини за механично отделяне.

[…]“.

4

Специфичните хигиенни правила за храните от животински произход, които се определят в Регламент № 853/2004, се съдържат в приложение II и сл. към него. Най-напред приложение I към посочения регламент съдържа редица определения, сред които следните:

„[…]

1. Месо

1.1.

„Месо“ са ядивните части на животните, посочени в точки 1.2—1.8, включително кръв.

[…]

1.10.

„Прясно месо“ е месото, което не е минало през друг процес на консервиране освен охлаждане, замразяване или [дълбоко] замразяване, включително месо, което е във вакуумна обвивка или е обвито в контролирана среда.

[…]

1.13.

„Мляно месо“ е обезкостено месо, което е смляно на парченца и съдържа по-малко от 1 % сол.

1.14.

„Механично отделено месо“ е продуктът, получен чрез отделяне на месото от [покритите с месо кости] след обезкостяване или от труповете на домашните птици като се използват механични средства, водещи до нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна.

1.15.

„Предварително обработено месо“ е прясно месо, включително месо накълцано на парченца, към което са добавени хранителни продукти, подправки и добавки или което е преминало през [преработка], ко[я]то не [е] усп[яла] да измен[и] вътрешната структура на мускулните влакна на месото и не [е] премахнал[а] характеристиката му на прясно месо.

[…]

7. Преработени продукти

7.1.

„Месни продукти“ са преработените продукти в резултат на преработката на месо или на допълнителна преработка на такива преработени продукти, при която е видно, че продуктите вече не притежават характеристиките на прясно месо.

[…]“.

5

В съответствие с член 2, точка 2 от Регламент № 853/2004 за целите на същия се прилагат и определенията по член 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните (ОВ L 139, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 173), в параграф 1 от който се съдържат по-специално следните определения:

„[…]

м)

„преработка“ означава всяко действие, което променя значително изходния продукт, включително нагряване, опушване, консервиране, узряване, изсушаване, мариноване, екстрахиране, екструдиране или комбинация от тези процеси;

н)

„непреработени продукти“ са храните, които не са претърпели преработка и включва продукти, които са разделени, разделени на парчета, прерязани, нарязани на филии, обезкостени, накълцани, обелени, стрити, отрязани, почистени, обрязани, очистени от люспите, смляни, охладени, замразени, дълбоко замразени или размразени;

o)

„преработени продукти“ са храните, получени в резултат от преработката на непреработени продукти. Тези продукти могат да съдържат съставки, необходими за производството им или за да им придадат специфични характеристики“.

6

В глави II и III от раздел V на приложение III към Регламент № 853/2004 се установени следните специфични изисквания съответно за суровините и хигиената по време на и след производство във връзка с мляното месо, предварително обработеното месо и механично отделеното месо:

„Глава II: Изисквания за суровините

[…]

1)

Суровината, използвана за производство на мляно месо, трябва да отговаря на следните изисквания:

a)

Тя трябва да отговаря на изискванията за прясно месо;

б)

Трябва да е получена от скелетен мускул и прилежащи мастни тъкани;

в)

Не трябва да е получена от:

i)

изрезки и обрезки (които не са изрезки от цял мускул);

ii)

МОМ;

iii)

месо, в което има костни частици или кожа;

или

iv)

месо от главата с изключение на дъвкателните мускули, частта от linea alba, която не е мускул, областта на коляното и стъпалото, отпадъци от остъргване на кокали и мускулите на диафрагмата (освен ако е отстранена серозата).

2)

За производството на [предварително обработено месо] могат да се използват следните суровини:

a)

прясно месо;

б)

месо, което отговаря на изискванията на точка 1;

и

в)

ако [предварително обработеното месо] определено не е предназначен[о] за консумация без преди това да премине през топлинна обработка:

i)

месо, получено от смилането или накълцването на месо, което отговаря на изискванията на точка 1 без точка 1, буква в), i);

и

ii)

MОM, което отговаря на изискванията на глава III, точка 3, буква г).

3)

Суровината, използвана за производство на МОМ, трябва да отговаря на следните изисквания:

a)

Тя трябва да отговаря на изискванията за прясно месо;

б)

За производството на МОМ не трябва да се използва следната суровина:

i)

за домашните птици, ходилата, вратната кожа и главата; и

ii)

за другите животни, костите на главата, ходилата, опашката, бедрената кост, големия пищял, фибулата, раменната кост, лъчевата кост и лакътната кост.

Глава III: Хигиена по време на и след производство

[…]

2)

За производството на мляно месо и [предварително обработено месо] се прилагат следните изисквания:

a)

Ако компетентният орган не е разрешил обезкостяване непосредствено преди смилане, замразеното или дълбоко замразеното месо, използвано за приготвянето на мляно месо или [предварително обработено месо], трябва да бъде обезкостено преди замразяване. Такова месо може да бъде съхранявано само за ограничено време.

б)

Когато е произведен[о] от охладено месо, мляното месо трябва да се приготви:

i)

когато става въпрос за домашни птици, в срок до три дни след клането;

ii)

когато става въпрос за домашни животни, които не са птици, в срок до шест дни след клането; или

iii)

в срок до 15 дни след клането на животните, когато става въпрос за обезкостено говеждо и телешко месо във вакуумни опаковки.

в)

Непосредствено след приготвянето, мляното месо и [предварително обработеното месо] трябва да бъдат обвити или опаковани и:

i)

охладени до вътрешна температура, която не надвишава 2 °C за мляното месо и 4 °C за [предварително обработеното месо];

или

ii)

замразени до вътрешна температура, която не надвишава –18 °C.

Тези температурни условия трябва да се поддържат по време на съхраняване и транспортиране.

3)

Следните изисквания се прилагат за производството и употребата на МОМ, получено чрез техники, които не променят структурата на кокалите, използвани за производството на МОМ, чието съдържание на калций не надвишава чувствително това на мляното месо.

a)

Суровината за обезкостяване от кланица, разположена в обекта, не трябва да е по-стара от седем дни; суровината за обезкостяване от друга кланица, не трябва да е по-стара от пет дни. Но труповете на домашни птици не трябва да са по-стари от три дни.

б)

Механичното отделяне трябва да се извърши непосредствено след обезкостяване.

в)

Когато не е използвано непосредствено след като е получено, МОМ трябва да се обвие или опакова и след това да се охлади до температура, която не надвишава 2 °C, или да се замрази до вътрешна температура, която не надвишава –18 °C. Тези температурни условия трябва да се поддържат по време на съхраняване и транспортиране.

г)

Ако предприятието за хранителни продукти е направило анализ, който показва, че МОМ отговаря на микробиологичните критерии за мляно месо, приети в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004, то може да се използва в [предварително обработени меса], които определено не са предназначени за консумация без преди това да преминат през топлинна обработка, и в месните продукти.

д)

МОМ, за което анализът не показва съответствие с критериите, посочени в буква г), може да се използва само за производството на месни продукти, подлежащи на топлинна обработка, в обекти, които са одобрени в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

4)

Следните изисквания се прилагат за производството и употребата на МОМ, получено чрез техники, които не са упоменати в точка 3.

a)

Суровината за обезкостяване от кланица, разположена в обекта, не трябва да е по-стара от седем дни; суровината за обезкостяване от друга кланица, не трябва да е по-стара от пет дни. Но труповете на домашни птици не трябва да са по-стари от три дни.

б)

Когато механичното отделяне не е извършено непосредствено след обезкостяване, кокалите с месо трябва да се съхраняват и транспортират при температура, която не надвишава 2 °C, или да се замразят до температура, която не надвишава –18 °C.

в)

Кокалите с месо, получени от замразени трупове, не трябва повторно да се замразяват.

г)

Когато МОМ не е използвано в рамките на един час след като е получено, трябва незабавно да се охлади до температура, която не надвишава 2 °C.

д)

Ако след охлаждане МОМ не е преработено в рамките на 24 часа, трябва да се замрази в срок от 12 часа след като е получено и да достигне вътрешна температура, която не надвишава –18 °C в рамките на шест часа.

е)

Замразеното МОМ трябва да се обвие или опакова преди съхраняване и транспортиране, не трябва да се съхранява повече от три месеца и да се поддържа при температура, която не трябва да надвишава –18 °C по време на съхраняване и транспортиране.

ж)

МОМ може да се използва само за производството на месни продукти, подлежащи на топлинна обработка, в обекти, които са одобрени в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

[…]“.

7

Преди влизането в сила на Регламент № 853/2004 здравните аспекти във връзка с производството на механично отделено месо се уреждат от Директива 64/433/ЕИО на Съвета относно здравните условия за производството и пускането на пазара на прясно месо (ОВ 121, 1964 г., стр. 2012), последно изменена с Директива 95/23/ЕО на Съвета от 22 юни 1995 г. (ОВ L 243, стр. 7). В съответствие с член 2, буква в) и член 6, параграф 1, буква в) от нея механично отделеното месо се дефинира като „месо, получено по механичен начин от кости, покрити с месо, с изключение на костите от главата, от крайните части под последните стави на гръдните и тазовите крайници, а при свинете и от опашните прешлени, което е предназначено за обработка в предприятия, одобрени в съответствие с член 6 от Директива 77/99/ЕИО [на Съвета от 21 декември 1976 година относно здравните проблеми, засягащи производството и търговията с месни продукти и някои други продукти от животински произход в рамките на Общността (ОВ L 26, 1976 г., стр. 85), в редакцията, изменена и актуализирана с Директива 92/5/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1992 г. (ОВ L 57, стр. 1)]“ [неофициален превод], и трябва задължително да се подложи на термична обработка съгласно предвиденото в последната посочена директива.

Правна уредба относно етикетирането и представянето на храните: Директива 2000/13/ЕО

8

Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (ОВ L 109, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 9), изменена с Директива 2001/101/ЕО на Комисията от 26 ноември 2001 г. (ОВ L 310, стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 241, наричана по-нататък „Директива 2000/13“), съдържа по-специално следните съображения:

„[…]

(2)

Различията между законите, подзаконовите актове и административните разпоредби на държавите членки относно етикетирането на храните могат да попречат на свободното движение на тези продукти и да създадат неравни условия на конкуренция.

[…]

(6)

Регламентирането на етикетирането на храните трябва да се основава преди всичко на необходимостта от осведомяване и защита на потребителя.

[…]

(8)

Подробното етикетиране, което посочва точното естество и характеристиките на продукта и позволява на потребителя да направи своя избор при пълно познаване на фактите, е най-подходящото, тъй като създава най-малко пречки за свободната търговия.

[…]

(14)

Правилата за етикетиране трябва също така да съдържат забраната за въвеждане на купувача в заблуда […]

[…]“.

9

Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2000/13:

„Етикетирането и използваните методи не трябва:

a)

да са такива, че да въвеждат в заблуда купувача, в частност:

i)

относно характеристиките на храната и в частност относно нейното естество, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, източник или произход, начин на получаване или производство;

[…]“.

10

В съответствие с приложение I към тази директива обозначението „… месо“ при етикетиране и представяне на продукти, съдържащи като хранителна съставка месо, отговаря на следното определение:

„Скелетни мускули […] от бозайници и птичи видове, приети като годни за консумация от човека, с естествено включени или прилежащи тъкани, когато общото съдържание на мазнини и съединителна тъкан не надхвърля стойностите, посочени по-долу и когато месото представлява хранителна съставка на друг хранителен продукт. Продуктите, обхванати от определението на Общността за „механично [отделено] месо“, са изключени от това определение.

[…]“.

11

Въвеждането на това определение се изяснява от следните съображения на Директива 2001/101:

„(1)

[…] [О]пределение[то] [за месо, което е било съставено за целите на хигиената и защитата на общественото здраве] обхваща всички части от животни, които са годни за консумация от човека. То не съответства, обаче, на представата на потребителя за месо и не дава информация на потребителя за действителното естество на продукта, означен с термина „месо“.

[…]

(7)

Механично[ отделеното] месо се различава значително от „месо“, както се разбира от потребителите. Поради това то трябва да бъде изключено от обхвата на определението.

(8)

Следователно то трябва да се обозначава със своето конкретно наименование „механично [отделено] месо“ и с наименованието на видовете, в съответствие с правилото, предвидено в член 6, параграф 6 от Директива 2000/13/ЕО. Това правило за етикетиране се прилага по отношение на продуктите, обхванати от определението на Общността за „механично обезкостено месо“.

[…]“.

12

Считано от 13 декември 2014 г., Директива 2000/13 се заменя, съгласно членове 53 и 55 него, от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, стр. 18).

13

Освен това в точка 17 от приложение VII към този регламент е възпроизведено определението относно означението „… месо“ от приложение I към Директива 2000/13, а в точка 18 от посоченото приложение VII се уточнява, че „[в]сички видове продукти, включени в обхвата на определението за „механично отделено месо“, трябва да се обозначават като „механично отделено месо“ и името(ната) […] на животинските видове, от които е добито“, като за етикетиране на английски език името на животинския вид може да бъде заменено от общото название на съставката за съответния вид животно.

Правна уредба относно трансмисивните спонгиформни енцефалопатии: Регламент (ЕО) № 999/2001

14

Понятието „механично отделено месо“, определено в точка 1.14 от приложение I към Регламент № 853/2004, съответства на определението, съдържащо се в член 3, буква н) от Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 147, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 32, стр. 213), изменен с Регламент (ЕО) № 722/2007 на Комисията от 25 юни 2007 г. (ОВ L 164, стр. 7, наричан по-нататък „Регламент № 999/2001“) с уговорката, че последното определение, предвид неговия предмет, не включва труповете на домашни птици сред суровините за механично отделено месо.

15

Съображение 5 от Регламент (ЕО) № 1923/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година за изменение на Регламент № 999/2001 (ОВ L 404, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 81, стр. 158), който въвежда посоченото определение в Регламент № 999/2001, гласи следното:

„В интерес на по-голямата яснота в законодателството на Общността е уместно да се уточни, че дефиницията на понятието „механично отделено месо“, предвидена в други актове от законодателството на Общността в областта на безопасността на храните, следва да се прилага в Регламент (ЕО) № 999/2001 в контекста на мерките за ликвидиране на [трансмисивните спонгиформни енцефалопатии]“.

16

Съгласно съображение 11б от Регламент № 999/2001:

„Механично отделено месо се получава при отделяне на месото от костите с разрушаване или изменение на структурата на мускулните влакна. То може да съдържа части от кост и периост (костна обвивка). Следователно отделеното по механичен начин месо не е сравнимо с обикновеното месо. Поради това следва да се преразгледа използването му за консумация от човека“.

17

Точка 5 от приложение V към Регламент № 999/2001 предвижда:

„Независимо от индивидуалните решения съгласно член 5, параграф 2 и чрез дерогация от член 9, параграф 3, на всички държави членки се забранява използването на кости или необезкостени разфасовки от говеда, овце и кози за производството на [механично отделено] месо“.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

18

В разяснения, публикувани през 2003 г., FSA сочи следното във връзка с продукт, наречен „обезжилено месо“:

„Продуктите, получени чрез процес на механично обезкостяване, при който се отделят парчета истинско месо от покрити с месо кости или трупове, независимо дали първоначално прикрепеният мускул е бил отделен по-рано или не, така че структурата на мускулните влакна на месото на практика остава непокътната, не се считат за [механично отделено месо]. Това месо може впоследствие да се обезжили и на външен вид да наподобява фино мляно месо.

Тези продукти могат да продължат да се считат за месо и да се включват в декларацията [относно качеството на съставките]“.

19

В документ с указания, изготвен след горните разяснения и публикуван през 2010 г., същата администрация сочи следното относно отликите между „обезжилено“ и механично отделено месо:

„1.

Обезжилено е месото, от което са премахнати нервите и сухожилията. То може да се получи по-специално чрез почистване на месото [(тоест чрез подготвяне на парче месо чрез отделяне на негодните за ядене части)] или като се отделят остатъците от месо, намиращи се по костите.

2.

То се произвежда чрез преминаване на изрезките от месо или на покритите с месо кости през машина при ниско налягане, което, изглежда, запазва структурата на мускулните влакна. Някои машини отделят и обезжиляват месото в рамките на една-единствена операция; при другите операцията се състои от два етапа. Полученият продукт се нарича месо „баадер“, 3‑милиметрово месо или обезжилено месо. В настоящия документ се използва изразът „обезжилено месо“. […] Изглежда, този продукт попада в дефиницията за предварително обработено месо (точка 1.15 от приложение I към Регламент № 853/2004), което включва „прясно месо, включително месо, накълцано на парченца […], или което е преминало през [преработка], ко[я]то не [е] усп[яла] да измен[и] вътрешната структура на мускулните влакна на месото и не [е] премахнал[а] характеристиката му на прясно месо“. Тъй като структурата на мускулните влакна е запазена, продуктът не попада в определението [за механично отделено месо] съгласно Регламент № 853/2004 (при което структурата на мускулните влакна е нарушена или изменена в резултат от използвания механичен процес). Тъй като то не е получено чрез нарязване, а под действието на налягане, не може да се счита за мляно месо.

[…]

4.

[…] [Механично отделеното месо] се различава от предварително обработеното месо и от обезжиленото месо и не трябва да се бърка с него.

[…]

6.

При много голям натиск при обезкостяване на месото (вж. точка 2) полученият продукт може да се счита за [механично отделено месо]. Микроскопско изследване може да установи дали вътрешната структура на мускулните влакна е нарушена или изменена, за да се определи дали продуктът попада в определението [за механично отделено месо]. След като продуктът се класифицира като [механично отделено месо], по-нататъшното му класифициране като предварително обработено или като обезжилено месо е невъзможно.

Определяне на структурата на мускулните влакна

7.

Нито определението за предварително обработено месо, нито определението за [механично отделено месо], съдържащи се в регламентите относно хигиената на храните, не съдържат ясни указания относно значението на понятията „нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна“ и относно степента на изменение или нарушение, необходима, за да престане продуктът да бъде „прясно месо“ и да се превърне в [механично отделено месо]. В неотдавна отправени до [Европейската] комисия искания за информация се посочва, че всяко изменение на структурата на мускулните влакна на „месото“ в процеса на обезкостяване води до класифициране на продукта като [механично отделено месо] […]

8.

Следва да се отбележи, че по принцип отсъства каквато и да е структура на мускулните влакна в микроскопските проби от [механично отделено] свинско, пилешко и пуешко [месо]. Същевременно дори операциите по смилане и преминаване на месото през перфорирана плоскост с 3‑милиметрови отвори могат да доведат до изменение в структурата на мускулните влакна. Следователно микроскопското изследване позволява само субективна преценка относно правилното класифициране на продукта.

[…]

Идентифициране на обезжиленото и [механично отделеното месо]

10.

Съответното предприятие, осъществяващо дейност в хранителната промишленост, следва да […] докаже […], че неговата продукция […] отговаря на условията, приложими за обезжиленото месо, и по-специално на условието структурата на мускулните влакна на продукта да не е била нарушена или изменена. Микроскопското изследване на степента на нарушаване на структурата на мускулните влакна може да способства за установяване дали продуктът попада в дефиницията за „предварително обработено месо“ и може да се счита за обезжилено месо или трябва да се квалифицира като [механично отделено месо]. Ако предприятието, осъществяващо дейност в хранителната промишленост, не е в състояние да докаже, че продуктът представлява обезжилено месо, когато е произведен от костите на едър рогат добитък, овце или кози, той може да се счита за незаконосъобразен съгласно законодателството на Съюза в областта на [трансмисивните спонгиформни енцефалопатии] […]

[…]

20.

При сегашното състояние на правната уредба производството на обезжилено месо от костите на едър рогат добитък, овце и кози е законосъобразно, ако производственият процес не включва съответен рисков материал. Производството на [механично отделено месо] от такива кости обаче е незаконосъобразно“.

20

През 2006 г. Newby Foods получава разрешение от FSA за производството на „обезжилено“ агнешко, а през 2008 г. — на обезжилено говеждо месо.

21

Запитващата юрисдикция сочи, че Newby Foods е разработило машина, която позволява премахване на остатъчното месо от костите, след като от тях е отделена по-голямата част от месото, без раздробяване на костите и втечняване на останалите тъкани. Тази машина, която основно работи на принципа на триене, се различава от функциониращите при високо налягане, които преобразуват остатъците от тъкани в течна пихтиеста маса. Полученият продукт, който след приключване на първия етап от производствения процес преминава през филтър с отвори с диаметър 10 мм., впоследствие се третира в друга машина, която го смила чрез преминаване през филтър с отвори с диаметър 3 мм. Този продукт, който наподобява обикновено мляно месо, се продава в Обединеното кралство като „обезжилено месо“. На външен вид той се отличава ясно от механично отделеното месо, получено при високо налягане. Според жалбоподателя в главното производство никой не би определил получения с неговата машина продукт по друг начин, освен като месо.

22

Отново според жалбоподателя в главното производство „обезжиленото месо“, което произвежда, много рядко съдържа части от кости, костна обвивка или костен мозък, въпреки че не може да се изключи наличието в редки случаи на парченца от кости.

23

Според жалбоподателя в главното производство и FSA, които се позовават на документите, посочени в точки 18 и 19 от настоящото решение, полученият в рамките на този процес продукт не отговаря на дефиницията за „механично отделено месо“ по смисъла на Регламент № 853/2004 поради липсата на „значително“ нарушаване или изменение в структурата на мускулните влакна, тоест поради липсата на изменение, което е достатъчно за премахване на характеристиката му на прясно месо. Този продукт трябвало по-скоро да се квалифицира като „предварително обработено месо“ по смисъла на точка 1.15 от приложение I към споменатия регламент.

24

Според Newby Foods, ако бъде разрешено пускането на пазара на въпросния продукт единствено като механично отделено месо, би се стигнало до значително разхищаване на месо, годно за консумация от човека като прясно месо. Запитващата юрисдикция добавя, че в резултат от това е налице значителна загуба на търговската стойност на продукта. Тя освен това отбелязва, че от тази квалификация произтичат още три последици от технически характер, а именно:

—

забраната за използване на кости от преживни животни, чието използване не се разрешава за производството на механично отделено месо съгласно точка 5 от приложение V към Регламент № 999/2001 предвид рисковете, свързани с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии,

—

задължението за спазване на специфичните изисквания относно суровините и хигиената по време на и след производството на механично отделено месо съгласно Регламент № 853/2004 и

—

забраната за етикетиране на продукта като „месо“.

25

Според запитващата юрисдикция нарушаването или изменението на структурата на мускулните влакна може да произтича както от разрязването или смилането, така и от замразяването и размразяването на скелетната мускулатура. Тези видове третиране обаче обикновено не водели до премахване на характеристиките на прясното месо. Възприетата от Комисията позиция, изразяваща се в липсата на отчитане на факта, че процесът на механично отделяне може да не увреди третираните кости, нито да доведе до извличане на костния мозък, имала предимството да се отличава с простота, докато при възприемане на тезата на жалбоподателя се налагало индивидуално изследване на крайния продукт с оглед идентифицирането му като механично отделено месо или не.

26

Цитирайки Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно бъдещата необходимост и използването в Европейския съюз на механично отделено месо, включително за информационната политика към потребителите, от 2 декември 2010 г. (COM(2010) 704 окончателен), изготвено в изпълнение на Регламент № 999/2001, запитващата юрисдикция отбелязва, че точка 2, първа алинея и точка 5.1, четвърта и пета алинея от това съобщение гласят следното:

„2. Въведение

Механично отделено[то] месо […] е продукт, получен при отделяне на останалата част от месото от костите или труповете на домашните птици, като се използват механични средства, при което нормалната структура на мускулните влакна се унищожава или се променя по начин, по който месото не може да се сравни с обикновеното месо.

[…]

5.1 Методи за производство на [механично отделено месо]

[…]

На вид [механично отделеното месо], получено при високо налягане, изглежда като продукт с характерна и особено кашеста текстура, което е резултат от унищожаването или промяната на структурата на мускулните влакна. С други технологии ([механично отделеното месо], получено при ниско налягане) може да се получи продукт, който не може или трудно може да се отличи по външен вид от мляното месо […]

Оценка на „унищожаването или промяната на структурата на мускулните влакна“ е възможна, като се използва микроскопски препарат на части от месото. Може да се наблюдава голямо разнообразие в изменението на вътрешната структура на продукта в зависимост от различните използвани производствени характеристики“.

27

Докладът, изготвен след проверка, извършена през март 2012 г. в Обединеното кралство от екип за одит на Хранителната и ветеринарна служба (OAV) на Комисията, констатира, че в тази държава членка се използвало названието „обезжилено месо“, непознато на законодателството на Съюза, за категория продукти, които неправилно се считали за „предварително обработено месо“ по смисъла на същото законодателство, докато в действителност представлявали механично отделено месо. В доклада подробно се цитира публикуваният от FSA през 2010 г. и посочен в точка 19 от настоящото решение документ. В доклада е посочено, че документът изисква микроскопско изследване, за да се установи липсата на нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна в резултат от производствения процес на съответния продукт, и че резултатите от проведените изследвания, когато такива били налице, не показали в нито един случай липсата на нарушаване или на изменение в структурата на мускулните влакна.

28

Според запитващата юрисдикция разминаването между одиторите на OAV и FSA е по въпроса дали квалификацията „механично отделено месо“ по смисъла на точка 1.14 от приложение I към Регламент № 853/2004 зависи от наличието на каквото и да е нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна, или, обратно, от наличието на определена степен на нарушаване или изменение.

29

На 4 април 2012 г. FSA публикува мораториума, с който отчита позицията на службите на Комисията относно квалификацията на „обезжиленото месо“ от гледна точка на правото на Съюза, като едновременно с това се дистанцира от посочената позиция. В последващи документи или становища, предназначени за предприятия или органи в Обединеното кралство, както и в отговор на доклада на OAV, FSA потвърждава принципното си несъгласие със застъпваното от службите на Комисията тълкуване, като по-специално подчертава новаторския характер на процеса, използван от предприятия като Newby Foods за механично третиране на кости, по които може да има много месо и които преди това са били третирани ръчно.

30

Newby Foods обжалва мораториума пред запитващата юрисдикция.

31

Според тази юрисдикция спорът, предмет на главното производство, се отнася единствено до етикетирането на продукта, получен чрез използвания от Newby Foods процес, що се отнася до костите от свине и птици, но освен това разкрива и свързан с общественото здраве аспект, когато се прилага по отношение на кости от преживни животни, тъй като е налице риск, свързан с възможността за увреждането им, какъвто е присъщ за всеки механичен процес. Макар да счита, че позицията на службите на Комисията не е твърде прецизна в това отношение, и да отбелязва, че същата се оспорва от FSA, посочената юрисдикция приема, че е налице легитимна загриженост. Въпреки това според нея единствено релевантен е въпросът дали в прилагания от жалбоподателя по главното производство процес могат да се използват кости от преживни животни, а не дали така полученият продукт трябва да се квалифицира като механично отделено месо.

32

Научната експертиза, възложена от Newby Foods на предприятие, специализирано в областта на хранителната промишленост, стига до следните изводи:

—

продуктът, получен в рамките на първия етап от прилагания от Newby Foods процес, наподобявал парченца месо,

—

при птичето и свинското месо, обезкостеното ръчно и смляно месо, от една страна, и продуктът на Newby Foods, от друга, не били хомогенни на вид, тъй като структурата на мускулните влакна била почти непокътната на някои места, а на други нарушена с разпиляване на белтъчинна материя; въпреки това продуктът на Newby Foods наподобявал повече мляно, отколкото механично отделено при високо налягане месо; слепите тестове позволявали посоченият продукт да се отличи от мляното месо, но невинаги; в заключение, продуктът на Newby Foods, който запазвал структурата на мускулните влакна достатъчно непокътната в сравнение с мляното месо, можел да се счита за предварително обработено месо, а тази квалификация била изключена за механично отделеното месо, получено при високо налягане, тъй като в този случай било налице твърде голямо изменение на споменатата структура,

—

при говеждото и агнешкото месо сравнителното микроскопско изследване на продукта на Newby Foods и на механичното отделено при високо налягане месо не водел до толкова категорична отлика, тъй като при месото от посочените видове този процес не водел до значително нарушаване на структурата на мускулните влакна; все пак нарушаването на тази структура било по-малко при споменатия продукт и се доближавало до това при мляното месо, като качеството било почти еквивалентно.

33

Анализът е одобрен от консултант, който приема, от една страна, че по отношение на състава и структурата механично отделеното при високо налягане месо, което преминава през решетка с отвор 1 мм., за да се филтрират парчетата от кости и съединителните тъкани, се различава ясно от мляното месо и от друга страна, че самият продукт на Newby Foods се отличава ясно от механично отделеното при високо налягане месо.

34

Според запитващата юрисдикция, след като продуктът, получен чрез прилагане на използвания от жалбоподателя в главното производство процес, макар да се отличава ясно от механично отделеното при високо налягане месо по своя външен вид и текстура, все пак търпи изменение в структурата на мускулните влакна, основният въпрос е да се установи дали окачествяването като механично отделено месо е свързано с всяко изменение на посочената структура.

35

Позовавайки се на определението на понятието „предварително обработено месо“ съгласно точка 1.15 от приложение I към Регламент № 853/2004, тази юрисдикция извежда две съображения. От една страна, изразът „и не са“ показвал наличието на причинно-следствена връзка между нарушаването или изменението на структурата на мускулните влакна и отпадането на характеристиките на прясното месо. От друга страна, това определение не можело да се тълкува в смисъл, че всяко намаляване на характеристиките на прясното месо води до тяхното отпадане, което произтичало едва от значителното им намаляване. Освен това посочената юрисдикция счита, че „характеристиките на прясното месо“ по смисъла на това определение са неговите органолептични свойства, например вкус, мирис и текстура.

36

Запитващата юрисдикция счита, че продуктът, получен благодарение на приложения от Newby Foods процес, запазва в достатъчна степен характеристиките на прясно месо, за да попадне в категорията на предварително обработеното месо по смисъла на точка 1.15 от приложение I към Регламент № 853/2004.

37

Накрая, посочената юрисдикция излага довода на жалбоподателя в главното производство, че налице би била липса на последователност от страна на Комисията, ако тя откаже подобна квалификация, твърдейки, че поради използването на механични средства и наличието на изменение в структурата на мускулните влакна посоченият продукт би трябвало да се квалифицира като механично отделено месо, след като приема, че използването на механични средства за отделяне на пилешките гърди от труповете, което неминуемо води до такова изменение на мястото на разрязване, не означава, че така полученото месо е изгубило характеристиките на прясно месо.

38

При тези условия High Court of Justice (England and Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Означава ли изразът „нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна“, съдържащ се в точка 1.14 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 [(като същият израз се открива и в член 3, буква н) от Регламент (ЕО) № 999/2001)], „всяко нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна“, което се вижда при използване на стандартни микроскопски техники […]?

2)

Може ли месен продукт да се класифицира като предварително обработено месо по смисъла на точка 1.15 от приложение I [към Регламент № 853/2004], ако има известно нарушаване или изменение на структурата на мускулните му влакна, което се вижда при използването на стандартни микроскопски техники?

3)

Ако отговорът по точка 1 е отрицателен, а по точка 2 е положителен, степента на нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна, която е достатъчна за необходимостта от класифициране на месния продукт като [механично отделено месо] по смисъла на точка 1.14 от приложение I [към Регламент № 853/2004], еднаква ли е с тази, която е необходима за премахването на характеристиките на прясно месо по смисъла на точка 1.15 [от това приложение]?

4)

До каква степен трябва да са изгубени характеристиките на прясното месо, преди да се приеме, че са били премахнати по смисъла на точка 1.15 [от приложение I към Регламент № 853/2004]?

5)

Ако отговорът по точка 1 е отрицателен, но и този по точка 3 също е отрицателен[, к]аква е необходимата степен на изменение на структурата на мускулните влакна, за да се класифицира въпросният продукт като [механично отделено месо]?

6)

[В същата хипотеза, к]акви критерии следва да използват националните юрисдикции при определяне дали структурата на мускулните влакна на месото е била изменена в посочената необходима степен?“.

39

С писма от 1 и 11 октомври 2013 г., постъпили в секретариата на Съда на 16 октомври 2013 г., запитващата юрисдикция е поискала разглеждане на настоящото запитване по реда на бързото производство, предвидено в член 105 от Процедурния правилник на Съда. Това искане е отхвърлено на 7 февруари 2014 г. с определението на председателя на Съда Newby Foods (C‑453/13, EU:C:2014:87).

По преюдициалните въпроси

40

Всъщност с поставените въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска най-вече да установи дали точки 1.14 и 1.15 от приложение I към Регламент № 853/2004, които съдържат дефиниции съответно на понятията „механично отделено месо“ и „предварително обработено месо“, трябва да се тълкуват в смисъл, че продуктът, получен чрез механичното отделяне на месо от покрити с месо кости след обезкостяване или от трупове на домашни птици, трябва да се квалифицира като „механично отделено месо“ по смисъла на точка 1.14 само когато използваният процес води до нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна, което е съществено, като при това положение квалификацията „предварително обработено месо“ по смисъла на точка 1.15 трябва да се прилага, когато нарушаването или изменението не е съществено. Допълнително, ако се възприеме това тълкуване, посочената юрисдикция иска да установи каква е степента на нарушаване или изменение, необходима, за да се счита изменението или нарушаването за съществено, и какъв процес би трябвало да се приложи, за да се определи дали посочената необходима степен е достигната.

41

В началото е нужно да се направи констатацията, че определението на понятието „механично отделено месо“ съгласно точка 1.14 от приложение I към Регламент № 853/2004 се основава на три кумулативни критерия, които трябва да се тълкуват във връзка помежду си, а именно, на първо място — използването на кости, от които целите мускули вече са били отделени, или на трупове на птици, по които все още има прикрепено месо, на второ място — използване на механични процеси за отделяне, за да се събере това месо, и на трето място — нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна на така събраното месо поради използването на посочените процеси. По-специално това определение не провежда никакво разграничение относно степента на нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна, поради което в рамките на определението се взема под внимание всяко нарушаване или изменение на тази структура.

42

Поради това всеки продукт от месо, който отговаря на тези три критерия, трябва да се квалифицира като „механично отделено месо“, независимо от степента на нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна, при положение че поради използвания процес нарушаването или изменението е по-голямо от строго ограниченото до мястото на разрязване.

43

Всъщност третият критерий позволява в случай на използване на механични процеси „механично отделеното месо“ по смисъла на точка 1.14 от приложение I към Регламент № 853/2004 да се отличи от продукта, получен чрез отрязването на цели мускули, при който няма нито по-цялостно нарушаване, нито по-цялостно изменение на структурата на мускулните влакна, но се наблюдава нарушаване или изменение в тази структура, строго ограничено до мястото на разрязване. Поради това с основание пилешките гърди, които се отделят от трупа на животното чрез механично отрязване, не представляват механично отделено месо.

44

Що се отнася до продуктите, които отговарят на тези критерии и които следователно са в съответствие с дефиницията за „механично отделено месо“, Регламент № 853/2004 не въвежда никакво друго разграничение, освен произтичащото от точки 3 и 4, намиращи се в глава III, раздел V от приложение III към него.

45

Това разграничение се отнася, от една страна, за механично отделеното месо съгласно точка 3, получено чрез техники, които не променят структурата на използваните кости, непосредствено след отделянето на целите мускули, прикрепени първоначално към тях, при условие че полученият продукт е близък по съдържание на калций до мляното месо и е в съответствие с приложимите за последното микробиологични критерии.

46

Този вид продукт, който съответства на механично отделеното месо, получено при ниско налягане, подобно на разглежданите в главното производство продукти, по изключение може да се използва в някои „предварително обработени меса“ по смисъла на точка 1.15 от приложение I към Регламент № 853/2004, а именно предназначени да преминат през топлинна обработка преди консумация, докато в съответствие с определението в посочената точка 1.15 предварително обработеното месо по принцип може да се получи единствено от прясно месо, евентуално накълцано на парченца, тоест от месо, което е от цели мускули, но без изрезките, изстъргани от костите. Същият тип продукт може да се използва и във всички „месни продукти“ по смисъла на точка 7.1 от посоченото приложение.

47

Посоченото разграничение се отнася, от друга страна, до механично отделеното месо съгласно приложение III, раздел V, глава III, точка 4 към Регламент № 853/2004, получено чрез други техники, съответстващо на механично отделеното под високо налягане месо, и то може да се използва само в месни продукти, подлежащи на топлинна обработка, в обект, който е бил одобрен в съответствие с Регламент № 853/2004.

48

Проведеното по този начин разграничение в приложение III, раздел V, глава III, точки 3 и 4 към Регламент № 853/2004 намира отражение в определението на понятието „механично отделено месо“ съгласно точка 1.14 от приложение I към същия регламент, и по-специално в израза „водещи до нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна“, като в процеса на изработване на регламента посоченото разграничение в рамките на категорията на механично отделеното месо, както и посоченият израз, съдържащ се в определението на тази категория продукти, са въведени в един и същ момент. Действително наличието на понятието „изменение“ в това определение означава, че продуктите, получени чрез използването на процеси на механично отделяне, протичащи при ниско налягане, във всички случаи попадат в рамките на споменатото определение.

49

Тази система, изразяваща се в групирането на всички видове механично отделено месо в една-единствена категория продукти, разделена на две подкатегории, които са свързани с различни рискове за здравето и следователно могат да имат различно предназначение, е изрично уредена в съображение 20 от Регламент № 853/2004, което е въведено на същия етап от изработване на регламента. За посочената категория продукти в това съображение се предвижда, от една страна, общо определение, което е формулирано гъвкаво, за да обхване всички начини за механично отделяне и да продължи да бъде приложимо независимо от бързото развитие на технологиите в тази област и от техническите изисквания, които се различават в зависимост от оценката на риска на продукта в резултат от използването на различни начини за механично отделяне.

50

Това съображение, което отлично отразява волята на законодателя на Съюза, показва достатъчно ясно, че от самото начало той е отчел възможността за въвеждане на нови процеси за производство при ниско налягане на механично отделено месо, включително като използвания от жалбоподателя в главното производство, ако се приеме, че той включва нещо новаторско в сравнение с процесите, които използват техники без промяна в структурата на използваните кости, известни на законодателя в момента на изработване на Регламент № 853/2004.

51

Що се отнася до довода на жалбоподателя в главното производство, че каквото и да било нарушаване или изменение в структурата на мускулните влакна не води до необходимостта от разглеждане на продукта като механично отделено месо, тъй като продуктите следва да се считат за такова месо единствено в случай на „съществено“ нарушаване или изменение на тази структура, следва да се напомни, че квалификацията „механично отделено месо“ по смисъла на точка 1.14 от приложение I към Регламент № 853/2004 е резултат от съчетанието на три кумулативни критерия, както бе посочено в точка 41 от настоящото решение.

52

Обратно, квалификацията „предварително обработено месо“ по смисъла на точка 1.15 от приложение I към Регламент № 853/2004 на продукти, които подобно на разглежданите в главното производство отговарят на критериите за механично отделено месо, е изключена съгласно предвиденото в тази точка определение.

53

Във връзка с това следва да се отбележи, че производството на механично отделено месо не е свързано с нито една от двете предвидени в това определение операции, а именно добавянето на хранителни продукти, подправки или добавки, или преминаването на „преработка“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква м) от Регламент № 852/2004, и продукт като разглеждания в главното производство попада, напротив, в понятието „непреработен продукт“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква н) от този регламент.

54

Освен това понятието „предварително обработено месо“ всъщност има пряка връзка не с понятието „механично отделено месо“, а от една страна, с понятията „прясно месо“ и „мляно месо“, които по принцип са единствените използваеми суровини, и от друга страна, с понятието „месни продукти“ по смисъла на точка 7.1 от приложение I към Регламент № 853/2004, което се съчетава с понятието „предварително обработено месо“ в случай на преработка на прясното месо, използвано като суровина. Действително в тази хипотеза последните две понятия са алтернативни, в смисъл че в зависимост от това дали процесът на преработка на прясното месо изменя вътрешната структура на мускулните влакна, като по този начин води до отпадане на характеристиките на прясното месо, или не е свързан с такова изменение, полученият продукт представлява или месен продукт или предварително обработено месо.

55

Освен това е изключена и квалификацията на продукти като разглежданите в главното производство като „прясно месо“ по смисъла на точка 1.10 от приложение I към Регламент № 853/2004, както сочи френското правителство. Всъщност, ако се пренебрегнат останалите им характеристики, посочените продукти, които представляват месо на парченца, биха могли да попаднат единствено в понятието „мляно месо“ по смисъла на точка 1.13 от това приложение, но въпреки това трябва да бъдат изключени от това понятие съгласно точка 1, буква в), подточка iv) от глава II, раздел V от приложение III към този регламент, тъй като са продукти, получени от отпадъци от остъргването на кости.

56

Отделно от здравните изисквания, предвидени с Регламент № 853/2004, квалификацията като „механично отделено месо“ по смисъла на точка 1.14 от приложение I към този регламент на продуктите, получени чрез използването на определен промишлен процес, е свързана и с последици, от една страна, от гледна точка на Регламент № 999/2001 относно трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и от друга страна, на Директива 2000/13, която по-специално се отнася до етикетирането и представянето на храните.

57

Тази квалификация всъщност е свързана, на първо място, с невъзможността за прилагането на този процес за третирането на суровини от говеда, овце и кози в съответствие с точка 5 от приложение V към Регламент № 999/2001 относно трансмисивните спонгиформни енцефалопатии.

58

Противно на становището, изразено в тази връзка от жалбоподателя в главното производство, прилагането на тази квалификация по отношение на продукти като разглежданите в главното производство, за да се направи извод, че е забранено производството им от суровини от преживни животни, е продиктувано от прилагането на ясно изразената от законодателя на Съюза воля във връзка с мерките, приети за борба с посочените заболявания. Действително от съображение 5 на Регламент № 1923/2006, който въвежда определението за „механично отделено месо“ в Регламент № 999/2001, е видно, че посоченият законодател е искал да възпроизведе в тази област по-рано приетото определение в областта на безопасността на храните в рамките на Регламент № 853/2004.

59

Освен това от съображение 11б на Регламент № 999/2001 е видно, че в него законодателят е взел предвид по-специално обстоятелството, че механично отделеното месо може да съдържа части от кост и периост. Именно от акта за преюдициално запитване е видно обаче, че това е така при продукти като произвеждания от жалбоподателя по главното производство.

60

На второ място, съгласно приложение I към Директива 2000/13 квалификацията „механично отделено месо“ по смисъла на точка 1.14 от приложение I към Регламент № 853/2004 е свързана със забрана за етикетиране на съответния продукт с названието „… месо“ и наименованието на животинския вид, от който той произлиза, като този продукт може да бъде обозначен единствено с названието „механично отделено месо“, следвано от наименованието на животинския вид, от който то произлиза.

61

В рамките на посочената директива, която в съответствие със съображение 6 от нея се основава преди всичко на необходимостта от осведомяване и защита на потребителя, с тази забрана се прилага общото правило по член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от нея, съгласно което етикетирането не трябва да въвежда в заблуда купувача относно характеристиките на храната, и в частност относно нейното естество, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, източник или произход, начин на получаване или производство.

62

Действително, видно от съображения 1 и 7 от Директива 2001/101, определението на понятието „месо“, установено в рамките на Регламент № 853/2004 за целите на хигиената и защитата на общественото здраве, което обхваща всички части от животни, които са годни за консумация от човека, не съответства на представата на потребителя за месо и не му позволява да се информира за действителното естество на продуктите, обхванати от това определение в рамките на посочения регламент, поради което механично отделеното месо, което се различава значително от „месо“, както се разбира от потребителите, трябва да бъде изключено от обхвата на това понятие за целите на етикетирането и представянето на тези храни.

63

Тези съображения изразяват констатацията, че механично отделеното месо, макар технически да е годно за консумация от човека, доколкото не е от преживни животни, все пак представлява продукт с по-ниско качество, тъй като се състои от остатъци от месо, мастна и съединителна тъкан, останали прикрепени към костите след отделянето на основната част от месото.

64

В това отношение обстоятелството, от което жалбоподателят в главното производство възнамерява да почерпи довод в полза на название, различно от „механично отделено месо“, че продукт като произвеждания от него, известен сред съответните производители като месо „баадер“, „3‑милиметрово месо“ или „обезжилено месо“, на външен вид наподобява мляно месо, от което потребителят не може с лекота да го отличи, тъй като смесицата от различни тъкани, получена в производствения процес, не позволява тяхното разграничаване, всъщност онагледява определен вид погрешни представи, чието възникване законодателят на Съюза е имал намерение да предотврати с приемането на Директива 2000/13.

65

Всъщност, ако няма изискване този продукт с по-ниско качество да се етикетира по специален начин, така че потребителите да са ясно и недвусмислено информирани относно точното му естество, а обратно — ако бъде разрешено той да се етикетира така, че да е възможно да се остави впечатлението, че става дума за накълцано на парченца или мляно месо, би се стигнало до пропускането на основна цел, преследвана от посочената директива, а именно да се осигури подробно етикетиране относно точното естество и характеристиките на продуктите, което да позволява на потребителя да направи своя избор при пълно познаване на фактите, както е посочено в съображение 8 от тази директива. В още по-голяма степен това важи, когато посоченият продукт е съставка, която потребителят не е в състояние да идентифицира.

66

Разрешаването на тези действия освен това би довело до осуетяване на другата основна цел, преследвана с Директива 2000/13, посочена в съображение 2 от нея и свързана с недопускането на различия в етикетирането на храните, които могат да попречат на свободното движение на тези продукти и да създадат неравни условия на конкуренция.

67

С оглед на всички изложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че точки 1.14 и 1.15 от приложение I към Регламент № 853/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че продуктът, получен чрез механичното отделяне на месото от покрити с месо кости след обезкостяване или от трупове на домашни птици, трябва да се квалифицира като „механично отделено месо“ по смисъла на точка 1.14, когато използваният процес води до нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна, което е по-голямо от строго ограниченото до мястото на разрязване, независимо от това, че прилаганата техника не променя структурата на използваните кости. Такъв продукт не може да се квалифицира като „предварително обработено месо“ по смисъла на точка 1.15.

По съдебните разноски

68

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
 

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
 

Точки 1.14 и 1.15 от приложение I към Регламент (EО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход трябва да се тълкуват в смисъл, че продуктът, получен чрез механичното отделяне на месото от покрити с месо кости след обезкостяване или от трупове на домашни птици, трябва да се квалифицира като „механично отделено месо“ по смисъла на точка 1.14, когато използваният процес води до нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна, което е по-голямо от строго ограниченото до мястото на разрязване, независимо от това, че прилаганата техника не променя структурата на използваните кости. Такъв продукт не може да се квалифицира като „предварително обработено месо“ по смисъла на точка 1.15.

 

Подписи

( *1 ) Език на производството: английски.