—

за CA Consumer Finance SA, от B. Soltner, адвокат,

—

за френското правителство, от D. Colas и S. Menez, в качеството на представители,

—

за германското правителство, от T. Henze и J. Kemper, в качеството на представители,

—

за испанското правителство, от A. Rubio González, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от M. Owsiany-Hornung и M. Van Hoof, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 5 и 8 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (OВ L 133, стр. 66 и поправки в OВ L 207, 2009 г., стр. 14, OВ L 199, 2010 г., стр. 40 и OВ L 234, 2011 г., стр. 46).

2

Запитването е отправено в рамките на спорове между CA Consumer Finance SA (наричано по-нататък „CA CF“), от една страна, с г‑жа Bakkaus и от друга страна, с г‑жа Bonato, с предбрачно фамилно име Savary, и г‑н Bonato (наричани по-нататък заедно „заематели“) по повод искания за изплащането на дължимия остатък от незаплатените суми по отпуснатите им от това дружество лични кредити.

3

Текстът на съображения 7, 9, 19, 24 и 26—28 от Директива 2008/48 е следният:

[…]

[…]

[…]

[…]

4

Член 5, параграф 1, първа алинея и параграф 6 от Директива 2008/48, озаглавен „Преддоговорна информация“, предвижда:

„1.   Достатъчно време преди потребителят да бъде обвързан с договор или предложение за кредит, кредиторът и, ако е приложимо, кредитният посредник въз основа на предложените от кредитора условия по кредита, както и, ако е приложимо, на изразените предпочитания и предоставената от потребителя информация предоставя на потребителя информацията, необходима за сравняване на различните предложения за сключване на договор и вземането на информирано решение за сключване на договор за кредит. Тази информация, на хартиен или друг траен носител, се предоставя посредством „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“ в приложение II. Смята се, че кредиторът е изпълнил изискванията относно информацията по настоящия параграф и по член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/65/ЕО, ако е предоставил „Стандартна европейска информация за потребителски кредит“.

[…]

6.   Държавите членки гарантират, че кредиторите и, когато е приложимо, кредитните посредници дават подходящи пояснения на потребителя, за да бъде потребителят в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние, ако е необходимо чрез разясняване на преддоговорната информация, която следва да се предостави в съответствие с параграф 1, съществените характеристики на предлаганите продукти и специфичния ефект, който могат да имат върху потребителя, включително последиците от просрочените плащания за потребителя. Държавите членки могат да адаптират начина, по който такава помощ се предоставя, както и това от кого се предоставя тази помощ, спрямо конкретните обстоятелства, при които се предлага договорът за кредит, лицето, на което се предлага той, и какъв вид кредит се предлага“.

5

Член 8, параграф 1 от тази директива, озаглавен „Задължение за оценка на кредитоспособността на потребителя“, гласи:

„Държавите членки гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. Държавите членки, чието законодателство задължава кредиторите да направят оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на справка в съответната база данни, могат да запазят в сила това изискване“.

6

Член 22, параграфи 2 и 3 от посочената директива, озаглавен „Хармонизация и императивен характер на настоящата директива“, предвижда:

„2.   Държавите членки гарантират, че потребителите не могат да се откажат от правата, предоставени им с разпоредбите на националното законодателство, привеждащо в изпълнение или съответстващо на настоящата директива.

3.   Държавите членки освен това гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на настоящата директива, не могат да бъдат заобиколени в резултат на начина, по който са формулирани договорите, по-конкретно чрез включване на усвоявания или договори за кредит, попадащи в приложното поле на настоящата директива, в договори за кредит, чийто характер или цел би позволил да се избегне изпълнението ѝ“.

7

Закон № 2010‑737 от 1 юли 2010 г. относно реформата на потребителския кредит (JORF, 2 юли 2010 г., стр. 12001), с който се цели да се да транспонира Директива 2008/48, е включен в членове L. 311‑1 и сл. от Code de la consommation (Кодекс за потреблението).

8

Член L. 311‑6 от посочения кодекс гласи:

9

Член L. 311‑8 от посочения кодекс предвижда:

„Заемодателят или кредитният посредник предоставя на заемателя разяснения, които да му позволят да прецени дали предложеният договор за кредит е съобразен с неговите потребности и с финансовото му положение, по-специално въз основа на информацията, съдържаща се в документа, посочен в член L. 311‑6. Заемодателят или кредитният посредник насочва вниманието на заемателя към основните характеристики на предлагания кредит или предлаганите кредити и към последиците, които могат да имат тези кредити върху финансовото му положение, включително в случай на неплащане. Когато заемателят е изразил предпочитанията си, тази информация му се предоставя въз основа на изразените предпочитания.

[…]“.

10

Член L 311‑9 от посочения кодекс гласи:

„Преди да сключи договора за кредит, заемодателят проверява кредитоспособността на заемателя въз основа на достатъчно данни, включително информацията, предоставена от последния по искане на заемодателя. Заемодателят извършва справка с предвидения в член L. 333‑4 файл съгласно условията, предвидени в постановлението, посочено в член L. 333‑5“.

11

Член L. 311‑48, втора и трета алинея от Code de la consommation предвижда:

„Когато заемодателят не е изпълнил задълженията си по членове L. 311‑8 и L. 311‑9, той губи правото на лихви, изцяло или в определено от съда съотношение. […]

Заемателят дължи единствено главницата съгласно предвидения погасителен план и евентуално лихвите, които заемодателят не е загубил правото да получи. Върху сумите за лихви, получени от заемодателя, се дължи установената по закон лихва от датата на изплащането им и същите или се възстановяват от заемодателя, или се приспадат от остатъка от дължимата главница“.

12

На 5 май 2011 г. съпрузите Bonato сключват с посредничеството на търговец договор за личен кредит с CA CF с оглед на придобиването на автомобил на стойност 20900 EUR при годишен лихвен процент от 6,40 % и годишен процент на разходите от 7,685 %.

13

На 15 юли 2011 г. г‑жа Bakkaus сключва с дружество CA CF договор за личен кредит в размер на 20000 EUR при годишен лихвен процент от 7,674 % и годишен процент на разходите от 7,950 %.

14

Поради спирането на плащанията по тези кредити CA CF завежда дело срещу заемателите пред Tribunal d’instance d’Orléans с искане да бъдат осъдени да изплатят дължимия остатък от сумата заедно с лихвите.

15

Запитващата юрисдикция служебно повдига за разглеждане основание, изведено от евентуално изгубване на правото на лихви на заемодателя, предвидено в член L. 311‑48, втора алинея от Code de la consommation, тъй като CA CF не е представило в хода на разискванията нито документа с преддоговорна информация, който е трябвало да бъде връчен на заемателите, нито друг документ, с който да може да обоснове твърдението си, че е изпълнило задължението си за предоставяне на информация на заемателите и за проверка на кредитоспособността им.

16

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Директива 2008/48 и Закон №°2010‑737 за транспонирането ѝ във френското право предвиждат в тежест на заемодателите задължения за предоставяне на информация и разяснения, които да позволят на заемателя да направи информиран избор относно обвързването си със сключване на договор за кредит. В нито една разпоредба на посочената директива или на този закон обаче не се определят правила за доказателствената тежест и за начините за доказване относно изпълнението на задълженията, които носят заемодателите.

17

Що се отнася до задължението на заемодателя да връчи на потребителите документ, съдържащ „стандартна европейска информация за потребителски кредит“, запитващата юрисдикция посочва, че в случая CA CF не е представило подобен документ. Дружеството не е представило и документи относно задължението си за предоставяне на разяснения и не е взело отношение по липсата на това доказателство. Тази юрисдикция отбелязва обаче, че в подписания от г‑жа Bakkaus договор се съдържа типова клауза със следния текст: „Подписаната Bakkaus Ingrid потвърждавам, че получих и се запознах със съдържанието на документа, съдържащ стандартна европейска информация“. Посочената юрисдикция счита, че такава клауза може да породи трудности, ако води до разместване на доказателствената тежест в ущърб на потребителя. Същата юрисдикция приема, че така клаузите от този вид могат да затруднят или дори да направят невъзможно упражняването от страна на потребителя на правото му да оспори пълното изпълнение на задълженията на заемодателя.

18

Относно проверката на кредитоспособността на заемателите запитващата юрисдикция отбелязва, че макар по делото, заведено срещу г‑жа Bakkaus, CA CF да е представило документ за доходи и задължения, подписан от нея, както и предоставените му от същата доказателства за доходи, не е такъв случаят по делото, заведено срещу съпрузите Bonato.

19

При тези обстоятелства Tribunal d’instance d’Orléans решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

20

С първия и втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи, на първо място, дали Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че заемодателят следва да докаже точното и пълно изпълнение на преддоговорните задължения, които са предвидени в членове 5 и 8 от тази директива и произтичат от националното законодателство, с което е транспонирана последната, и на второ място, дали включването в договора за кредит на типова клауза, с която потребителят потвърждава изпълнението на задълженията на заемодателя, без това да е подкрепено с документи, изготвени и връчени от заемодателя на заемателя, може да е достатъчно, за да се докаже точното изпълнение на преддоговорните задължения на заемодателя за предоставяне на информация.

21

В началото следва да се подчертае, че посочените в тези въпроси преддоговорни задължения допринасят за постигането на целта, преследвана от Директива 2008/48, която се състои, както е видно от съображения 7 и 9 от нея, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Европейския съюз високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити (вж. решение LCL Le Crédit Lyonnais, C‑565/12, EU:C:2014:190, т. 42).

22

Що се отнася обаче, на първо място, до доказателствената тежест за изпълнението от заемодателя на задълженията му да предостави подходяща информация на потребителя и да провери неговата кредитоспособност, предвидени в членове 5 и 8 от Директива 2008/48, и на второ място, до начините на доказване на изпълнението на тези задължения, следва да се отбележи, че в тази директива изобщо не се съдържат разпоредби в това отношение.

23

Съгласно постоянната съдебна практика при липса на правна уредба на Съюза в тази област процесуалните правила за гарантиране на защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, попадат в обхвата на вътрешния правен ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия на държавите членки, при положение че все пак тези правила не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и не правят на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективността) (вж. по-специално решение Specht и др., C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005, т. 112 и цитираната съдебна практика).

24

Що се отнася до принципа на равностойност, следва да се отбележи, че Съдът не разполага с никакви данни, които да пораждат съмнения в съобразността на разглежданата в главното производство правна уредба с този принцип.

25

Относно принципа на ефективност следва да се припомни, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална норма прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази норма в съвкупността, която представляват производството, неговото развитие и неговите особености пред различните национални инстанции (решение Kušionová, C‑34/13, EU:C:2014:2189, т. 52 и цитираната съдебна практика).

26

В случая, що се отнася до разглежданата в главното производство национална правна уредба, трябва да се напомни, че Съдът не следва да се произнася по тълкуването на разпоредби от вътрешното право, тъй като това може да бъде направено само от запитващата юрисдикция.

27

Следва да се уточни обаче, че спазването на последния посочен принцип би било осуетено, ако потребителят носи доказателствената тежест за неизпълнението на предвидените в членове 5 и 8 от Директива 2008/48 задължения. Всъщност последният не разполага със средства, с които да може да докаже, че заемодателят, от една страна, не му е предоставил предвидената в член 5 от тази директива информация и от друга страна, че не е проверил кредитоспособността му.

28

В замяна на това ефективното упражняване на предвидените в Директива 2008/48 права е осигурено с национална правна норма, съгласно която заемодателят е длъжен по принцип да докаже пред съда точното изпълнение на тези преддоговорни задължения. Както бе напомнено в точка 21 от настоящото решение, целта на подобна норма е да се гарантира защитата на потребителите, без да се засегне в прекомерна степен правото на заемодателя на справедлив процес. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 35 от заключението си, заемодател, който полога дължимата грижа, трябва да съзнава необходимостта от това да събере и съхрани доказателствата за изпълнението на своите задължения за предоставяне на информация и разяснения.

29

Що се отнася до типовата клауза, съдържаща се в договора за кредит, сключен от г‑жа Bakkaus, подобна клауза не осуетява ефективното упражняване на правата, признати с Директива 2008/48, ако съгласно националното право тази клауза предполага заемателят единствено да удостовери, че му е връчен документът със стандартна европейска информация.

30

В това отношение от член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 следва, че подобна клауза не може позволи на заемодателя да заобиколи изпълнението на своите задължения. По този начин въпросната типова клауза представлява индиция, която заемодателят трябва да подкрепи с едно или повече релевантни доказателства. Освен това потребителят трябва във всички случаи да има възможност да възрази, че не е бил адресат на този документ или че последният не позволява на заемодателя да изпълни своите задължения за предоставяне на преддоговорна информация.

31

Напротив, ако по силата на националното право с подобна клауза се стига до потвърждаване от потребителя на пълното и точно изпълнение на преддоговорните задължения на заемодателя, тя би довела до разместване на доказателствената тежест относно изпълнението на посочените задължения, което може да осуети ефективното упражняване на признатите с Директива 2008/48 права. Поради това запитващата юрисдикция следва да провери дали доказателствената стойност на тази клауза осуетява възможността както за потребителя, така и за съда да постави под съмнение точното изпълнение на преддоговорните задължения на заемодателя за предоставяне на информация и за извършване на проверка.

32

С оглед на всички изложени съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че:

33

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 8 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска оценката на кредитоспособността на потребителя да се извършва само въз основа на декларираната от него информация, без да е упражнен действителен контрол върху тази информация посредством други данни.

34

От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 следва, че преди сключването на договора за кредит заемодателят е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена евентуално от потребителя, и ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни.

35

В това отношение съображение 26 от посочената директива предвижда, че заемодателите трябва да носят отговорността за проверката на кредитоспособността на всеки отделен потребител и да имат правото да използват не само информацията, предоставена от потребителя при изготвянето на съответния договор за кредит, но също и информацията, придобита по време на продължителни търговски отношения. Така целта на това задължение е да се насърчи отговорното поведение на заемодателите и да се предотврати опасността от предоставянето на кредити на некредитоспособни потребители.

36

В Директива 2008/48 не е изброена изчерпателно информацията, въз основа на която заемодателят трябва да оцени кредитоспособността на потребителя, и не е уточнено дали тази информация следва да бъде контролирана и по какъв начин. Напротив, текстът на член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 във връзка със съображение 26 от нея предоставя свобода на преценка на заемодателя да определи дали информацията, с която разполага, е достатъчна или не за удостоверяване на кредитоспособността на потребителя и дали трябва да провери тази информация посредством други данни.

37

Следователно заемодателят трябва, на първо място, във всеки конкретен случай и предвид неговите особени обстоятелства, да прецени дали посочената информация е подходяща и е в достатъчен обем с оглед на оценката на кредитоспособността на потребителя. В това отношение дали информацията е достатъчна, може да зависи от обстоятелствата, при които се сключва договорът за кредит, от личното положение на потребителя и от предвидената в договора сума. Тази оценка може да се извърши с помощта на доказателства за финансовото положение на потребителя, но не би могло да се изключи възможността заемодателят да вземе предвид финансовото положение на кандидатстващия за заем, с което предварително е бил запознат. Сами по себе си обаче неподкрепените с доказателства обикновени изявления на потребителя не могат да се считат за достатъчни, ако не са придружени от доказателства.

38

На второ място и без да се засяга действието на член 8, параграф 1 от Директива 2008/48, съгласно който държавите членки могат да запазят в законодателството си задължението на заемодателя да извършва справка в съответна база данни, Директива 2008/48 не изисква от заемодателите да извършват систематична проверка, за да се уверят в истинността на информацията, предоставена от потребителя. В зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай предоставената от потребителя информация може да е достатъчна за заемодателя или последният може да счете за необходимо да получи потвърждение на тази информация.

39

По изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че допуска оценката на кредитоспособността на потребителя да се извършва само въз основа на предоставената от него информация, при условие че тя е в достатъчен обем и че обикновените изявления на потребителя са придружени от доказателства, и от друга страна, че не изисква от заемодателя да извършва систематична проверка на предоставената от потребителя информация.

40

С четвъртия си въпрос, който съдържа две части, запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се счита, че заемодателят е предоставил подходящи разяснения на потребителя, ако предварително не е проверил неговото финансово положение и потребностите му. На второ място, тази юрисдикция иска да се установи дали посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността предоставяните на потребителя подходящи разяснения да произтичат само от съдържащата се в договора за кредит договорна информация, без да е изготвен специфичен документ.

41

Що се отнася до първата част на този въпрос от член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 и от съображение 27 от нея следва, че независимо от преддоговорната информация, която трябва да се предостави съгласно член 5, параграф 1 от тази директива, на потребителя може да е необходима допълнителна помощ, преди да сключи договора за кредит, за да прецени кой договор за кредит най-добре отговаря на неговите потребности и на финансовото му положение. Следователно заемодателят трябва да предостави на потребителя подходящи и индивидуални разяснения, за да може потребителят да прецени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към неговите потребности и финансовото му положение, евентуално като му се предоставят разяснения за преддоговорната информация, за съществените характеристики на предлаганите продукти и специфичния ефект, който могат да имат върху неговото положение, включително за последиците за потребителя от просрочените му плащания.

42

Така задължението за предоставяне на подходящи разяснения има за цел да позволи на потребителя да вземе информирано решение относно вида на договора за заем.

43

В замяна на това, както бе посочено в точка 35 от настоящото решение, целта на задължението за оценка на кредитоспособността на потребителя, предвидено в член 8, параграф 1 от директива 2008/48, е да се насърчи отговорното поведение на заемодателя и да се предотврати опасността да предоставя кредити на некредитоспособни потребители.

44

Целта на член 5 от тази директива и на член 8 от нея е да се защитят всички потребители в Съюза и да им се осигури високо и равностойно равнище на защита на техните интереси.

45

Докато тези две задължения имат преддоговорен характер, тъй като изпълнението им се налага преди сключването на договора за кредит, нито от текста, нито от целите на членове 5 и 8 от Директива 2008/48 следва, че оценката на финансовото положение и потребностите на потребителя трябва да се извърши преди предоставянето на подходящи разяснения. По принцип не съществува връзка между двете задължения, предвидени в тези членове от посочената директива. Заемодателят може да даде на потребителя разяснения, основани само на предоставените му от последния данни, за да може потребителят да вземе решение относно вида на договора за заем, без да е необходимо заемодателят да оценява предварително неговата кредитоспособност. Заемодателят обаче трябва да вземе предвид оценката на кредитоспособността на потребителя, доколкото тази оценка налага промяна в предоставените разяснения.

46

Относно втората част на този четвърти въпрос следва да се напомни, че от член 5, параграф 1 от Директива 2008/48 следва, че предвидените в член 5 от тази директива задължения за предоставяне на информация имат преддоговорен характер. Следователно те не могат да бъдат изпълнени на стадия на сключването на договора за кредит, а трябва да бъдат изпълнени своевременно, като преди подписването на този договор на потребителя се предоставят разясненията, посочени в член 5, параграф 6 от тази директива.

47

Относно условията за изпълнение на задължението на заемодателя за предоставяне на разяснения, параграф 6 на член 5 от Директива 2008/48, противно на параграф 1 на този член 5, не уточнява в каква форма трябва да бъдат предоставени на заемателя предвидените в същия параграф 6 подходящи разяснения. Следователно нито от текста на посочения параграф 6, нито от преследваната от него цел следва, че тези разяснения трябва да бъдат предоставени в специфичен документ, така че не е изключена възможността подобни разяснения да бъдат дадени устно от заемодателя на потребителя в разговор между тях.

48

По силата на член 5, параграф 6, второ изречение от тази директива обаче държавите членки могат да уточнят задължението на заемодателя за предоставяне на подходящи разяснения. Ето защо въпросът в каква форма последните трябва да бъдат предоставени на потребителя, се урежда в националното право.

49

Предвид изложените съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че макар да допуска възможността заемодателят да предостави подходящи разяснения на потребителя, преди да е извършил оценка на неговото финансово положение и на потребностите му, може да се окаже, че оценката на кредитоспособността на потребителя налага промяна в предоставените разяснения, които трябва да бъдат съобщени на потребителя своевременно, преди подписването на договора за кредит, без обаче това да предполага изготвянето на специфичен документ.

50

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: