1

С молбата си Европейската комисията иска от Съда да установи, че като е отказала да предостави на бенефициенти, пребиваващи в държава членка, различна от Словашката република, помощи за битово обслужване, за асистиране и за компенсиране на прекомерни разходи, предвидени в Закон № 447/2008 относно помощите, предоставяни за компенсиране на тежки увреждания, и за изменение и допълнение на някои закони, съответно изменен (наричан по-нататък „Закон № 447/2008“), Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 48 ДФЕС, както и по членове 7 и 21 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка, ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. (ОВ L 284, стр. 43, наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“).

2

Съображение 16 от Регламент № 883/2004 гласи:

„В Общността по принцип не е оправдано поставянето на социалноосигурителните права в зависимост от мястото на пребиваване на заинтересованото лице, въпреки това, в специфични случаи, в частност, що се отнася до специални обезщетения, свързани с икономическото и социалното положение на заинтересованото лице, мястото на пребиваване би могло да бъде взето под внимание“.

3

Съображение 37 от този регламент гласи следното:

„Както Съдът на Европейските общности многократно е заявявал, разпоредбите, които са изключение от принципа на прехвърлимост на обезщетения от социалното осигуряване, трябва да се тълкуват ограничително. Това означава, че те могат да се прилагат само по отношение на обезщетения, които отговарят на определени условия. Следователно глава 9 от дял III от настоящия регламент може да се прилага само за обезщетения, които са едновременно специални и независещи от вноски обезщетения и изброени в приложение X към настоящия регламент“.

4

Член 3 от Регламента, озаглавен „Материален обхват“, предвижда:

„1.   Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:

[…]

2.   Освен ако е предвидено друго в приложение XI, настоящият регламент се прилага към общи и специални схеми за социална сигурност, независимо дали са зависещи от вноски или не са, и към схеми, свързани с отговорността на работодателя или корабособственика.

3.   Настоящият регламент се прилага също и към специалните парични обезщетения, независещи от вноски, уредени в член 70.

[…]

5.   Настоящият регламент не се прилага за:

[…]“.

5

Съгласно член 7 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Отпадане на правилата за пребиваване“:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, паричните обезщетения, платими съгласно законодателството на една или повече държави членки или съгласно настоящия регламент не подлежат на каквото и да е намаляване, изменение, спиране, прекратяване или конфискация поради факта, че бенефициентът или членовете на неговото семейство пребивават в държава членка, различна от тази, в която се намира институцията, предоставяща обезщетенията“.

6

Озаглавен „Парични обезщетения“, член 21 от този регламент гласи:

„1.   Осигуреното лице или членовете на неговото семейство, които пребивават или имат престой в държава членка, различна от компетентната, имат право на парични обезщетения от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство. По споразумение между компетентната институция и институцията по място на пребиваване или престой, тези обезщетения могат, въпреки това, да се предоставят от институцията по място на пребиваване или престой, за сметка на компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от компетентната институция законодателство.

[…]“.

7

Член 70 от споменатия регламент предвижда:

„[…]

2.   За целите на тази глава „специални парични обезщетения без плащане на вноски“ са тези, които:

и

и

3.   Член 7 и другите глави от този дял не се прилагат за обезщетенията по параграф 2 на този член“.

8

Озаглавен „Предмет“, член 1 от Закон № 447/2008 предвижда:

„1)   Настоящият закон урежда правоотношенията във връзка с предоставянето на помощи, предназначени да компенсират социалните последици от наличието на тежко увреждане; […] и имащи за цел преценка на необходимостта от покриване на специфични разходи в съответствие със специалната правна уредба.

2)   Целта на уредбата на посочените в параграф 1 правоотношения е при зачитане на човешкото достойнство на лицата с тежки увреждания да способства за тяхната социална интеграция посредством активното им участие при условията и в областите, определени с настоящия закон“.

9

Съгласно член 3, параграф 1 от този закон:

„Участници в правоотношенията съгласно настоящия закон са

[…]“.

10

Член 10, параграф 1 от посочения закон гласи, че „[е]кспертизата за целите на компенсацията [на социалните последици от тежко увреждане, наричана по-нататък „компенсация“,] и получаването на удостоверение за увреждане […] се състои от медицинска експертиза и социална оценка“.

11

Съгласно член 11, параграф 11 от Закон № 447/2008 „[м]едицинската експертиза приключва с медицинско становище, установяващо степента на функционално отклонение, констатация, че засегнатото лице има тежко увреждане, заключения относно различните видове несамостоятелност на лицето с тежко увреждане, посочени в член 14, и срока за преразглеждане на здравословното състояние, освен ако настоящият закон предвижда друго. […]“.

12

Член 13 от този закон урежда дейността по социално оценяване, която обхваща оценка на индивидуалните компетенции на лицето с тежко увреждане, на семейната среда и на обкръжението му, включително оценка на транспортните системи и жилищните условия, и по-специално достъпа до обществени сгради.

13

Член 14 от този закон изброява видовете несамостоятелност за целите на компенсацията на лицето с тежко увреждане. В него се определят условията, при които лицето с тежко увреждане се счита за нуждаещо се от помощ, предоставяна от друго физическо лице, като по-специално се уточняват условията, при които лицето с тежко увреждане се счита за нуждаещо се от лично асистиране, битово обслужване, определени изделия, приспособления на същите, подемна апаратура, приспособления за лично моторно превозно средство, преустройство на жилището, включително на сградата, в която се намират семейното жилище или гаражът, от индивидуален превоз с лично моторно превозно средство, компенсация за прекомерни разходи поради особености в хранителния режим, особени хигиенни нужди или поради овехтяване на дрехи, спално бельо, обувки, мебели, както и от придружител.

14

Съгласно член 15 от Закон № 447/2008, озаглавен „Комплексна експертиза“:

„1)   Въз основа на медицинската експертиза по член 11, параграф 11 и на заключенията от социалната оценка по член 13, параграф 9 за целите на компенсацията компетентният орган изготвя комплексна експертиза, която обхваща следните елементи:

2)   Ако лицето с тежко увреждане се нуждае от помощ, предоставяна от друго лице под формата на лично асистиране, комплексната експертиза посочва и обхвата, в брой часове годишно, на лично асистиране, от което се нуждае лицето с тежко увреждане за всяка от изброените в приложение 4 дейности.

[…]“.

15

Член 18 от този закон съдържа разпоредби относно прегледа и установяването на доходите и имуществото на лицата с тежки увреждания за целите на предоставянето на помощи в рамките на компенсацията.

16

Член 20 от този закон, който урежда личното асистиране, гласи:

„1)   Личното асистиране е помощ, предоставяна на лице с тежко увреждане за извършване на изброените в приложение 4 дейности. Тази помощ се предоставя от личен асистент.

2)   Личното асистиране има за цел да се мобилизират лицата с тежки увреждания, да способства за тяхната социална интеграция и самостоятелност, да им даде възможност да вземат решения и да влияят на семейната динамика, както и да ги подпомогне при упражняването на професионална дейност, при обучение и при занимания в свободното време“.

17

Съгласно член 21 от Закон № 447/2008, който урежда определянето на обхвата на личното асистиране:

„1)   Обхватът на личното асистиране се определя в зависимост от изброените в приложение 4 дейности, които лицето с тежко увреждане не е в състояние да осъществява самостоятелно, и от броя часове, необходими за осъществяването им.

[…]

3)   Отчитането на часовете за лично асистиране не включва часовете на лично асистиране, в които лицето с тежко увреждане се ползва от дневна или седмична стационарна услуга. На лицето с тежко увреждане, което се ползва от годишна стационарна услуга, може да се предложи лично асистиране, изразяващо се в придружаване до учебно заведение, ако то не се намира в сградата на социалните служби или на службите за социално-правна закрила на деца и на социалния патронаж.

[…]“.

18

Член 22 от този закон урежда помощта за лично асистиране по следния начин:

„1)   Лицето с тежко увреждане, за което в резултат от комплексна експертиза по реда на член 15, параграф 1 е установено, че се нуждае от лично асистиране, може да се ползва от помощ за целта, ако личното асистиране се предоставя за изброените в приложение 4 дейности.

[…]

7)   Помощта за лично асистиране се изплаща в размер, съответстващ на обхвата на личното асистиране за една година, изчислен в евро. Размерът на помощта се намалява с размера на увеличението на инвалидната пенсия, изплатена за цялата календарна година.

[…]

9)   Ако доходите на лице с тежко увреждане надвишават четирикратния размер на гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […], от доходите на лицето с тежко увреждане […] се приспада сума, съответстваща на четирикратния размер на гарантирания минимален доход за пълнолетно лице. Ако разликата е по-малка от сумата, съответстваща на обхвата на лично асистиране, изразена в евро, размерът на помощта за лично асистиране се равнява на тази разлика. Ако разликата между доходите на лице с тежко увреждане и четирикратния размер на гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […] е по-висока от сумата, съответстваща на обхвата на личното асистиране, изразена в евро, помощ за лично асистиране не се предоставя; параграфи 7 и 8 се прилагат съответно.

10)   Почасовата тарифа за лично асистиране за изчисляването на размера на помощта се равнява на 1,39 % от гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […].

11)   Помощта за лично асистиране се изплаща ежемесечно при представена справка за отработените часове за лично асистиране през предходния месец.

12)   Помощта за лично асистиране се изплаща на лицето с тежко увреждане или, с негово писмено съгласие, на агенция за лично асистиране, ако лицето с тежко увреждане е сключило договор за подпомагане с нея за извършването на административни постъпки, който предвижда по-специално възнаграждение за личен асистент.

[…]“.

19

Член 23 от същия закон предвижда в параграфи 9 и 10, че лицето с тежко увреждане е задължено ежемесечно да представя на компетентния орган справка за отработените часове лично асистиране за разходооправдателни цели, както и потвърждение за ежемесечно изплащаното на личния асистент възнаграждение.

20

Член 38 от Закон № 447/2008, който урежда помощта за компенсиране на прекомерните разходи, предвижда:

„1)   Лице с тежко увреждане, за което в резултат от комплексна експертиза по реда на член 15, параграф 1 е установено, че се нуждае от компенсация за прекомерни разходи, може, освен ако настоящият закон предвижда друго, да ползва помощ за прекомерни разходи,

2)   Несамостоятелността се разглеждат поотделно за всяка от позициите, свързани с прекомерни разходи, посочени в параграф 1.

[…]

4)   Размерът на месечната помощ за компенсиране на прекомерните разходи поради особен хранителен режим, се равнява на

[…]

10)   Размерът месечната помощ за компенсиране на прекомерните разходи, свързани с поддръжката на лично моторно превозно средство, се равнява на 16,70 % от гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […].

[…]

14)   Размерът на месечната помощ за компенсиране на прекомерните разходи, свързани с гледането на специално дресирано куче, се равнява на 22,27 % от гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […].

[…]

17)   Помощта за компенсиране на прекомерните разходи не може да се предостави, ако доходите на физическото лице с тежко увреждане надвишават трикратния размер на гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […].

[…]“=

21

Член 39 от този закон, който урежда битовото обслужване, предвижда:

„1)   По смисъла на настоящия закон „битово обслужване“ означава помощта, осигурявана на лице с тежко увреждане, което се нуждае от битово обслужване по силата на член 14, параграф 4, освен ако настоящият закон предвижда друго.

2)   Битовото обслужване има за цел да осигури ежедневна помощ на лице с тежко увреждане във връзка с личния тоалет, домакинските задачи и социалните дейности с цел оставане на засегнатото лице в обичайна домашна обстановка“.

22

Съгласно член 40, озаглавен „Помощ за битово обслужване“, от посочения закон:

„1)   Ако физическо лице като описаното в параграфи 3 и 4 осигурява битовото обслужване на лице с тежко увреждане, навършило 6 години, за което в резултат от комплексна експертиза по реда на член 15, параграф 1 е констатирана потребност от битово обслужване, това физическо лице може да получава помощ за целта.

[…]

7)   Размерът на месечната помощ за битово обслужване се равнява на 111,32 % от гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […] за битовото обслужване на лице с тежко увреждане и на 148,42 % от гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […] за битовото обслужване на най-малко две лица с тежки увреждания, освен ако настоящият закон предвижда друго.

8)   Размерът на месечната помощ за битово обслужване се равнява на 98,33 % от гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […], ако лицето с тежко увреждане, нуждаещо се от битово обслужване, се ползва от дневна стационарна услуга или посещава учебно заведение в продължение на над 20 часа седмично. Размерът на месечната помощ за битово обслужване се равнява на 139,15 % от гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […], ако физическото лице осигурява битовото обслужване на най-малко две лица с тежко увреждане, нуждаещи се от битово обслужване, които се ползват от дневна стационарна услуга или посещават учебно заведение в продължение на над 20 часа седмично.

9)   Размерът на месечната помощ за битово обслужване се равнява на 144,7 % от гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […], ако физическото лице осигурява битовото обслужване на лице с тежко увреждане, нуждаещо се от битово обслужване и ползващо се от дневна стационарна услуга или посещаващо учебно заведение в продължение на над 20 часа седмично, и едновременно осигурява битовото обслужване на друго лице с тежко увреждане, нуждаещо се от битово обслужване, което не се ползва от дневна стационарна услуга или се ползва от такава в продължение на не повече от 20 часа седмично, или не посещава учебно заведение, или посещава такова в продължение най-много на 20 часа седмично.

10)   Ако физическо лице, което осигурява битовото обслужване по параграфи 3 и 4, получава пенсия за възраст, пенсия при ранно пенсиониране, пенсия за инвалидност поради неработоспособност над 70 %, пенсия за военнослужещ или полицейски служител или пенсия за военна или полицейска инвалидност, размерът на месечната помощ за битово обслужване се равнява на 46,38 % от гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […] за битовото обслужване на лице с тежко увреждане и на 61,22 % от гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […] за битовото обслужване на най-малко две лица с тежки увреждания, освен ако настоящият закон предвижда друго. Намаляването на помощта съгласно параграф 12 не се прилага.

[…]

12)   Ако доходите на лицето с тежко увреждане надвишават 1,4 пъти гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […], размерът на помощта за битово обслужване, посочена в параграфи 7—9, се намалява със сумата, надвишаваща този доход; ако физическото лице с тежко увреждане е дете на издръжка и неговите доходи надвишават трикратния размер на гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […], помощта за битово обслужване се намалява с разликата между двете суми.

[…]

15)   Помощта за битово обслужване може да се изплаща и ако физическото лице, което осигурява битовото обслужване на лице с тежко увреждане, упражнява професия и ако месечните му доходи от нея не надвишават двукратния размер на гарантирания минимален доход за пълнолетно лице […]; упражняването на посочената професия обаче не би могло да е несъвместимо с предназначението и обхвата на битовото обслужване на лицето с тежко увреждане.

[…]

18)   Размерът на помощта за битово обслужване се намалява съразмерно през дните, в които лицето с тежко увреждане е прието в заведение, оказващо медицински грижи, ако престоят в него надвишава 30 дни. Размерът на помощта за битово обслужване се намалява за периода, прекаран от лицето с тежко увреждане в учебно заведение от вида „зелено училище“, в център за социална реинтеграция или в дневен център. Размерът на помощта за битово обслужване не се намалява съгласно второто изречение от настоящия параграф, ако физическото лице е осигурявало битовото обслужване на лицето с тежко увреждане по време на престоя му в заведение от вида „зелено училище“, в центъра за социална реинтеграция или в дневния център. Недължимо изплатените помощи за битово обслужване могат да се приспаднат при изплащането на сумите за следващите календарни месеци.

[…]“.

23

Член 42 от Закон № 47/2008 предвижда общи разпоредби във връзка с предоставянето на помощи в рамките на компенсацията. Съгласно този член:

„1)   Помощите не се изплащат извън територията на Словашката република. Ако лице с тежко увреждане пребивава извън територията на Словакия в продължение на над 60 последователни дни, помощите в рамките на компенсацията се отменят и изплащането им се спира, считано от първия ден на календарния месец, следващ месеца, в който изтичат 60‑те дни.

2)   Помощта за лично асистиране и помощта за битово обслужване не могат да се предоставят, ако за личното асистиране или битовото обслужване на лицето с тежко увреждане друга държава от Европейското икономическо пространство изплаща помощ или добавка с идентично предназначение.

[…]“.

24

Член 43 от този закон, озаглавен „Възникване на правото на помощи в рамките на компенсацията и на тяхното изплащане […]“, предвижда:

[…]“.

25

Комисията сочи, че е получила голям брой жалби по повод неплащането на различни помощи на лица, получаващи словашки пенсии, признати за нуждаещи се с оглед покриването на определени разходи, които са се установили да живеят с пълнолетните си деца в Чешката република. Поради това с писмо от 17 март 2010 г. Комисията обръща внимание на словашките власти, че според нея помощите за битово обслужване, лично асистиране и компенсиране на прекомерни разходи (наричани по-нататък „разглежданите обезщетения“) разкриват особеностите на „обезщетения за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 и поради това в съответствие с член 21 от този регламент трябва да се изплатят на бенефициентите по посочените обезщетения и на членовете на техните семейства, които не пребивават в Словакия.

26

Въпреки че съгласно първоначално подадената от Словашката република информация намерението ѝ е да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с Регламент № 883/2004, тя не изменя практиката си и в отговор на ново писмо от Комисията твърди, че разглежданите обезщетения не попадат в приложното поле на този регламент, тъй като не са свързани с нито една от категориите рискове, посочени в член 3, параграф 1 от него.

27

Тъй като не споделя този извод, Комисията изпраща на Словашката република официално уведомително писмо, получено от последната на 26 март 2012 г., в което сочи, че разглежданите обезщетения трябва да се считат за обезщетения за болест по смисъла на Регламент № 883/2004 и че в съответствие с член 21 от него изплащането им не може да зависи от мястото на пребиваване на бенефициента.

28

Словашката република отговаря на официалното уведомително писмо с писмо от 25 май 2012 г., като посочва, че разглежданите обезщетения не попадат в приложното поле на Регламент № 883/2004, тъй като са изплатени след индивидуално разглеждане на социалното и икономическо положение на бенефициента.

29

Тъй като не е убедена от доводите на Словашката република, на 25 октомври 2012 г. Комисията изпраща на словашките власти мотивирано становище, получено от тях същия ден. В това мотивирано становище Комисията по-специално посочва, че условията, които трябва да се изпълнят за получаване на разглежданите обезщетения, са определени общо и обективно в националната правна уредба, без компетентните органи да разполагат с дискреционни правомощия в това отношение. Поради това било неправилно да се твърди, че разглежданите обезщетения не съответствали на нито една от категориите рискове по член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004. Освен това според Комисията посочените обезщетения не можели да се считат за „специални парични обезщетения без плащане на вноски“ по смисъла на член 70, параграф 2 от Регламент № 883/2004.

30

Следователно Комисията счита, че като е отказала да предостави разглежданите обезщетения на бенефициенти, пребиваващи извън територията на Словакия, Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 48 ДФЕС и членове 7 и 21 от Регламент № 883/2004, и приканва тази държава членка да предприеме необходимите мерки за съобразяване с мотивираното становище в срок от два месеца, считано от неговото получаване.

31

В отговор на това мотивирано становище Словашката република посочва в писмо от 20 декември 2012 г., че поддържа позицията, според която разглежданите обезщетения не попадат в приложното поле на Регламент № 883/2004, поради това че нямат връзка с никоя от категориите рискове по член 3, параграф 1 от този регламент, тъй като целта им е социална интеграция на лицата с увреждания, а не подобряване на здравословното им състояние.

32

При това положение Комисията решава да предяви настоящия иск.

33

Главното искане на Словашката република е да се уважи възражението за недопустимост на иска, поради това че в досъдебната фазата на производството за неизпълнение на задължения Комисията не взела отношение по важни обстоятелства, посочени от Словашката република в нейна защита, а за сметка на това разгледала други въпроси, по които страните не спорели.

34

От една страна, Комисията не отговорила на доводите в подкрепа на твърдението, че разглежданите обезщетения са „мерки за социално подпомагане“ по смисъла на член 3, параграф 5 от Регламент № 883/2004, които са изключени от приложното му поле. С това Комисията не изпълнила изискването относно редовния ход на досъдебната процедура (определение Комисия/Испания, C‑266/94, EU:C:1995:235, т. 25) и не определила достатъчно ясно предмета на спора. От друга страна, Комисията сочела, че според твърденията на Словашката република в досъдебната фаза разглежданите обезщетения представлявали „специални парични обезщетения без плащане на вноски“ по смисъла на член 70 от Регламент № 883/2004, но това не било така. Тези неправилни твърдения на Комисията внасяли объркване в исковата молба.

35

Комисията сочи, че нито разширила, нито изменила предмета на спора и не нарушила правото на защита на Словашката република. От една страна, тя посочила както в официалното си уведомително писмо, така и в мотивираното си становище, че не приравнявала определянето на доходите на бенефициентите по разглежданите обезщетения на индивидуална и дискреционна преценка на тяхното положение по смисъла на практиката на Съда в тази област. Макар да е вярно, че предметът на предявения по силата на член 258 ДФЕС иск се определя от предвидената в тази разпоредба досъдебна процедура, поради което мотивираното становище на Комисията и искът трябва да се основават на същите твърдения за нарушения, все пак това изискване не налага във всички случаи пълно съвпадение във формулировката им, стига предметът на спора да не е разширен или изменен (решение Комисия/Германия, C‑433/03, EU:C:2005:462, т. 28). Освен това Комисията твърди, че от решения Комисия/Ирландия (C‑362/01, EU:C:2002:739, т. 18—20) и Комисия/Люксембург (C‑519/03, EU:C:2005:234, т. 21) произтича, че невземането под внимание на дадения от засегнатата държава членка отговор на официалното уведомително писмо и на мотивираното становище не води до недопустимост на иска.

36

От друга страна, за произнасянето по разглеждания спор би следвало да се установи дали член 70 от Регламент № 883/2004 е приложим в случая. По тази причина Комисията можела да разгледа този въпрос, без да бъде приканвана от Словашката република.

37

При условията на евентуалност, Словашката република твърди също, че искът на Комисията е недопустим, тъй като се отнася до твърдение за нарушение на член 48 ДФЕС, а това твърдение не било посочено в официалното уведомително писмо и за първи път било повдигнато едва на етапа на мотивираното становище.

38

Макар да счита, че възражението за частична недопустимост всъщност се отнася до съществото на спора, Комисията твърди, че като не изплаща разглежданите обезщетения на бенефициенти, пребиваващи извън нейната територия, Словашката република нарушава едновременно Регламент № 883/2004 и принципа на прехвърлимост на обезщетенията, закрепен в член 48 ДФЕС.

39

Що се отнася до главното искане на Словашката република да се уважи възражението за недопустимост на иска на Комисията, е важно да се напомни, че целта на досъдебната процедура е да предостави възможност на засегнатата държава членка да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, или надлежно да изтъкне доводите си в защита срещу повдигнатите от Комисията твърдения за нарушение. Редовният ход на досъдебната процедура съставлява основополагаща гаранция не само за защита на правата на съответната държава членка, но и за осигуряване на ясно определен предмет на спора в евентуалното съдебно производство (вж. по-специално решения Комисия/Франция, C‑1/00, EU:C:2001:687, т. 53, Комисия/Германия, C‑135/01, EU:C:2003:171, т. 19 и 20, както и Комисия/Нидерландия, C‑79/09, EU:C:2010:171, т. 21).

40

В този смисъл досъдебната процедура има следните три цели: да позволи на държавата членка да прекрати евентуалното нарушение, да ѝ даде възможност да упражни правото си на защита и да определи предмета на спора с оглед на евентуалното сезиране на Съда (решения Комисия/Ирландия, C‑362/01, EU:C:2002:739, т. 18, Комисия/Германия, C‑135/01, EU:C:2003:171, т. 21 и Комисия/Нидерландия, C‑79/09, EU:C:2010:171, т. 22).

41

В съответствие с изложеното по принцип в мотивираното си становище Комисията следва да представи оценката си за съображенията, формулирани от държавата членка в нейния отговор на официалното уведомително писмо (вж. решения Комисия/Ирландия, C‑362/01, EU:C:2002:739, т. 19 и Комисия/Германия, C‑135/01, EU:C:2003:171, т. 22).

42

В случая обаче краткият отговор на Комисията, ако не и липсата на такъв, на доводите на Словашката република, целящи да установят, че разглежданите обезщетения са „мерки за социално подпомагане“ по смисъла на член 3, параграф 5 от Регламент № 883/2004, ако се допусне за установен, е без значение за определянето на предмета на спора и нито е поставил тази държава членка в невъзможност да прекрати твърдяното нарушението, нито е накърнил нейното право на защита.

43

Всъщност Комисията е посочила както в официалното си уведомително писмо, така и в мотивираното си становище, че според нея разглежданите обезщетения са социалноосигурителни и че определянето на доходите на бенефициентите на разглежданите обезщетения не се приравнява на индивидуална и дискреционна преценка по смисъла на практиката на Съда в тази област. С този извод Комисията изключва приложимостта на член 3, параграф 5 от Регламент № 883/2004, отнасящ се до социалното подпомагане.

44

Противно на твърденията на Словашката република, обстоятелството, че в исковата си молба Комисията е разгледала приложимостта на член 70 от Регламент № 883/2004 по отношение на разглежданите обезщетения, за да докаже, че те не попадат в приложното поле на посочения член, без в хода на досъдебната фаза Словашката република да се произнесе по този въпрос, след като при всички положения страните не са на различни позиции пред Съда относно факта, че този член е неприложим в случая, също не представлява нарушение на правото на защита на Словашката република, нито пък разкрива определяне на предмета на спора в недостатъчна степен.

45

От една страна, след като в досъдебната процедура твърди неотменно, че разглежданите обезщетения са „социалноосигурителни обезщетения“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004, поради което същите трябва да са прехвърлими, Комисията явно им придава юридическата квалификация, която счита за уместна, с което определя предмета на спора. Доколкото понятието „социалноосигурително обезщетение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от този регламент и понятието „специално парично обезщетение без плащане на вноски“ по смисъла на член 3, параграф 2 и на член 70 от посочения регламент се изключват взаимно (решение Hosse, C‑286/03, EU:C:2006:125, т. 36), доводът на Комисията относно неприложимостта на член 70 за спорните обезщетения, повдигнат в досъдебната процедура, се вписва в рамките на така очертания спор, без да го разширява.

46

От друга страна, доколкото няма процесуално правило, задължаващо засегнатата държава членка още на етапа на досъдебната процедура да представи всички доводи в своя защита в рамките на производството на основание на член 258 ДФЕС (вж. решения Комисия/Испания, C‑414/97, EU:C:1999:417, т. 19 и Комисия/Нидерландия, C‑34/04, EU:C:2007:95, т. 49), няма основание за упрек към Комисията, че в исковата си молба е представила доводи относно неприложимостта на член 70 от Регламент № 883/2004 по отношение на спорните обезщетения, въпреки че Словашката република не се е позовала на този член в досъдебната процедура, запазвайки си правото да го направи в съдебното производство.

47

При това положение главното искане да се уважи възражението за недопустимост, трябва да се отхвърли.

48

Що се отнася до възражението за частична недопустимост на иска, изведено от обстоятелството, че нарушението на член 48 ДФЕС било повдигнато за първи път едва на етапа на мотивираното становище, следва да се констатира, че официалното уведомително писмо от 22 март 2013 г. не упоменава твърдението за нарушение на този член, а само посочва, че с член 21 от Регламент № 883/2004 се прилага член 48 ДФЕС.

49

Освен това, макар в исковата си молба Комисията да посочва, че Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува с оглед на член 48 ДФЕС, в нея няма самостоятелни доводи в подкрепа на твърдението за нарушение на член 48 ДФЕС, а се твърди, че същото произтича от нарушение на разпоредбите на Регламент № 883/2004.

50

От това следва, че настоящият иск е недопустим в частта, с която е поискано да се установи, че Словашката република не е изпълнила задълженията си на основание на член 48 ДФЕС.

51

Комисията твърди, че разглежданите обезщетения трябва да се квалифицират като „обезщетения за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква a) от Регламент № 883/2004. Поради това те трябвало да се изплащат и на бенефициенти, които нямат обичайно пребиваване в Словакия или са напуснали страната. Ограничаването на правото на тези бенефициенти да получават разглежданите обезщетения, не било в съответствие с членове 7 и 21 от Регламент № 883/2004.

52

Най-напред разглежданите обезщетения били предоставяни без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на личните нужди въз основа на законно определено положение. Критериите за преценка на здравословното състояние и на социалното и финансово положение на молителите произтичали от Закон № 447/2008 и били обективни и задължителни за компетентните органи. Решенията на последните можели да бъдат предмет на съдебен контрол, за да се осигури спазване на условията на предоставяне на разглежданите обезщетения, установени от посочения закон, както и на неговите цели. Прилагането на допълнителен критерий, когато словашките власти решават да предоставят разглежданите обезщетения, изразяващ се в изследване на въпроса дали компенсацията за увреждане може да се осигури с друго надлежно средство, не означавало, че тези органи имат право на преценка в това отношение. Всъщност от членове 43—48 от Закон № 447/2008 следвало, че действителността на този допълнителен контрол също можела да бъде предмет на съдебен контрол и прилагането му се вписвало в рамките на приложимата уредба.

53

Закон № 447/2008 определял критериите, съгласно които лицето може да получи разглежданите обезщетения, с което ограничавал правото на преценка на органите, натоварени с прилагането му. Поради това, макар тези орани действително да разполагат с дискреционни правомощия при предоставяне на посочените обезщетения, правомощията били упражнявани в установените от закона граници. Въпреки че отбелязва факултативността на разглежданите обезщетения, Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) потвърдил в решението относно спорните обезщетения, на което се позовава Словашката република, че обезщетенията се полагат само на лице, което отговаря на установените по закон условия.

54

По-нататък Комисията сочи, че в съответствие с практиката на Съда обезщетения, предоставяни по обективни критерии, въз основа на законно определено положение и които целят да се подобри здравословното състояние и условията на живот на нуждаещите се от чужда помощ лица, имат за основна цел допълването на обезщетенията по здравното осигуряване и трябва да бъдат приравнени на „обезщетения за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква a) от Регламент № 883/2008 (вж. по-специално решения Gaumain-Cerri и Barth, C‑502/01 и C‑31/02, EU:C:2004:413, т. 20, Hosse, C‑286/03, EU:C:2006:125, т. 38, както и Комисия/Парламент и Съвет, C‑299/05, EU:C:2007:608, т. 61).

55

В този смисъл, първо, от член 39, параграф 2 и член 40, параграф 1 от Закон № 447/2008 следвало, че помощта за битово обслужване е помощ, позволяваща на лицата, нуждаещи се от битово обслужване, да компенсират прекомерните разходи, дължащи се на здравословното им състояние. Въпреки че тази помощ се отличава със самостоятелни характерни особености, тя трябвало да се счита за „обезщетение за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква a) от Регламент № 883/2004.

56

Второ, съгласно член 20, параграф 2 от Закон № 447/2008 личното асистиране имало за цел да мобилизира лицата с тежки увреждания, да способства за тяхната социална интеграция и самостоятелност, да им даде възможност да вземат решения и да влияят на семейната динамика, както и да ги подпомогне при упражняването на професионална дейност, при обучение и при занимания в свободното време. Следователно целта на помощта за лично асистиране била да се допълнят обезщетенията за болест и да се подобри здравословното състояние и качеството на живот на нуждаещите се от нея лица. Помощта за лично асистиране била финансова и изплащането ѝ при представена справка за отработените часове за лично асистиране през предходния месец не позволявало да се квалифицира като обезщетение в натура.

57

Трето, помощта за компенсиране на прекомерните разходи също трябвало да се счита за „обезщетение за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква a) от Регламент № 883/2004, тъй като имала за цел да позволи на лицата с тежки увреждания да водят по-пълноценен начин на живот. В съответствие с член 38, параграф 1 от Закон № 447/2008 тя може да се предостави, за да компенсира прекомерни разходи, породени от особен хранителен режим или свързани с особени хигиенни изисквания или овехтяването на дрехи, спално бельо, обувки и мебели, с поддръжката на лично моторно превозно средство или с гледането на специално дресирано куче. Съдът вече постановил, че подобна помощ, предоставяна в Швеция, трябва да се счита за обезщетение за болест (решение Комисия/Парламент и Съвет, C‑299/05, EU:C:2007:608, т. 62).

58

Разглежданите обезщетения имали за цел да покрият риска от несамостоятелност, а не да компенсират материални нужди на бенефициентите, тъй като не повишавали доходите им до размера на гарантирания минимален доход, а можели да им бъдат предоставени и когато доходите им надвишават посочения минимален доход от 1,4 до 4 пъти.

59

Накрая, тъй като разглежданите обезщетения покриват изброените в Регламент № 883/2004 рискове, те не били обезщетения за социално подпомагане. Те също така не били „специални парични обезщетения без плащане на вноски“ по смисъла на член 70, параграф 2 от Регламент № 883/2004.

60

Словашката република сочи, първо, че помощта за лично асистиране е обезщетение в натура, тъй като съгласно член 22, параграф 11 от Закон № 447/2008 се изплаща ежемесечно при представена справка за отработените часове за лично асистиране през предходния месец. Обезщетението в натура можело да се предоставя и в парична форма, ако средствата се изплащат от компетентния орган при представяне на оправдателен документ за извършени разходи.

61

Второ, помощите за битово обслужване, компенсиране на прекомерни разходи, както и — евентуално — за лично асистиране имали за цел да компенсират случаи на материални нужди на определена категория бенефициенти и се отличавали с характерните особености на обезщетения за социално подпомагане, които съгласно член 3, параграф 5, буква a) от Регламент № 883/2004 са изключени от приложното му поле.

62

От една страна, тези обезщетения били тясно свързано със социално-икономическото положение на бенефициентите по тях и нямали за цел да подобрят здравословното им състояние или по-общо положението им на несамостоятелност, или пък да компенсират прекомерните разходи, породени от тяхното здравословно състояние. Тези обезщетения имали за цел да способстват за социалната интеграция на лицата с тежки увреждания с ниски доходи и скромно имущество. Подобряването на качеството на живот на бенефициентите по тях било логична и търсена последица от подобряването на социалната им интеграция, но не позволявало тези обезщетения да се считат за обезщетения за болест, попадащи в приложното поле на Регламент № 833/2004.

63

От друга страна, индивидуалното положение на молителите относно обезщетенията било предмет на различни експертизи, в резултат от които се изготвяла комплексна експертиза. На тази основа компетентният орган приемал решение за предоставяне на обезщетение. Въпреки че молителят отговарял на всички критерии, позволяващи получаването на обезщетение, неговото предоставяне било факултативно, а правото същото да се ползва, не било придобито, тъй като с оглед на конкретните обстоятелства съответният орган можел да реши да не го предоставя. Закон № 447/2008 не налагал вземането на определено решение от административния орган, а му позволявал да постанови възможно най-адекватното решение, вземащо под внимание спецификата на конкретното положение в съответствие с общия интерес посредством индивидуална преценка на нуждите на лицето с тежко увреждане при спазване на предназначението и целта на посочения закон.

64

В това отношение Словашката република се основава на изразите „може да се ползва или може да се предложи“, съдържащи се в член 22, параграф 1, член 38, параграф 1 и член 40, параграф 1 от Закон № 447/2008, и на член 52, буква o) от Закон № 447/2008, който предвижда, че Агенцията по заетостта, социалните въпроси и семейството „упражнява контрол за целесъобразност във връзка с компенсацията“, на практиката на словашките юрисдикции, съгласно която предвидените в Закон № 447/2008 помощи са факултативни обезщетения, както и на член 43, параграф 1 от Закон № 447/2008, предвиждащ, че правото на помощ в рамките на компенсацията и на нейното изплащане възниква по решение на компетентния орган за признаване на това право.

65

Освен това Словашката република счита, че липсата на вноски и начинът на финансиране на трите разглеждани обезщетения във връзка с предназначението и условията за изплащането им потвърждават характера им на обезщетения за социално подпомагане.

66

При условията на евентуалност Словашката република твърди, че трите разглеждани обезщетения не притежават особеностите на социалноосигурителни обезщетения, тъй като, най-напред, не съществува придобито право за тяхното предоставяне, което освен това зависи от индивидуална и дискреционна преценка на личните нужди на молителя въз основа на законно определено положение, и накрая, те нямат връзка с някоя от изброените в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004 категории рискове.

67

По последния въпрос Словашката република твърди, че тъй като споменатите обезщетения нямат за цел да подобрят здравословното състояние на несамостоятелните лица, нито да компенсират краткосрочно липсата на доходи поради болест, те не могат да се квалифицират като обезщетение за болест в тесен смисъл (решение Da Silva Martins, C‑388/09, EU:C:2011:439, т. 47), нито като допълнителни обезщетения за болест по смисъла на решения Molenaar (C‑160/96, EU:C:1998:84) и Jauch (C‑215/99, EU:C:2001:139).

68

Според постоянната съдебна практика в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения Комисията е задължена да докаже наличието на твърдяното неизпълнение. Именно тя трябва да представи на Съда необходимите доказателства, въз основа на които последният да провери дали е налице неизпълнение на задължения, без да може да се основава на някаква презумпция (вж. по-специално решения Комисия/Италия, C‑135/05, EU:C:2007:250, т. 26 и Комисия/Гърция, C‑305/06, EU:C:2008:486, т. 41).

69

За да се прецени основателността на иска на Комисията, следва да се установи дали, както тя твърди, разглежданите обезщетения представляват обезщетения за болест по смисъла на член 3, параграф 1, буква a) от Регламент № 883/2004.

70

Разграничението между обезщетенията, които попадат в приложното поле на Регламент № 883/2004, и обезщетенията, които са изключени от него, се основава главно на елементите, характерни за всяко обезщетение, а именно неговата крайна цел и условията за отпускането му, а не на това дали едно обезщетение е квалифицирано от дадено национално законодателство като социалноосигурително обезщетение (вж. в този смисъл решение Molenaar, C‑160/96, EU:C:1998:84, т. 19).

71

Според постоянната съдебна практика може да се счита, че обезщетението има социалноосигурителен характер, доколкото е отпуснато на ползващите се лица, без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на личните нужди, въз основа на законно определено положение и доколкото то е свързано с един от рисковете, изрично изброени в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (вж. по-специално решение Da Silva Martins, C‑388/09, EU:C:2011:439, т. 38 и цитираната съдебна практика).

72

При това положение следва да се провери дали, както твърди Комисията, разглежданите обезщетения се предоставят на бенефициентите без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на личните им нужди въз основа на законно определено положение, или пък, както сочи Словашката република, тези обезщетения се предоставят само след преценка на личното положение на бенефициентите, което обаче не поражда право на изплащане на такова обезщетение, макар всички критерии за неговото предоставяне да са удовлетворени.

73

От постоянната съдебна практика следва, че първото от двете посочени в точка 71 от настоящото решение условия е изпълнено, когато обезщетението се предоставя с оглед на обективни критерии, които пораждат право да се получи съответното обезщетение, щом критериите са изпълнени, без компетентният орган да може да взема под внимание други лични обстоятелства (вж. в този смисъл по-специално решения Hughes, C‑78/91, EU:C:1992:331, т. 17, Molenaar, C‑160/96, EU:C:1998:84, т. 21, Maaheimo, C‑333/00, EU:C:2002:641, т. 23 и De Cuyper, C‑406/04, EU:C:2006:491, т. 23).

74

От доказателствата по делото следва, че разглежданите обезщетения могат да бъдат предоставени, когато в резултат от комплексна експертиза, изготвена въз основа на медицинска експертиза и социална оценка, лице с тежко увреждане бъде признато за нуждаещо се от лично асистиране, компенсиране на прекомерни разходи или битово обслужване.

75

В този смисъл в съответствие с член 11, параграф 11 от Закон № 447/2008 медицинската експертиза приключва с медицинско становище, установяващо степента на функционално отклонение, констатация, че засегнатото лице има тежко увреждане, заключения относно различните видове несамостоятелност на лицето с тежко увреждане, посочени в член 14 от този закон, и срока за преразглеждане на здравословното му състояние.

76

Социалната оценка съгласно член 13 от този закон от своя страна обхваща оценка на индивидуалните компетенции на лицето с тежко увреждане, на семейната среда и на обкръжението му, включително оценка на транспортните системи и жилищните условия, и по-специално достъпа до обществени сгради.

77

Накрая, съгласно член 15, параграф 1 от Закон № 447/2008 комплексната експертиза обхваща по-специално следните елементи: степента на функционално отклонение, констатация, че засегнатото лице има тежко увреждане, социалните последици от тежкото увреждане във всички области, обхванати от компенсацията, предложение за вида помощи, които да се предоставят в рамките на компенсацията, при необходимост констатация, че лицето с тежко увреждане се нуждае от придружител, при необходимост констатация, че лицето с тежко увреждане се нуждае от индивидуален транспорт с лично моторно превозно средство или страда от практическа слепота или пълна слепота с двете очи, както и срока за преразглеждане на здравословното състояние, ако е определен от медицинския експерт.

78

От изложеното следва, че преследваната от словашкото законодателство цел е на лицата с тежки увреждания да се предостави най-подходящото с оглед на личните им нужди обезщетение. Това не променя факта, че медицинската експертиза и социалната оценка, както и комплексната експертиза, в чиито рамки се прави предложение относно вида помощ, която да се предостави като компенсация, се правят въз основа на обективни и определени по закон критерии. Не се оспорва освен това, че разглежданите обезщетения не се предоставят извън предвидените в Закон № 447/2008 случаи и че те се отнемат, когато бенефициентите престанат да отговарят на условията за предоставянето им.

79

Комисията обаче не доказва, че тези критерии пораждат право разглежданите обезщетения да се получат, без компетентният орган да разполага с право на преценка във връзка с предоставянето им.

80

Действително изразите „може да се ползва“ или „може да получава“, съдържащи се в член 22, параграф 1, член 38, параграф 1 и член 40, параграф 1 от Закон № 447/2008, както и в член 43, параграф 1 от него, който предвижда, че правото на помощ в рамките на компенсацията и на нейното изплащане възниква по решение на компетентния орган за признаване на това право, по-скоро потвърждават позицията на Словашката република, че администрацията разполага с право на преценка при предоставяне на разглежданите обезщетения.

81

Видно от становището на Словашката република, това тълкуване се потвърждавало и от практиката на Najvyšší súd Slovenskej republiky. От постоянната съдебна практика следва, че обхватът на националните законови, подзаконови и административни разпоредби трябва да се преценява в светлината на тълкуването им от националните съдилища (вж. по-специално решение Комисия/Германия, C‑490/04, EU:C:2007:430, т. 49 и цитираната съдебна практика).

82

Наличието на такова право на преценка, което трябва да се упражнява разумно и по непроизволен начин, не позволява да се приеме, че разглежданите обезщетения се предоставят на бенефициентите без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на личните им нужди, въз основа на законно определено положение.

83

Следователно посочените обезщетения не представляват социалноосигурителни обезщетения по смисъла на Регламент № 883/2004.

84

При тези условия искът на Комисията трябва да се отхвърли.

85

По силата на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Словашката република е направил искане за осъждане на Комисията, която е загубила делото, същата следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: