—

за Yesmoke Tobacco SpA, от G. Contaldi, avvocato,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,

—

за испанското правителство, от M. J. García-Valdecasas Dorrego, в качеството на представител,

—

за френското правителство, от D. Colas и F. Gloaguen, в качеството на представители,

—

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Rebelo и J. Colaço, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от A. Cordewener и D. Recchia, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграф 2 и член 8, параграф 6 от Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 година относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн (ОВ L 176, стр. 24).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Ministero dell’Economia e delle Finanze (Министерството на икономиката и финансите) и Amministrazione Autonoma dei Monopoli di Stato (AAMS) (Автономно управление на държавните монополи), от една страна, и от друга страна, Yesmoke Tobacco SpА, във връзка с решение на генералния директор на AAMS от 11 януари 2012 г., наречено „Ripartizione dei Prezzi delle sigarette — Tabella A“ (Формиране на цените на цигарите — Таблица A) (GURI № 16, от 20 януари 2012 г., наричано по-нататък „спорното решение“), с което се въвежда минимална ставка на акциза единствено за цигарите с цена на дребно, по-ниска от цената на цигарите от най-търсената ценова категория.

3

Член 8, параграф 2 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия (ОВ L 291, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 5), изменена с Директива 2010/12/ЕС на Съвета от 16 февруари 2010 г. (ОВ L 50, стр. 1, наричана по-нататък „Директива 95/59“), гласи:

„Ставката на пропорционалния акциз и сумата на специфичния акциз следва да са еднакви за всички цигари“.

4

Член 16, параграф 7 от Директива 95/59 гласи:

„При условията на параграфи 3, 4, 5 и 6 държавите членки могат да налагат минимален акциз върху цигарите“.

5

Според съображения 2, 3, 9, 14 и 16 от Директива 2011/64:

[…]

[…]

[…]

6

Член 1 от Директива 2011/64 гласи:

„Настоящата директива установява основните принципи за хармонизацията на структурата и ставките на акциза, на които държавите членки подлагат обработения тютюн“.

7

В член 7, параграфи 1 и 2 от Директивата 2011/64 се предвижда следното:

„1.   Цигарите, произведени в Съюза и тези, внесени от трети държави, подлежат на ad valorem акциз, начислен на основата на максималната цена на дребно, включваща митата и специфичен акциз, начислен върху единица продукт.

Независимо от разпоредбите на първа алинея всяка държава членка може да изключи митата от основата за изчисляване на ad valorem акциза върху цигарите.

2.   Ставката на ad valorem акциза и сумата на специфичния акциз трябва да бъдат еднакви за всички цигари“.

8

Според член 8, параграфи 3—6 от Директива 2011/64:

„3.   До 31 декември 2013 г. специфичният компонент на акциза не е по-малък от 5 % и по-голям от 76,5 % от размера на общата данъчна тежест в резултат на натрупването на следното:

4.   От 1 януари 2014 г. специфичният компонент на акциза върху цигарите не е по-малък от 7,5 % и по-голям от 76,5 % от размера на общата данъчна тежест в резултат на натрупването на следното:

5.   Чрез дерогация от параграфи 3 и 4, когато в държава членка настъпи промяна в среднопретеглената продажна цена на дребно на цигарите, в резултат на което специфичният компонент на акциза, изразен като процент от общата данъчна тежест, падне под 5 % или 7,5 %, което е приложимо, или нарасне над 76,5 % от общата данъчна тежест, съответната държава членка може да се въздържи от коригиране на размера на специфичния акциз до 1 януари на втората година след годината на настъпване на промяната.

6.   При условията на параграфи 3, 4 и 5 от настоящия член и член 7, параграф 1, втора алинея държавите членки могат да налагат минимален акциз върху цигарите“.

9

Член 14, параграф 2 от Директива 2011/64 гласи:

„2.   Общият акциз (специфичен акциз и/или ad valorem акциз с изключение на ДДС), изразен като процент, като сума за килограм или за определен брой единици, най-малкото е равен на ставките или минималните суми, установени за:

От 1 януари 2013 г. общият акциз върху фино нарязания тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, представлява най-малко 43 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободения за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, или е най-малко 47 EUR за килограм.

От 1 януари 2015 г. общият акциз върху фино нарязания тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, представлява най-малко 46 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободения за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, или е най-малко 54 EUR за килограм.

От 1 януари 2018 г. общият акциз върху фино нарязания тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, представлява най-малко 48 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободения за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, или е най-малко 60 EUR за килограм.

От 1 януари 2020 г. общият акциз върху фино нарязания тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, представлява най-малко 50 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободения за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, или е най-малко 60 EUR за килограм.

Среднопретеглената продажна цена на дребно се изчислява, като общата стойност на освободения за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, получена въз основа на продажната цена на дребно, включваща всички данъци и такси, се раздели на общото количество освободен за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари. Тя се определя ежегодно най-късно до 1 март въз основа на данните, свързани с цялото количество освободен за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, през предходната календарна година.

10

В член 21 от Директива 2011/64 се предвижда следното:

„Директиви 92/79/ЕИО, 92/80/ЕИО и 95/59 […] изменени с директивите, изброени в приложение I, част А, се отменят, без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение I, част Б.

Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II“.

11

Член 22 от тази директива предвижда, че тя влиза в сила на 1 януари 2011 г.

12

Законодателен декрет № 504 от 26 октомври 1995 г. (редовна притурка към GURI № 279 от 29 ноември 1995 г.), изменен с член 55, параграф 2 bis, буква c) от Закон № 122 от 30 юли 2010 г. (редовна притурка към GURI № 176, от 30 юли 2010 г., наричан по-нататък „законодателният декрет“), предвижда следното в член 39 quinquies, озаглавен „Таблици за формиране на цените за продажба на дребно“:

„1.   Таблиците за формиране на цените за продажба на дребно на обработените тютюни се определят с акт на директора на автономното управление на държавните монополи, който се публикува в Официален вестник на Италианската република. Продажните цени на посочените в член 39 bis, параграф 1, букви a) и b) продукти се определят спрямо стандартния килограм, който отговаря съответно на:

2.   Посочените в параграф 1 таблици за цигарите се съставят, като се вземат предвид цигарите от най-търсената ценова категория, определяна на всеки три месеца въз основа на данните, получени първия ден от всяко календарно тримесечие, а що се отнася до определянето на специфичния компонент на акциза, в зависимост от среднопретеглена цена за продажба на дребно на цигарите, посочени в параграф 2 bis.

2 bis.   До 1 март на всяка календарна година автономното управление на държавните монополи [AAMS] определя среднопретеглената цена за продажба на дребно за стандартен килограм […] за цигарите по член 39 bis, параграф 1, буква b), която е равна на съотношението в евро, със закръгляне до десетичен знак, между общата стойност, изчислена спрямо цената за продажба на дребно, в която са включени всички данъци, на цигарите, освободени за потребление през предходната календарна година, и общото количество на тези цигари“.

13

Член 39 octies, параграфи 3 и 4 от законодателния декрет, озаглавен „Основна ставка и изчисляване на акциза, с който се облагат обработените тютюни“, гласи:

„3.   Акцизът за цигарите от най-търсена ценова категория, определената в съответствие с 39 quinquies, параграф 2, се изчислява, като се приложи съответната основна ставка спрямо цената за продажба на дребно. Този размер представлява основният размер.

4.   Акцизът, дължим за цигарите с продажна цена на дребно, по-ниска от тази на цигарите от най-търсената ценова категория, посочена в член 39 quinquies, параграф 2, е в размер на 115 % от посочения в параграф 3 основен размер“.

14

Със спорното решение, прието на основание на член 39 octies, параграф 4 от законодателния декрет, генералният директор на AAMS определя минималния акциз, дължим за цигарите с продажна цена на дребно, по-ниска от тази на цигарите от най-търсената ценова категория, в размер на 115 % от основния размер.

15

Дружеството Yesmoke Tobacco SpA, което произвежда и търгува с цигари на цена, по-ниска от цената на цигарите от най-търсената ценова категория, обжалва спорното решение пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио), като се позовава на факта, че ефектът от тази мярка е равностоен на определянето на минимална продажна цена за цигарите.

16

С решение от 5 април 2012 г. Tribunale amministrativo regionale per il Lazio отменя спорното решение, като приема, че член 39 octies от законодателния декрет не следва да се прилага. Тази юрисдикция приема, че с посоченото решение фактически отново се въвежда минимална продажна цена за обработените тютюни, което според нея противоречало на решение Комисия/Италия (C‑571/08, EU:C:2010:367).

17

На 5 юни 2012 г. Ministero dell’Economia e delle Finanze и A.A.M.S. подават до Consiglio di Stato въззивна жалба срещу това решение. Според тях нямало никаква връзка между националната правна уредба относно минималната продажна цена на цигарите, по която се произнесъл Tribunale amministrativo regionale per il Lazio, и разпоредбите на посочения член 39 octies. Напротив, тази правна уредба била съобразена изцяло с правото на Съюза, тъй като Директива 2011/64 позволявала на държавите членки да налагат минимален акциз върху цигарите.

18

Запитващата юрисдикция смята, че решаването на спора в главното производство зависи от тълкуването на Директиви 95/59 и 2011/64.

19

При тези обстоятелства Consiglio di Stato решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместима ли е с разпоредбите на член 8, параграф 2 от Директива 95/59[…] и член 7, параграф 2 от Директива 2011/64[…], които предвиждат съответно че не само размерът на специфичния акциз, а и ставката на пропорционалния акциз и на ad valorem акциза, […] „трябва да бъдат еднакви за всички цигари“, национална разпоредба като член 39 octies, параграф 4 от законодателния декрет […], който предвижда, че дължимият акциз за цигарите с продажна цена за потребителите, по-ниска от тази на цигарите от най-търсената ценова категория, е в размер на 115 % от основния размер, определяйки по този начин акциз с твърдо определена минимална ставка специално за цигарите с по-ниска продажна цена, а не минимален размер на акциза за цигарите от всички ценови категории, както допускат член 16, параграф 7 от Директива 95/59[…] и член 14, параграф 2 от Директива 2011/64[…]?“.

20

В самото начало следва да се отбележи, от една страна, че спорът в главното производство е относно решение на генералния директор на AAMS, прието на 11 януари 2012 г., с което се определят ставките на акциза върху цигарите. Според членове 21 и 22 от Директива 2011/64 обаче, считано от 1 януари 2011 г., тя отменя и заменя Директива 95/59. Следователно поставеният въпрос трябва да се разгледа единствено във връзка с разпоредбите на Директива 2011/64.

21

От друга страна, следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция се позовава на член 14, параграф 2 от Директива 2011/64, който е част от глава 4 от Директивата, озаглавена „Разпоредби, приложими към обработен тютюн, различен от цигари“, която не се отнася до цигарите. Посочената в преюдициалния въпрос система на минималния акциз обаче е предвидена в член 8, параграф 6 от Директива 2011/64. Затова преюдициалният въпрос трябва да се разбира като въпрос относно член 8, параграф 6 от тази директива, а не относно член 14, параграф 2 от същата.

22

От изложеното дотук следва, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, параграф 2 и член 8, параграф 6 от Директива 2011/64 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма, с която не се въвежда еднакъв минимален акциз за всички цигари, а минимален акциз, с който се облагат само цигарите с продажна цена на дребно, по-ниска от тази на цигарите от най-търсената ценова категория.

23

Целта на Директива 2011/64 е да установи основните принципи за хармонизацията на структурата и ставките на акциза, на които държавите членки подлагат обработения тютюн. По-конкретно от съображения 2, 3, 9 и 14 от Директива 2011/64 се установява, че целта ѝ е да гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и неутрални условия за конкуренция. По-специално хармонизацията на структурите на акцизите не би трябвало да води до нарушаване на конкуренцията в сектора на тютюна.

24

По отношение на цигарите член 7, параграф 1 от Директива 2011/64 предвижда, че цигарите, произведени в Съюза, и тези, които са внесени от трети държави, подлежат на ad valorem акциз, начислен на основата на максималната цена на дребно, включваща митата, и на специфичен акциз, начислен върху единица продукт. Сумата, която се налага като общ акциз, варира в зависимост от продажната цена на цигарите, тъй като ad valorem акцизът се определя в зависимост от продажната цена и е толкова по-нисък, колкото по-ниска е продажната цена, и обратно.

25

В член 7, параграф 2 от Директива 2011/64 се уточнява, че ставката на ad valorem акциза и сумата на специфичния акциз трябва да бъдат еднакви за всички цигари. От самия текст на параграфи 1 и 2 от посочения член 7 следва, че налагането на общия акциз е задължително за всички цигари, независимо от техните характерни особености и цена.

26

Все пак в член 8, параграф 6 е предвидена възможност за държавите членки да налагат минимален акциз върху цигарите по-конкретно при условията на член 8, параграфи 3—5, установяващ минималните и максималните стойности, които трябва да се спазват при определяне на специфичния акциз.

27

Във връзка с това следва да се отбележи, че определението „минимален“ предполага, че предвиденият в член 8, параграф 6 от Директива 2011/64 акциз представлява минимален праг на облагане, под който не може да има пропорционално намаление на дължимия данък. Както подчертава Европейската комисия в представеното на Съда писмено становище, минималният акциз позволява ad valorem акцизът да няма пропорционално отражение под минималния праг на облагане.

28

Тъй като налагането на общия акциз е задължително за всички цигари независимо от техните характерни особености и цена, минимален акциз, предвиден от държавите членки на основание на член 8, параграф 6 от Директива 2011/64, трябва да се налага на всички цигари независимо от техните характерни особености и цена (вж. в този смисъл, във връзка с Директива 95/59, решение Комисия/Франция, C‑302/00, EU:C:2002:123, т. 20).

29

Следва освен това да се отбележи, че в Директива 2011/64 се прави разграничение между различните видове обработени тютюни, предмет на търсената с нея хармонизация, а именно цигарите, пурите и пуретите, фино нарязания тютюн за свиване на цигари и другия тютюн за пушене, без обаче да се прави разграничение между различните видове цигари. Затова за целите на Директива 2011/64 цигарите трябва да се разглеждат като един-единствен вид обработен тютюн.

30

Въвеждането на минимален акциз само за някои видове цигари, както е предвидено в разглежданата в главното производство национална правна уредба, би дало възможност за някои други видове цигари като общ акциз да се налага сума, която би била по-ниска от минималния акциз, въпреки че според Директива 2011/64 целта на въвеждането на този минимален акциз би трябвало да бъде избягването на възможността в контекст на ниски цени да има пропорционално намаление на дължимия данък под този праг и по този начин да се избегне прекалено ниско равнище на облагане на най-евтините цигари.

31

Ако държавите членки използват възможността за въвеждане на минимален акциз в съответствие с член 8, параграф 6 от Директива 2011/64, съответната правна уредба трябва да се вписва в определената от тази директива рамка и не би трябвало да противоречи на целите ѝ. Въвеждането на различни минимални прагове на облагане според характерните особености или цените на цигарите обаче би довело до нарушаване на конкуренцията между различните цигари и следователно би било в противоречие с преследваната от Директива 2011/64 цел да се гарантират правилното функциониране на вътрешния пазар и неутрални условия за конкуренция.

32

Точно това се получава в резултат на разглежданата в главното производство правна уредба, която предвижда единствено за цигарите с продажна цена, по-ниска от тази на цигарите от най-търсената ценова категория, прилагането на акциз в размер на 115 % от акциза, който се прилага за най-търсената ценова категория.

33

Наистина, по делото в главното производство в спорното решение се обяснява, че от приложената към него таблица се установява, че цигарите от най-търсената ценова категория са цигарите, чиято продажна цена на дребно възлиза на 210 EUR за хиляда цигари и които се облагат с общ акциз в размер, наричан „основен размер“, от 122,85 EUR за хиляда цигари. Въз основа на член 39 octies от законодателния декрет, цигарите с цена, по-ниска от тази на най-търсената категория цигари, т.е. по-ниска от 210 EUR за хиляда цигари, се облагат с акциз в размер на 115 % от основния размер, което представлява 115 % x 122,85 EUR, т.е. 141,28 EUR за хиляда цигари. По този начин въз основа на италианската правна уредба размерът на акциза, с който се облагат цигарите с продажна цена на дребно, по-ниска от 210 EUR за хиляда цигари, е по-висок от размера на акциза, налаган като общ акциз върху цигарите с продажна цена на дребно между 210 EUR и 243 EUR за хиляда цигари.

34

Следователно с италианската правна уредба се въвежда система, при която сумата на общия акциз, който се налага на цигарите от най-търсената ценова категория, е по-ниска от сумата на минималния акциз, който се налага на най-евтините цигари, което води до възникване на нарушения на конкуренцията и противоречи на целите на Директива 2011/64.

35

Колкото до целта, свързана с общественото здраве, която изтъкват италианското, испанското, френското и португалското правителство в съответните си писмени становища, представени на Съда, следва да се отбележи, че в съображения 2, 14 и 16 от Директива 2011/64 в съответствие с нейните цели се взима предвид целта за опазване на общественото здраве. По-конкретно в съображение 16 от тази директива се уточнява, че равнището на данъчно облагане е основен фактор при определянето на цената на тютюневите изделия, която от своя страна влияе върху навиците на потребителите по отношение на тютюнопушенето. Във връзка с това Съдът вече е постановил, че когато става въпрос за тютюневи изделия, данъчното законодателство представлява важен и ефикасен инструмент за борба с употребата на тези изделия и следователно за опазване на общественото здраве (вж. в този смисъл, във връзка с Директива 95/59, решение Комисия/Италия, EU:C:2010:367, т. 51).

36

Щом като националните мерки се вписват в определената от Директива 2011/64 рамка, тя не е пречка за държавите членки да водят борбата с тютюнопушенето и да осигурят високо равнище на защита на общественото здраве чрез налагането на акцизи (вж. в този смисъл, във връзка с Директива 95/59, решение Комисия/Италия, EU:C:2010:367, т. 48).

37

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 2 и член 8, параграф 6 от Директива 2011/64 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма като разглежданата в главното производство, с която не се въвежда еднакъв минимален акциз, който се прилага за всички цигари, а минимален акциз, който се прилага единствено за цигарите с продажна цена на дребно, по-ниска от тази на цигарите от най-търсената ценова категория.

38

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 7, параграф 2 и член 8, параграф 6 от Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 година относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма като разглежданата в главното производство, с която не се въвежда еднакъв минимален акциз, който се прилага за всички цигари, а минимален акциз, който се прилага единствено за цигарите с продажна цена на дребно, по-ниска от тази на цигарите от най-търсената ценова категория.