Дело C‑392/13
Andrés Rabal Cañas
срещу
Nexea Gestión Documental SA
и
Fondo de Garantía Salarial
(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Колективни уволнения — Директива 98/59/ЕО — Понятие за организация — Метод за изчисляване на броя на уволнени работници“
Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 13 май 2015 г.
Съдебно производство — Заключение на генералния адвокат — Възможност за страните или за запитващата юрисдикция да представят писмена реплика на заключението — Липса — Възможност да се искат разяснения от запитващата юрисдикция — Изключително правомощие на Съда
(член 101 от Процедурния правилник на Съда)
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно неотносими въпроси, хипотетични въпроси, поставени в контекст, изключващ полезен отговор, и въпроси без връзка с предмета на спора в главното производство — Липса — Допустимост
(член 267 ДФЕС)
Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Приложно поле — Понятие за предприятие
(член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59 на Съвета)
Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Приложно поле — Понятие за колективни уволнения — Метод за изчисляване на броя на уволнени работници — Национална правна уредба, която използва за единствена референтна единица предприятието, а не организацията, като последица от това е неприлагането на процедурата за информиране и консултиране на работниците при уволнения, които трябва да се квалифицират като колективни — Недопустимост
(член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) и членове 2—4 от Директива 98/59 на Съвета)
Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Приложно поле — Понятие за колективни уволнения — Прекратяване на индивидуални трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи, в деня на изтичането на срока или в деня на изпълнението на задачата — Изключване
(член 1, параграф 1 и членове 2—4 от Директива 98/59 на Съвета)
Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Приложно поле — Понятие за колективни уволнения — Колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретна задача — Причина за посочените уволнения, която трябва да произтича от една и съща рамка на колективно назначаване за един и същ срок или за извършването на една и съща задача — Липса
(член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) и член 2, буква а) от Директива 98/59 на Съвета)
Статутът на Съда на Европейския съюз и неговият процедурен правилник не предвиждат възможност страните или запитващата юрисдикция да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат. Освен това съгласно член 101 от Процедурния правилник Съдът разполага с възможността да иска разяснения от запитващата юрисдикция.
(вж. точка 32)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 36 и 38)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 42—51)
Член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда като единствена референтна единица предприятието, а не организацията, когато последица от използването на този критерий е възпрепятстването на процедурата за информиране и консултиране, предвидена в членове 2—4 от тази директива, докато ако се използва като референтна единица организацията, съответните уволнения би следвало да бъдат квалифицирани като „колективни уволнения“ от гледна точка на дефиницията, съдържаща се в член 1, параграф 1, първа алинея, буква a) от посочената директива.
Всъщност заменянето на понятието „организация“ с понятието „предприятие“ не може да се приеме за благоприятно за работниците, освен ако този елемент е допълнителен и той не води до премахване или до намаляване на закрилата, предоставяна на работниците в случаите, в които, като се вземе предвид понятието за организация, се достига броят на уволненията, който се изисква от член 1, параграф 1, първа алинея, буква a) от Директива 98/59, за целите на квалификацията „колективни уволнения“. Затова по-конкретно за дадена национална правна уредба може да се счете, че съответства на Директива 98/59, само ако предвижда изпълнение на задълженията за информиране и консултиране, произтичащи от членове 2—4 от нея, най-малкото в случая на уволняването на 10 работници в организациите, в които нормално работят над 20 и по-малко от 100 работници. Това задължение е независимо от допълнителните изисквания, които произтичат от националното право, налагани на предприятията, които нормално наемат по-малко от 100 работници.
(вж. точки 52—54 и 57; точка 1 от диспозитива)
Член 1, параграф 1 от Директива 98/59 за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи, че са извършени „колективни уволнения“ по смисъла на тази разпоредба, не следва да се взема предвид прекратяването на индивидуални трудови договори, сключени за определен срок или за изпълнението на конкретна задача, когато това прекратяване се извършва в деня на изтичане на срока на договора или в деня, в който задачата е изпълнена.
Всъщност изключването от приложното поле на Директива 98/59 на прекратяването на индивидуални договори, сключени за определен срок или за изпълнението на определена задача, произтича ясно от текста и от систематиката на тази директива. Такива договори се прекратяват не по инициатива на работодателя, а на основание на съдържащите се в тях клаузи или по силата на приложимия закон, в деня, в която техният срок изтича или в който е изпълнена задачата, за която са сключени. Вследствие на това би било напразно да се прилагат предвидените в членове 2—4 от Директива 98/59 процедури. По-конкретно, целта, която се състои в това да се избегнат уволненията или техният брой да бъде намален и да се търсят възможности за смекчаване на последиците от тях, по никакъв начин не може да бъде постигната по отношение на уволненията, произтичащи от това прекратяване на договор.
(вж. точки 62, 63 и 67; точка 2 от диспозитива)
Член 1, параграф 2, буква a) от Директива 98/59 за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на колективни уволнения, извършени в рамките на трудови договори, сключени за определен срок или за определена задача, не е необходимо причината за това колективно прекратяване на договорите да произтича от една и съща рамка на колективно назначаване за един и същ срок или за една и съща задача.
Всъщност дефиницията на понятието „колективни уволнения“, както произтича от уводните понятия в член 1 от Директива 98/59, е дадена за целите на прилагането на тази директива в нейната цялост, включително и за целите на прилагането на член 1, параграф 2, буква a) от нея. По този начин исканото тълкуване на тази последна разпоредба би могло да ограничи също така приложното поле на Директива 98/59. В член 1, параграф 1, първа алинея, буква a) от Директива 98/59 обаче законодателят е използвал само един качествен критерий, а именно критерия, съгласно който причината за уволнението трябва да бъде „несвързана с конкретните работници“. Той не е предвидил други изисквания както за възникването на трудовото правоотношение, така и за прекратяването на това правоотношение. Ограничавайки прилагането на тази директива, подобни изисквания биха могли да накърнят целта на посочената директива, която се състои, видно от второто съображение от последната, в това да предоставя защита на работниците в случай на колективни уволнения.
(вж. точки 69, 70 и 72; точка 3 от диспозитива)
Дело C‑392/13
Andrés Rabal Cañas
срещу
Nexea Gestión Documental SA
и
Fondo de Garantía Salarial
(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Колективни уволнения — Директива 98/59/ЕО — Понятие за организация — Метод за изчисляване на броя на уволнени работници“
Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 13 май 2015 г.
Съдебно производство — Заключение на генералния адвокат — Възможност за страните или за запитващата юрисдикция да представят писмена реплика на заключението — Липса — Възможност да се искат разяснения от запитващата юрисдикция — Изключително правомощие на Съда
(член 101 от Процедурния правилник на Съда)
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно неотносими въпроси, хипотетични въпроси, поставени в контекст, изключващ полезен отговор, и въпроси без връзка с предмета на спора в главното производство — Липса — Допустимост
(член 267 ДФЕС)
Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Приложно поле — Понятие за предприятие
(член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59 на Съвета)
Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Приложно поле — Понятие за колективни уволнения — Метод за изчисляване на броя на уволнени работници — Национална правна уредба, която използва за единствена референтна единица предприятието, а не организацията, като последица от това е неприлагането на процедурата за информиране и консултиране на работниците при уволнения, които трябва да се квалифицират като колективни — Недопустимост
(член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) и членове 2—4 от Директива 98/59 на Съвета)
Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Приложно поле — Понятие за колективни уволнения — Прекратяване на индивидуални трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи, в деня на изтичането на срока или в деня на изпълнението на задачата — Изключване
(член 1, параграф 1 и членове 2—4 от Директива 98/59 на Съвета)
Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Приложно поле — Понятие за колективни уволнения — Колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретна задача — Причина за посочените уволнения, която трябва да произтича от една и съща рамка на колективно назначаване за един и същ срок или за извършването на една и съща задача — Липса
(член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) и член 2, буква а) от Директива 98/59 на Съвета)
Статутът на Съда на Европейския съюз и неговият процедурен правилник не предвиждат възможност страните или запитващата юрисдикция да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат. Освен това съгласно член 101 от Процедурния правилник Съдът разполага с възможността да иска разяснения от запитващата юрисдикция.
(вж. точка 32)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 36 и 38)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 42—51)
Член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда като единствена референтна единица предприятието, а не организацията, когато последица от използването на този критерий е възпрепятстването на процедурата за информиране и консултиране, предвидена в членове 2—4 от тази директива, докато ако се използва като референтна единица организацията, съответните уволнения би следвало да бъдат квалифицирани като „колективни уволнения“ от гледна точка на дефиницията, съдържаща се в член 1, параграф 1, първа алинея, буква a) от посочената директива.
Всъщност заменянето на понятието „организация“ с понятието „предприятие“ не може да се приеме за благоприятно за работниците, освен ако този елемент е допълнителен и той не води до премахване или до намаляване на закрилата, предоставяна на работниците в случаите, в които, като се вземе предвид понятието за организация, се достига броят на уволненията, който се изисква от член 1, параграф 1, първа алинея, буква a) от Директива 98/59, за целите на квалификацията „колективни уволнения“. Затова по-конкретно за дадена национална правна уредба може да се счете, че съответства на Директива 98/59, само ако предвижда изпълнение на задълженията за информиране и консултиране, произтичащи от членове 2—4 от нея, най-малкото в случая на уволняването на 10 работници в организациите, в които нормално работят над 20 и по-малко от 100 работници. Това задължение е независимо от допълнителните изисквания, които произтичат от националното право, налагани на предприятията, които нормално наемат по-малко от 100 работници.
(вж. точки 52—54 и 57; точка 1 от диспозитива)
Член 1, параграф 1 от Директива 98/59 за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи, че са извършени „колективни уволнения“ по смисъла на тази разпоредба, не следва да се взема предвид прекратяването на индивидуални трудови договори, сключени за определен срок или за изпълнението на конкретна задача, когато това прекратяване се извършва в деня на изтичане на срока на договора или в деня, в който задачата е изпълнена.
Всъщност изключването от приложното поле на Директива 98/59 на прекратяването на индивидуални договори, сключени за определен срок или за изпълнението на определена задача, произтича ясно от текста и от систематиката на тази директива. Такива договори се прекратяват не по инициатива на работодателя, а на основание на съдържащите се в тях клаузи или по силата на приложимия закон, в деня, в която техният срок изтича или в който е изпълнена задачата, за която са сключени. Вследствие на това би било напразно да се прилагат предвидените в членове 2—4 от Директива 98/59 процедури. По-конкретно, целта, която се състои в това да се избегнат уволненията или техният брой да бъде намален и да се търсят възможности за смекчаване на последиците от тях, по никакъв начин не може да бъде постигната по отношение на уволненията, произтичащи от това прекратяване на договор.
(вж. точки 62, 63 и 67; точка 2 от диспозитива)
Член 1, параграф 2, буква a) от Директива 98/59 за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на колективни уволнения, извършени в рамките на трудови договори, сключени за определен срок или за определена задача, не е необходимо причината за това колективно прекратяване на договорите да произтича от една и съща рамка на колективно назначаване за един и същ срок или за една и съща задача.
Всъщност дефиницията на понятието „колективни уволнения“, както произтича от уводните понятия в член 1 от Директива 98/59, е дадена за целите на прилагането на тази директива в нейната цялост, включително и за целите на прилагането на член 1, параграф 2, буква a) от нея. По този начин исканото тълкуване на тази последна разпоредба би могло да ограничи също така приложното поле на Директива 98/59. В член 1, параграф 1, първа алинея, буква a) от Директива 98/59 обаче законодателят е използвал само един качествен критерий, а именно критерия, съгласно който причината за уволнението трябва да бъде „несвързана с конкретните работници“. Той не е предвидил други изисквания както за възникването на трудовото правоотношение, така и за прекратяването на това правоотношение. Ограничавайки прилагането на тази директива, подобни изисквания биха могли да накърнят целта на посочената директива, която се състои, видно от второто съображение от последната, в това да предоставя защита на работниците в случай на колективни уволнения.
(вж. точки 69, 70 и 72; точка 3 от диспозитива)