—

за Modelo Continente Hipermercados SA, от D. Abrunhosa e Sousa, advogado,

—

за португалското правителство, от M. Perestrelo de Oliveira, впоследствие от L. Inez Fernandes и F. Figueiroa Quelhas, в качеството на представители,

—

за германското правителство, от T. Henze и D. Kuon, в качеството на представители,

—

за унгарското правителство, от K. Szíjjártó, в качеството на представител,

—

за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от P. Guerra e Andrade и H. Støvlbæk, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 19, параграф 1 от Трета директива 78/855/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1978 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора за ЕИО, относно сливанията на акционерни дружества (ОВ L 295, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 42), изменена с Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. (ОВ L 259, стр. 14, наричана по-нататък „Директива 78/855“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Modelo Continente Hipermercados SA (наричано по-нататък „MCH“) и Autoridade para as Condições de Trabalho — Centro Local do Lis (ACT) (Съвет по условията на труд — Местно подразделение, Лис) относно решението на последния да санкционира MCH за нарушения на кодекса на труда, извършени от Good and Cheap — Comércio Retalhista SA (наричано по-нататък „Good and Cheap“) преди сливането му с MCH чрез придобиването му от последното.

3

Трето и шесто съображение от Директива 78/855 гласят:

„[…] защитата на интересите на съдружниците и трети лица налага законодателствата на държавите членки във връзка със сливанията на акционерните дружества да бъдат съгласувани, а в законите на всички държави членки да се предвидят разпоредби за сливанията;

[…]

[…] кредиторите, включително облигационерите и лицата, които имат други вземания към сливащите се дружества, трябва да бъдат защитени, така че сливането да не навреди на интересите им“.

4

Съгласно член 3, параграф 1 от тази директива:

„По смисъла на тази директива „сливане чрез придобиване“ означава операцията, при която едно или няколко дружества се прекратяват без ликвидация и прехвърлят на друго дружество всичките си активи и пасиви срещу предоставяне на акции в придобиващото дружество на акционерите на придобиваното дружество или дружества, а ако това се предвижда — и на парична сума в размер, не по-висок от 10 % от номиналната стойност на така предоставените акции или, ако те нямат номинална стойност — от счетоводната им стойност“.

5

Член 13, параграфи 1 и 2 от посочената директива гласят следното:

„1.   Законодателството на държавите членки трябва да предвижда подходяща система за защита на интересите на кредиторите на сливащите се дружества, чиито вземания са възникнали преди публикуването на плана за сливането и са с ненастъпил падеж към момента на това публикуване.

2.   За тази цел законите на държавите членки трябва да предвиждат най-малко правото на такива кредитори да получат подходящи гаранции, когато финансовото състояние на сливащите се дружества налага такава защита и ако кредиторите вече не се ползват от такива гаранции.

Държавите членки определят условията за защитата, предвидена в параграф 1 и в първа алинея от настоящия параграф. Във всички случаи държавите членки гарантират правото на кредиторите да се обърнат към съответния административен или съдебен орган, за да получат подходящи гаранции, ако могат убедително да докажат, че в резултат на сливането удовлетворяването на техните вземания е застрашено и че не са получили подходящи гаранции от дружеството“.

6

Член 19, параграф 1 от същата директива предвижда:

„Сливането има следните последици ipso jure и едновременно:

7

Директива 78/855 е отменена, считано от 1 юли 2011 г., с Директива 2011/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно сливанията на акционерни дружества (ОВ L 110, стр. 1). Както следва от съображение 1 от последната директива, нейната цел е, с оглед постигане на яснота и рационалност, да бъде кодифицирана Директива 78/855, която е съществено и неколкократно изменяна. Член 19, параграф 1 от Директива 2011/35 възпроизвежда буквално член 19, параграф 1 от Директива 78/855.

8

Член 112 от Кодекса на търговските дружества (Código das sociedades comerciais, наричан по-нататък „CSC“) предвижда:

„С вписването на сливането в търговския регистър:

9

На 15 февруари 2011 г. ACT извършва проверка по регистъра с данните за положения труд от работниците на Good and Cheap през декември 2010 г. и януари 2011 г. Той установява нарушения на португалското трудово право както що се отнася до броя часове, през които някои работници са работили без прекъсване, така и, в определени случаи, що се отнася до броя часове на почивка между периодите на работа.

10

Видно от предоставената на Съда преписка, на 22 февруари 2011 г., MCH и Good and Cheap обявяват пред компетентната служба към търговския регистър план за сливане и този план е обнародван на уебсайта за официални публикации на Министерството на правосъдието.

11

На 7 март 2011 г. ACT съставя на Good and Cheap два констативни акта за посочените нарушения. Той обаче връчва актовете едва на 4 април 2011 г.

12

На 31 март 2011 г. в търговския регистър е вписано сливането чрез придобиване на Good and Cheap от MCH, с което първото от посочените дружества престава да съществува поради придобиването му от второто.

13

С решение от 24 септември 2012 г. ACT потвърждава горепосочените констативни актове и налага на MCH глоби за всяко от установените административни нарушения.

14

С жалбата си срещу това решение, подадена пред Tribunal do Trabalho de Leiria, MCH поставя въпроса за противоречие между член 112 от CSC, съгласно тълкуването му от ACT, и член 19 от Директива 2011/35. В това отношение посочената юрисдикция се пита дали е възможно при сливане чрез придобиване прехвърлянето към придобиващото дружество на всички активи и пасиви на придобиваното дружество, предвидено в параграф 1, буква a) от последния член, да включва прехвърляне на отговорността за плащането на глоби, наложени за административни нарушения, които са извършени от придобиваното дружество преди това сливане.

15

При тези условия Tribunal do Trabalho de Leiria решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

16

В писмените си становища германското и австрийското правителство изказват съмнения относно допустимостта на някои от поставените от запитващата юрисдикция въпроси. Германското правителство счита, че третият и четвъртият въпрос се отнасят до тълкуването на националното право. От своя страна австрийското правителство поддържа, че вторият въпрос се отнася до случай, в който за разлика от случая, разглеждан в главното производство, имуществената санкция е била наложена още преди сливането, и следователно този въпрос има хипотетичен характер. Освен това проблемът с наказателната отговорност, споменат в четвъртия въпрос, не се уреждал от Директива 2011/35 и затова нямал изискваната в член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз връзка с правото на Съюза.

17

В това отношение следва да се установи най-напред, че макар действително от представеното от запитващата юрисдикция изложение на фактите по главното производство да е видно, че глобите са наложени с решение, прието след придобиването на Good and Cheap от MCH, от формулировката на втория въпрос не следва, че той не се отнася до такъв случай. Следователно не може да се приеме, че този въпрос е хипотетичен.

18

По-нататък, с третия си въпрос запитващата юрисдикция очевидно иска тълкуване не на националното право, а на Директива 2011/35, и по-конкретно на член 19 от нея, за да определи дали тълкуването на член 112 от CSC, възприето по-специално от ACT, противоречи на правото на Съюза.

19

Накрая, както генералният адвокат посочва в точка 34 от заключението си, четвъртият въпрос се отнася до тълкуването на принципи на португалското право и няма никакво отношение към правото на Съюза. Следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика установеното в член 267 ДФЕС производство се основава на ясното разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, като последният е оправомощен да се произнася само по тълкуването или валидността на посочените в тази разпоредба актове от правото на Съюза. В този контекст Съдът не може да се произнася по тълкуването на разпоредбите на националното право или да преценява дали тълкуването им от националната юрисдикция е правилно (вж. решение Texdata Software, C‑418/11, EU:C:2013:588, т. 28 и цитираната съдебна практика).

20

От изложеното следва, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси, с изключение на четвъртия, са допустими.

21

Най-напред е важно да се отбележи, че към момента на настъпване на фактите, разглеждани в главното производство, не е била влязла в сила Директива 2011/35, чието тълкуване се иска с първите три въпроса. При тези условия поставените въпроси следва да се разгледат единствено с оглед на разпоредбите на Директива 78/855.

22

Така следва да се приеме, че с първите си три въпроса, които е уместно да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 19, параграф 1 от Директива 78/855 трябва да се тълкува в смисъл, че „сливане чрез придобиване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива води до прехвърляне към придобиващото дружество на задължението за плащане на глоба, наложена с окончателно решение след това сливане за нарушения на трудовото право, извършени от придобиваното дружество преди посоченото сливане.

23

Според член 19, параграф 1, буква a) от Директива 78/855 сливането чрез придобиване води до прехвърляне към придобиващото дружество на всички активи и пасиви на придобиваното дружество.

24

Ето защо, за да се отговори на въпросите, поставени от запитващата юрисдикция, следа да се прецени дали административнонаказателната отговорност на дружество, състояща се по-специално в задължението за плащане на глоба, наложена след сливането чрез придобиване на това дружество за нарушения, извършени преди посоченото сливане, трябва да се счита за част от пасивите на дружеството по смисъла на посочената разпоредба.

25

За заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, които са се произнесли по въпроса, е безспорно, че глоба, наложена с окончателно решение, но неплатена преди сливането на две дружества, е част от пасивите на придобиваното дружество, доколкото дължимата като глоба сума трябва да се счита за задължение на това дружество към съответната държава членка. За сметка на това, що се отнася до случая, разглеждан в главното производство, в който глобата е наложена едва след сливането на разглежданите в главното производство дружества, само португалското и унгарското правителство и Европейската комисия считат, че задължението за плащане на такава глоба е част от пасивите на придобиваното дружество, докато MCH и германското правителство поддържат обратното становище.

26

В това отношение следва да се отбележи, че понятието „активи и пасиви“, използвано по-специално в член 19, параграф 1, буква a), от Директива 78/855, не е дефинирано в тази директива. Тази директива също така не препраща към законодателствата на държавите членки за дефиниране на понятието.

27

Според постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (вж. по-специално решения Fish Legal и Shirley, C‑279/12, EU:C:2013:853, т. 42 и Deckmyn и Vrijheidsfonds, C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 14).

28

Що се отнася до контекста, в който се вписва понятието „пасиви“, член 19, параграф 1 от Директива 78/855 предвижда, че със сливането чрез придобиване ipso jure, тоест автоматично, не само се прехвърлят към придобиващото дружество всички активи и пасиви на придобиваното дружество, но и съгласно буква в) от тази разпоредба придобиваното дружество престава да съществува. Следователно, ако не се прехвърли върху придобиващото дружество като част от пасивите на придобиваното дружество, административнонаказателната отговорност би се погасила.

29

Както посочва генералният адвокат в точка 61 от заключението си, такова погасяване би противоречало на самата същност на сливането чрез придобиване, както то е дефинирано в член 3, параграф 1 от Директива 78/855, доколкото според тази разпоредба това сливане се състои в прехвърляне на придобиващото дружество на цялото имущество на придобиваното дружество вследствие на прекратяване без ликвидация.

30

Горното тълкуване на понятието „пасиви“ се подкрепя от целта на Директива 78/855. В това отношение от третото съображение от директивата следва, че координирането на законодателствата на държавите членки в областта на сливанията на акционерни дружества чрез въвеждане на института на сливането в законодателствата на тези държави има за цел по-специално да защити интересите на съдружниците и трети лица при сливане чрез придобиване.

31

Понятието „трети лица“ обаче е по-широко от използваното в шестото съображение от посочената директива „кредиторите, включително облигационерите и лицата, които имат други вземания към сливащите се дружества“, за които кредитори и носители на други вземания в членове 13—15 от Директива 78/855 се предвиждат определени особени мерки за закрила.

32

Следователно трябва да се приеме, че сред тези трети лица, чиито интереси Директивата цели да защити, попадат субектите, които към датата на сливането все още не могат да бъдат квалифицирани като кредитори или носители на други вземания, но могат да бъдат квалифицирани като такива след сливането във връзка с факти, настъпили преди сливането, като нарушения на трудовото право, установени с решение едва след посоченото сливане. Ако административнонаказателната отговорност на придобиваното дружество, изразяваща се в плащане на глоба за такива нарушения, не се прехвърляше върху придобиващото дружество, не би бил защитен интересът на държавата членка, чиито компетентни органи са наложили глобата.

33

В този контекст следва да се отбележи, както посочват португалското и унгарското правителство и Комисията, че ако прехвърлянето на такава отговорност беше изключено, за дружеството сливането би било средство да избегне последиците от нарушения, които е извършило, а това би било в ущърб на съответната държава членка и евентуално на другите заинтересовани лица.

34

Този извод не се оборва от довода на MCH, че прехвърлянето на административнонаказателната отговорност на дружеството, придобивано при сливане, противоречало на интересите на кредиторите и на акционерите на придобиващото дружество, доколкото те не били в състояние да оценят икономическите и имуществените последици от това сливане. Всъщност, от една страна, съгласно член 13, параграф 2 от Директива 78/855 посочените кредитори трябва да имат право да получат подходящи гаранции, когато финансовото състояние на сливащите се дружества налага такава защита, като евентуално се обърнат към съответния административен или съдебен орган, за да получат такива гаранции. От друга страна, както генералният адвокат посочва в точка 61 от заключението си, акционерите на придобиващото дружество могат да бъдат защитени по-специално чрез включването в договора за сливането на клауза с декларации и гаранции. Освен това няма никаква пречка преди сливането придобиващото дружество да поръча подробен одит на икономическото и правното положение на придобиваното дружество, за да получи представа за задълженията на това дружество, по-пълна от предоставената от документите и сведенията, с които разполага по закон.

35

Следователно на поставените въпроси от първи до трети трябва да се отговори, че член 19, параграф 1 от Директива 78/855 трябва да се тълкува в смисъл, че „сливане чрез придобиване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от посочената директива води до прехвърляне на придобиващото дружество на задължението за плащане на глоба, наложена с окончателно решение след сливането за нарушения на трудовото право, извършени от придобиваното дружество преди посоченото сливане.

36

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 19, параграф 1 от Трета директива 78/855/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1978 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора за ЕИО, относно сливанията на акционерни дружества, изменена с Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че „сливане чрез придобиване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от посочената директива води до прехвърляне на придобиващото дружество на задължението за плащане на глоба, наложена с окончателно решение след сливането за нарушения на трудовото право, извършени от придобиваното дружество преди посоченото сливане.