РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

12 юни 2014 година ( *1 )

[Текст, поправен с определение от 5 октомври 2016 г.]

„Преюдициално запитване — Обща митническа тарифа — Комбинирана номенклатура — Класиране на стоките — Стока, описана като „тежки масла, смазочни масла; други масла — предназначени да претърпят специфична преработка“ — Позиции 2707 и 2710 — Ароматни съставки и неароматни съставки — Съотношение между Комбинираната номенклатура и Хармонизираната система“

По дело C‑330/13,

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Бургас (България) с акт от 28 май 2013 г., постъпил в Съда на 18 юни 2013 г., в рамките на производство по дело

„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД

срещу

Началник на Митнически пункт „Пристанище Бургас център“ при Митница Бургас,

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: A. Borg Barthet, председател на състав, S. Rodin и F. Biltgen (докладчик), съдии,

генерален адвокат: N. Wahl,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

—	[Поправено с определение от 5 октомври 2016 г.] за „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, от С. Aндронов, юрисконсулт,

—	за българското правителство, от E. Петранова и Й. Aтанасов, в качеството на представители,

—	за Европейската комисия, от П. Михайлова и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на позиции 2707 и 2710 от Комбинираната номенклатура (наричана по-нататък „КН“), представляваща приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г. (ОВ L 282, стр. 1).

Запитването е отправено в рамките на спор между „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД (наричано по-нататък „Лукойл“) и Началника на Митнически пункт „Пристанище Бургас център“ при Митница Бургас (наричан по-нататък „Началникът“) във връзка с тарифното класиране на стока, описана като „тежки масла, смазочни масла; други масла — предназначени да претърпят специфична преработка“.

Правна уредба

Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките

Международната конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък „ХС“), сключена в Брюксел на 14 юни 1983 г., и протоколът за изменение към нея от 24 юни 1986 г. са одобрени от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 г. (ОВ L 198, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 3, стр. 199).

Съветът за митническо сътрудничество, понастоящем Световната митническа организация (СМО), учреден с конвенцията за създаване на посочения съвет, сключена в Брюксел на 15 декември 1950 г., съгласно определените в член 8 от Конвенцията относно ХС условия одобрява Обяснителните бележки и мненията за класиране, приети от комитета по ХС.

Общите разпоредби на Обяснителните бележки към ХС за глава 27 гласят следното:

„[…]

Трябва да се отбележи, че понятието „ароматни съставки“, фигуриращо в забележка 2 към глава 27 на ХС и в заглавието на № 2707 трябва да се смята като отнасящо се за целите молекули, съдържащи ароматна част, независимо от броя и дължината на страничните вериги, а не за самите ароматни части на тези молекули.

[…]“.

Забележка 2 към глава 27 от ХС е със следния текст:

„Термините „нефтени масла или масла от битуминозни минерали“, използвани в текста на № 2710 се прилагат не само за нефтените масла или маслата от битуминозните минерали, но също и за аналогичните масла и за маслата, съставени главно от смеси на ненаситените въглеводороди, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните съставки, независимо от начина на получаване.

[…]“.

В Обяснителните бележки към ХС за позиция 2707 се предвижда по-специално следното:

„Тази позиция обхваща:

[…]

Аналогични масла и други аналогични на упоменатите по-горе продукти, в които ароматните съставки преобладават в тегловно отношение спрямо неароматните, получени при дестилация на нискотемпературен каменовъглен катран или други минерални катрани, при отстраняване на леките фракции каменовъглен газ, при преработка на нефт или по какъвто и да било друг метод.

[…]“.

Обяснителните бележки към ХС за позиция 2710 уточняват в част I, Б:

„[…]

Тази позиция включва:

[…]

Б)	Масла, аналогични на предшестващите, в които неароматните съставки преобладават в тегловно отношение спряно ароматните съставки. Те могат да бъдат получени чрез дестилация на каменни въглища при ниска температура, чрез хидратиране или чрез някакъв друг вид метод (крекинг, риформинг и др.).

Тук фактически се включват алкиленовите смеси, наречени трипропилен, тетрапропилен, диизобутен, триизобутен, и др. Това са смеси от ациклени ненаситени въглеводороди (октилени, нонилени, техни хомолози и изомери) и наситени ациклени въглеводороди.

Получават се или чрез полимеризация (при много ниска степен на полимеризация) на пропилей, изобутилен или други етиленови въглеводороди, или чрез сепарация (фракционна дестилация) на някои продукти от крекинга на минерални масла.

[…]

Освен това тази позиция не включва маслата, в които ароматните съставки преобладават в тегловно отношение спрямо неароматните съставки, независимо от това дали са получени при преработване на нефт или по друг начин (№ 2707)“.

КН

9	Митническото класиране на стоките, внесени в Европейския съюз, се урежда от КН, която се основава на ХС. Към момента на настъпване на фактите в главното производство е била в сила редакцията ѝ съгласно Регламент № 2658/1987, изменен с Регламент № 1006/2011.

Първата част от КН съдържа съвкупност от уводни разпоредби. Раздел I закрепва общите правила и съдържа подраздел A, в който са включени общи правила за тълкуване на тази номенклатура, в съответствие с които се извършва класирането на стоките по КН. Предвидено е например, че класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите, докато текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност.

11	Във втората част на КН, озаглавена „Таблица със съставките на митата“, глава 27 се отнася до „Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация; битуминозни материали; минерални восъци“.

12	Позиция 2707 от КН, фигурираща в тази глава, гласи: „2707 Масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните“.

Позиция 2710 от КН гласи следното:

„2710 Нефтени масла или масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде препарати, съдържащи тегловно 70 % или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, които масла са основен компонент на тези препарати; отпадъчни масла“.

Обяснителните бележки към КН в редакцията им, приложима към датата на настъпване на фактите в главното производство (OВ C 137, 2011 г. стр. 1), за подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99 от КН, озаглавени „други“, предвиждат:

„Тези подпозиции съдържат по-специално продуктите, съставени от смеси на въглеводороди.

Между тези продукти могат да се упоменат:

тежки масла (различни от суровите), получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла, при условие, че те:

а)	дестилират по-малко от 65 % от обема си до 250 °C по метода ASTM D 86‑67 (коригиран през 1972 г.), и

б)	имат плътност при 15 °C по-голяма от 1000 g/cm3, и

в)	при 25 °C имат иглена пенетрация по метода ASTM D 5, равна или по-голяма от 400, и

г)	имат характеристики, различни от тези на продуктите от № 27150000.

Продуктите, които не отговарят на условията по точки (а) до (г), се класират според техните характеристики, например в подпозиции 27071010 до 27073090, 27075010, 27075090, в № 2708, в подпозиции 27101931 до 27101999, 27132000 или в № 27150000;

[…]“.

15	Обяснителните бележки към КН за позиция 2707 уточняват: „Относно определянето на съдържанието на ароматните съставки, виж Обяснителните бележки към забележка 2 към настоящата глава“.

Забележка 2 от Общите разпоредби от Обяснителните бележки към КН за глава 27 гласи следното:

„За определяне на съдържанието на ароматните съставки се прилагат следните методи:

—	продукти, чиято крайна точка на дестилация е по-ниска или равна на 315 °C: метод ASTM D 1319‑70,

—	продукти, чиято крайна точка на дестилация е по-висока от 315 °C: виж приложение А към Обяснителните бележки за тази глава“.

Приложение А към Обяснителните бележки към КН за глава 27, озаглавено „Метод за определяне на съдържанието на ароматни съставки в продукти, чиято крайна температура на дестилация е над 315°С“, гласи следното:

„Същност на метода

Пробата, разтворена в n-пентан се подлага на перколация (филтруване чрез адсорбиращ слой) в специална хроматографска колона, пълна със силикагел. След изпаряване на разтворителя, неароматните въглеводороди, извлечени с n-пентана, се събират и претеглят.

[…]

Начин на работа

[…]

Тегловното процентно съдържание на неароматни въглеводороди (А) се дава със следната формула:

където P1 представлява теглото на пробата, подложена на анализ.

Разликата до 100 представлява процентното съдържание на ароматните въглеводороди, адсорбирани от силикагела.

[…]“.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

С опростена митническа декларация от 2 май 2012 г. Лукойл декларира с оглед допускане за свободно обращение и крайно потребление стока, описана като „тежки масла, смазочни масла; други масла — предназначени да претърпят специфична преработка“. Стоката е декларирана по тарифна позиция 2710 19 71 от КН.

19	Митническата декларация посочва цена в размер на 24269509,11 USD (щатски долара). На 10 май 2012 г. Лукойл е платило данък върху добавената стойност в размер на 7250758,54 BGN (български лева), като е счело, че не дължи мита и акцизи.

Впоследствие компетентният митнически орган извършва документна проверка на стоките заедно с придружаващите документи и декларацията. Установява, че наличните сертификати и документи не позволяват тарифно класиране на стоката, и поради това взима проби от нея с оглед определяне на приложимия код по КН.

Анализът на пробите е извършен в Митническа лаборатория Русе, като заключението на експертизата е, че изследваната стока е мазут и представлява по-конкретно масло със смесен въглеводороден състав, в което ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните. Това масло е различно от бензен, толуен, ксилен, нафтален, други смеси на ароматните въглеводороди, креозотни и сурови масла, сяросъдържащи фракции, продукти с основен характер, антрацен или феноли. Анализът е извършен в съответствие с метода, посочен в приложение А от Обяснителните бележки към КН за глава 27 (наричан по-нататък „методът по приложение А“).

С писмо от 28 септември 2012 г. заместник-директорът на Агенция „Митници“, София е уведомил Началника, че въз основа на заключението на Митническа лаборатория Русе, както и съгласно точки 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, текста на позиция 2707 от КН и Обяснителните бележки към ХС за тази позиция, въпросната стока би трябвало да се класира в подпозиция 2707 99 99 от КН.

В резултат на това на 26 октомври 2012 г. Началникът приема решение, от една страна, за коригиране на тарифното класиране и класиране на въпросната стока по позиция 2707 99 99 от КН, която предвижда налагане на мито в размер на 1,7 %, и от друга страна, за установяване на държавни вземания за мито в размер на 616314,48 BGN и за данък върху добавената стойност в размер на 123262,90 BGN.

24	Лукойл обжалва това решение пред Административен съд Бургас.

Тази юрисдикция допуска съдебно-химическа експертиза, чиито изводи по същество потвърждават заключението на експертизата на Митническа лаборатория Русе. За сметка на това вещото лице приема, че методът по приложение А, използван от Митническа лаборатория Русе, не е подходящ за определяне на тегловното съдържание на ароматните съставки спрямо неароматните в продукти като разглеждания в главното производство.

При тези обстоятелства Административен съд Бургас решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Противоречи ли посоченият в приложение А на Обяснителните бележки към глава 27 от КН метод за определяне на ароматните съставки във веществата от глава 27 на КН на определението за ароматни съставки, посочено в общите разпоредби на глава 27 от ХС? Ако е налице такова противоречие, как следва същите да бъдат определяни и подходящ и допустим ли е методът АSТМ D 2007?

Какъв е смисълът, вложен в понятието „неароматни съставки“, използвано в ОБ на глава 27 към КН и в ОБ на глава 27 от ХС, както и в забележка 2 към глава 27 на ХС. Идентичен ли е той със смисъла на понятието „неароматни въглеводороди“, или е по-широк. Ако е по-широк от този на последното понятие, включва ли в себе си всички съставки, оставащи извън понятието „ароматни съставки“ в тегловно отношение, или са налице елементи от веществото като това от главното производство, които в тегловно отношение не попадат в нито една от двете категории — „ароматни съставки“ и „неароматни съставки“?

Допустим ли е еднакъв метод за определяне както на ароматните, така и на неароматните съставки по смисъла на глава 27 от КН и глава 27 от ХС и ако да, кой е този метод. Ако не, кой е приложимият метод за определяне на ароматните съставки и кой е приложимият метод за определяне на неароматните съставки?

4)	Коя от двете позиции 2707 или 2710 от глава 27 на КН описва най-специфично продукт с характеристики като тези на веществото от главното производство?

5)	В случай че и двете позиции са еднакво специфични за продукт с характеристики като тези на веществото от главното производство, преобладаването на ароматните съставки в тегловно отношение ли е компонентът, който им придава главния характер?

6)	Коя от двете позиции 2707 и 2710 се отнася до продукти с най-аналогичен на характера на продукта с характеристики като този от главното производство?

Налице ли е противоречие между част от ОБ на КН към позиции 2707 99 91 и 2707 99 99 и забележка 2 на глава 27 от ХС, или последната не е изчерпателна, а примерна по своя характер?

Според ОБ на КН, към позиции 2707 9991 и 2707 9999, „когато тежките масла (различни от суровите), получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани“, не отговарят на посочените в ОБ на КН към тези позиции четири кумулативни условия, те следва да се класират съобразно техните характеристики в позиции „2710 1931 до 2710 1999“.

Според забележка 2 на глава 27 от ХС термините „нефтени масла или масла от битуминозни материали“, използвани в текста на позиция 2710, се прилагат и за аналогичните масла и за маслата, съставени главно от смеси на ненаситените въглеводороди, в които неароматните съставки преобладават в тегловно отношение над ароматните съставки, независимо от начина на получаване.

8)	Налице ли е противоречие между ОБ на КН към позиции 2707 9991 и 2707 9999 […] и ОБ към ХС, 2710, част 1, Б, към които препращат ОБ на глава 27 от КН […]?

9)	Кой е автентичният текст и какъв е автентичният смисъл на изречение второ от ОБ на КН към позиции 27079991 и 27079999, което на български език е „Между тези продукти могат да се упоменат“, а на английски език е „Тhese products are“?

10)

Как следва да бъде класиран продукт с характеристики като на този от главното производство, в случай че в същия ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните, но продуктът не отговаря на всички четири кумулативни условия от т. 1 на ОБ към подпозиции 2707 9991 и 2707 9999 от КН?“.

По преюдициалните въпроси

[Поправено с определение от 5 октомври 2016 г.] В самото начало следва, от една страна, да се напомни, че когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване в областта на тарифното класиране, неговата задача е по-скоро да изясни на националната юрисдикция критериите, прилагането на които ще даде възможност на последната да класира правилно съответните продукти в КН, а не той сам да извършва такова класиране, още повече че не разполага непременно с цялата необходима за това информация. Така във всеки случай националната юрисдикция може по-добре да стори това (решения Lohmann и Medi Bayreuth, C‑260/00—C‑263/00, EU:C:2002:637, т. 26, Lecson Elektromobile, C‑12/10, EU:C:2010:823, т. 15 и Digitalnet и др., C‑320/11, C‑330/11, C‑382/11 и C‑383/11, EU:C:2012:745, т. 61).

28	Следователно националната юрисдикция има задължение да извърши класирането на разглежданите в главното дело продукти, като вземе предвид отговорите на Съда на поставените от нея въпроси.

[Поправено с определение от 5 октомври 2016 г.] От друга страна, следва да се подчертае, че съобразно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това, при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решения Krüger, C‑334/95, EU:C:1997:378, т. 22 и 23 и Бянков, C‑249/11, EU:C:2012:608, т. 57).

В настоящия случай от акта за преюдициално запитване е видно, че с десетте преюдициални въпроса националната юрисдикция всъщност изпитва съмнения относно тълкуването на позиции 2707 и 2710 от КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан като „тежки масла, смазочни масла; други масла — предназначени да претърпят специфична преработка“.

31	За да се даде на запитващата юрисдикция полезен отговор, тези въпроси следва да се преформулират и прегрупират, така че вторият въпрос да се разгледа след въпросите от четвърти до шести, след това да се разгледат първият и третият въпрос, следвани от въпросите от седми до десети.

По въпросите от четвърти до шести

32	С въпросите от четвърти до шести, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция пита по същество по какъв критерий продукт с характеристики като на този в главното производство следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от глава 27 на КН.

За да се отговори на този въпрос, е важно, от една страна, да се подчертае, че общите правила за тълкуване на КН предвиждат, че класирането се определя съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите, докато текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност.

От друга страна, се налага да се припомни, че според трайната съдебна практика в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на продуктите по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към раздела или главата (вж. по-специално решения Peacock, C‑339/98, EU:C:2000:573, т. 9, Intermodal Transports, C‑495/03, EU:C:2005:552, т. 47, Kamino International Logistics, C‑376/07, EU:C:2009:105, т. 31 и British Sky Broadcasting Group и Pace, C‑288/09 и C‑289/09, EU:C:2011:248, т. 60).

Що се отнася до Обяснителните бележки към ХС, следва да се допълни, че макар да нямат задължителна правна сила, Обяснителните бележки към ХС представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество могат съществено да допринесат за нейното тълкуване (решения Kloosterboer Services, C‑173/08, EU:C:2009:382, т. 25 и Agroferm, C‑568/11, EU:C:2013:407, т. 28). Същото се отнася и за обяснителните бележки към КН (вж. решения Develop Dr. Eisbein, C‑35/93, EU:C:1994:252, т. 21 и British Sky Broadcasting Group и Pace, EU:C:2011:248, т. 92).

36	В настоящия случай от текста на позиция 2707 от КН става ясно, че тази позиция включва „[м]асла и други продукти […]; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните“.

Освен това забележка 2 от КН уточнява, по същия начин, както и Обяснителните бележки към ХС за позиция 2710, че понятията „нефтени масла или масла от битуминозни минерали“, използвани в текста на позиция 2710, се прилагат също и за маслата, „съставени главно от смеси на ненаситените въглеводороди, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните съставки“. Тези забележки допълват, че от позиция 2710 са изключени „маслата, в които ароматните съставки преобладават в тегловно отношение спрямо неароматните съставки“.

Затова, както с основание изтъкват българското правителство и Европейската комисия, от позиции 2707 и 2710 от КН, тълкувани в светлината на забележка 2 от глава 27 от КН и на Обяснителните бележки към ХС за позиция 2710 следва, че определящият критерий за класифициране на даден продукт в позиция 2707 от КН е ароматните съставки да преобладават тегловно. Обратно, що се отнася до продуктите от позиция 2710 от КН, определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно.

39	Следователно на въпросите от четвърти до шести трябва да се отговори, че критерият, по който продукт с характеристики като на този в главното производство следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН, е тегловното съотношение на ароматните съставки спрямо неароматните.

По втория въпрос

40	С втория си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали смисълът на понятието „ароматни съставки“, фигуриращо в глава 27 от КН, както и в съответните Обяснителни бележки към ХС, е идентично на понятието „ароматни въглеводороди“.

41	В това отношение следва да се отбележи, че дори КН да не съдържа определение за понятието „ароматни съставки“, отговорът на този въпрос може недвусмислено да бъде изведен от текста на разпоредбите на глава 27 от КН и от Обяснителните бележки към КН и съответно към ХС.

Всъщност текстът на позиция 2707 от КН гласи, че тази позиция включва продукти, „в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните“. От текста на подпозиции 2707 10—2707 99 от КН следва, че сред тези стоки попадат бензен, толуен, ксилен, нафтален, други смеси на ароматните въглеводороди, креозотни, както и сурови масла.

Освен това, както следва от изразите, използвани в текстовете на различните езици на заглавието на подпозиция 2707 50 от КН, и по-специално в текста на български („Други смеси на ароматни въглеводороди“), испански („Las demás mezclas de hidrocarburos aromáticos“), немски („andere Mischungen aromatischer Kohlenwasserstoffe“), английски („Other aromatic hydrocarbon mixtures“), френски („autres mélanges d’hydrocarbures aromatiques“) и италиански език („altre miscele d’idrocarburi aromatici“), както с основание отбелязва българското правителство, КН прави разграничение между понятието „ароматни съставки“ и понятието „ароматни въглеводороди“.

Налага се констатацията, че същото разграничение произтича от Обяснителните бележки към КН за подпозиции 2707 99 11 и 2707 99 19 от нея, които гласят, че в тези подпозиции попадат „аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните“, и уточняват, че тези продукти „могат да съдържат […] по-нисък процент на многоядрени ароматни въглеводороди“. По същия начин Обяснителните бележки към КН за позиция 2707 99 30 гласят, че „като „сяросъдържащи фракции“, по смисъла на настоящата подпозиция, се считат само […] продукти […], съдържащи серни съединения […], както и въглеводороди […] с преобладаваща част на неароматните въглеводороди“.

45	Това разграничение се наблюдава също и в Обяснителните бележки към ХС за позиция 2707, които уточняват, че тази позиция включва „масла и други продукти […] съставени предимно от смеси на ароматни въглеводороди и други ароматни съставки“.

При тези условия следва да се направи извод, че текстът на посочените разпоредби прави ясно разграничение между понятияето „ароматни съставки“ и понятието „ароматни въглеводороди“ и че в резултат на това понятието „ароматни съставки“ трябва да се тълкува като по-широко от понятието „ароматни въглеводороди“.

Това тълкуване се подкрепя от текста на Общите разпоредби на Обяснителните бележки към ХС за глава 27, които гласят, че понятието „ароматни съставки“, фигуриращо в забележка 2 към глава 27 на ХС и в заглавието на № 2707, трябва да се смята като отнасящо се за целите молекули, съдържащи ароматна част, независимо от броя и дължината на страничните вериги, а не за самите ароматни части на тези молекули“.

48	С оглед на гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че понятието „ароматни съставки“, фигуриращо в глава 27 от КН, трябва да се тълкува като по-широко от понятието „ароматни въглеводороди“.

По първия и третия въпрос

49	С първия и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция пита по същество по какъв начин да се определи съдържанието на ароматните съставки в даден продукт с оглед на класирането му в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН.

50	В това отношение следва да се отбележи, че забележка 2 от общите разпоредби от Обяснителните бележки към КН за посочената глава 27 предвижда, че методът по приложение А следва да се прилага за продукти, чиято крайна точка на дестилация е по-висока от 315° C.

Все пак, както беше припомнено в точка 35 от настоящото решение, Обяснителните бележки към КН нямат задължителна правна сила (вж. решения Develop Dr. Eisbein, EU:C:1994:252, т. 21 и British Sky Broadcasting Group и Pace, EU:C:2011:248, т. 92). В резултат на това, както отбелязва Комисията, методът по приложение А не трябва да се счита за единствения приложим метод за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт.

Освен това следва да се отбележи, че съгласно практиката на Съда, ако е видно, че противоречат на текста на позициите от КН и бележките към раздела или главата, Обяснителните бележки към КН не трябва да се вземат предвид (вж. в този смисъл решения Sunshine Deutschland Handelsgesellschaft, C‑229/06, EU:C:2007:239, т. 31, JVC France, C‑312/07, EU:C:2008:324, т. 34 и Kamino International Logistics, EU:C:2009:105, т. 49 и 50).

53	От това следва, че когато митническите органи на държава членка или икономически субект са изправени пред случай, в който прилагането на Обяснителните бележки към КН води до несъвместим с КН резултат, те трябва да имат възможност да сезират компетентния орган.

54	В резултат на това, както отбелязва Комисията, ако митническите органи на държава членка или икономически субект считат, че методът по приложение А не води до резултат, който съответства на КН, те могат да упражнят правото си да сезират компетентния орган.

55	Следователно запитващата юрисдикция е тази, която следва да реши кой е най-подходящият метод за определяне на съдържанието на ароматните съставки в разглеждания продукт.

56	Следователно на първия и третия въпрос следва да се отговори, че по принцип националните юрисдикции са тези, които следва да решат кой е най-подходящият метод за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт с оглед на класирането му в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН.

По въпроси от седми до десети

57	С въпроси от седми до десети, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция пита по същество как трябва да се тълкува точка 1 от Обяснителните бележки към КН за подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99 от КН.

58	В това отношение следва от самото начало да се отбележи, че противно на това, което изтъква запитващата юрисдикция, текстът на английски език на втора алинея от Обяснителните бележки към КН за подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99 от КН гласи „these products include“, а не „these products are“.

За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид както текстът и целта ѝ, така и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. по-специално решения TNT Express Nederland, C‑533/08, EU:C:2010:243, т. 44 и цитираната съдебна практика, и Brain Products, C‑219/11, EU:C:2012:742, т. 13 и цитираната съдебна практика).

Освен това необходимостта от еднакво тълкуване на регламентите на Съюза изключва изолираното разглеждане на даден текст в случай на съмнение, но изисква, напротив, той да се тълкува и прилага в светлината на съществуващите текстове на останалите официални езици (вж. в този смисъл решение Eschig, C‑199/08, EU:C:2009:538, т. 54 и цитираната съдебна практика).

В настоящия случай от сравнението между текстовете на различните езици на втора алинея от Обяснителните бележки към КН за подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99 от КН се установява, че тази разпоредба има един и същ смисъл както в текста на български („между тези продукти могат да се упоменат“) и на английски език („these products include“), така и в текста на испански („Entre esos productos se pueden citar“), немски („Von diesen Erzeugnissen sind z. B. zu nennen“), френски („Parmi ces produits, on peut citer“) и италиански език („Fra questi prodotti si pоssono citare“) и че в резултат на това следва да се счита, че тя няма изчерпателен характер.

Това тълкуване се подкрепя от текста на точка 1 от Обяснителните бележки към КН за подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99 от нея. Всъщност употребата на думата „например“ в края на тази алинея показва изрично, че съдържащият се в нея списък на позициите и подпозициите от КН, в които могат да бъдат класирани продуктите, в които ароматните съставки да преобладават тегловно и които попадат следователно в позиция 2707 от КН, но не отговарят на условията, предвидени в точка 1, букви a)—г) от посочените бележки, не е изчерпателен.

63	Освен това следва да се подчертае, че доколкото Обяснителните бележки към КН имат за цел да улеснят тълкуването на КН с оглед на тарифното класиране, те следва да се тълкуват по начин, който да гарантира полезното действие на подпозициите на КН.

Ако обаче точка 1 от Обяснителните бележки към КН за подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в последната ѝ алинея списък е изчерпателен, посочените бележки биха противоречали на тази цел, в резултат на което продукт като разглеждания в главното производство, в който ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните и който попада следователно в позиция 2707 от КН, не би могъл да се класира в никоя от подпозициите от тази позиция.

Освен това, както с основание подчертава Комисията, тълкуването, според което в подпозиция 2707 99 99 от КН попадат продукти, които отговарят на условията за класиране в позиция 2707 от КН, но не попадат в никоя от подпозициите ѝ, се подкрепя от факта, че подпозиция 2707 99 99 от КН е озаглавена „други“, както и от обстоятелството, че тази подпозиция е последната от позиция 2707.

С оглед на изложеното по-горе на въпросите от седми до десети следва да се отговори, че точка 1 от Обяснителните бележки към КН за подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99 трябва да се тълкува в смисъл, че не е изчерпателна, така че продукт, който попада в позиция 2707 от КН, но не може да се класира в конкретна подпозиция, трябва да се класира в подпозиция 2707 99 99 от КН.

По съдебните разноски

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Критерият, по който продукт с характеристики като на този в главното производство следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г., е тегловното съотношение на ароматните съставки спрямо неароматните.

2)	Понятието „ароматни съставки“, фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, трябва да се тълкува като по-широко от понятието „ароматни въглеводороди“.

По принцип националните юрисдикции са тези, които следва да решат кой е най-подходящият метод за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт с оглед на класирането му в позиция 2707 или в позиция 2710 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011.

Точка 1 от Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, за подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99 трябва да се тълкува като неизчерпателна, така че продукт, който попада в позиция 2707 от посочената комбинирана номенклатура, но не може да се класира в конкретна подпозиция, трябва да се класира в подпозиция 2707 99 99 от тази комбинирана номенклатура.

Подписи

( *1 ) Език на производството: български.