Дело C‑327/13
Burgo Group SpA
срещу
Illochroma SA
и
Jérôme Theetten
(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Bruxelles)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Понятие за предприятие — Група от дружества — Предприятие — Право на образуване на вторично производство по несъстоятелност — Критерии — Лице, оправомощено да поиска образуването на вторично производство по несъстоятелност“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 4 септември 2014 г.
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производство по несъстоятелност — Вторично производство — Длъжник, притежаващ предприятие на територията на държавата по неговото седалище — Понятие за предприятие — Предприятие, което притежава правосубектност — Включване — Критерии
(член 2, буква з) и член 3, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производство по несъстоятелност — Вторично производство — Лица, оправомощени да поискат образуването на вторично производство — Преценка предвид националното право — Ограничение само до кредиторите, чието местоживеене или седалище се намира в държавата членка на съответното предприятие или до тези, чиито вземания са възникнали във връзка с експлоатацията на това предприятие — Недопустимост
(член 29, буква б) от Регламент № 1346/2000 на Съвета)
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производство по несъстоятелност — Вторично производство — Образуване на вторично производство към главно производство по ликвидация — Отчитане на критерии за целесъобразност — Приложение на националното право — Условия
(Регламент № 1346/2000 на Съвета)
Член 3, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на ликвидация на дружество в държава членка, различна от тази, в която е неговото седалище, за това дружество може да се открие вторично производство по несъстоятелност и в другата държава членка, в която е седалището му и в която то притежава правосубектност.
Всъщност, от една страна, член 2, буква з) от Регламент № 1346/2000 не изключва възможността за целите на тази разпоредба дадено предприятие да притежава правосубектност и да се намира в държавата членка, където е седалището на неговото дружество според устройствения акт, при условие че отговаря на предвидените в тази разпоредба критерии.
От друга страна, ако понятието „предприятие“ трябва да се тълкува в смисъл, че не може да включва място на дейност на дружество длъжник, което място отговаря на изрично предвидените в член 2, буква з) критерии и се намира на територията на държавата членка, в която е седалището на това дружество според устройствения акт, местните интереси — сред които по-специално интересите на установените в тази държава членка кредитори — няма да получат защитата, предвидена в Регламента, под формата на образуване в тази държава членка на вторично производство. Накрая, такова тълкуване би могло да породи дискриминационно третиране на кредиторите, установени в държавата членка, в която е седалището на дружеството длъжник, в сравнение по-специално с кредиторите, установени в други държави членки, в които евентуално се намират други предприятия на длъжника.
(вж. точки 32, 35, 38 и 39; точка 1 от диспозитива)
Член 29, буква б) от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че въпросът кое лице или орган е оправомощен(о) да поиска образуването на вторично производство, следва да се преценява въз основа на националното законодателство на държавата членка, на чиято територия е поискано образуването на това производство. Правото да поискат образуване на вторично производство обаче не може да бъде ограничено само до кредиторите, чието местоживеене или седалище е в държавата членка, на чиято територия е разположено съответното предприятие, или само до кредиторите, чиито вземания са възникнали във връзка с експлоатацията на това предприятие.
Всъщност при приемането на националните разпоредби, уреждащи въпроса кои лица са оправомощени да поискат образуването на вторично производство, държавите членки са длъжни да осигурят полезното действие на Регламента предвид неговата цел. От една страна обаче, целта на разпоредбите на Регламента относно правото на кредитор да поиска образуване на вторично производство е по-специално да се смекчат последиците от универсалното прилагане на законодателството на държавата членка, на чиято територия е образувано главното производство, като при определени условия се дава право да бъдат образувани вторични производства с цел защита на различните интереси, които включват интереси, различни от местните.
От друга страна, Регламентът провежда ясно разграничение между частичните производства, образувани преди да бъде образувано главното производство, и вторичните производства. Правото обаче да искат образуване само на частичните производства е предоставено единствено на кредиторите, чието местоживеене, обичайно пребиваване или седалище според устройствения акт се намира в държавата членка, на чиято територия е разположено съответното предприятие, или чиито вземания са възникнали във връзка с експлоатацията на това предприятие. От това a contrario следва, че тези ограничения не се прилагат за вторичните производства.
Накрая, възможното ограничаване на правото да се иска образуване на вторично производство само до местните кредитори би представлявало основана на гражданството непряка дискриминация, която не може да бъде обоснована.
(вж. точки 46—51; точка 2 от диспозитива)
Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че щом главното производство по несъстоятелност е процедура по ликвидация, въпросът дали сезираната с искане за образуване на вторично производство по несъстоятелност юрисдикция да вземе предвид критерии за целесъобразност, попада в обхвата на националното право на държавата членка, на чиято територия е поискано образуването на това производство. Когато установяват условията за образуването на такова производство обаче, държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-специално неговите общи принципи, както и другите разпоредби от Регламент № 1346/2000.
Освен това съдът, сезиран с искане за образуване на вторично производство, трябва да вземе предвид, когато прилага националното си право, целите, преследвани с възможността за образуване на такова производство.
Накрая, след образуването на вторично производство образувалата го юрисдикция трябва да вземе предвид целите на главното производство и да се съобрази със структурата на Регламента, като спазва принципа на лоялно сътрудничество
(вж. точки 65—67; точка 3 от диспозитива)
Дело C‑327/13
Burgo Group SpA
срещу
Illochroma SA
и
Jérôme Theetten
(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Bruxelles)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Понятие за предприятие — Група от дружества — Предприятие — Право на образуване на вторично производство по несъстоятелност — Критерии — Лице, оправомощено да поиска образуването на вторично производство по несъстоятелност“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 4 септември 2014 г.
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производство по несъстоятелност — Вторично производство — Длъжник, притежаващ предприятие на територията на държавата по неговото седалище — Понятие за предприятие — Предприятие, което притежава правосубектност — Включване — Критерии
(член 2, буква з) и член 3, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производство по несъстоятелност — Вторично производство — Лица, оправомощени да поискат образуването на вторично производство — Преценка предвид националното право — Ограничение само до кредиторите, чието местоживеене или седалище се намира в държавата членка на съответното предприятие или до тези, чиито вземания са възникнали във връзка с експлоатацията на това предприятие — Недопустимост
(член 29, буква б) от Регламент № 1346/2000 на Съвета)
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производство по несъстоятелност — Вторично производство — Образуване на вторично производство към главно производство по ликвидация — Отчитане на критерии за целесъобразност — Приложение на националното право — Условия
(Регламент № 1346/2000 на Съвета)
Член 3, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на ликвидация на дружество в държава членка, различна от тази, в която е неговото седалище, за това дружество може да се открие вторично производство по несъстоятелност и в другата държава членка, в която е седалището му и в която то притежава правосубектност.
Всъщност, от една страна, член 2, буква з) от Регламент № 1346/2000 не изключва възможността за целите на тази разпоредба дадено предприятие да притежава правосубектност и да се намира в държавата членка, където е седалището на неговото дружество според устройствения акт, при условие че отговаря на предвидените в тази разпоредба критерии.
От друга страна, ако понятието „предприятие“ трябва да се тълкува в смисъл, че не може да включва място на дейност на дружество длъжник, което място отговаря на изрично предвидените в член 2, буква з) критерии и се намира на територията на държавата членка, в която е седалището на това дружество според устройствения акт, местните интереси — сред които по-специално интересите на установените в тази държава членка кредитори — няма да получат защитата, предвидена в Регламента, под формата на образуване в тази държава членка на вторично производство. Накрая, такова тълкуване би могло да породи дискриминационно третиране на кредиторите, установени в държавата членка, в която е седалището на дружеството длъжник, в сравнение по-специално с кредиторите, установени в други държави членки, в които евентуално се намират други предприятия на длъжника.
(вж. точки 32, 35, 38 и 39; точка 1 от диспозитива)
Член 29, буква б) от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че въпросът кое лице или орган е оправомощен(о) да поиска образуването на вторично производство, следва да се преценява въз основа на националното законодателство на държавата членка, на чиято територия е поискано образуването на това производство. Правото да поискат образуване на вторично производство обаче не може да бъде ограничено само до кредиторите, чието местоживеене или седалище е в държавата членка, на чиято територия е разположено съответното предприятие, или само до кредиторите, чиито вземания са възникнали във връзка с експлоатацията на това предприятие.
Всъщност при приемането на националните разпоредби, уреждащи въпроса кои лица са оправомощени да поискат образуването на вторично производство, държавите членки са длъжни да осигурят полезното действие на Регламента предвид неговата цел. От една страна обаче, целта на разпоредбите на Регламента относно правото на кредитор да поиска образуване на вторично производство е по-специално да се смекчат последиците от универсалното прилагане на законодателството на държавата членка, на чиято територия е образувано главното производство, като при определени условия се дава право да бъдат образувани вторични производства с цел защита на различните интереси, които включват интереси, различни от местните.
От друга страна, Регламентът провежда ясно разграничение между частичните производства, образувани преди да бъде образувано главното производство, и вторичните производства. Правото обаче да искат образуване само на частичните производства е предоставено единствено на кредиторите, чието местоживеене, обичайно пребиваване или седалище според устройствения акт се намира в държавата членка, на чиято територия е разположено съответното предприятие, или чиито вземания са възникнали във връзка с експлоатацията на това предприятие. От това a contrario следва, че тези ограничения не се прилагат за вторичните производства.
Накрая, възможното ограничаване на правото да се иска образуване на вторично производство само до местните кредитори би представлявало основана на гражданството непряка дискриминация, която не може да бъде обоснована.
(вж. точки 46—51; точка 2 от диспозитива)
Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че щом главното производство по несъстоятелност е процедура по ликвидация, въпросът дали сезираната с искане за образуване на вторично производство по несъстоятелност юрисдикция да вземе предвид критерии за целесъобразност, попада в обхвата на националното право на държавата членка, на чиято територия е поискано образуването на това производство. Когато установяват условията за образуването на такова производство обаче, държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-специално неговите общи принципи, както и другите разпоредби от Регламент № 1346/2000.
Освен това съдът, сезиран с искане за образуване на вторично производство, трябва да вземе предвид, когато прилага националното си право, целите, преследвани с възможността за образуване на такова производство.
Накрая, след образуването на вторично производство образувалата го юрисдикция трябва да вземе предвид целите на главното производство и да се съобрази със структурата на Регламента, като спазва принципа на лоялно сътрудничество
(вж. точки 65—67; точка 3 от диспозитива)