—

за LVP NV, от R. Verbeke, P. Vlaemminck и B. Van Vooren, advocaten,

—

за белгийското правителство, от M. Jacobs и J.‑C. Halleux, в качеството на представители,

—

за гръцкото правителство, от I. Chalkias и A. Vasilopoulou, в качеството на представители,

—

за Съвета на Европейския съюз, от S. Boelaert и E. Karlsson, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от G. Wils и I. Zervas, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до валидността на Регламент (ЕО) № 1964/2005 на Съвета от 29 ноември 2005 година относно митническите ставки за банани (OB L 316, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 67, стр. 162) с оглед на член I, член XIII, параграф 1, член XIII, параграф 2, буква г) и член XXVIII и/или на всяка друга приложима разпоредба от Общото споразумение за митата и търговията (1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 13, наричано по-нататък „ГАТТ 1994“), което се намира в приложение 1 A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/EО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3).

2

Запитването е отправено във връзка със спор между LVP NV (наричано по-нататък „LVP“) и Belgische Staat относно искане за възстановяване на платени от LVP мита за внос на банани от Коста Рика и Еквадор.

3

С Решение 94/800 Съветът на Европейския съюз одобрява Споразумението за създаване на СТО, както и споразуменията от приложения 1, 2 и 3 към това споразумение (наричани по-нататък „споразуменията на СТО“), сред които присъства и ГАТТ 1994.

4

Член II, параграф 2 от Споразумението за създаване на СТО предвижда:

„Споразуменията и отнасящите се към тях правни актове в Приложения 1, 2 и 3 […], задължителни за всички страни членки, представляват неразделни части от това споразумение“.

5

Съгласно член IV, параграф 1 от Споразумението за създаване на СТО се създава Министерска конференция, съставена от представители на всички страни членки на СТО. Член IX, параграфи 3 и 4 от посоченото споразумение урежда условията, при които Министерската конференция може при изключителни обстоятелства да взема решения за освобождаване на отделна страна членка от задължение, произтичащо от Споразумението за създаване на СТО или от някое от споразуменията на СТО.

6

Съгласно член I, параграф 1 от ГАТТ 1994:

„По отношение на митата и таксите от всякакъв вид, налагани по или във връзка с вноса или износа […], всяко преимущество, облагодетелстване, привилегия или имунитет, предоставени от която и да било договаряща се страна за всяка стока, произхождаща от или предназначена за всяка друга страна, се предоставят незабавно и безусловно на подобна стока, произхождаща от или предназначена за територията на всички други договарящи страни“.

7

Член II от ГАТТ 1994, озаглавен „Списъци на отстъпките и задълженията“, предвижда:

„1.   

[…]

7.   Списъците, приложени към това споразумение, с настоящото се превръщат в неразделна част от Част I от това споразумение“.

8

Член XIII от ГАТТ 1994 относно недискриминационното прилагане на количествени ограничения гласи:

„1.   Никоя договаряща се страна не налага забрана или ограничение върху вноса на каквато и да било стока от територията на всяка друга договаряща се страна […], освен ако вносът на подобната стока от всички трети страни […] не е забранен или ограничен по подобен начин.

2.   При прилагането на ограничения по вноса на която и да било стока договарящите се страни се стремят към разпределение на търговията с так[ава стока], приближаващо се колкото се може повече до дяловете, които би могло да се очаква, че различните договарящи се страни ще получат при липсата на такива ограничения, и за тази цел спазват следните разпоредби:

[…]

9

Член XXVIII от ГАТТ 1994, озаглавен „Изменение на Списъците“, съдържа подробни правила относно изменението на списъците на отстъпките, като за тази цел предвижда сложна система от преговори между договарящите се страни.

10

Член XXVIII, параграфи 1, 3 и 5 от ГАТТ 1994 предвижда следното:

„1.   На първия ден от всеки един тригодишен период, като първият период започва на 1 януари 1958 г. […], една договаряща се страна (наричана по-долу в този член „договарящата се страна заявител“) може посредством преговори и договореност с която и да било друга договаряща се страна, с която такава отстъпка е била първоначално договорена, и с която и да било друга договаряща се страна, за която договарящите се страни са установили, че има интерес на основен доставчик (които две предходни категории договарящи страни заедно с договарящата страна заявител по-долу в този член се наричат „главно засегнатите договарящи се страни“), и само след консултации с която и да било друга договаряща се страна, за която договарящите се страни са установили, че има съществен интерес от такава отстъпка, да измени или отмени отстъпка, включена в съответния списък, приложен към това споразумение.

[…]

3.   

[…]

5.   Преди 1 януари 1958 г. и преди края на всеки период, предвиден в [параграф] 1, една договаряща се страна може да избере чрез нотифициране на договарящите се страни да запази правото си в рамките на следващия период да изменя съответния списък в съответствие с процедурите на [параграфи] от 1 до 3. Ако една договаряща се страна избере това, други договарящи се страни имат правото през същия период да изменят или отменят в съответствие със същите процедури първоначално договорените отстъпки с тази договаряща се страна“.

11

На 11 април и на 30 април 2001 г. Комисията постига договорености съответно със Съединените американски щати и с Република Еквадор, с които са определени средствата за разрешаване на споровете, повдигнати от тези държави пред СТО относно тарифното третиране на банани, внесени в Съюза (наричани по-нататък „договореностите относно бананите“). Тези договорености предвиждат, че Съюзът ще осигури установяването само на тарифен режим за вноса на банани най-късно до 1 януари 2006 г.

12

Съгласно постигнатите с Република Еквадор договорености относно бананите навременно ще започнат преговори по член XXVIII от ГАТТ 1994, при които тази държава ще бъде призната за основен доставчик.

13

На 14 ноември 2001 г. проведената в Доха Министерската конференция на СТО предоставя на Съюза временно освобождаване от прилагането на член I от ГАТТ 1994 (наричано по-нататък „временното освобождаване по кръга „Доха“), доколкото това е необходимо, за да може Съюзът да предоставя на стоките, произхождащи от групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) (наричани по-нататък „страните от АКТБ“), преференциалното тарифно третиране, изисквано от Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 година (ОВ L 317, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 23, стр. 3) и одобрено от името на Общността с Решение 2003/159/ЕО на Съвета от 19 декември 2002 година (ОВ L 65, 2003 г., стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 31, стр. 93, наричано по-нататък „Споразумението за партньорство АКТБ—ЕО“), без да бъде длъжен да предоставя същото преференциално третиране на подобни стоки на всеки друг член на СТО.

14

В приложението към решението на Министерската конференция за предоставяне на временното освобождаване по кръга „Доха“ обаче са предвидени специфични арбитражни производства между Съюза и държавите, спрямо чиито банани се прилага митническа ставка за най-облагодетелствана нация (наричани по-нататък „държавите със статут на НОН“), в рамките на преговорите по член XXVIII от ГАТТ 1994 с цел да се определи дали предвиденото предоговаряне на задълженията във връзка с прилаганите от Съюза спрямо бананите мита има за последица поне запазване на пълния достъп до пазара за доставчиците на банани от държавите със статут на НОН.

15

Посоченото приложение предвижда, че преговорите по член XXVIII от ГАТТ 1994 и тези арбитражни производства ще приключат преди влизането в сила на 1 януари 2006 г. на новия само тарифен режим на Съюза.

16

На 15 декември 2009 г. Съюзът и някои държави със статут на НОН от Латинска Америка парафират Женевското споразумение за търговията с банани между Европейския съюз и Бразилия, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Гватемала, Хондурас, Мексико, Никарагуа, Панама, Перу и Венецуела (наричано по-нататък „Женевското споразумение“), подписано на 31 май 2010 г. и одобрено с Решение 2011/194/ЕС на Съвета от 7 март 2011 година (ОВ L 88, стр. 66).

17

Параграф 3, буква а) от Женевското споразумение предвижда максималните размери на митата, които да се прилагат от Съюза спрямо бананите, считано от 15 декември 2009 г., и които намаляват постепенно до 1 януари 2017 г. от 148 EUR за тон до 114 EUR за тон.

18

От параграф 5 от Женевското споразумение следва, че трябва да се уредят висящите спорове в рамките на СТО и всички искове, подадени от държавите със статут на НОН, които са страни по това споразумение, в рамките на процедурите по членове XXIV и XXVIII от ГАТТ 1994 с оглед на търговския режим на ЕС по отношение на бананите. Посоченият параграф предвижда още, че страните по Женевското споразумение съвместно ще уведомят Органа за уреждане на спорове на СТО, че са постигнали решение по взаимно съгласие, посредством което са се споразумели да прекратят въпросните спорове.

19

Съгласно дял IV от Регламент (EИО) № 404/93 на Съвета от 13 февруари 1993 година относно общата организация на пазара на банани (ОВ L 47, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 12, стр. 110) в сектора на бананите един общ режим за търговия с трети страни заменя различните предходни национални режими.

20

За целите на дял IV от Регламент № 404/93 член 15 от него определя четири категории банани, а именно традиционни банани от страни от АКТБ, нетрадиционни банани от страни от АКТБ, банани от трети страни, различни от страните от АКТБ, и банани от Общността.

21

Член 18 от Регламент № 404/93 предвижда откриването всяка година на тарифна квота от 2 милиона тона (нетно тегло) за внос на банани от трети страни, различни от страните от АКТБ, и на нетрадиционни банани от страните от АКТБ, като обаче определя различни митнически ставки за тези две категории банани.

22

Впоследствие Регламент № 404/93 е изменян няколко пъти.

23

С Регламент (ЕО) № 3290/94 на Съвета от 22 декември 1994 година (ОВ L 349, стр. 105; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 11, стр. 55), Регламент (ЕО) № 216/2001 на Съвета от 29 януари 2001 г. (ОВ L 31, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 36, стр. 29) и Регламент (ЕО) № 2587/2001 на Съвета от 19 декември 2001 г. (ОВ L 345, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 40, стр. 156) се изменят членове 15—20 от Регламент № 404/93, по-специално по отношение на тарифната квота и размера на митата, определени в член 18 от последния регламент.

24

Член 16, параграф 1 от Регламент № 404/93, изменен с Регламент № 2587/2001, предвижда следното:

„Настоящият член и членове 17—20 се прилагат за вноса на пресни [стоки], включени в код по КН 0803 00 19, до влизането в сила, но не по-късно от 1 януари 2006 г., на ставката на Общата митническа тарифа за тези [стоки], установена по силата на процедурата, предвидена в член XXVIII от [ГАТТ 1994]“.

25

Член 18 от Регламент № 404/93, изменен с Регламент № 2587/2001, гласи:

„1.   Всяка година от 1 януари се откриват следните тарифни квоти:

Тарифните квоти А и B се откриват за вноса на [стоки] с произход от трети страни.

Тарифната квота C се открива за вноса на [стоки] с произход от страните от АКТБ.

[…]

2.   В рамките на тарифните квоти А и B вносът на банани от трети страни, различни от страните от АКТБ, [е] подчинен[…] на заплащането на мито в размер на 75 EUR/тон. Вносът на [стоки] с произход от страните от АКТБ [е] подчинен[…] на заплащането на мито с нулева ставка.

3.   В рамките на квота C вносът е подчинен на [заплащането на мито с нулева ставка].

[…]“.

26

Съображения 1—7 от Регламент № 1964/2005 гласят:

27

Член 1 от този регламент предвижда:

„1.   Считано от 1 януари 2006 г.[,] митническата ставка за банани (код по КН 0803 00 19) става 176 EUR/тон.

2.   Всяка година от 1 януари, като се започне от 1 януари 2006 г., за вноса на банани (код по КН 0803 00 19) с произход от страните от [АКТБ] се предоставя [самостоятелна] тарифна квота от 775000 тона нет[н]о тегло при нулева ставка на митото“.

28

След подписването на 31 май 2010 г. на Женевското споразумение Регламент № 1964/2005 е отменен с Регламент (ЕС) № 306/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година (ОВ L 88, стр. 44).

29

Видно от съображение 3 от Регламент № 306/2011, съгласно Женевското споразумение Съюзът постепенно ще намали своята митническа ставка за банани от 176 EUR за тон на 114 EUR за тон. Така при първото намаление, приложено с обратна сила, считано от 15 декември 2009 г. — датата на парафиране на Женевското споразумение, ставката е понижена до 148 EUR за тон.

30

LVP е дружество — вносител на банани, което е установено в Белгия.

31

Спорът в главното производство се отнася до искане на LVP за възстановяване на надплатени мита от 176 EUR за тон във връзка с внос на банани от Коста Рика и Еквадор през периода от 1 януари 2006 г. до 15 декември 2009 г., основно през периода от второто до четвъртото тримесечие на 2006 г. (наричан по-нататък „спорният период“).

32

Това искане, представено на 6 януари 2009 г. пред Регионална дирекция — Гент, на Администрацията за мита и акцизи, е отхвърлено с решение от 20 май 2009 г.

33

С решение от 7 ноември 2012 г. административната жалба срещу решението за отказ от 20 май 2009 г., подадена от LVP на 27 юли 2009 г. пред главния инспектор за мита и акцизи, е отхвърлена като неоснователна, с мотива че към момента на заплащането им митата са били дължими въз основа на правото на Съюза.

34

С жалба, постъпила в деловодството на запитващата юрисдикция на 7 февруари 2013 г., LVP обжалва решението на главния инспектор за мита и акцизи.

35

С оглед на задълженията на Съюза съгласно правилата на СТО LVP оспорва валидността на определената в Регламент № 1964/2005 митническа ставка от 176 EUR за тон, приложима от 1 януари 2006 г. за бананите, които не произхождат от страните от АКТБ. Според LVP предвиденият от посочения регламент режим може да се прилага едва от датата на парафиране на Женевското споразумение, а именно 15 декември 2009 г., така че за спорния период е трябвало все още да се прилага митническата ставка от 75 EUR за тон, определена в Регламент № 404/93, изменен с Регламент № 2587/2001, за вноса на банани от трети страни, различни от страните от АКТБ, в рамките на предвидените от посочения регламент квоти А и В.

36

Позовавайки се по-конкретно на член 16, параграф 1 от Регламент № 404/93, изменен с Регламент № 2587/2001, запитващата юрисдикция подчертава, че преговорите по член XXVIII от ГАТТ 1994 все още не са приключили през спорния период, така че според нея митническата ставка от 75 EUR за тон, приложима спрямо квота А от 2,2 милиона тона, открита за вноса на банани от трети страни с Регламент № 404/93, изменен с Регламент № 2587/2001, все още е в сила през този период и не може да бъде заместена с предвидената в Регламент № 1964/2005. Според нея, от една страна, Съюзът и от друга страна, по-специално Република Коста Рика и Република Еквадор са постигнали споразумение едва на 15 декември 2009 г. Следователно едва от тази дата митническата ставка от 75 EUR за тон е спряла да се прилага.

37

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Република Еквадор е оспорила въвеждането на мито със ставка 176 EUR за тон пред компетентните органи на СТО. В доклада си по случая Апелативният орган на СТО приема, че квотата от 2,2 милиона тона при ставка 75 EUR за тон е останала в сила до приключването на преговорите по член XXVIII от ГАТТ 1994, което се е случило на 15 декември 2009 г.

38

Макар съгласно практиката на Съда правилата на СТО да нямат директен ефект (вж. решение Van Parys, C‑377/02, EU:C:2005:121), запитващата юрисдикция подчертава, че въпреки това е възможно Съдът да извърши проверка на съответствието на законодателството на Съюза със споразуменията на СТО, когато посоченото законодателство е прието специално с оглед прилагането на правилата на СТО или когато то изрично препраща към конкретни разпоредби от споразуменията на СТО (вж. решения Nakajima/Съвет, C‑69/89, EU:C:1991:186, т. 31; FIAMM и FIAMM Technologies/Съвет и Комисия, T‑69/00, EU:T:2005:449, т. 114 и Fedon & Figli и др./Съвет и Комисия, T‑135/01, EU:T:2005:454, т. 107).

39

По-специално запитващата юрисдикция отбелязва, че в съображенията на регламентите, уреждащи вноса в сектора на бананите, се правят позовавания на СТО и на преговорите по член XXVIII от ГАТТ 1994. Затова според нея не е изключено Съдът да е компетентен да се произнесе относно законосъобразността на Регламент № 1964/2005 с оглед на правилата на СТО.

40

При тези обстоятелства Rechtbank van eerste aanleg te Brussel решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Като въвежда за банани (код по КН 0803 00 19) несъвместимо с договорените от [Общността] отстъпки за банани вносно мито със ставка 176 EUR за тон, преди да бъде постигнато ново споразумение, договорено в рамките на СТО, противоречи ли прилаганият от [Съюза] в периода от 1 януари 2006 г. до 15 декември 2009 г. включително Регламент […] № 1964/2005 […] на член I, на член XIII, параграф 1, на член XIII, параграф 2, буква г), на член XXVIII и/или на някоя друга приложима разпоредба от ГАТТ 1994, разглеждани поотделно или във връзка една с друга?“.

41

С въпроса си запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали Регламент № 1964/2005 противоречи на член I, член XIII, параграф 1, член XIII, параграф 2, буква г) и член XXVIII и/или на която и да било разпоредба от ГАТТ 1994 в частта, с която този регламент въвежда митническа ставка от 176 EUR за тон, приложима за бананите, считано от 1 януари 2006 г.

42

Отделно от самостоятелната квота от 775000 тона нетно тегло при нулева ставка на митото, открита с посочения регламент за вноса на банани, произхождащи от страните от АКТБ, Регламент № 1964/2005 въвежда от 1 януари 2006 г. само тарифен режим за вноса на банани в Съюза, като определя на 176 EUR за тон приложимата митническа ставка за бананите, считано от тази дата.

43

Разглеждането на преюдициалния въпрос налага предварително да се реши дали разпоредбите на ГАТТ 1994 са от естество да породят за частноправните субекти права, на които те да се позовават пряко пред национална юрисдикция с цел да се противопоставят на прилагането на митническата ставка, определена в член 1, параграф 1 от Регламент № 1964/2005.

44

В това отношение следва най-напред да се припомни, че с оглед на тяхното естество и на тяхната структура споразуменията на СТО по принцип не са сред нормите, по отношение на които Съдът осъществява контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза (вж. решение Португалия/Съвет, C‑149/96, EU:C:1999:574, т. 47, определение OGT Fruchthandelsgesellschaft, C‑307/99, EU:C:2001:228, т. 24, решения Omega Air и др., C‑27/00 и C‑122/00, EU:C:2002:161, т. 93, Petrotub и Republica/Съвет, C‑76/00 P, EU:C:2003:4, т. 53, Biret International/Съвет, C‑93/02 P, EU:C:2003:517, т. 52 и Van Parys, EU:C:2005:121, т. 39).

45

След като констатира, че произтичащата от споразуменията на СТО система отделя важно място на преговорите между страните (вж. решение Португалия/Съвет, EU:C:1999:574, т. 36), Съдът приема, че да се наложи на съдебните органи задължението да не прилагат несъвместимите със споразуменията на СТО норми на вътрешното право, би лишило законодателните или изпълнителни органи на договарящите страни от възможността, предоставена по-специално от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, представляваща приложение 2 към Споразумението за създаване на СТО (наричана по-нататък „Договореността за уреждане на спорове“), да намерят, дори временно, договорено решение (вж. решения Португалия/Съвет, EU:C:1999:574, т. 40 и Van Parys, EU:C:2005:121, т. 48).

46

Освен това според Съда да се приеме, че задачата за осигуряване на съответствието на правото на Съюза с нормите на СТО е пряко задължение на съда на Съюза, означава да се лишат законодателните или изпълнителни органи на Съюза от свободата на действие, с която разполагат подобни органи на търговските партньори на Съюза. Всъщност е безспорно, че определени договарящи страни, между които са най-важните партньори на Съюза от търговска гледна точка, са достигнали именно до заключението в светлината на предмета и целта на споразуменията на СТО, че последните не са сред нормите, по отношение на които техните съдебни органи контролират законосъобразността на вътрешните им правни норми. Ако такава липса на реципрочност бъде приета, има опасност тя да доведе до нарушение на равновесието при прилагането на нормите на СТО (вж. решения Португалия/Съвет, EU:C:1999:574, т. 43—46, Van Parys, EU:C:2005:121, т. 53 и FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 119).

47

Единствено в хипотезата, в която Съюзът е искал да се изпълни особено задължение, поето в рамките на СТО, или в случай че актът на Съюза препраща изрично към конкретни разпоредби на споразуменията на СТО, Съдът има задачата да осъществи контрол за законосъобразност на акта на Съюза с оглед на правилата на СТО (вж., що се отнася до Общото споразумение за митата и търговията (1947), решения Fediol/Комисия, 70/87, EU:C:1989:254, т. 19—22 и Nakajima/Съвет, EU:C:1991:186, т. 31, а що се отнася до споразуменията на СТО — решения Португалия/Съвет, EU:C:1999:574, т. 49, Biret International/Съвет, EU:C:2003:517, т. 53 и Van Parys, EU:C:2005:121, т. 40).

48

Противно обаче на твърденията на LVP, такива изключителни обстоятелства не са налице в случая.

49

Всъщност най-напред следва да се напомни, че Съдът вече е приел, че общата организация на пазарите в сектора на бананите, която е установена с Регламент № 404/93 и впоследствие изменена, не цели да осигури изпълнението в правния ред на Съюза на особено задължение, поето в рамките на ГАТТ 1994, нито пък препраща изрично към конкретни разпоредби от него (определение OGT Fruchthandelsgesellschaft, EU:C:2001:228, т. 28).

50

По-нататък, определяйки в Регламент № 1964/2005 на 176 EUR за тон приложимата митническа ставка за бананите, които не произхождат от страните от АКТБ, считано от 1 януари 2006 г., Съюзът не е възнамерявал да осигури изпълнението в правния ред на Съюза на особено задължение, поето в рамките на СТО, което може да обоснове изключение от невъзможността за позоваване на правилата на СТО пред съда на Съюза и да позволи упражняването от последния на контрол за законосъобразност на разглежданите разпоредби на Съюза с оглед на тези правила.

51

В това отношение от преписката пред Съда е видно, че след като постига с Република Еквадор и със Съединените американски щати договорености относно бананите, предвиждащи, че Съюзът ще осигури установяването само на тарифен режим за вноса на банани най-късно до 1 януари 2006 г., Съюзът започва преговори по член XXVIII от ГАТТ 1994 с цел да измени приложимите спрямо бананите свои отстъпки и да постигне в съответствие с приложението към решението на Министерската конференция на СТО, с което му се предоставя временното освобождаване по кръга „Доха“, споразумение относно вносните мита, което да позволи запазване на пълния достъп до пазара за бананите, произхождащи от държавите със статут на НОН.

52

След като са започнати различни процедури за уреждане на спорове в рамките на СТО, от една страна, въз основа на приложението към решението на Министерската конференция на СТО, с което на Съюза се предоставя временното освобождаване по кръга „Доха“, срещу предложените от Съюза митнически ставки, и от друга страна, въз основа на Договореността за уреждане на спорове срещу определената в Регламент № 1964/2005 митническа ставка от 176 EUR за тон, в крайна сметка на 15 декември 2009 г. с Женевското споразумение е договорено решение от Съюза и съответните държави от Латинска Америка със статут на НОН.

53

Освен постепенното намаляване, считано от 15 декември 2009 г., на приложимата спрямо бананите митническа ставка посоченото споразумение предвижда по-специално, че трябва да се уредят висящите спорове в рамките на СТО относно приложимия спрямо бананите режим, както и всички искове, подадени от държавите със статут на НОН, които са страни по това споразумение, в рамките на процедурите по членове XXIV и XXVIII от ГАТТ 1994. Както по същество изтъкват белгийското и гръцкото правителство, както и Съветът и Комисията, от това следва, че в края на проведените от Съюза преговори държавите със статут на НОН, които са страни по Женевското споразумение, в крайна сметка са приели прилагането през спорния период на митническата ставка от 176 EUR за тон, предвидена в Регламент № 1964/2005, въпреки че са били инициирали процедури за уреждане на спорове срещу въпросната ставка, като в рамките на тези процедури тя е приета за несъвместима с релевантните разпоредби на ГАТТ 1994.

54

Ето защо се налага изводът, че режимът, получен от Съюза посредством Женевското споразумение, и по-конкретно ангажиментът на държавите със статут на НОН, които са страни по същото, да сложат край на всички висящи спорове и искове, свидетелства за необходимостта от признаване на определена свобода на действие на институциите на Съюза в рамките на преговорите, довели до това споразумение.

55

По-специално следва да се отбележи, от една страна, че договореностите относно бананите действително предвиждат установяване от Съюза само на тарифен режим за вноса на банани най-късно до 1 януари 2006 г., като същият се ангажира освен това навременно да започне преговори по член XXVIII от ГАТТ 1994 за тази цел, и от друга страна, че приложението към решението на Министерската конференция на СТО, с което на Съюза се предоставя временното освобождаване по кръга „Доха“, му налага в това отношение да се придържа към специфични арбитражни производства с цел да се постигне споразумение относно вносните мита, което да позволи запазване на пълния достъп до пазара за бананите, произхождащи от държавите със статут на НОН. Важно е обаче да се констатира, че нито тези договорености, нито това приложение, нито дори двете арбитражни решения, постановени на 1 август и на 27 октомври 2005 г. въз основа на посоченото приложение, които се споменават в съображение 5 от Регламент № 1964/2005, не определят размера на вносните мита, които следва да се прилагат от Съюза.

56

Освен това договореностите относно бананите не се споменават в Регламент № 1964/2005, чието съображение 1 само посочва, че „Регламент [№ 404/93, изменен с Регламент № 2587/2001,] предвижда влизането в сила не по-късно от 1 януари 2006 г. само на тарифен режим за вноса на банани“.

57

В допълнение, митническата ставка от 176 EUR за тон, определена в Регламент № 1964/2005, впоследствие е приета за несъвместима с релевантните разпоредби на ГАТТ 1994 в рамките на процедурите за уреждане на спорове, започнати съгласно Договореността за уреждане на спорове. Противно обаче на твърденията на LVP, това обстоятелство подкрепя извода, че определяйки такъв размер на митническата ставка, приложима за бананите от 1 януари 2006 г., Съюзът не е възнамерявал да осигури изпълнението на особено задължение, поето в рамките на СТО.

58

От изложените по-горе съображения следва, че Регламент № 1964/2005 не може да се разглежда като мярка, предназначена да осигури изпълнението в правния ред на Съюза на особено задължение, поето в рамките на СТО.

59

Накрая, само посочването в съображения 2—5 от Регламент № 1964/2005 на контекста на преговорите, водени от Съюза съгласно член XXVIII от ГАТТ 1994, не може да позволи да се приеме, че този регламент отговаря на второто условие, което, видно от точка 47 от настоящото решение и съгласно решение Fediol/Комисия (EU:C:1989:254, т. 19—22), може да обоснове изключение от невъзможността за позоваване на правилата на СТО пред съда на Съюза, а именно условието разглежданият акт на Съюза да препраща изрично към конкретни разпоредби на споразуменията на СТО.

60

От всички изложени по-горе съображения следва, че разпоредбите на ГАТТ 1994 не са от естество да породят за частноправните субекти права, на които същите да могат да се позовават пряко пред национална юрисдикция с цел да се противопоставят на прилагането на митническата ставка от 176 EUR за тон, определена в член 1, параграф 1 от Регламент № 1964/2005.

61

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Разпоредбите на Общото споразумение за митата и търговията (1994), което се намира в приложение 1 A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/EО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.), не са от естество да породят за частноправните субекти права, на които същите да могат да се позовават пряко пред национална юрисдикция с цел да се противопоставят на прилагането на митническата ставка от 176 EUR за тон, определена в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1964/2005 на Съвета от 29 ноември 2005 година относно митническите ставки за банани.