Дело C‑295/13

H

срещу

H. K.

(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Darmstadt)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е открито производството по несъстоятелност, да разгледат иск срещу ответник с местоживеене в трета държава — Иск срещу управителя на дружество за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 4 декември 2014 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производството по несъстоятелност — Иск, предявен в хода на производство по несъстоятелност — Иск срещу управителя на дружество за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост — Компетентност на съдилищата на държава членка да образуват производство по несъстоятелност

   (член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производството по несъстоятелност — Иск срещу управителя на дружество за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост — Неприложимост на Конвенцията от Лугано II

   (член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

1.  Член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е открито производство по несъстоятелност относно имущество на дружество, са компетентни на основание на същата разпоредба да разгледат иск, предявен в рамките на производство по несъстоятелност от синдика на дружеството срещу управителя му, за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост.

   Фактът, че националното законодателство позволява да се предяви такъв иск, дори и когато няма образувано производство по несъстоятелност на съответното дружество длъжник, сам по себе си не може да представлява пречка пред квалифицирането на иска като произтичащ пряко от производство по несъстоятелност и тясно свързан с него, ако се приеме, че същият действително е предявен в рамките на производство по несъстоятелност.

   (вж. точки 20 и 26; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е открито производство по несъстоятелност относно имущество на дружество, са компетентни да разгледат иск, предявен в рамките на производство по несъстоятелност от синдика на това дружество срещу управителя му, за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост, ако управителят има местоживеене не в друга държава членка, а в държава — страна по Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, която е съставена в Лугано на 30 октомври 2007 г. и чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430 (Конвенцията от Лугано II).

   Всъщност, тъй като попада в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, този иск е изключен от приложното поле на споменатата конвенция.

   (вж. точки 32 и 34; точка 2 от диспозитива)

Дело C‑295/13

H

срещу

H. K.

(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Darmstadt)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е открито производството по несъстоятелност, да разгледат иск срещу ответник с местоживеене в трета държава — Иск срещу управителя на дружество за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 4 декември 2014 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производството по несъстоятелност — Иск, предявен в хода на производство по несъстоятелност — Иск срещу управителя на дружество за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост — Компетентност на съдилищата на държава членка да образуват производство по несъстоятелност

   (член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производството по несъстоятелност — Иск срещу управителя на дружество за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост — Неприложимост на Конвенцията от Лугано II

   (член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

1.  Член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е открито производство по несъстоятелност относно имущество на дружество, са компетентни на основание на същата разпоредба да разгледат иск, предявен в рамките на производство по несъстоятелност от синдика на дружеството срещу управителя му, за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост.

   Фактът, че националното законодателство позволява да се предяви такъв иск, дори и когато няма образувано производство по несъстоятелност на съответното дружество длъжник, сам по себе си не може да представлява пречка пред квалифицирането на иска като произтичащ пряко от производство по несъстоятелност и тясно свързан с него, ако се приеме, че същият действително е предявен в рамките на производство по несъстоятелност.

   (вж. точки 20 и 26; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е открито производство по несъстоятелност относно имущество на дружество, са компетентни да разгледат иск, предявен в рамките на производство по несъстоятелност от синдика на това дружество срещу управителя му, за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост, ако управителят има местоживеене не в друга държава членка, а в държава — страна по Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, която е съставена в Лугано на 30 октомври 2007 г. и чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430 (Конвенцията от Лугано II).

   Всъщност, тъй като попада в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, този иск е изключен от приложното поле на споменатата конвенция.

   (вж. точки 32 и 34; точка 2 от диспозитива)