Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело C‑220/13 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 25 април 2013 г.,

Kalliopi Nikolaou , с местожителство в Атина (Гърция), за която се явяват V. Christianos и S. Paliou, dikigoroi,

жалбоподател,

като другата страна в производството е

Сметна палата на Европейския съюз , за която се явяват T. Kennedy и I. Ní Riagáin Düro, в качеството на представители, подпомагани от P. Tridimas, barrister

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: A. Tizzano (докладчик), председател на състава, A. Borg Barthet, M. Berger, S. Rodin и F. Biltgen, съдии,

генерален адвокат: Y. Bot,

секретар: L. Hewlett, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 януари 2014 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 20 март 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

Основания за решението

1. С жалбата си г‑жа Nikolaou иска да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз по дело Nikolaou/Сметна палата (T‑241/09, EU:T:2013:79, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което този съд отхвърля иска ѝ за обезщетение за вредите, която тя твърди, че е претърпяла поради нередности и нарушения на правото на Съюза, допуснати от Сметната палата при провеждане на вътрешно разследване.

Обстоятелства, предхождащи спора

2. Г‑жа Nikolaou е член на Сметната палата от 1996 г. до 2001 г. Според репортаж, публикуван на 19 февруари 2002 г. в ежедневника Europa Journal , членът на Европейския парламент г‑н Staes разполагал със сведения за незаконосъобразни действия на жалбоподателката по време на мандата ѝ като член на Сметната палата.

3. С писмо от 18 март 2002 г. генералният секретар на Сметната палата (наричан по-нататък „генералният секретар“) изпраща на генералния директор на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) преписка, съдържаща свързани с тези действия данни, с които той самият и председателят на тази институция били запознати. Освен това генералният секретар приканва OLAF да му укаже дали следва г‑жа Nikolaou да бъде уведомена за наличието на разследване срещу нея в съответствие с член 4 от Решение 99/50 на Сметната палата относно условията и правилата за провеждане на вътрешни разследвания във връзка с борбата с измамите, корупцията и всякаква незаконна дейност, която уврежда финансовите интереси на Общностите.

4. С писмо от 8 април 2002 г. председателят на Сметната палата уведомява г‑жа Nikolaou за наличието на вътрешно разследване, провеждано от OLAF поради публикуването на тази статия в Europa Journal . С писмо от 26 април 2002 г. генералният директор на OLAF уведомява г‑жа Nikolaou, че след получаване от тази служба на сведенията от г‑н Staes и на основание на образувана от генералния секретар преписка за предварително разследване е започнало вътрешно разследване, на което тя щяла да бъде поканена да сътрудничи.

5. На 24 май 2002 г . г-жа Nikolaou провежда разговор с ръководители на OLAF. На 17 октомври 2002 г. на уебсайта на European Voice е публикуван репортаж, в който по-конкретно се твърди, че OLAF е на път да приключи воденото срещу жалбоподателката разследване. Подобни репортажи са публикувани в гръцката преса. С писмо от 28 октомври 2002 г. OLAF уведомява г‑жа Nikolaou за приключването на това разследване и посочва, че окончателният доклад, както и относимите сведения, са предадени на генералния секретар и на люксембургските съдебни органи. С писмо от 10 февруари 2004 г. Сметната палата изпраща на жалбоподателката съкратена версия на окончателния доклад на OLAF.

6. Според този окончателен доклад от 28 октомври 2002 г. сведенията за жалбоподателката са предадени на г‑н Staes от двама служители на Сметната палата, единият от които бил член на кабинета на жалбоподателката. Разгледаните обвинения се отнасяли, първо, до парични суми, които жалбоподателката получила от служителите си под формата на заеми; второ, до декларации, за които се твърди, че са с невярно съдържание, във връзка с искания за прехвърляне на дни отпуск на началника на нейния кабинет, довели до възстановяването на около 28 790 EUR в негова полза поради неизползван отпуск за 1999 г., 2000 г. и 2001 г.; трето, до използването на служебния автомобил на г‑жа Nikolaou за непредвидени в съответната правна уредба цели; четвърто, до възлагането на задачи на шофьора на жалбоподателката за цели, които не са включени в съответната правна уредба; пето, до политиката на отсъствие без уважителна причина от кабинета на жалбоподателката; шесто, до дейности с търговски характер и ходатайство пред високопоставени лица с цел улесняването на подобни дейности, осъществявани от членове на семейството на заинтересованото лице; седмо, до измама, извършена в рамките на конкурс, и осмо, до измами, свързани с получаваните от жалбоподателката представителни разходи.

7. OLAF приема, че във връзка с исканията за прехвърляне на дни отпуск на началника на кабинета на жалбоподателката е възможно да са извършени нарушения, които могат да се квалифицират като съставяне и използване на документи с невярно съдържание и измама. Според споменатия окончателен доклад можело жалбоподателката и членовете на кабинета ѝ да са извършили престъпления във връзка с паричните суми, за които се твърди, че заинтересованото лице получило, според участващите лица под формата на заеми. При тези обстоятелства в съответствие с член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (OВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129), OLAF уведомява за тези факти люксембургските съдебни органи, за да проведат разследване във връзка с фактите, въз основа на които може да се разкрие, че са извършени престъпления.

8. Що се отнася до другите обвинения, с изключение на това за измама, извършена в рамките на конкурс, OLAF посочва наличието на възможни нередности или на въпроси във връзка с поведението на г‑жа Nikolaou и предлага на Сметната палата да предприеме спрямо нея „поправителни“ мерки, както и мерки, целящи подобряването на действащата в тази институция система за контрол.

9. На 26 април 2004 г. жалбоподателката е изслушана по време на закрито заседание на Сметната палата с оглед на евентуалното прилагане на член 247, параграф 7 ЕО. В писмо от 13 май 2004 г. (наричано по-нататък „писмото от 13 май 2004 г.“) председателят на Сметната палата обяснява във връзка с изпращането на делото на Съда на Европейския съюз с оглед на прилагането на член 247, параграф 7 ЕО поради твърдението за искани и получавани от г‑жа Nikolaou лични заеми от членовете на кабинета ѝ, че на проведеното на 4 май 2004 г. заседание не е постигнато единодушието, което се изисква според член 6 от процедурния правилник на институцията, приет на 31 януари 2002 г. Във връзка с това председателят на Сметната палата добавя, че повечето от членовете на институцията са счели, че поведението на жалбоподателката е било абсолютно неуместно. По отношение на дните отпуск на началника на кабинета ѝ председателят на Сметната палата посочва, че тъй като делото е висящо пред люксембургските юрисдикции, институцията е отложила решението си до приключване на свързаните с него производства.

10. С решение Nikolaou/Комисия (T‑259/03, EU:T:2007:254) Общият съд осъжда Комисията на Европейските общности да заплати на жалбоподателката обезщетение в размер на 3 000 eur за вредите от публикуването на някои данни относно проведеното разследване на OLAF.

11. С присъда от 2 октомври 2008 г. (наричана по-нататък „присъдата от 2 октомври 2008 г.“) наказателното отделение за леки престъпления на Tribunal d’arrondissement de Luxembourg (люксембургски районен съд) оправдава жалбоподателката и началника на кабинета ѝ по обвиненията за съставяне и използване на документи с невярно съдържание и подаване на декларации с невярно съдържание, а при условията на евентуалност — за неправомерно усвояване на обезщетения, субсидии или надбавки и, при условията на евентуалност спрямо предходното, за измама. По същество този съд приема, че някои обяснения, дадени от началника на кабинета на жалбоподателката и от самата нея, поставят под съмнение събраните от OLAF и люксембургската съдебна полиция съвкупност от доказателства, с които се цели да се докаже, че въпросният началник на кабинета е бил в недеклариран отпуск в продължение на няколко дни през 1999 г., 2000 г. и 2001 г. Този съд заключава, че истинността на фактите, за които е упреквана жалбоподателката, не е установена по безспорен начин и че тъй като и най-малкото съмнение трябва да е в полза на подсъдимия, заинтересованото лице следвало да бъде оправдано по повдигнатите срещу него обвинения. Според уводната част на присъдата от 2 октомври 2008 г. делото срещу жалбоподателката и началника на кабинета ѝ било разпределено на наказателното отделение за леки престъпления на люксембургския районен съд с определение, постановено в закрито заседание на този съд, потвърдено с решение, постановено в закрито заседание на апелативния съд от 29 януари 2008 г. Тъй като не е обжалвана и протестирана, присъдата от 2 октомври 2008 г. става окончателна.

12. С писмо от 14 април 2009 г. жалбоподателката иска от Сметната палата да публикува във всички белгийски, германски, гръцки, испански, френски и люксембургски вестници съобщение за оправдаването ѝ и да уведоми за него останалите институции на Европейския съюз. При условията на евентуалност, в случай че Сметната палата не осъществи тези публикации, жалбоподателката иска обезщетение от 100 000 EUR за поправяне на неимуществените вреди — сума, която тя се задължавала да използва за осъществяване на въпросните публикации. Жалбоподателката също иска от Сметната палата, първо, да ѝ изплати 40 000 EUR обезщетение за неимуществените вреди, причинени от образуваното пред люксембургските съдилища производство, и 57 771,40 EUR обезщетение за причинените от това производство имуществени вреди, второ, да я обезщети за всички разноски, направени по-специално за производството пред съдия-следователя и люксембургския районен съд, и трето, да я обезщети за разноските, направени във връзка с производството пред Сметната палата.

13. С писмо от 7 юли 2009 г. председателят на Сметната палата изпраща на г‑жа Nikolaou решението, прието на 2 юли 2009 г. в отговор на посочените искания. С това решение, от една страна, се отхвърлят изложените в посоченото по-горе писмо от 14 април 2009 г. доводи, и от друга страна, се обяснява на г‑жа Nikolaou, че Сметната палата „опитала въз основа на сведенията, с които разполагала, да установи дали деянията са достатъчно тежки, за да сезира [Съда]“, който да се произнесе по наличието на неизпълнение на задълженията, които този бивш член имал по силата на Договора за ЕО, и по необходимостта от прилагането на евентуални санкции. Във връзка с това са припомнени също и обстоятелствата, поради които Сметната палата е решила да не сезира Съда, по-специално оправдаването на г‑жа Nikolaou с присъдата от 2 октомври 2008 г. и липсата на причинени на общностния бюджет вреди поради възстановяването на сумата, недължимо изплатена на началника на нейния кабинет.

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

14. На 16 юни 2009 г. г‑жа Nikolaou подава в секретариата на Общия съд искова молба, с която претендира обезщетение за вреди и иска Сметната палата да бъде осъдена да заплати сумата от 85 000 EUR ведно с лихвите, считано от 14 април 2009 г., за поправяне на неимуществените вреди, причинени от „действията“ и бездействията, за които тази институция носела отговорност — сума, която тя се задължава да използва за публикуване на съобщение за оправдателната си присъда.

15. В подкрепа на този иск жалбоподателката п ърво излага шест правни основания, изведени от тежкото нарушение от страна на Сметната палата на правни норми на Съюза, предоставящи права на частноправни субекти. На второ място тя изтъква наличието на пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и претърпените в резултат от него неимуществени и имуществени вреди.

16. Общият съд отхвърля този иск, като приема, че Сметната палата не е извършила нито едно от нарушенията на правото на Съюза, за които е упреквана.

17. Що се отнася до това, което представлява интерес за целите на настоящото производство по обжалване, първо в точки 27—31 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че в „действията“ на Сметната палата във връзка с предварителното разследване няма нищо незаконосъобразно, тъй като тази институция не е нарушила нито изискванията, произтичащи от тълкуването на член 2 във връзка с член 4 от Решение 99/50, нито правото на защита, нито принципа на безпристрастност.

18. По-конкретно, в точка 29 от това съдебно решение Общият съд приема, че целта на предварителното разследване по член 2 от Решение 99/50, от една страна, е да позволи на генералния секретар да прецени дали обстоятелствата, които са му станали известни, позволяват да се предположи, че са налице нередности, накърняващи финансовите интереси на Съюза, и от друга —в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент № 1073/1999 да изпрати на OLAF преписка, позволяваща на тази служба да прецени дали следва да започне вътрешно разследване по силата на член 5, втора алинея от този регламент. Така той приема, че тъй като целта на това предварително разследване не е да приключи с приемането на заключение за съответното лице, задължението, произтичащо от член 4, първа алинея, второ изречение от Решение 99/50, не се отнася до „действията“ на генералния секретар по член 2 от Решение 99/50.

19. В точка 30 от посоченото съдебно решение Общият съд приема също, че тъй като съобщенията, получени с писмата от 8 и 26 април 2002 г., отговарят на предвидените в член 4, първа алинея, първо изречение от Решение 99/50 изисквания, жалбоподателката нямала основание да твърди, че е налице нарушение на тази разпоредба поради факта, че Сметната палата не я изслушала, преди да предаде на OLAF преписката, съдържаща събраните от генералния секретар данни по отношение на нея.

20. На второ място, в точка 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че твърдението на жалбоподателката за използване от страна на Сметната палата на документи с невярно съдържание е неоснователно. Във връзка с това той приема, че съответният документ, а именно заявление за прехвърляне на годишен отпуск от началника на кабинета на г‑жа Nikolaou от 20 ноември 2001 г., не е сред документите в предадената на OLAF преписка с предварителна информация. Във всеки случай той отбелязва, че дори да се предположи, че Сметната палата наистина е предала този документ на OLAF и на люксембургските органи, това евентуално предаване не означавало, че Сметната палата е действала недобросъвестно във връзка с автентичността на подписа на жалбоподателката.

21. На трето място, в точки 43—47 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че пропускът на Сметната палата да приеме формално решение, с което след постановяване на присъдата от 2 октомври 2008 г. от жалбоподателката се снемат всички обвинения, не е незаконосъобразен.

22. В началото, в точка 45 от това съдебно решение, Общият съд отбелязва, че жалбоподателката е оправдана на основание на съмнения, породени от някои обяснения, дадени от началника на нейния кабинет. Поради това според Общия съд от мотивите на оправдателната присъда не следвало, че отправените срещу жалбоподателката обвинения били напълно неоснователни, а както изложил люксембургският районен съд, че те не били установени без „каквото и да е съмнение“.

23. След това, в точка 46 от същото съдебно решение, Общият съд приема, че единствено националните съдебни органи следва да разглеждат посочените обвинения в наказателен аспект, а Съдът следва да прецени техния дисциплинарен аспект по силата на член 247, параграф 7 ЕО. Според Общия съд Сметната палата не е била компетентна да се произнесе по този въпрос.

24. Накрая, в точка 47 от обжалваното съдебно решение, Общият съд приема, че от липсата на сезиране на Съда по силата на тази разпоредба, не може да се направи изводът, че Сметната палата считала, че изложените срещу жалбоподателката факти са лишени от каквото и да е основание. Всъщност според Общия съд съгласно член 6 от Процедурния правилник на Сметната палата решението за това сезиране трябвало да се вземе с единодушие. Поради това той приема, че макар да е вярно, че липсата на сезиране на Съда предполага, че това единодушие не е било постигнато, тази липса не означава, че Сметната палата изразява становище по въпроса за истинността на фактите. В този контекст, като се произнася по възражението в писмото от 13 май 2004 г., Общият съд приема, че „не било неуместно председателят на Сметната палата да укаже на жалбоподателката, че по-голямата част от членовете на институцията са счели поведението ѝ за неприемливо, като по този начин е попречил липсата на сезиране на Съда да може да бъде разглеждана като твърдяно отричане на истинността на фактите, в които тя се упреква, което впрочем не би отговаряло на действителността“.

25. На четвърто място, в точка 49 от обжалваното съдебно решение, Общият съд отбелязва, че от задължението за полагане на грижа изобщо не може да се изведе задължение на Сметната палата за публикуване на оправдателната присъда на жалбоподателката.

Искания на страните

26. Със своята жалба г‑жа Nikolaou иска от Съда:

– да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общият съд за постановяване на решение, както и

– да осъди Сметната палата да заплати съдебните разноски.

27. Сметната палата иска от Съда:

– да отхвърли жалбата като частично недопустима и частично неоснователна и

– да осъди г‑жа Nikolaou да заплати съдебните разноски за настоящото производство.

По жалбата

28. В подкрепа на жалбата си г‑жа Nikolaou повдига четири основания.

По първото основание

Доводи на страните

29. С първото си основание жалбоподателката поддържа, че принципът на презумпцията за невиновност, посочен в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г, е процесуална гаранция, която не се ограничава само до фазата предхождаща произнасянето на присъда, а се прилага и след това. Затова този принцип трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска решението на юрисдикция на Съюза да поставя под съмнение невиновността на обвинено лице, въпреки че преди това то е било оневинено с окончателна присъда, постановена в наказателно производство (вж. ЕСПЧ, решение Vassilios Stavropoulos с/у Гърция от 27 септември 2007 г., Recueil des arrêts et décisions 2007-I, § 39).

30. В светлината на тези съображения жалбоподателката изтъква, че в точка 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд нарушава този принцип, като приема, че от възприетите от люксембургския районен съд мотиви на оправдателната присъда, основани на наличието на съмнения, „не следвало, че обвиненията срещу жалбоподателката [били] лишени от каквото и да е основание“.

31. Такова нарушение обаче неизбежно се отразявало на валидността на това съдебно решение, тъй като то имало решаващо значение за извода в точки 44 и 49 от посоченото съдебно решение, че бездействията на Сметната палата, която не приела формално решение за оправдаване на жалбоподателката по всички обвинения срещу нея след постановяване на присъдата от 2 октомври 2008 г. и не публикувала в пресата оправдателната присъда на жалбоподателката, са законосъобразни.

32. Сметната палата изтъква, че това първо основание се основава на предпоставката, че тази институция или Общият съд е преразгледал(а) обосноваността на присъдата от 2 октомври 2008 г. Тази предпоставка обаче била неправилна.

33. Наистина, при приемане на решението от 2 юли 2009 г., посочено в точка 13 от настоящото съдебно решение, Сметната палата се съобразила с тази присъда и предприела действията, които била длъжна да осъществи, упражнявайки собствените си правомощия, които не включвали възможност за публикуване на оправдателната присъда на жалбоподателката. Освен това Общият съд признал и се съобразил със съдържанието на тази присъда във връзка с последиците от нейния наказателноправен характер.

Съображения на Съда

34. С първото основание на жалбата г‑жа Nikolaou поддържа, че Общият съд не се е съобразил с принципа на презумпцията за невиновност, тъй като в точка 45 от обжалваното съдебно решение приема, че от мотивите, възприетите в оправдателната присъда от 2 октомври 2008 г., „не следвало, че обвиненията срещу жалбоподателката [били] лишени от каквото и да е основание“, а „следвало, че те не били приети без „най-малкото съмнение“. Според жалбоподателката тази грешка би трябвало да доведе до отмяната на това съдебно решение, тъй като, ако Общият съд не бил нарушил този принцип, в точки 44 и 49 от това съдебно решение той щял да признае незаконосъобразността на бездействието на Сметната палата във връзка с приемането на формално решение, оправдаващо жалбоподателката по всички обвинения срещу нея след постановяване на присъдата от 2 октомври 2008 г., и с публикуването на оправдателната присъда в пресата.

35. Във връзка с това следва да се припомни, че принципът на презумпцията за невиновност, закрепен в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който съответства на член 6, параграфи 2 и 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, може да бъде нарушен именно ако в мотивите на съдебно решение е отразено убеждението, че едно лице е виновно за дадено престъпление, след като, обратно, наказателни производства са приключили с оправдаването му (вж. ЕСПЧ, решение по дело Allenet de Ribemont c/у Франция от 10 февруари 1995 г., серия A № 308, § 35 и 36; решение по дело Daktaras c/у Литва от 10 октомври 2000 г., Recueil des arrêts et décisions 2000-III, §41—44, както и решение по дело Teodor c/у Румъния от 4 юни 2013 г., Recueil des arrêts et décisions , 2013‑3, § 36 и 37).

36. Както подчертава генералният адвокат в точка 57 от заключението си, в случая следва да се отбележи, че пасажите от съдържащите се в точка 45 от обжалваното съдебно решение доводи на Общия съд наистина оставят впечатлението, че би могло г‑жа Nikolaou да е виновна за престъпление, основано на същите факти, за които обаче тя вече е била окончателно оправдана с присъдата от 2 октомври 2008 г.

37. Ето защо следва да се приеме, че тези доводи явно нарушават принципа на презумпцията за невиновност.

38. При това положение е важно все пак да се отбележи, че нарушаването на този принцип не би могло да доведе до отмяната на обжалваното съдебно решение, тъй като съдържащите се в точки 44 и 49 от него съображения относно законосъобразността на бездействията, за които е упреквана Сметната палата, във всеки случай са надлежно обосновани с други мотиви, изложени самостоятелно в точка 46 от това съдебно решение (вж. в този смисъл решения JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, EU:C:2006:594, т. 186, както и Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 233).

39. Наистина, в тези мотиви Общият съд с основание приема, от една страна, че „единствено националните съдебни органи са тези, които следва да разгледат в наказателен аспект обвиненията“ срещу бивш член на Сметната палата, и от друга страна, че Съдът трябва да даде преценка на техния „дисциплинарен аспект по силата на член 247, параграф 7 ЕО“, тъй като в рамките на институционалната структура на Съюза самата Сметна палата не е овластена нито да приеме формално решение за оправдаване на жалбоподателката по всяко обвинение срещу нея в дисциплинарен и наказателноправен аспект, нито да публикува оправдаването ѝ в пресата.

40. Впрочем този извод е съобразен и с принципите, произтичащи от постоянната съдебна практика относно самостоятелния характер на провежданите пред Съда дисциплинарни производства по член 247, параграф 7 ЕО, спрямо националните наказателни производства (решение Комисия/Cresson, C‑432/04, EU:C:2006:455, т. 120 и 121). Наистина, както отбелязва и генералният адвокат в точки 71—73 от заключението си, от тази съдебна практика следва, че Сметната палата, като орган, сезирал Съда, също като него не е обвързана от дадената в хода на национално наказателно производство правна квалификация на фактите. Следователно в случая след постановяване на присъдата от 2 октомври 2008 г. Сметната палата не е била длъжна да приеме актовете или да извърши действията, посочени от жалбоподателката.

41. С оглед на изложените по-горе съображения първото основание следва да се отхвърли като необосновано.

По второто основание

Доводи на страните

42. С второто си основание г‑жа Nikolaou упреква Общия съд за нарушение на прогласения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество, който той бил длъжен да спазва по отношение на люксембургския районен съд.

43. В това отношение, като се позовава на определение Zwartveld и др. (C‑2/88, EU:C:1990:315, т. 17) и на решение Ирландия/Комисия (C‑339/00, EU:C:2003:545, т. 71 и 72), жалбоподателката поддържа, че този принцип налага взаимни задължения за лоялно сътрудничество не само на държавите членки, но и на институциите на Съюза, следователно и на всички негови органи, включително съдебните му органи.

44. След като уточнява това, тя изтъква, че Общият съд все пак нито зачел присъдата от 2 октомври 2008 г., нито се съобразил надлежно с нея.

45. Първо, в точки 44 и 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд тълкувал свързаните с поведението на г‑жа Nikolaou факти по съвсем различен начин от направената от люксембургския районен съд преценка.

46. След това, съдържащата се в точка 35 от обжалваното съдебно решение преценка, че управлението на всяка система за отпуски се основава на задължението на прекия началник да проверява присъствието на подчинените му служители, очевидно противоречала на изложените в присъдата от 2 октомври 2008 г. доводи за липсата на каквото и да е задължение на членовете на кабинетите да водят регистър за отпуските.

47. Накрая, в точка 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че „недостатъците на системата на записване и контрол на отпуските на Сметната палата, приложима по време на разглежданите по делото факти“, не могли да обосноват отказа от всякакво разследване или преследване срещу жалбоподателката, при положение че именно недостатъците на тази система за управление на отпуските довели до оправдаването ѝ от люксембургския районен съд.

48. В отговор на тези доводи Сметната палата изтъква, че второто основание почива на несъобразяване със съответните роли на засегнатите институции, както и с обхвата на член 4, параграф 3 ДЕС.

49. Наистина, в съответствие с изведената от решение Комисия/Cresson (EU:C:2006:455) практика, Общият съд не поставил под въпрос присъдата от 2 октомври 2008 г., а при разглеждането на евентуална извъндоговорна отговорност на Сметната палата само направил самостоятелна преценка на някои факти, които вече били анализирани в хода на проведеното на национално равнище наказателно производство. Така разликата в преценката на някои фактически обстоятелства била следствие от самостоятелния характер на всяко от двете образувани съдебни производства.

Съображения на Съда

50. С второто си основание жалбоподателката упреква Общия съд за нарушение на принципа на лоялното сътрудничество, който трябвало да спазва по отношение на люксембургския районен съд, тъй като начинът, по който оценил някои фактически обстоятелства в точки 44 и 45 и в точки 35 и 38 от обжалваното съдебно решение, се различавал от изложените в присъдата от 2 октомври 2008 г. съображения.

51. Във връзка с това следва да се припомни, че принципът на лоялното сътрудничество, който преди влизането в сила на Договора от Лисабон се съдържа в член 10 ЕО и който понастоящем е закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, води до задължение за държавите членки да вземат всички мерки, които могат да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, и налага на неговите институции взаимни задължения за зачитане и подпомагане спрямо държавите членки при изпълнението на задачите, произтичащи от договорите (вж. в този смисъл решение First и Franex, C‑275/00, EU:C:2002:711, т. 49 и решение Ирландия/Комисия, EU:C:2003:545, т. 71).

52. За изпълнението на тези задачи обаче член 235 ЕО във връзка с член 225, параграф 1 ЕО предоставя изрично на Съда и на Общия съд компетентност да разглеждат споровете относно обезщетяване на вредите, посочени в член 288, втора алинея ЕО, чийто предмет е извъндоговорната отговорност на Общността. Според постоянната съдебна практика тази компетентност е изключителна, като общностните юрисдикции следва да проверяват наличието на съвкупност от кумулативни условия, а именно незаконосъобразността на поведението, за което се упрекват институциите, наличието на вредата и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда, с чието наличие е обвързано ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността (вж. решение Комисия/Systran и Systran Люксембург, C‑103/11 P, EU:C:2013:245, т. 60 и цитираната съдебна практика).

53. Впрочем, когато става въпрос по-конкретно за наличието на първото от тези условия, Съдът вече многократно е уточнявал, че трябва да се установи достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти (вж. решение Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, EU:C:2000:361, т. 42), а именно явно и сериозно нарушаване от съответната институция на наложените на правото ѝ на преценка предели (вж. в този смисъл решение Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 55 и решение Комисия/CEVA и Pfizer, C‑198/03 P, EU:C:2005:445, т. 64).

54. По този начин от тези принципи следва, че искът за обезщетение, свързан с извъндоговорна отговорност на Общността за действията или бездействията на нейните институции, е въведен като самостоятелно спрямо други искове правно средство за защита с особена функция в рамките на системата от правни средства за защита и е подчинено на условия за упражняване, установени с оглед на особения му предмет (вж. по-конкретно решение Lütticke/Комисия, 4/69, EU:C:1971:40, т. 6 и решение Unifrex/Комисия и Съвет, 281/82, EU:C:1984:165, т. 11).

55. Ето защо, както отбелязва и Сметната палата в писменото си становище, независимо че направените в хода на наказателно производство констатации относно идентични с разглежданите в производство по член 235 ЕО факти могат да се вземат предвид от сезираната общностна юрисдикция, все пак тя не е обвързана от дадената от наказателния съд правна квалификация на тези факти, а упражнявайки в пълен обем правото си на преценка, следва да ги анализира самостоятелно, за да провери дали са изпълнени всички условия, от чието наличие зависи ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността (вж. по аналогия решение Комисия/Cresson, EU:C:2006:455, т. 120 и 121).

56. Ето защо с оглед на тези съображения следва да се приеме, че твърденията, с които жалбоподателката упреква Общия съд, че в точки 44 и 45 и в точки 35 и 38 от обжалваното съдебно решение нарушил принципа на лоялното сътрудничество, са напълно неоснователни.

57. Наистина, в посочените точки от това съдебно решение Общият съд не е нарушил задължението си за зачитане на институциите, което има спрямо люксембургския районен съд, тъй като той се е произнесъл по някои вече анализирани в присъдата от 2 октомври 2008 г. факти само за да провери законосъобразността на бездействията, за които е упреквана Сметната палата в спора за извъндоговорната отговорност на Общността, а не за да прецени основателността на наказателните обвинения срещу г‑жа Nikolaou.

58. От това следва, че второто основание на жалбата трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

По третото основание

Доводи на страните

59. С третото си основание г‑жа Nikolaou изтъква, че обжалваното съдебно решение е опорочено от липсата на компетентност на Общия съд, поради това че той е разрешил въпроси, излизащи извън пределите на предоставената му с Договорите компетентност.

60. На първо място, тя смята, че в точка 45 от това съдебно решение, когато преценява по същество в наказателноправен аспект „какво следва“ или „какво не следва“ от възприетите в оправдателната присъда от 2 октомври 2008 г. мотиви за оправдаването „основани на съмнението“, Общият съд се произнася като „апелативен наказателен съд“.

61. На второ място, жалбоподателката поддържа, че Общият съд действал като „дисциплинарна юрисдикция“ и освен това потвърдил неправилен прочит на правомощията на Сметната палата, като приел в точка 47 от обжалваното съдебно решение във връзка със забележката в писмото от 13 май 2004 г., че „не било неуместно председателят на Сметната палата да укаже на жалбоподателката, че по-голямата част от членовете на институцията са счели поведението ѝ за неприемливо“.

62. Във връзка с това г‑жа Nikolaou уточнява, че тъй като по силата на член 247, параграф 7 ЕО Съдът е единствената институция, компетентна да се произнася по нарушения с дисциплинарен характер, за които е упрекван член на Сметната палата, Общият съд нямал право нито да се произнася във връзка с това относно поведението, за което била упреквана жалбоподателката в посоченото писмо, нито да признае законосъобразността на съдържанието на това писмо.

63. Сметната палата твърди, че това основание трябва да се отхвърли като частично недопустимо — поради това че то само повтаря представените в първоинстанционното производство доводи относно писмото от 13 май 2004 г. — и като частично неоснователно, тъй като Общият съд не поставял под въпрос присъдата от 2 октомври 2008 г., тъй като наистина било възможно оценката на едно и също поведение да доведе до различни резултати в зависимост от естеството на сезираната съдебна инстанция и предявения иск.

Съображения на Съда

64. С третото си основание г‑жа Nikolaou твърди, че Общият съд не се е съобразил с изведените от Договорите правила за компетентност. На първо място, в точка 45 от обжалваното съдебно решение той преценил по същество наказателните обвинения срещу жалбоподателката и мотивите за оправдаването, възприети в присъдата от 2 октомври 2008 г. На второ място, в точка 47 от това съдебно решение Общият съд не постъпил правилно, като анализирал забележката с дисциплинарен характер, съдържаща се в писмото от 13 май 2004 г., и потвърдил законосъобразността на съдържанието на това писмо, без да се съобрази не само с пределите на своята компетентност, но и с тези на компетентността на Сметната палата.

65. Следва да се отбележи обаче, че тези твърдения са следствие от неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.

66. Наистина, що се отнася до първата част от това основание, достатъчно е да се отбележи, че в точка 45 от това съдебно решение Общият съд не анализира фактите, на които се основават наказателното обвинение срещу жалбоподателката и мотивите за оправдаването, възприети в присъдата от 2 октомври 2008 г., с цел да постави под въпрос крайния резултат на тази присъда или да възобнови проведеното на национално равнище наказателно производство.

67. Напротив, както беше отбелязано в точки 56 и 57 от настоящото решение, в пределите на изключителната си компетентност по въпросите на извъндоговорната отговорност на Общността, Общият съд само се позовава на същите фактически обстоятелства като тези, които са взети предвид в хода на споменатото наказателно производство, единствено за да отговори на доводите на жалбоподателката, изведени от твърдението за незаконосъобразност на бездействието на Сметната палата след постановяване на присъдата от 2 октомври 2008 г. във връзка с приемането на формално решение, с което да я оправдае по всички обвинения срещу нея.

68. Така, обратно на това, което твърди жалбоподателката, в точка 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд не действа като „апелативен наказателен съд“, а действа в пределите на своята компетентност.

69. Що се отнася до втората част от третото основание на жалбата, следва да се уточни, от една страна, че логическите доводи, развити в точка 47 от обжалваното съдебно решение, също са отговор на довод на жалбоподателката, изведен от нарушението от страна на Сметната палата на принципа на безпристрастност и на задължението за полагане на грижа, осъществено чрез нелюбезна и излишна забележка в писмото от 13 май 2004 г.

70. По този начин, правейки анализ на такава забележка в производството по иска за обезщетение, с който е сезиран, Общият съд не се произнася от дисциплинарна гледна точка по поведението, за което е упреквана жалбоподателката, и не излиза извън пределите на своята компетентност в областта на извъндоговорната отговорност на Общността.

71. От друга страна, когато става въпрос за съдържанието на писмото от 13 май 2004 г., следва да се отбележи, както беше подчертано и от генералния адвокат в точка 84 от заключението му, че в него правилно е посочен само резултатът от гласуването на членовете на Сметната палата, събрани за да вземат решение за сезиране на Съда на основание член 247, параграф 7 EО, и по този начин не се прави преценка от дисциплинарна гледна точка на поведението, за което е упреквана г‑жа Nikolaou.

72. Наистина, като се вземе предвид, че в съответствие с принципите, произтичащи от съдебната практика в тази област, решение за сезиране на Съда е могло да бъде законосъобразно на основание предполагаемото съществуване на „пропуск, който се отличава със степента на тежестта си“ (вж. в този смисъл решение Комисия/Cresson, EU:C:2006:455, т. 72), Сметната палата е могла да посочи, че необходимото за тази цел единодушие по смисъла на член 6 от процедурния ѝ правилник не е било получено, въпреки че голяма част от членовете ѝ все пак са критикували поведението, за което е упреквано лицето в точка i) от това писмо.

73. Впрочем, както беше потвърдено от всички страни по делото в съдебното заседание пред Съда, съдържащата се в същото писмо забележка е останала строго лична и не е била разгласена в пресата.

74. От тези съображения следва, че като приема, че съдържанието на писмото от 13 май 2004 г. е законосъобразно, Общият съд изобщо не признава на Сметната палата компетентност по дисциплинарните въпроси, каквато тя няма, нито нарушава пределите на своята компетентност, тъй като не действа като „дисциплинарна юрисдикция“.

75. С оглед на изложените по-горе съображения третото основание в неговата цялост следва да се отхвърли като неоснователно.

По четвъртото основание

Доводи на страните

76. С първата част от четвъртото си основание г‑жа Nikolaou изтъква, че Общият съд е тълкувал и приложил неправилно правилата за извъндоговорната отговорност на Общността. Наистина, в точка 32 от обжалваното съдебно решение той добавил допълнително условие, което не се изисквало според съдебната практика, а именно изискването съответната институция да е действала „недобросъвестно“.

77. С втората част от това основание жалбоподателката упреква Общия съд за допусната грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 2, втора алинея от Решение 99/50 във връзка с член 4, първа алинея от него.

78. От една страна, в точка 30 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че не било необходимо уведомяване на жалбоподателката за започналото предварително разследване срещу нея, и тъй като с писмата от 8 и 26 април 2002 г. жалбоподателката била само уведомена за започването на вътрешното разследване на OLAF, те отговаряли на предвидените в член 4, първа алинея, първо изречение от това решение изисквания. От друга страна, в точка 29 от това съдебно решение Общият съд неправилно приел, че бездействието на Сметната палата във връзка с уведомяването на жалбоподателката за съдържанието на изготвената по време на предварителното разследване преписка или във връзка с пропуска да я изслуша, преди да предаде тази преписка на OLAF, изобщо не било незаконосъобразно по смисъла на член 4, първа алинея, второ изречение от това решение.

79. Според Сметната палата трябва да се приеме, че това основание е недопустимо, тъй като то се изразява в просто повтаряне на изложените пред първата инстанция доводи и представлява искане за преразглеждане на фактите по делото.

80. Във всеки случай в точка 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд не добавил никакво допълнително условие относно ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността. Освен това той не допуснал никаква грешка при прочита на член 2, втора алинея от Решение 99/50, тъй като тази разпоредба не налагала задължение заподозряното в нередности лице да бъде уведомено за започването на предварително разследване, а само изисквала генералният секретар незабавно да изпрати на OLAF сведенията, събрани в рамките на такова разследване.

Съображения на Съда

81. С първата част от четвъртото основание на жалбата жалбоподателката упреква Общия съд, че допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на условията, при които може да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Общността, тъй като приел в точка 32 от обжалваното съдебно решение, че евентуалното предаване на OLAF или на люксембургските съдебни органи на документ от 20 ноември 2001 г., изготвен от началника на кабинета на г‑жа Nikolaou, подписът върху който вероятно бил подправен, не означавало, че Сметната палата е действала недобросъвестно по въпроса за автентичността на подписа на жалбоподателката.

82. Достатъчно е във връзка с това да се отбележи, че Общият съд прави този извод при условията на евентуалност, след като е направил главната констатация, че този документ не фигурира в предварителната преписка, предадена от Сметната палата на OLAF, а също не бил предаден и на люксембургските органи.

83. Затова при липсата в жалбата на каквото и да е оспорване на тази фактическа преценка първата част от четвъртото основание на жалбата трябва да се отхвърли като неотносима.

84. С втората част от четвъртото основание на жалбата г‑жа Nikolaou изтъква, че Общият съд тълкувал неправилно член 2, втора алинея от Решение 99/50 във връзка с член 4, първа алинея от него, като приел, от една страна, в точка 30 от обжалваното съдебно решение, че тъй като с писмата от 8 и 26 април 2002 г. жалбоподателката била уведомена за започването на вътрешното разследване на OLAF, а не за предварителното разследване, те отговаряли на предвидените в член 4, първа алинея, първо изречение от това решение изисквания, а от друга страна, в точка 29 от това съдебно решение, че член 4, първа алинея, второ изречение от това решение не задължавал Сметната палата да разкрие на жалбоподателката съдържанието на изготвената по време на предварителното разследване преписка, нито да я изслуша, преди да предаде тази преписка на OLAF.

85. Във връзка с това следва да се припомни, че член 2, втора алинея от Решение 99/50 гласи, че генералният секретар, от една страна, „незабавно изпраща на [OLAF] всички фактически данни, от които може да се направи предположение за наличието на нередности“, като измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, увреждаща финансовите интереси на Общностите, и от друга страна, „започва предварително разследване, без да се засягат провежданите от [OLAF] вътрешни разследвания“.

86. При липсата на изрични указания, произтичащи от този член, за да бъде даден отговор на първия довод, наведен в подкрепа на втората част от четвъртото основание, следва първо да се определи дали задължението за уведомяване, посочено в член 4, първа алинея, първо изречение от Решение 99/50, се отнася също и до предварителното разследване, след това, ако това е така, какво е естеството на това задължение, и накрая, дали в случая жалбоподателката наистина е била уведомена.

87. Що се отнася до анализа на тези въпроси, следва да се отбележи, че без изобщо да уточнява типологията на посоченото разследване, споменатият член 4, първа алинея, първо изречение предвижда само че при наличие на основания, сочещи на евентуално лично участие на член, длъжностно лице или служител на Сметната палата, заинтересованото лице се уведомява в „кратък срок“, когато това не създава опасност да навреди на разследването.

88. От това следва, че дори да се приеме, че тази разпоредба се отнася и до предварителното разследване, уместно е да се отбележи, от една страна, че в нея не е предвидено задължение за незабавно уведомяване още в началото на разследването, и от друга страна, че тя поставя условие за това задължение, като въвежда изискване за опазване на ефективността на разследването.

89. При това положение е важно да се отбележи, че в случая, обратно на това, което твърди жалбоподателката, с писмото от 26 април 2002 г. тя действително е уведомена не само че е започнало вътрешно разследване, но също и че Сметната палата е провела предварително разследване и че генералният секретар е изпратил на OLAF свързана с него преписка.

90. Затова при липсата на твърдения на жалбоподателката, с които да оспорва евентуално късното изпращане на такова писмо, следва да се приеме, както отбелязва и генералният адвокат в точка 96 от заключението си, че съдържащото се в това писмо съобщение съвместява принципа за уведомяване на засегнатото лице в кратък срок и нуждата да се гарантира ефективността както на предварителното, така и на вътрешното разследване.

91. От това следва, че Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, като приема в точка 30 от обжалваното съдебно решение, че уведомяванията, направени с писмата от 8 и 26 април 2002 г., отговаряли на предвидените в член 4, първа алинея, първо изречение от Решение 99/50 изисквания.

92. Тъй като тези уточнения се правят, за да се прецени основателността на втория довод, изложен в подкрепа на втората част от настоящото основание, следва освен това да се провери дали по отношение на предварителното разследване при всички положения трябва да се спазва задължението за уведомяване, предвидено в член 4, първа алинея, второ изречение от това решение, според който „не могат да се правят изводи, упоменаващи поименно член […] на Сметната палата, без да е била дадена възможност на заинтересованото лице да изрази становище по всички засягащи го факти“, и следователно дали е трябвало жалбоподателката да бъде изслушана преди приключването на това разследване и предаването на изготвената преписка на OLAF.

93. За тази цел, тъй като от текста на посочения член 4, първа алинея, второ изречение не може да се изведе никакво ясно указание, следва да се разгледат специфичните особености на предварителното разследване.

94. Както обаче обясни Сметната палата в съдебното заседание пред Съда, такова разследване представлява предварителна фаза за събиране и оценка на данните във връзка с твърденията за нередности, получени от генералния секретар на Сметната палата, чиято цел е да се провери доколко може да се вярва на доказателствата, подкрепящи тези твърдения, преди да бъдат събрани в преписка и предадени или на органа по назначаването за започването на административно разследване, или на OLAF за провеждане на вътрешно разследване.

95. От това следва, както отбелязва и генералният адвокат в точка 93 от заключението си, че целта на предварителното разследване не е да приключи с приемането на заключение относно обвиненото лице.

96. При това положение Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, когато в точка 29 от обжалваното съдебно решение при анализа на целта на това разследване приема, че задължението, произтичащо от член 4, първа алинея, второ изречение от Решение 99/50, не се отнася до действията, извършени от генералния секретар в рамките на това разследване.

97. Поради това втората част от четвъртото основание на жалбата следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.

98. С оглед на изложените по-горе съображения четвъртото основание следва да се отхвърли като частично неотносимо и частично неоснователно и жалбата да се отхвърли.

По съдебните разноски

99. По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Сметната палата е направила искане г‑жа Nikolaou да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и тя е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Диспозитив

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1) Отхвърля жалбата.

2) Осъжда г‑жа Kalliopi Nikolaou да заплати съдебните разноски.