—

за Hauck GmbH & Co. KG, от S. Klos, A. A. Quaedvlieg и S. A. Hoogcarspel, advocaten,

—

за Stokke A/S, Stokke Nederland BV, Peter Opsvik и Peter Opsvik A/S, от T. Cohen Jehoram и R. Sjoerdsma, advocaten,

—

за германското правителство, от T. Henze и J. Kemper, в качеството на представители,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Salvatorelli, avvocato dello Stato,

—

за полското правителство, от B. Majczyna, B. Czech и J. Fałdyga, в качеството на представители,

—

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes и R. Solnado Cruz, в качеството на представители,

—

за правителството на Обединеното кралство, от M. Holt, в качеството на представител, и N. Saunders, barrister,

—

за Европейската комисия, от F.W. Bulst и F. Wilman, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, буква д) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92, наричана по-нататък „Директивата за марките“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Hauck GmbH & Co. KG, учредено по германското право дружество (наричано по-нататък „Hauck“), от една страна, и Stokke A/S, Stokke Nederland BV, Peter Opsvik и Peter Opsvik A/S (наричани по-нататък заедно „Stokke и др.“), от друга, относно искане да бъде обявена за недействителна марката на Бенелюкс, която се състои от знак с формата на детско столче, продавано от Stokke и др.

3

Член 3 от Директивата за марките е озаглавен „Основания за отказ или недействителност“ и параграф 1, буква д) от него гласи:

„Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:

[…]

4

Член 2.1, параграф 2 от Конвенцията на Бенелюкс в областта на интелектуалната собственост (марки, дизайни и модели), подписана в Хага на 25 февруари 2005 г. и влязла в сила на 1 септември 2006 г., предвижда:

„Знаци, които може да съставляват марка на Бенелюкс:

[…]

2.   Въпреки това не могат да се смятат за марки знаците, които се състоят изключително от формата, която произтича от естеството на самите стоки, която придава на стоките значителна стойност или която е нужна за постигане на технически резултат“.

5

Г‑н Opsvik проектира детско столче, наречено „Tripp Trapp“. Това столче се състои от наклонени опори, за които са закрепени всички елементи на столчето, както и от хоризонтални плоскости и надлъжни греди, образуващи формата на буквата „L“, които според запитващата юрисдикция му придават голяма оригиналност. Дизайнът на това столче получава множество награди и отличия и е представян в музеи. През 1972 г. столчетата „Tripp Trapp“ са пуснати в продажба от Stokke и др., основно на скандинавския пазар, а през 1995 г. — на нидерландския пазар.

6

Hauck произвежда, разпространява и продава детски артикули, сред които са две столчета, наречени от Hauck „Alpha“ и „Beta“.

7

На 8 май 1998 г. Stokke A/S подава в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс заявка за регистрация на триизмерна марка, изобразяваща детското столче „Tripp Trapp“. Марката е регистрирана на името на Stokke A/S за „столове, в това число детски столчета“ и има следната форма:

8

В Германия, в друго производство между Stokke и др. и Hauck, с влязло в сила решение Oberlandesgericht Hamburg приема, че столчето „Tripp Trapp“ се ползва от авторскоправна закрила в Германия и че столчето „Alpha“ нарушава тази закрила.

9

В Нидерландия Stokke и др. предявяват иск пред Rechtbank ’s-Gravenhage, като поддържат, че производството и продажбата от Hauck на столчетата „Alpha“ и „Beta“ нарушават както авторските права, които произтичат от столчето „Tripp Trapp“, така и марката им на Бенелюкс, и искат да им бъде изплатено обезщетение за вреди за това нарушение. Hauck пък предявява насрещен иск, с който моли марката на Бенелюкс „Tripp Trapp“, заявена от Stokke A/S, да бъде обявена за недействителна.

10

Rechtbank ’s-Gravenhage до голяма степен уважава исканията на Stokke и др., доколкото се основават на техните права на експлоатация. Той обаче уважава и искането тази марка да бъде обявена за недействителна.

11

Hauck подава въззивна жалба срещу това решение пред Gerechtshof te’s Gravenhage (Нидерландия). В решението си същият приема, че столчето „Tripp Trapp“ е защитено от авторско право и че столчетата „Alpha“ и „Beta“ попадат в обхвата на тази авторскоправна закрила. Оттук Gerechtshof te’s Gravenhage прави извод, че между 1986 г. и 1999 г. Hauck нарушава авторските права на Stokke и др.

12

Gerechtshof te’s Gravenhage обаче приема, че атрактивността на столчето „Tripp Trapp“ придава значителна стойност на въпросната стока и че формата ѝ е обусловена от естеството на самата стока, а именно сигурно, удобно и висококачествено детско столче. Ето защо според Gerechtshof te’s Gravenhage процесната марка е знак, състоящ се изключително от форма, която попада в обхвата на основанията за отказ или недействителност, предвидени в член 3, параграф 1, буква д), първо и трето тире от Директивата за марките. Поради това същата юрисдикция постановява, че Rechtbank ’s-Gravenhage правилно е обявил посочената триизмерна марка за недействителна.

13

Hauck обжалва по касационен ред пред Hoge Raad der Nederlanden решението на Gerechtshof te’s Gravenhage, а Stokke и др. подават насрещна жалба в рамките на същото производство. Hoge Raad der Nederlanden отхвърля касационната жалба, но счита, че насрещната жалба изисква тълкуване на разпоредбите на член 3, параграф 1, буква д) от Директивата за марките, които до момента не са разглеждани в практиката на Съда.

14

При тези условия Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

15

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1, буква д), първо тире от Директивата за марките трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ за регистрация може да се приложи само спрямо знак, състоящ се изключително от формата, която е необходима за функционирането на стоката, или и спрямо знак, състоящ се изключително от форма, която притежава една или повече съществени функционални характеристики на тази стока, които потребителят вероятно търси и при стоките на конкурентите.

16

Съгласно цитираната разпоредба знаците, които се състоят изключително от формата, която произтича от естеството на самите стоки, не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни.

17

Съдът вече е постановил, че различните основания за отказ за регистрация, предвидени в член 3, параграф 1 от Директивата за марките, трябва да се тълкуват в светлината на общия интерес, който всяко от тях брани (вж. в този смисъл решения Windsurfing Chiemsee, C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230, т. 25—27, и Philips, C‑299/99, EU:C:2002:377, т. 77).

18

В това отношение във връзка с член 3, параграф 1, буква д), второ тире от Директивата за марките Съдът е посочил, че смисълът на основанията за отказ за регистрация, предвидени от тази разпоредба, е да не се допусне защитата на правото върху марките да доведе до предоставяне на носителя му на монопол върху техническите решения или практическите характеристики на дадена стока, които ползвателят може да търси при стоките на конкурентите (решение Philips, EU:C:2002:377, т. 78 и, що се отнася до член 7, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) — разпоредба, която по същество съвпада с член 3, параграф 1, буква д) от Директивата за марките, решение Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 43).

19

Непосредствената цел на забраната за регистрация на чисто функционални форми, предвидена в член 3, параграф 1, буква д), второ тире от Директивата за марките, или на форми, които придават значителна стойност на стоката по смисъла на трето тире от същата разпоредба, е да се избегне възможността предоставеното от марката изключително и трайно право да послужи за неограничено продължаване на действието във времето на други права, за които законодателят на Съюза е предвидил прилагането на преклузивен срок (вж. в този смисъл решение Lego Juris/СХВП, EU:C:2010:516, т. 45).

20

Както отбелязва генералният адвокат в точки 28 и 54 от заключението си, налага се изводът, че целта на основанието за отказ за регистрация, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), първо тире от Директивата за марките, съвпада с целта на второ и трето тире от въпросната разпоредба, и че следователно първо тире трябва да се тълкува съгласувано.

21

Ето защо за правилното прилагане на член 3, параграф 1, буква д), първо тире от Директивата за марките е необходимо съществените характеристики на съответния знак, т.е. неговите най-важни елементи, да бъдат надлежно отчитани във всеки отделен случай, като се изхожда от цялостното впечатление, създадено от знака, или от последователна проверка на всеки от съставните елементи на този знак (вж. в този смисъл решение Lego Juris/СХВП, EU:C:2010:516, т. 68—70).

22

В това отношение следва да се подчертае, че основанието за отказ за регистрация по член 3, параграф 1, буква д), първо тире от Директивата за марките е неприложимо, когато предмет на заявката за регистрация като марка е форма на продукт, в която друг елемент, като например декоративен или оригинален елемент, който не е присъщ на типичната функция на продукта, изпълнява важна или основна роля (вж. в този смисъл решение Lego Juris/СХВП, EU:C:2010:516, т. 52 и 72).

23

Следователно тълкуването на първо тире от цитираната разпоредба в смисъл, че първо тире се прилага само спрямо знаците, състоящи се изключително от форми, които са необходими за функционирането на съответната стока, не оставя на съответния производител никакво място за съществен личен принос, поради което не би позволило предвиденото там основание за отказ да постигне изцяло целта си.

24

Всъщност подобно тълкуване би довело до прилагането на това основание за отказ само към т.нар. „естествени“ продукти, които нямат заместител, или към т.нар. „регулирани“ продукти, чиято форма е предписана от норми, въпреки че знаците, състоящи се от форми, които произтичат от такива продукти, във всеки случай не биха могли да бъдат регистрирани поради липсата на отличителен характер.

25

Напротив, при прилагането на основанието за отказ, залегнало в член 3, параграф 1, буква д), първо тире от Директивата за марките, следва да се има предвид фактът, че понятието „форма, която произтича от естеството на самите стоки“ означава, че за формите, съществените характеристики на които са присъщи на типичната функция или функции на тези стоки, по принцип също трябва да бъде отказана регистрация.

26

Както посочва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, ако такива характеристики бъдат запазени само за един икономически оператор, конкурентните предприятия трудно биха могли да намерят за своите стоки форма, която да е практична за използването им. В допълнение, следва да се констатира, че става дума за съществени характеристики, които потребителят би могъл да потърси и при стоките на конкурентите, тъй като тези стоки са предназначени да изпълняват същата или сходна функция.

27

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д), първо тире от Директивата за марките трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ за регистрация може да се приложи спрямо знак, състоящ се изключително от формата на стока, която притежава една или повече съществени и присъщи на типичната функция или функции на тази стока функционални характеристики, които потребителят вероятно търси и при стоките на конкурентите.

28

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Директивата за марките трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ за регистрация може да се приложи спрямо знак, който се състои изключително от формата на стока, притежаваща няколко характеристики, които могат да ѝ придадат различни значителни стойности, и дали при тази преценка следва да се има предвид мнението на съответните потребители за формата на стоката.

29

От акта за преюдициално запитване е видно, че в основата на изразените от Hoge Raad der Nederlanden съмнения относно тълкуването на цитираната разпоредба е обстоятелството, че според тази юрисдикция формата на столчето „Tripp Trapp“ му дава важна естетическа стойност, но същевременно въпросната стока има и други характеристики — сигурност, удобство и качество — които ѝ придават значителна функционална стойност.

30

В това отношение приемането, че формата придава значителна стойност на стоката, не изключва възможността и други характеристики на тази стока да ѝ придават важна стойност.

31

Следователно целта да не се допусне предоставеното от марката изключително и трайно право да послужи за неограничено продължаване на действието във времето на други права, за които законодателят на Съюза е предвидил прилагането на преклузивен срок, изисква — както е отбелязал генералният адвокат в точка 85 от заключението си — прилагането на член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Директивата за марките да не бъде автоматично изключено, когато съответната стока изпълнява не само естетическа, но и други важни функции.

32

Всъщност понятието „форма, която придава на стоките значителна стойност“ не може да се сведе единствено до формата на стоки с чисто декоративна или художествена стойност, тъй като в противен случай съществува опасност да не бъдат обхванати стоките, които освен важен естетически елемент имат и съществени функционални характеристики. В последния случай правото, предоставено от марката на нейния притежател, би създало монопол върху съществените характеристики на стоките — нещо, което би попречило това основание за отказ да постигне изцяло целта си.

33

В допълнение, по отношение на значението на съответните потребители Съдът е посочил, че — обратно на посочената в член 3, параграф 1, буква б) от Директивата за марките хипотеза, в която задължително се взема предвид възприемането от съответните потребители, тъй като то е съществено, за да се определи дали заявеният за регистрация като марка знак позволява да се разграничат съответните стоки или услуги като произхождащи от определено предприятие — подобно задължение не може да бъде наложено в рамките на параграф 1, буква д) от посочения член (вж. в този смисъл решение Lego Juris/СХВП, EU:C:2010:516, т. 75).

34

Предполагаемото възприемане на знака от страна на средния потребител не е определящо при прилагането на основанието за отказ, установено в трето тире от последната норма, а може най-много да е от полза за преценката на компетентния орган при определянето на съществените характеристики на знака (вж. в този смисъл решение Lego Juris/СХВП, EU:C:2010:516, т. 76).

35

Както посочва генералният адвокат в точка 93 от заключението си, в това отношение могат да бъдат взети предвид и други критерии за преценка, като видът на разглежданата категория стоки, художествената стойност на съответната форма, спецификата на тази форма в сравнение с другите обичайно използвани форми на пазара, значителната разлика в цената спрямо сходни изделия или решението рекламната стратегия да се основе главно на естетическите характеристики на стоката.

36

С оглед на изложеното дотук на втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Директивата за марките трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ за регистрация може да се приложи спрямо знак, който се състои изключително от формата на стока, притежаваща няколко характеристики, които могат да ѝ придадат различни значителни стойности. Начинът, по който съответните потребители възприемат формата на стоката, е само един от критериите за преценка дали разглежданото основание за отказ е приложимо.

37

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1, буква д) от Директивата за марките трябва да се тълкува в смисъл, че основанията за отказ за регистрация, залегнали в първо и трето тире от тази разпоредба, са съвместно приложими.

38

Съгласно цитираната разпоредба не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни знаците, които се състоят изключително от формата, която произтича от естеството на самите стоки, или от формата на стоките, нужна за постигане на технически резултат, или от формата, която придава на стоките значителна стойност.

39

От този текст ясно личи, че трите основания за отказ за регистрация, предвидени в посочената разпоредба, са самостоятелни. Всъщност последователното им изброяване и използването на думата „изключително“ означават, че всяко от тях трябва да се прилага независимо от останалите.

40

Следователно и ако само един от критериите, споменати в член 3, параграф 1, буква д) от Директивата за марките, е изпълнен, то знакът, който се състои изключително от формата на стоката или от графично изображение на тази форма, не може да бъде регистриран като марка (решения Philips, EU:C:2002:377, т. 76, и Benetton Group, C‑371/06, EU:C:2007:542, т. 26, трето тире).

41

В това отношение е ирелевантно, че регистрацията на въпросния знак може да бъде отказана на няколко основания, след като едно-единствено от тях е изцяло приложимо спрямо знака.

42

В допълнение, следва да се подчертае — както е отбелязал генералният адвокат в точка 99 от заключението си — че целта от общ интерес, която обуславя прилагането на трите основания за отказ за регистрация, предвидени в член 3, параграф 1, буква д) от Директивата за марките, е пречка да се откаже регистрация, когато нито едно от тези три основания не е изцяло приложимо.

43

При това положение на третия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д) от Директивата за марките трябва да се тълкува в смисъл, че основанията за отказ за регистрация, залегнали в първо и трето тире от тази разпоредба, не са съвместно приложими.

44

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: