Дело C‑171/13

Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv)

срещу

M. S. Demirci и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Centrale Raad van Beroep)

„Преюдициално запитване — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Социална сигурност на работниците мигранти — Отмяна на клаузите за пребиваване — Допълнителни обезщетения, предоставени на основание на националното право — Условие за пребиваване — Прилагане за бившите турски работници — Турски граждани, които са придобили гражданството на приемащата държава членка“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 14 януари 2015 г.

Международни споразумения — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Социална сигурност на работниците мигранти — Решение № 3/80 на Съвета за асоцииране — Отмяна на клаузите за пребиваване — Допълнителни обезщетения, предоставени на основание на националното право — Национална правна уредба, съгласно която се прекратява изплащането на тези обезщетения на получателите, които вече не пребивават на територията на страната — Прилагане за бившите турски работници, които са придобили гражданството на приемащата държава членка — Третиране на посочените работници само като граждани на тази държава — Допустимост

(член 6 от Решение № 3/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция; член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71 на Съвета, изменен с Регламенти № 118/97 и № 647/2005)

Разпоредбите на Решение № 3/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция за прилагането на схемите за социално осигуряване на държавите — членки на Европейските общности, към турските работници и членовете на техните семейства, преценени и с оглед на член 59 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че гражданите на държава членка, които като турски работници са принадлежали към легалния пазар на труда в тази държава, не биха могли поради факта, че са запазили турското си гражданство, да се позовават на член 6 от Решение № 3/80, за да се противопоставят на прилагането на изискване за пребиваване, предвидено в законодателството на посочената държава във връзка с предоставянето на специално обезщетение, независещо от вноски, по смисъла на член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71 в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 647/2005.

Всъщност няма причина във връзка с изплащането на посоченото обезщетение приемащата държава членка да не третира такива граждани, чието правно положение неминуемо се е променило в момента на придобиване на гражданството на тази държава, само като свои граждани. Този извод е още по-наложителен предвид обстоятелството, че ако във връзка с изплащане на допълнителното обезщетение гражданите на държава членка, които са придобили гражданството на последната, след като са влезли на територията ѝ като турски работници, и които са запазили турското си гражданство, бъдат освободени от условието за пребиваване на основание Решение № 3/80, би била налице двойна необоснована разлика в третирането. От една страна, посочените граждани биха били третирани по-благоприятно от турските работници, които нямат гражданството на приемащата държава членка и поради това губят правото си да пребивават в нея, след като вече не принадлежат към легалния пазар на труда в нея. От друга страна, тези лица биха били в по-благоприятно положение от гражданите на приемащата държава членка или на друга държава членка, които безспорно се ползват от благоприятен режим по отношение на пребиваването и свободното движение в рамките на Съюза, но за които продължава да се прилага условието за пребиваване на територията на приемащата държава членка във връзка с получаване на допълнителното обезщетение.

(вж. точки 57—59 и 73 и диспозитива)

Дело C‑171/13

Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv)

срещу

M. S. Demirci и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Centrale Raad van Beroep)

„Преюдициално запитване — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Социална сигурност на работниците мигранти — Отмяна на клаузите за пребиваване — Допълнителни обезщетения, предоставени на основание на националното право — Условие за пребиваване — Прилагане за бившите турски работници — Турски граждани, които са придобили гражданството на приемащата държава членка“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 14 януари 2015 г.

Международни споразумения — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Социална сигурност на работниците мигранти — Решение № 3/80 на Съвета за асоцииране — Отмяна на клаузите за пребиваване — Допълнителни обезщетения, предоставени на основание на националното право — Национална правна уредба, съгласно която се прекратява изплащането на тези обезщетения на получателите, които вече не пребивават на територията на страната — Прилагане за бившите турски работници, които са придобили гражданството на приемащата държава членка — Третиране на посочените работници само като граждани на тази държава — Допустимост

(член 6 от Решение № 3/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция; член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71 на Съвета, изменен с Регламенти № 118/97 и № 647/2005)

Разпоредбите на Решение № 3/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция за прилагането на схемите за социално осигуряване на държавите — членки на Европейските общности, към турските работници и членовете на техните семейства, преценени и с оглед на член 59 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че гражданите на държава членка, които като турски работници са принадлежали към легалния пазар на труда в тази държава, не биха могли поради факта, че са запазили турското си гражданство, да се позовават на член 6 от Решение № 3/80, за да се противопоставят на прилагането на изискване за пребиваване, предвидено в законодателството на посочената държава във връзка с предоставянето на специално обезщетение, независещо от вноски, по смисъла на член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71 в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 647/2005.

Всъщност няма причина във връзка с изплащането на посоченото обезщетение приемащата държава членка да не третира такива граждани, чието правно положение неминуемо се е променило в момента на придобиване на гражданството на тази държава, само като свои граждани. Този извод е още по-наложителен предвид обстоятелството, че ако във връзка с изплащане на допълнителното обезщетение гражданите на държава членка, които са придобили гражданството на последната, след като са влезли на територията ѝ като турски работници, и които са запазили турското си гражданство, бъдат освободени от условието за пребиваване на основание Решение № 3/80, би била налице двойна необоснована разлика в третирането. От една страна, посочените граждани биха били третирани по-благоприятно от турските работници, които нямат гражданството на приемащата държава членка и поради това губят правото си да пребивават в нея, след като вече не принадлежат към легалния пазар на труда в нея. От друга страна, тези лица биха били в по-благоприятно положение от гражданите на приемащата държава членка или на друга държава членка, които безспорно се ползват от благоприятен режим по отношение на пребиваването и свободното движение в рамките на Съюза, но за които продължава да се прилага условието за пребиваване на територията на приемащата държава членка във връзка с получаване на допълнителното обезщетение.

(вж. точки 57—59 и 73 и диспозитива)