Дело C‑165/13

Stanislav Gross

срещу

Hauptzollamt Braunschweig

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

„Данъчни въпроси — Директива 92/12/ЕИО — Членове 7—9 — Общ режим на продуктите, подлежащи на облагане с акциз — Освободени за потребление в дадена държава членка продукти, държани с търговска цел в друга държава членка — Изискуемост на акциза от държателя на тези продукти, който ги е придобил в държавата членка по местоназначението им — Придобиване след края на действието по въвеждане“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 3 юли 2014 г.

1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Акцизи — Директива 92/12 — Еднаква изискуемост на акциза във всички държави членки — Избягване на двойно данъчно облагане

   (Директива 92/12 на Съвета)

2. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Идентифициране на релевантните обстоятелства от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите

   (член 267 ДФЕС; Директива 92/12)

3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Акцизи — Директива 92/12 — Освободени за потребление в дадена държава членка продукти, държани с търговска цел в друга държава членка — Лицето, получаващо стоките за използване — Стоки, държани последователно от няколко държатели — Изискуемост на акциза от всеки държател на стоките

   (член 33, параграф 3 от Директива 2008/118, както и член 7, параграф 3 и член 9, параграф 1 от Директива 92/12)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 17)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 20)

3.  Когато член 7, параграф 3 от Директива 92/12 относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти изрично предвижда, че „лицето, получаващо стоките за използване“, може да дължи акциза за стоките, които подлежат на облагане с него, освободени са за потребление в дадена държава членка и се държат с търговска цел в друга държава членка, тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че когато стоките са държани последователно от няколко държатели, акцизът се дължи от всеки държател на разглежданите стоки.

   По-стеснително тълкуване, ограничаващо качеството на длъжник на акциза до първия държател на разглежданите стоки, би противоречало на целта на Директива 92/12. Всъщност съгласно нея при движението от територията на една държава членка към тази на друга не могат да се правят проверки, които биха затруднили свободното движение във вътрешността на Европейския съюз. Следователно подобно тълкуване би направило по-несигурно събирането на акциза, дължим при преминаването на граница на Съюза.

   Този извод се подкрепя и от член 33, параграф 3 от Директива 2008/118 относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12, който опростява съдържанието на член 7 от Директива 92/12, като се позовава вече единствено на „лицето, на което се доставят стоките в другата държава членка“

   Следователно член 9, параграф 1 от Директива 92/12 във връзка с член 7 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че разпоредбата позволява на държава членка да посочи като длъжник на акциза лицето, което държи с търговска цел на данъчната територия на тази държава подлежащи на облагане с акциз стоки, освободени за потребление в друга държава членка, при положение че това лице дори не е било първият държател на тези стоки в държавата членка по местоназначението им.

   (вж. точки 25—28 и диспозитива)