—

за Cruz & Companhia Lda, от B. Lacerda, R. Freitas и J. Freitas, advogados,

—

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes и M. Folgado Moreno, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от P. Guerra e Andrade, D. Triantafyllou и M. Afonso, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за определяне на подробни общи правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти (ОВ L 351, стр. 1), изменен с Регламент (ЕО) № 1829/94 на Комисията от 26 юли 1994 г. (ОВ L 191, стр. 5, наричан по-нататък „Регламент № 3665/87“), и на член 19, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 година за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата от гаранции за селскостопанските продукти (ОВ L 205, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 5, стр. 24), изменен с Регламент (ЕO) № 3403/93 на Комисията от 10 дeкeмври 1993 г. (ОВ L 310, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 14, стр. 108, наричан по-нататък „Регламент № 2220/85“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Cruz & Companhia Lda (наричано по-нататък „Cruz & Companhia“) и Instituto de Financiamento da Agricultura e Pescas IP (IFAP) и Caixa Central — Caixa Central de Crédito Agrícola Mútuo CRL (наричана по-нататък „CCAM“), по повод отказа от освобождаване на банкова гаранция, обезпечаваща връщането на авансово плащане на възстановявания при износ, предоставено за осъществен през 1995 г. износ на вино, и усвояването на тази гаранция.

3

Член 56 от Регламент (ЕИО) № 822/87 на Съвета от 16 март 1987 година относно общата организация на пазара на вино (ОВ L 84, стр. 1) предвижда:

„1.   До степента, необходима, за да се даде възможност на икономически значими количества от включените в [общата организация на пазарите в лозаро-винарския сектор] стоки да се изнасят на база на цените на тези стоки в международната търговия, разликата между тези цени и цените в Общността може да се компенсира посредством възстановявания при износ. […]

2.   Възстановяването е едно и също в цялата Общност. То може да варира според местоназначението.

Възстановяването се отпуска при подаване на заявление.

3.   Съветът с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията приема общите правила за предоставяне на възстановяванията при износ и критериите за определяне на техния размер.

4.   Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 83.

[…]“. [неофициален превод]

4

Член 71, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 822/87 предвижда:

„Физическите или юридически лица или групи физически или юридически лица, които държат стоките, посочени в член 1 [включително стоки в лозаро-винарския сектор, като в разглеждания случай], поради естеството на занятието им, по-специално производители, лица, които извършват бутилиране, преработватели и определени търговци, имат задължението да водят регистри, в които се посочва по-специално влизането и излизането на тези стоки“. [неофициален превод]

5

Подробните общи правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти се определят от Комисията с Регламент № 3665/87.

6

Трето, четвърто и шестнадесето съображение от Регламент № 3665/87 гласят:

„[…] общите правила, определени от Съвета, предвиждат възстановяването да бъде изплащано при доказателство, че стоките са изнесени извън Общността; […]

[…]определен износ може да доведе до злоупотреби; […] за да се избегнат подобни злоупотреби, е добре плащането на възстановяването да се подчини както на условието, че продуктът е напуснал митническата територия на Общността, така и на условието, че продуктът е внесен в трета страна или, при необходимост, действително е бил пуснат на пазара на трета страна;

[…]

[…] за да се улеснят износителите във финансирането на износа им, на държавите членки следва да бъде разрешено да им отпуснат авансово цялата или част от сумата на възстановяването от момента на приемане на декларацията за износ, при условие че се представи обезпечение, гарантиращо връщането на аванса, в случай че по-късно се установи, че възстановяването не е трябвало да бъде изплатено“. [неофициален превод]

7

Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 3665/87:

„Без да се засягат членове 5 и 16, изплащането на възстановяването зависи от представянето на доказателство, че стоките, за които е приета декларация за износ, са напуснали митническата територия на Общността в естественото си състояние най-късно в срок от 60 дни от датата на това приемане“. [неофициален превод].

8

Член 13, първа алинея от Регламент № 3665/87 предвижда:

„Не се отпуска възстановяване, когато стоките не са с добро и задоволително пазарно качество и ако тези стоки са предназначени за консумация от човека — когато тяхното използване с тази цел е изключено или значително засегнато поради техните характеристики или състояние“. [неофициален превод]

9

Член 18, параграф 1, буква б) от Регламент № 3665/87 предвижда:

„Доказателството за изпълнението на митническите формалности по освобождаване за консумация е налице при представяне на един от следните документи по избор на износителя:

[…]

10

Член 22 от Регламент № 3665/87, съдържащ се в глава 2, озаглавена „Авансово изплащане на възстановяване при директен износ“, предвижда:

„1.   По молба на износителя държавите членки плащат авансово цялата или част от сумата на възстановяването от момента на приемане на декларацията за износ, при условие че е внесена гаранция, чийто размер е равен на този аванс, увеличен с 15 %.

Държавите членки могат да определят условията за подаване на молба за авансово плащане на част от възстановяването.

2.   Размерът на аванса се изчислява, като се вземе под внимание приложимият размер на възстановяването за декларираното местоназначение и, при необходимост, тази сума се коригира с другите суми, предвидени с регламенти на Общността“. [неофициален превод]

11

Член 33, параграф 1 от Регламент № 3665/87 предвижда:

„Когато е представено доказателство за правото на възстановяване за продуктите или стоките, включени в обхвата на разпоредбите на настоящата глава, въпросната сума се изравнява с авансово изплатената сума. Когато дължимата сума за изнесеното количество е по-висока от авансово изплатената, на заинтересованото лице се изплаща разликата.

Когато дължимата сума за изнесеното количество е по-ниска от авансово изплатената, и по-специално в случаите, когато се прилага параграф 2, компетентният орган започва незабавно изпълнението на процедурата по член 29 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 за събирането от оператора на разликата между тези две суми, увеличена с 20 %“. [неофициален превод]

12

Регламент № 2220/85 определя общи подробни правила, уреждащи гаранциите, предоставяни съгласно Регламент № 822/87 или съгласно регламентите по неговото прилагане.

13

Член 19 от Регламент № 2220/85, съдържащ се в дял IV, озаглавен „Авансови плащания“, предвижда:

„1.   Гаранцията се освобождава при следните условия:

2.   Ако доказателствата, удостоверяващи окончателното придобиване правото за ползване на предоставената сума, не бъдат представени в срока, определен за това, компетентният орган пристъпва незабавно към изпълнение на процедурата, посочена в член 29.

[…]“.

14

Член 1 от Регламент (ЕИО) № 2238/93 на Комисията от 26 юли 1993 година относно съпровождащите документи при превоз на винарски продукти и съответните записи, които трябва да се водят (ОВ L 200, стр. 10), предвижда:

„1.   Настоящият регламент определя подробни правила за прилагане на член 71 от Регламент (ЕИО) № 822/87 по отношение на придружителните документи за продуктите от лозаро-винарския сектор, без да се накърнява прилагането на Директива 92/12/ЕИО [на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, стр. 1); Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129]. Той установява:

2.   Настоящия регламент също така определя правила за воденето на входящи и изходящи регистри от лица, които държат лозаро-винарски продукти в рамките на своето занятие“.

15

Cruz & Companhia е търговско дружество с предмет на дейност продажба на вина, спиртни напитки и производни на тях продукти, в това число производство, съхранение и изкупуване с цел препродажба. В рамките на своята дейност дружеството изнася вино за Ангола на по-ниска цена от цената, която би получило при продажба на виното на пазара на Европейския съюз.

16

През юни 1995 г. Cruz & Companhia иска от Instituto Nacional de Intervenção e Garantia Agrícola (наричан по-нататък „INGA“) авансово плащане на възстановяванията. За целта дружеството представя документи относно приемането на декларацията за износ, доказателство, че продуктите са напуснали митническата територия на Съюза в срок от 60 дни от посоченото приемане и съответната банкова гаранция, учредена от CCAM на 14 юни 1995 г., за сума, равна на авансовото изплащане на възстановяванията, увеличено с 15 %.

17

На 26 юни 1995 г. на Cruz & Companhia е изплатена авансова сума като възстановявания при износ.

18

След извършването на износа Cruz & Companhia представя на INGA документите относно извършения износ, а именно фактури, удостоверение, декларация за състава на стоките, представителна мостра и разрешение за внос по декларация.

19

Стоките са влезли в третата страна по местоназначение и са обмитени.

20

INGA така и не възстановява банковата гаранция на Cruz & Companhia.

21

По повод на проверка, извършена с цел да се провери редовността на осъществения от Cruz & Companhia износ на вино, с решение от 29 юли 2004 г. INGA разпорежда връщане на авансово платената като възстановяване при износ сума в срок от 30 дни, след което следва привеждане в действие на необходимите механизми за усвояване на банковата гаранция.

22

Cruz & Companhia отказва да заплати доброволно претендираната сума и подава жалба срещу решението на INGA от 29 юли 2004 г. пред Tribunal Administrativo e Fiscal de Viseu. На 25 юли 2008 г. посочената юрисдикция отхвърля жалбата на Cruz & Companhia като неоснователна.

23

Cruz & Companhia подава въззивна жалба срещу това решение пред Tribunal Central Administrativo do Norte. С решение от 9 юли 2009 г., придобило сила на пресъдено нещо, посочената юрисдикция отхвърля жалбата и потвърждава решението на Tribunal Administrativo e Fiscal de Viseu.

24

Cruz & Companhia сезира запитващата юрисдикция с жалба срещу IFAP, орган правоприемник на INGA, и CCAM с искане да се установи, че основанието на банковата гаранция е отпаднало на 31 август 1995 г. — датата на представяне на документите, доказващи влизането на стоките в Ангола, и че при тези обстоятелства усвояването на банковата гаранция от IFAP е незаконосъобразно и представлява злоупотреба. В същото време Cruz & Companhia иска CCAM да бъде осъдена да не извърши плащане на IFAP по спорната банкова гаранция, както и IFAP да заплати обезщетение в размер на претендираните от него суми.

25

Пред запитващата юрисдикция възниква въпросът дали правото на окончателно отпускане на сумата за възстановяванията при износ е установено и вследствие на това дали е следвало да бъде освободена гаранцията, обезпечаваща връщането на аванса, след като износителят е представил документите по приемане на декларацията за износ и е представил доказателство, че стоките са напуснали митническата територия на Съюза в срок от 60 дни и са влезли в третата страна по местоназначение, или е било необходимо и да се удостовери, че получените като авансово плащане суми са били действително дължими.

26

При тези условия Tribunal da Relação de Lisboa решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

С тези въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 19, параграф 1, буква а) от Регламент № 2220/85 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставената от износителя гаранция за обезпечаване на връщането на получения аванс за възстановявания при износ следва да се счита за погасена, ако се докаже, че износителят е представил документите относно приемането на декларацията за износ, доказателство, че продуктите са напуснали митническата територия на Съюза най-късно в 60-дневен срок от посоченото приемане, както и доказателство за обмитяване на посочените стоки в третата страна вносител.

28

В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 22 от Регламент № 3665/87 по молба на износителя държавите членки са длъжни да изплатят авансово цялата или част от сумата на възстановяването от момента на приемане на декларацията за износ, при условие че е учредена гаранция.

29

Що се отнася до условията, при които посочената гаранция трябва да бъде освободена, следва да се отбележи, че член 19, параграф 1, буква а) от Регламент № 2220/85, съдържащ се в дял IV, озаглавен „Авансови плащания“, предвижда, че гаранцията се освобождава, ако е установено окончателното придобиване на правото върху авансово платената сума.

30

В писменото си становище, представено пред Съда, Cruz & Companhia посочва, че предметът на учредената гаранция е да обезпечи действителното извършване на износа, по отношение на който е изплатено авансово възстановяването, че стоката е достигнала до страната по местоназначение и е пусната на пазара на тази страна в предвидените срокове. Като се позовава на тълкуването на член 4, параграф 1 във връзка с член 18, параграф 1, буква б) от Регламент № 3665/87, дружеството счита, че гаранцията е трябвало да бъде освободена, след като износителят е представил удостоверение за обмитяване, тъй като към този момент е завършен фактическият състав на придобиването на правото на възстановяване.

31

В това отношение следва да се установи, че от текста на член 4, параграф 1 от Регламент № 3665/87 следва, че изплащането на възстановяването зависи от представянето на доказателство, че стоките, за които е приета декларация за износ, са напуснали митническата територия на Съюза в естественото си състояние най-късно в срок от 60 дни от датата на това приемане.

32

В тази разпоредба не се посочва каквото и да било окончателно придобиване на правото на отпускане на това възстановяване.

33

Както следва от шестнадесето съображение от Регламент № 3665/87, учредената съгласно член 22 от същия регламент гаранция цели да обезпечи връщането на аванса, в случай че по-късно се установи, че възстановяването не е трябвало да бъде изплатено.

34

В този контекст следва да се отбележи, че член 13 от посочения регламент предвижда, че не се отпуска възстановяване, когато продуктите не са с „добро и задоволително пазарно качество“ и ако тези продукти са предназначени за консумация от човека — когато тяхното използване с тази цел е изключено или значително засегнато поради техните характеристики или състояние.

35

Що се отнася до понятието „добро и задоволително пазарно качество“, следва да се отбележи, че член 13 от Регламент № 3665/87 е част от глава 1, озаглавена „Право на възстановявания при износ“, от дял 2, озаглавен „Износ към трети страни“, от посочения регламент, а това показва, че понятието „добро и задоволително пазарно качество“ на изнесената стока е материалноправно условие за отпускането на възстановяванията при износ (вж. решение Fleisch-Winter, C‑309/04, EU:C:2005:732, т. 28).

36

От посочения член 13 следва също така, че държавите членки са длъжни да проверят, че изнесените в трети страни стоки са с „добро и задоволително пазарно качество“ (вж. в този смисъл решение Германия/Комисия, C‑54/95, EU:C:1999:11, т. 49).

37

В писменото си становище португалското правителство посочва, че при проверка на дейността на Cruz & Companhia е установено, че износителят не поддържа задължителните регистри, предвидени в специалното законодателство.

38

В това отношение следва да се припомни, че член 71, параграф 2 от Регламент № 822/87 предвижда, че физическите или юридическите лица или групи физически или юридически лица, които държат стоките, посочени в член 1 от Регламента, поради естеството на занятието им, по-специално производители, лица, които извършват бутилиране, преработватели и определени търговци, имат задължението да водят регистри, в които се посочва по-специално влизането и излизането на тези стоки.

39

Освен това от член 1, параграф 1 от Регламент № 2238/93 следва, че същият регламент определя подробни правила за прилагане на член 71 от Регламент (ЕИО) № 822/87 по отношение на придружителните документи за продуктите от лозаро-винарския сектор.

40

Следва да се отбележи, че ако износителят не е изпълнил задължението си за водене на регистри съгласно регламенти № 822/87 и № 2238/93, което следва да се установи от запитващата юрисдикция, държавите членки са лишени от възможността да проверят дали изнесените в трети страни стоки са с добро и задоволително пазарно качество съгласно член 13 от Регламент № 3665/87, а следователно и да се уверят в спазването на условията във връзка със системата за авансово изплащане на възстановявания при износ.

41

От постоянната съдебна практика следва, че именно износителят трябва да понесе последиците от неспазването на задълженията, произтичащи от режима за предварително финансиране на възстановяванията при износ (във връзка с тълкуването на член 33, параграф 1, втора алинея от Регламент № 3665/87 вж. решение Groupe Limagrain Holding, C‑402/10, EU:C:2011:704, т. 52).

42

Следователно на поставените въпроси трябва да се отговори, че член 19, параграф 1, буква а) от Регламент № 2220/85 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставената от износителя гаранция за обезпечаване на връщането на получения аванс за възстановявания при износ не следва да се счита за погасена дори ако се докаже, че износителят е представил документите относно приемането на декларацията за износ, доказателство, че продуктите са напуснали митническата територия на Съюза най-късно в 60-дневен срок от посоченото приемане, както и доказателство за обмитяване на посочените стоки в третата страна вносител, ако не са изпълнени другите условия за предоставяне на възстановяване, а именно условието за добро и задоволително пазарно качество на изнесените стоки, предвидено в член 13 от Регламент № 3665/87.

43

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 19, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 година за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата от гаранции за селскостопанските продукти, изменен с Регламент (ЕO) № 3403/93 на Комисията от 10 дeкeмври 1993 г., трябва да се тълкува в смисъл, че предоставената от износителя гаранция за обезпечаване на връщането на получения аванс за възстановявания при износ не следва да се счита за погасена дори ако се докаже, че износителят е представил документите относно приемането на декларацията за износ, доказателство, че продуктите са напуснали митническата територия на Съюза най-късно в 60-дневен срок от посоченото приемане, както и доказателство за обмитяване на посочените стоки в третата страна вносител, ако не са изпълнени другите условия за предоставяне на възстановяване, а именно условието за добро и задоволително пазарно качество на изнесените стоки, предвидено в член 13 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за определяне на подробни общи правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти, изменен с Регламент (ЕО) № 1829/94 на Комисията от 26 юли 1994 г.