Дело C‑67/13 P
Groupement des cartes bancaires (CB)
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 81, параграф 1 ЕО — Система на платежни карти във Франция — Решение за сдружаване на предприятия — Пазар на издаването — Ценови мерки, приложими към „новонавлизащите участници“ — Членска такса и т.нар. механизми за „регулиране на функцията на придобиване“ и за „събуждане на спящите членове“ — Понятие за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ — Разглеждане на степента на вредност върху конкуренцията“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 11 септември 2014 г.
Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол от страна на Съда върху извършената от Общия съд преценка на изложените пред него факти — Изключване, освен в случай на изопачаването им
(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Прогласяване в Хартата на основните права на Европейския съюз — Съдебен контрол на приетите от Комисията решения в областта на конкуренцията — Решение на Комисията, за което е необходима сложна икономическа преценка — Обхват и граници на съдебния контрол — Задължение за проверка на правната квалификация
(член 81, параграф 1 ЕО; член 261 ДФЕС и член 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Съдържание и цел на картел, както и икономически и правен контекст за неговото развитие — Разграничение между нарушенията с оглед на целта и с оглед на резултата — Намерение на страните по споразумение да ограничат конкуренцията — Критерий, който не е необходим — Нарушение с оглед на целта — Достатъчна степен на вредност — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
Картели — Нарушаване на конкуренцията — Антиконкурентна цел — Критерии за преценка — Преценка в зависимост от икономическия и правен контекст — Съдебен контрол — Задължение за мотивиране относно антиконкурентната цел и вредния характер на картела
(член 81, параграф 1 ЕО)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 41)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 43—46)
Що се отнася до антиконкурентите действия, обхванати от член 81 ЕО, някои видове съгласуване между предприятия показват по самото си естество достатъчна степен на засягане на доброто функциониране на нормалната конкуренция, за да може да се счита, че не е необходимо разглеждане на техните последици. Така за някои тайни действия, като тези, които водят до хоризонтално ценообразуване от картелите, може да се счита, че е възможно да имат негативни последици по-специално върху цената, количеството или качеството на продуктите и услугите, до такава степен че да не е необходимо за целите на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО да се доказват техните конкретни последици върху пазара.
Ако обаче анализът на даден вид съгласуване между предприятия не показва наличие в достатъчна степен на засягане на конкуренцията, трябва да се разгледа неговият резултат, като за неговата забрана е необходимо да са налице обстоятелства, установяващи, че всъщност конкуренцията е била в значителна степен или предотвратена, или ограничена, или нарушена.
За да се прецени дали определено споразумение между предприятия или решение за сдружаване на предприятия има достатъчна степен на вредност, за да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, следва да се разгледат съдържанието на неговите разпоредби, целите, които то се стреми да постигне, както и икономическият и правен контекст, в който то се вписва. При преценката на този контекст следва също да се вземе предвид естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и на структурата на съответния пазар или пазари. Освен това, макар и намерението на страните да не представлява необходим елемент за установяване на ограничителния характер на споразумение между предприятия, няма забрана органите в областта на конкуренцията или националните юрисдикции и тези на Съюза да го вземат предвид.
Що се отнася до понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ не може да се приеме, че то не трябва да се тълкува „ограничително“. Всъщност понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ е приложимо само към някои видове съгласувания между предприятия, отличаващи се с достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, за да се приеме, че не е необходимо разглеждане на техните резултати, доколкото в противен случай Комисията би била освободена от задължението да доказва конкретните последици върху пазара от споразумения, за които изобщо не е установено, че поради самото им естество засягат доброто функциониране на нормалната конкуренция. В това отношение не е релевантно обстоятелството, че видовете споразумения, предвидени в член 81, параграф 1 ЕО, не представляват изчерпателен списък на забранените тайни споразумения.
(вж. точки 49—54, 57 и 58)
Що се отнася до антиконкурентните действия, обхванати от член 81, параграф 1 ЕО, и по-специално от ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“, като приема, че ограничителната цел на някои ограничаващи конкуренцията мерки произтича единствено от тяхното съдържание, Общият съд обаче изобщо не освободен от задължението си да обоснове, в рамките на своя контрол на законосъобразността на решение на Комисията, в което е констатирана антиконкурентната цел на тези мерки, с какво посоченото съдържание показва наличието на подобно ограничаване.
В това отношение, въпреки че Общият съд е изложил причините, поради които с оглед на техните формули е възможно разглежданите мерки да ограничат конкуренцията и следователно да попаднат под ударите на забраната по член 81, параграф 1 ЕО, той остава длъжен да обоснове, под страх от опорочаване на неговото решение от липса на мотиви, с какво това ограничаване на конкуренцията е в достатъчна степен вредно, че да може да бъде квалифицирано като ограничаване „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
След като обаче констатира, че съществуват „взаимодействия“ между дейностите по „издаване“ и „придобиване“ на платежна система и че тези дейности пораждат „непреки мрежови последици“, поради това че масовостта на приемането на картите от търговците и броят на картите в обращение взаимно си влияят, Общият съд не може, без да допусне грешка при прилагане на правото, да направи извод, че разглежданите мерки имат за цел да ограничат конкуренцията по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО.
Грешка в преценката представлява и липсата на разграничаване на релевантния пазар от контекста, който следва да се вземе предвид, за да се определи дали съдържанието на споразумение или на решение за сдружаване на предприятия показва наличието на ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО. Това разграничаване между релевантния пазар и контекста не е направено, когато Общият съд счита, че анализът на изискванията за равновесие между дейностите по издаване и придобиване в рамките на системата за плащане с банкови карти не може да се извърши в рамките на член 81, параграф 1 ЕО, доколкото съответният пазар не е този на системите за плащане в държава членка, а намиращият се надолу по веригата пазар за издаване на платежни карти в тази държава членка.
Накрая, анализът на възможностите, предоставени на членовете на обединение, създадено от основните френски банкови институции, действащи в посочената държава членка, с цел постигане на оперативна съвместимост между платежните системи и тегленията с банкови карти, издавани от неговите членове, спада към преценката на потенциалните резултати от посочените мерки, а не към квалифицирането на същите като споразумение на сдружение от предприятия, имащо вредна за конкуренцията цел.
(вж. точки 65, 69, 74, 76—79 и 82)
Дело C‑67/13 P
Groupement des cartes bancaires (CB)
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 81, параграф 1 ЕО — Система на платежни карти във Франция — Решение за сдружаване на предприятия — Пазар на издаването — Ценови мерки, приложими към „новонавлизащите участници“ — Членска такса и т.нар. механизми за „регулиране на функцията на придобиване“ и за „събуждане на спящите членове“ — Понятие за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ — Разглеждане на степента на вредност върху конкуренцията“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 11 септември 2014 г.
Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол от страна на Съда върху извършената от Общия съд преценка на изложените пред него факти — Изключване, освен в случай на изопачаването им
(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Прогласяване в Хартата на основните права на Европейския съюз — Съдебен контрол на приетите от Комисията решения в областта на конкуренцията — Решение на Комисията, за което е необходима сложна икономическа преценка — Обхват и граници на съдебния контрол — Задължение за проверка на правната квалификация
(член 81, параграф 1 ЕО; член 261 ДФЕС и член 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Съдържание и цел на картел, както и икономически и правен контекст за неговото развитие — Разграничение между нарушенията с оглед на целта и с оглед на резултата — Намерение на страните по споразумение да ограничат конкуренцията — Критерий, който не е необходим — Нарушение с оглед на целта — Достатъчна степен на вредност — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
Картели — Нарушаване на конкуренцията — Антиконкурентна цел — Критерии за преценка — Преценка в зависимост от икономическия и правен контекст — Съдебен контрол — Задължение за мотивиране относно антиконкурентната цел и вредния характер на картела
(член 81, параграф 1 ЕО)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 41)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 43—46)
Що се отнася до антиконкурентите действия, обхванати от член 81 ЕО, някои видове съгласуване между предприятия показват по самото си естество достатъчна степен на засягане на доброто функциониране на нормалната конкуренция, за да може да се счита, че не е необходимо разглеждане на техните последици. Така за някои тайни действия, като тези, които водят до хоризонтално ценообразуване от картелите, може да се счита, че е възможно да имат негативни последици по-специално върху цената, количеството или качеството на продуктите и услугите, до такава степен че да не е необходимо за целите на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО да се доказват техните конкретни последици върху пазара.
Ако обаче анализът на даден вид съгласуване между предприятия не показва наличие в достатъчна степен на засягане на конкуренцията, трябва да се разгледа неговият резултат, като за неговата забрана е необходимо да са налице обстоятелства, установяващи, че всъщност конкуренцията е била в значителна степен или предотвратена, или ограничена, или нарушена.
За да се прецени дали определено споразумение между предприятия или решение за сдружаване на предприятия има достатъчна степен на вредност, за да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, следва да се разгледат съдържанието на неговите разпоредби, целите, които то се стреми да постигне, както и икономическият и правен контекст, в който то се вписва. При преценката на този контекст следва също да се вземе предвид естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и на структурата на съответния пазар или пазари. Освен това, макар и намерението на страните да не представлява необходим елемент за установяване на ограничителния характер на споразумение между предприятия, няма забрана органите в областта на конкуренцията или националните юрисдикции и тези на Съюза да го вземат предвид.
Що се отнася до понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ не може да се приеме, че то не трябва да се тълкува „ограничително“. Всъщност понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ е приложимо само към някои видове съгласувания между предприятия, отличаващи се с достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, за да се приеме, че не е необходимо разглеждане на техните резултати, доколкото в противен случай Комисията би била освободена от задължението да доказва конкретните последици върху пазара от споразумения, за които изобщо не е установено, че поради самото им естество засягат доброто функциониране на нормалната конкуренция. В това отношение не е релевантно обстоятелството, че видовете споразумения, предвидени в член 81, параграф 1 ЕО, не представляват изчерпателен списък на забранените тайни споразумения.
(вж. точки 49—54, 57 и 58)
Що се отнася до антиконкурентните действия, обхванати от член 81, параграф 1 ЕО, и по-специално от ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“, като приема, че ограничителната цел на някои ограничаващи конкуренцията мерки произтича единствено от тяхното съдържание, Общият съд обаче изобщо не освободен от задължението си да обоснове, в рамките на своя контрол на законосъобразността на решение на Комисията, в което е констатирана антиконкурентната цел на тези мерки, с какво посоченото съдържание показва наличието на подобно ограничаване.
В това отношение, въпреки че Общият съд е изложил причините, поради които с оглед на техните формули е възможно разглежданите мерки да ограничат конкуренцията и следователно да попаднат под ударите на забраната по член 81, параграф 1 ЕО, той остава длъжен да обоснове, под страх от опорочаване на неговото решение от липса на мотиви, с какво това ограничаване на конкуренцията е в достатъчна степен вредно, че да може да бъде квалифицирано като ограничаване „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
След като обаче констатира, че съществуват „взаимодействия“ между дейностите по „издаване“ и „придобиване“ на платежна система и че тези дейности пораждат „непреки мрежови последици“, поради това че масовостта на приемането на картите от търговците и броят на картите в обращение взаимно си влияят, Общият съд не може, без да допусне грешка при прилагане на правото, да направи извод, че разглежданите мерки имат за цел да ограничат конкуренцията по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО.
Грешка в преценката представлява и липсата на разграничаване на релевантния пазар от контекста, който следва да се вземе предвид, за да се определи дали съдържанието на споразумение или на решение за сдружаване на предприятия показва наличието на ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО. Това разграничаване между релевантния пазар и контекста не е направено, когато Общият съд счита, че анализът на изискванията за равновесие между дейностите по издаване и придобиване в рамките на системата за плащане с банкови карти не може да се извърши в рамките на член 81, параграф 1 ЕО, доколкото съответният пазар не е този на системите за плащане в държава членка, а намиращият се надолу по веригата пазар за издаване на платежни карти в тази държава членка.
Накрая, анализът на възможностите, предоставени на членовете на обединение, създадено от основните френски банкови институции, действащи в посочената държава членка, с цел постигане на оперативна съвместимост между платежните системи и тегленията с банкови карти, издавани от неговите членове, спада към преценката на потенциалните резултати от посочените мерки, а не към квалифицирането на същите като споразумение на сдружение от предприятия, имащо вредна за конкуренцията цел.
(вж. точки 65, 69, 74, 76—79 и 82)