Съединени дела C‑43/13 и C‑44/13

Hauptzollamt Köln

срещу

Kronos Titan GmbH

и

Hauptzollamt Krefeld

срещу

Rhein-Ruhr Beschichtungs-Service GmbH

(Преюдициални запитвания, отправени от Bundesfinanzhof)

„Директива 2003/96/ЕО — Данъчно облагане на енергийни продукти — Продукти, които не са посочени в Директива 2003/96/ЕО — Понятието „еквивалентно гориво за отопление или моторно гориво“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 3 април 2014 г.

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Директива 2003/96 — Данъчно облагане на продукти, които не са посочени в Директивата, със ставката за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво — Понятие за еквивалентност

(член 2, параграф 3 от Директива 2003/96 на Съвета; приложение I)

Условието, посочено в член 2, параграф 3 от Директива 2003/96 относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, че енергийните продукти, различни от онези, за които в посочената директива е определено равнище на облагане с данъци, се облагат, в зависимост от използването им, със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво, трябва да се тълкува в смисъл, че е необходимо, първо, да се определи дали разглежданият продукт е бил използван като гориво за отопление или като моторно гориво, преди да се установи, второ, кое от моторните горива или горивата за отопление, според случая, посочени в съответната таблица в приложение I към тази директива, се замества в действителност от този продукт при използването му или, при липса на такъв, кое от посочените моторни горива или посочените горива за отопление е най-близко до него по качествата и предназначението си. Чрез тълкуване, доколкото е възможно, на понятието „еквивалентност на продукта“ от гледна точка на заместимостта или на взаимозаменяемостта на разглежданите енергийни продукти се гарантира, че два продукта, които изпълняват една и съща функция, се облагат на едно и също равнище.

(вж. точки 35, 36 и 38 и диспозитива)

Съединени дела C‑43/13 и C‑44/13

Hauptzollamt Köln

срещу

Kronos Titan GmbH

и

Hauptzollamt Krefeld

срещу

Rhein-Ruhr Beschichtungs-Service GmbH

(Преюдициални запитвания, отправени от Bundesfinanzhof)

„Директива 2003/96/ЕО — Данъчно облагане на енергийни продукти — Продукти, които не са посочени в Директива 2003/96/ЕО — Понятието „еквивалентно гориво за отопление или моторно гориво“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 3 април 2014 г.

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Директива 2003/96 — Данъчно облагане на продукти, които не са посочени в Директивата, със ставката за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво — Понятие за еквивалентност

(член 2, параграф 3 от Директива 2003/96 на Съвета; приложение I)

Условието, посочено в член 2, параграф 3 от Директива 2003/96 относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, че енергийните продукти, различни от онези, за които в посочената директива е определено равнище на облагане с данъци, се облагат, в зависимост от използването им, със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво, трябва да се тълкува в смисъл, че е необходимо, първо, да се определи дали разглежданият продукт е бил използван като гориво за отопление или като моторно гориво, преди да се установи, второ, кое от моторните горива или горивата за отопление, според случая, посочени в съответната таблица в приложение I към тази директива, се замества в действителност от този продукт при използването му или, при липса на такъв, кое от посочените моторни горива или посочените горива за отопление е най-близко до него по качествата и предназначението си. Чрез тълкуване, доколкото е възможно, на понятието „еквивалентност на продукта“ от гледна точка на заместимостта или на взаимозаменяемостта на разглежданите енергийни продукти се гарантира, че два продукта, които изпълняват една и съща функция, се облагат на едно и също равнище.

(вж. точки 35, 36 и 38 и диспозитива)