1

С жалбата си Унгария иска да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 8 ноември 2012 г. по дело Унгария/Комисия (T‑194/10, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд приема за недопустима нейната жалба за отмяна на извършеното на 26 февруари 2010 г. вписване на защитеното наименование за произход „Vinohradnícka oblasť Tokaj“ (наричано по-нататък „спорното вписване“), с посочване на Словакия като страна на произход, в електронния регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания на вина (наричан по-нататък базата данни „E-Bacchus“).

2

Член 54 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на вино (ОВ L 179, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 190) гласи:

„1.   „Качествени вина, произведени в определен район“ (V.Q.P.R.D.) означава вина, които отговарят на разпоредбите на настоящия дял и разпоредбите на Общността и националните разпоредби, приети в тази връзка.

[…]

4.   Държавите членки предоставят на Комисията списъка на признатите от тях качествени вина, произведени в определен район, като посочват за всяко от тези качествени вина произведени в определен район, препратка към националните разпоредби относно производството на тези вина.

5.   Комисията публикува горепосочения списък в серия C на Официален вестник на Европейските Общности“.

3

Този регламент е отменен с Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 година относно общата организация на пазара на вино, за изменение на Регламенти (EО) № 1493/1999, (EО) № 1782/2003, (EО) № 1290/2005, (EО) № 3/2008 и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (EО) № 1493/1999 (ОВ L 148, стр. 1, поправка в ОВ L 220, 2008 г., стр. 35).

4

Съображение 5 от Регламент № 479/2008 гласи, че „е целесъобразно основно да се промени режимът на Общността, прилаган по отношение на лозаро-винарския сектор“.

5

Съображение 36 от този регламент предвижда следното:

„От съображения за правна сигурност от приложното поле на новата процедура за преглед следва да се изключат съществуващите в Общността наименования за произход и географски указания. Съответните държави членки следва обаче да предоставят на Комисията основната информация и документите, въз основа на които тези наименования за произход и географски указания са били признати на национално равнище, като в противен случай те следва да загубят закрилата като наименования за произход или географски указания. От съображения за правна сигурност следва да се ограничат възможностите за отмяна на съществуващи наименования за произход и географски указания“.

6

Съгласно член 51, параграф 1 от Регламент № 479/2008 наименованията на вина, които са защитени в съответствие с членове 51 и 54 от Регламент № 1493/1999, се ползват автоматично със закрила по Регламент № 479/2008.

7

Регламент № 479/2008 е отменен, считано от 1 август 2009 г., с Регламент (ЕО) № 491/2009 на Съвета от 25 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 154, стр. 1, поправка в ОВ L 313, 2011 г., стр. 47).

8

Член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 491/2009 предвижда, че позоваванията на отменения регламент, тоест Регламент № 479/2008, се считат за позовавания на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“), изменен с Регламент (ЕО) № 1140/2009 от 20 ноември 2009 г. (ОВ L 312, стр. 4, наричан по-нататък „Регламент № 1234/2007“) и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение XXII към посочения регламент.

9

Видно от посочената таблица на съответствието, член 51 от Регламент № 479/2008 съответства на член 118т от Регламент № 1234/2007.

10

Така по силата на Регламент № 491/2009, считано от 1 август 2009 г., Регламент № 479/2008 става част от Регламент № 1234/2007.

11

Член 118и от Регламент № 1234/2007 предвижда:

„Въз основа на информацията, с която разполага, Комисията взема решение […] или за предоставяне на закрила на наименованието за произход или географското указание, което отговаря на установените в настоящия подраздел условия и е съвместимо с правото на Общността, или за отхвърляне на заявката, ако тези условия не са изпълнени“.

12

Член 118н от Регламент № 1234/2007 гласи:

„Комисията създава и поддържа електронен регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания на вина, до който се предоставя публичен достъп“.

13

Член 118т от Регламент № 1234/2007, озаглавен „Съществуващи защитени наименования на вино“, предвижда следното:

„1.   Наименованията на вино, които са защитени в съответствие с членове 51 и 54 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 и член 28 от Регламент (ЕО) № 753/2002 на Комисията от 29 април 2002 г. относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти[…], се ползват автоматично със закрила по настоящия регламент. Комисията ги вписва в регистъра, предвиден в член 118н от настоящия регламент.

2.   По отношение на съществуващите защитени наименования на вино, посочени в параграф 1, държавите членки предават на Комисията:

3.   Наименованията на вино, посочени в параграф 1, за които до 31 декември 2011 г. не е представена информацията по параграф 2, губят закрилата, предоставена съгласно настоящия регламент. Комисията извършва съответните административни формалности по заличаването на такива наименования от регистъра по член 118н.

4.   Член 118с не се прилага по отношение на съществуващите защитени наименования на вино, посочени в параграф 1.

До 31 декември 2014 г. Комисията може да реши […] да отмени закрилата на съществуващите защитени наименования на вино, посочени в параграф 1, ако те не отговарят на условията, предвидени в член 118б“.

14

На основание член 118н от Регламент № 1234/2007 на 1 август 2009 г. публикуването на списъците на качествените вина, произведени в определен район, в Официален вестник на Европейския съюз е заменено от базата данни „E-Bacchus“. Тази база данни съдържа защитените наименования за произход и защитените географски указания на вина от държавите членки в съответствие с Регламент № 1234/2007, както и защитените съгласно двустранни споразумения между Европейския съюз и трети страни наименования за произход и географски указания на вина от тези трети страни.

15

Член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията от 14 юли 2009 г. за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 193, стр. 60) гласи:

„Всяко решение за отмяна на съответно наименование за произход или географско указание в съответствие с член 51, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 479/2008 се взима от Комисията въз основа на представените ѝ документи съгласно член 51, параграф 2 от посочения регламент“.

16

Член 73 от Регламент № 607/2009, озаглавен „Преходни разпоредби“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Наименования на вина, признати от държавите членки като наименование за произход или географско указание до 1 август 2009 г., които не са били публикувани от Комисията съгласно член 54, параграф 5 от Регламент (EО) № 1493/1999 или член 28 от Регламент (EО) № 753/2002, подлежат на процедурата, предвидена в член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   Всяко изменение на спецификацията на продукта, отнасящо се до наименования на вина, защитени по силата на член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, или до наименования на вина, които не са защитени по силата на член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, което е подадено до държавата членка най-късно на 1 август 2009 г., подлежи на процедурата, определена в член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, при условие че държавата членка е взела решение за одобрение и е налице техническо досие, както е предвидено в член 35, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, за които Комисията е уведомена най-късно на 31 декември 2011 г.“

17

В списъците на качествените вина, произведени в определен район, публикувани от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз на 17 февруари 2006 г. (ОВ C 41, стр. 1) и на 10 май 2007 г. (ОВ C 106, стр. 1) на основание член 54, параграф 5 от Регламент № 1493/1999, фигурира защитеното наименование за произход „Vinohradnícka oblasť Tokaj“, обозначаващо виното от лозарския район Токай в Словакия. Посоченото защитено наименование за произход е включено от Комисията в списъците въз основа на предоставени от словашките власти данни, според които това защитено наименование за произход е посочено в членове 8 и 34 от Закон № 182/2005 за лозарството и винарството (Zákon o vinohradníctve a vinárstve) от 17 март 2005 г. (наричан по-нататък „Закон № 182/2005“).

18

В последния списък на качествените вина, произведени в определен район, публикуван на 31 юли 2009 г. (ОВ C 187, стр. 1), преди въвеждането на базата данни „E-Bacchus“, обаче за разлика от предходните списъци е посочено защитеното наименование за произход „Tokajská/Tokajské/Tokajsky vinohradnícka oblasť“ с позоваване на Наредба № 237/2005 на словашкото министерство на земеделието за реда и условията за предоставяне на права на засаждане и за прилагане на някои други разпоредби от Закон № 182/2005 (Vyhláška Ministerstva pôdohospodárstva Slovenskej republiky, ktorou sa ustanovujú podrobnosti o podmienkach udeľovania výsadbových práv a ktorou sa vykonávajú niektoré ďalšie ustanovenia zákona č. 182/2005 Z. z. o vinohradníctve a vinárstve) от 13 май 2005 г. (наричана по-нататък „Наредба № 237/2005“). Тази промяна е направена по искане на словашкото правителство.

19

На 1 август 2009 г. защитеното наименование за произход „Tokajská/Tokajské/Tokajsky vinohradnícka oblasť“ е вписано в базата данни „E-Bacchus“.

20

С писмо до Комисията от 30 ноември 2009 г. словашките власти искат защитеното наименование за произход „Tokajská/Tokajské/Tokajský vinohradnícka oblasť“ да бъде заместено в тази база данни със защитеното наименование за произход „Vinohradnícka oblasť Tokaj“ или дори със защитеното наименование за произход „Tokaj“. В подкрепа на искането си сочат, че всъщност тези са наименованията, фигуриращи в националните разпоредби, които са били в сила към 1 август 2009 г., а именно Закон № 182/2005 и Наредба № 237/2005.

21

В писмо до словашките власти от 18 февруари 2010 г. Комисията установява, че само изразът „Vinohradnícka oblasť Tokaj“ се съдържа в тези разпоредби. Поради това тя отхвърля искането на словашкото правителство за вписване на наименованието за произход „Tokaj“ в посочената база данни. Според нея думата „Tokaj“ фигурира в националните разпоредби не като отделна дума, а като част от изрази, състоящи се от няколко думи, като „Vinohradnícka oblasť Tokaj“, „Akostné víno pochádzajúce z vinohradníckej oblasti Tokaj“ или също „Tokajské víno“.

22

За сметка на това на 26 февруари 2010 г., като взема предвид другите доводи на словашките власти, изложени в писмото от 30 ноември 2009 г., и действащите към 1 август 2009 г. словашки разпоредби, Комисията изменя информацията, съдържаща се в базата данни „E-Bacchus“, за да я съобрази с точния текст на съответните разпоредби, и така извършва спорното вписване.

23

С писмо до Комисията от 5 март 2010 г. унгарските власти оспорват това вписване. Те изтъкват, че правилното наименование за произход е „Tokajská vinohradnícka oblasť“, а не „Vinohradnícka oblasť Tokaj“. Позовават се на новото словашко законодателство за вината, а именно Закон № 313/2009 за лозарството и винарството (Zákon o vinohradníctve a vinárstve) от 30 юни 2009 г. (наричан по-нататък „Закон № 313/2009“), в сила от 1 септември 2009 г., в който е използван изразът „Tokajská vinohradnícka oblasť“.

24

На 27 април 2010 г. словашкият парламент приема нов закон, с който се отменя Закон № 313/2009 и се въвежда защитеното наименование за произход „Tokaj“. Този нов закон влиза в сила на 1 юни 2010 г.

25

На 28 април 2010 г. Унгария подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното вписване.

26

С определение от 13 септември 2010 г. Словашката република е допусната да встъпи в подкрепа на Комисията.

27

В съдебното заседание пред Общия съд Комисията прави възражение за недопустимост, като поддържа, че спорното вписване не е „подлежащ на обжалване акт“ по смисъла на член 263 ДФЕС. Като се основава на Решение на Общия съд от 11 май 2010 г. по дело Abadía Retuerta/СХВП (CUVÉE PALOMAR) (T-237/08, Сборник, стр. II-1583, точка 101), тя поддържа, че словашкото национално законодателство е източник на закрилата на наименованието за произход „Vinohradnícka oblasť Tokaj“, така че спорното вписване не поражда правно действие.

28

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата на Унгария като недопустима с мотиви, че спорното вписване не поражда правно действие и поради това не е „подлежащ на обжалване акт“ по смисъла на член 263 ДФЕС. Общият съд се основа по-специално на предвидения в член 188т, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 автоматичен характер на закрилата на наименования на вина, които вече са защитени по силата на Регламент № 1493/1999. В това отношение Общият съд постановява следното в точка 21 от обжалваното съдебно решение:

„От предвидения в член 188т, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 автоматичен характер на закрилата на наименования на вина, които вече са защитени по силата на Регламент № 1493/1999 […], следва, че не се изисква тези наименования на вина да са вписани в базата данни „E-Bacchus“, за да се ползват от закрила на равнище на Съюза. Всъщност въпросните наименования на вина се ползват „автоматично“ от закрила по силата на Регламент № 1234/2007 […], като тази закрила не зависи от вписването им в посочената база данни. Това вписване е само последица от автоматичния преход на вече съществуваща закрила от един правен режим към друг. Следователно, доколкото защитеното наименование за произход „Vinohradnícka oblasť Tokaj“ попада сред наименованията на вино, които вече са защитени по силата на Регламент № 1493/1999, не се изисква то да бъде вписано в базата данни „E-Bacchus“, за да се ползва от закрила на равнището на Съюза“.

29

Що се отнася по-специално до закрилата по силата на Регламент № 1493/1999, в точка 23 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че „общностната закрила на наименованията на вино, установена с [посочения регламент] се е основавала на наименованията на вино, както са били определени от законодателството на държавите членки при спазване на приложимите разпоредби на посочения регламент. Тази закрила не е произтичала от самостоятелна общностна процедура, нито дори от механизъм за събиране на признатите от държавите членки географски указания в общностен акт със задължителен характер (вж. в този смисъл Решение по дело Abadía Retuerta/СХВП (CUVÉE PALOMAR), посочено по-горе, точка 97)“.

30

Така Общият съд приема, че този извод не се разколебава нито от грешката при публикуването на защитеното наименование за произход „Tokajská/Tokajské/Tokajsky vinohradnícka oblasť“ в списъка на качествените вина, произведени в определен район, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 31 юли 2009 г., нито от приемането на Закон № 313/2009.

31

В това отношение Общият съд приема, от една страна, в точка 26 от обжалваното съдебно решение, че поради информативния характер на публикуването в серия „C“ на Официален вестник на Европейския съюз, допуснатата грешка „не поставя под въпрос закрилата, предоставена с Регламент № 1493/1999 на защитените наименования за произход, които се ползват от закрила съгласно словашкото законодателство, включително на наименованието „Vinohradnícka oblasť Tokaj’“.

32

От друга страна, в точка 28 от решението Общият съд посочва, че Закон № 313/2009, който отменя Закон № 182/2005 и Наредба № 237/2005 и предвижда, че в словашката лозарска територия се включва районът „Tokajská vinohradnícka oblasť“, влиза в сила на 1 септември 2009 г., докато за вписването в базата данни „E-Bacchus“ са от значение само законодателствата в сила към 1 август 2009 г.

33

Освен това в точки 29 и 30 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля доводите на Унгария, че трябва да се приложи член 73, параграф 2 от Регламент № 607/2009, като тази разпоредба предполага наличие на спецификация на продукта във връзка с наименованията на вина. Той счита, че Закон № 313/2009 не може да се разглежда като изменение на спецификацията на продукта, отнасящо се до разглежданите наименования, тъй като към датата на промените в базата данни „E-Bacchus“, а именно 26 февруари 2010 г., Словашката република не е предоставила на Комисията никаква спецификация на продукта за наименованието „Vinohradnícka oblasť Tokaj“ или „Tokajská/Tokajské/Tokajsky vinohradnícka oblast“.

34

Общият съд отхвърля и останалите доводи на Унгария в подкрепа на допустимостта на подадената от нея жалба.

35

Така, що се отнася, на първо място, до довода, че следва да се приеме, че поради значението си като източник на информация за третите заинтересовани лица базата данни „E-Bacchus“ поражда правно действие за тях, в точка 33 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че посочената информативна функция не променя съществено положението на посочените трети лица, тъй като противопоставимостта на националните мерки, с които Словашката република е предоставила тази закрила, произтича от публикуването на тази разпоредби в официалния вестник на Словашката република, а не от вписването в тази база данни.

36

Що се отнася, на второ място, до довода на Унгария, че закрилата, предоставена от вписването в базата данни „E-Bacchus“, не била автоматична, тъй като Комисията била длъжна да провери дали са изпълнени условията, позволяващи да се ползва тази закрила, Общият съд приема в точки 34 и 35 от обжалваното съдебно решение, че член 118т, параграф 4 от Регламент № 1234/2007 предоставя на Комисията право до 31 декември 2014 г. при определени условия да оттегли автоматичната закрила на наименованията, защитени съгласно Регламент № 1493/1999, но това право може реално да бъде упражнено едва след представянето на техническото досие, съдържащо спецификацията на продукта. Към датата на спорното вписване обаче Словашката република не е представила на Комисията спецификация на продукта. Следователно към тази дата Комисията не е упражнила контрол по член 118т, параграф 4 от Регламент № 1234/2007 и също така не е била длъжна да го упражни.

37

Доколкото Унгария изтъква също така, че принципът на добра администрация задължавал Комисията да провери дали предоставените от държавите членки данни са верни, актуални, автентични и подходящи, Общият съд приема, че без да е необходимо да се произнася относно съществуването на такова задължение, то при всяко положение не би могло да промени съществено правното положение на заинтересуваните трети лица.

38

В точка 36 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля и довода на Унгария, че съдържанието на базата данни „E-Bacchus“ определяло съдържанието на техническите досиета, които съгласно член 118т, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1234/2007 трябвало да се представят най-късно до 31 декември 2011 г. Той приема, че според общностната правна уредба съдържанието на тези досиета зависи от националните разпоредби, а не от вписването в базата данни „E-Bacchus“. Общият съд разсъждава по същия начин в точка 37 от обжалваното съдебно решение, за да отхвърли довода на Унгария, че вписването в базата данни „E-Bacchus“ определя предвидените от Регламент № 1234/2007 задължителни указания във връзка с етикетирането и представянето на продуктите.

39

С жалбата си Унгария иска от Съда:

40

Комисията иска от Съда:

41

Словашката република иска от Съда:

42

В подкрепа на жалбата си Унгария по същество изтъква три основания. Първото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при тълкуване на понятието „подлежащ на обжалване“ акт по смисъла на член 263 ДФЕС. С второто си основание Унгария изтъква нарушение на принципа на равно третиране. Третото основание е изведено от липса на мотиви в обжалваното съдебно решение.

43

С първото си основание Унгария твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорното вписване не произвежда правно действие. В подкрепа на това основание Унгария по същество изтъква четири довода.

44

Унгария развива първия довод в жалбата си и в хода на съдебното заседание, като с него иска да докаже, че с извършването на спорното вписване Комисията е предоставила закрила по член 118т от Регламент № 1234/2007 на наименование на вино, което съгласно релевантната правна уредба на Съюза не може да се счита за ползващо се със закрила по националното право към 1 август 2009 г. Според Унгария с вписването на наименование на вино в базата данни „E-Bacchus“ се удостоверява наличието на закрила по въведения с този регламент нов режим по правото на Съюза, издигащ на европейско равнище закрилата на наименованията на вина, която дотогава съществува само в национален мащаб. Следователно вписването в базата данни „E-Bacchus“ не било единствено следствие от автоматичния преход от един правен режим на закрила на наименованията на вина към друг, както приема Общият съд.

45

При това положение, според Унгария, базата данни „E Bacchus“ не може да се разглежда само като дигитализация на наименованията на вина подобно на списъците на качествените вина, произведени в определен район, които се публикуват в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз и нямат правно действие. Поради това изводът, направен от Общия съд в Решение по дело Abadía Retuerta/СХВП (CUVÉE PALOMAR), посочено по-горе, че публикуваните в серия „C“ списъци имат само информативен характер, изобщо не бил приложим за базата данни „E-Bacchus“.

46

На второ място, Унгария счита, че при вписването в базата данни „E-Bacchus“ Комисията трябва да извърши проверка на наименованията на вина, които трябва да се впишат в тази база. Въпреки че член 118т, параграф 4 от Регламент № 1234/2007 не трябвало да се прилага, Комисията все пак била длъжна да провери дали тези наименования са били „признати от държавите членки“ за наименования за произход или географски указания преди 1 август 2009 г.

47

На трето място, правното действие на вписването в базата данни „E-Bacchus“ пораждало и други последици, по-специално задължението за изготвяне на спецификация на продукта за наименованията, вписани в базата данни „E-Bacchus“, която спецификация — що се отнася до съществуващите наименования — трябвало да бъде представена най-късно до края на 2011 г., като в противен случай съответните наименования следвало да бъдат заличени от посочената база данни. Вписването в тази база имало последици и за етикетирането.

48

На четвърто място, според Унгария предвид изпълняваната от Комисията функция по водене на Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания и в съответствие с принципите на добра администрация, лоялно сътрудничество и правна сигурност, Комисията трябвало да вземе предвид приемането на Закон № 313/2009 от Словашката република.

49

Комисията счита, че първото основание на Унгария почива на неправилно тълкуване на приложимото законодателство. Тя припомня, че съгласно член 118т, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 наименованията на вина, които вече се ползват със закрила по силата на членове 51 и 54 от Регламент № 1493/1999, са автоматично защитени по Регламент № 1234/2007, без за това да е необходимо каквото и да било решение на Комисията.

50

Следователно закрилата на тези наименования произтичала от самия регламент, а не от последващото вписването в базата данни „E-Bacchus“. Поради чисто информационната му функция, подобна на тази на списъците, публикувани в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз, вписването в базата данни „E-Bacchus“ не можело да доведе до промяна в правното положение на третите лица и Общият съд не допуснал грешка при прилагане на правото, следвайки в разглеждания случай своето решение по дело Abadía Retuerta/СХВП (CUVÉE PALOMAR), посочено по-горе. Това, че спорното вписване нямало правно действие, се подкрепяло също така от обстоятелството, че закрилата на равнището на Съюза се предоставя временно и действието ѝ спира, ако спецификацията на продукта не се представи до края на 2011 г.

51

Комисията оспорва и доводите на Унгария относно контролните правомощия на Комисията, като подчертава автоматичния характер на вписването на вече защитените наименования на вина и липсата на процедура на европейско равнище. В това отношение тя подчертава, че съгласно член 73 от Регламент № 607/2009 е длъжна да вписва в базата данни „E-Bacchus“ всяко ново наименование за произход или всяко ново географско указание, които са „признати от държавите членки“ преди 1 август 2009 г. Освен това, тъй като към момента на спорното вписване Словашката република все още не била представила спецификацията на продукта на Комисията, последната не била упражнила каквото и да било контролно правомощие по силата на член 118т, параграф 4 от Регламент № 1234/2007, нито пък била длъжна да го прави.

52

Накрая, Комисията оспорва доводите на Унгария относно последиците от вписването в базата данни „E-Bacchus“ за спецификациите на продуктите и за етикетирането, твърдейки, че с тези доводи Унгария всъщност иска Съдът да преразгледа основанията, изложени в първоинстанционното производство.

53

Също като Комисията, и Словашката република счита, че първото основание е неоснователно. В това отношение тя твърди, че вписването на съществуващите наименования на вина в базата данни „E-Bacchus“ няма правно действие и поради това не е подлежащ на обжалване акт по смисъла на член 263 ДФЕС. В подкрепа на този извод Словашката република се позовава на предходната правна уредба, която според нея вече въвеждала закрила на наименованията на вина на равнището на Съюза.

54

Съгласно постоянната съдебна практика за подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички приети от институциите на Съюза разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици (вж. по-специално Решение от 2 март 1994 г. по дело Парламент/Съвет, C-316/91, Recueil, стр. I-625, точка 8, Решение от 24 ноември 2005 г. по дело Италия/Комисия, C-138/03, C-324/03 и C-431/03, Recueil, стр. I-10043, точка 32 и Решение от 13 октомври 2011 г. по дело Deutsche Post и Германия/Комисия, C-463/10 P и C-475/10 P, Сборник, стр. I-9639, точка 36).

55

Тези задължителни правни последици на акта трябва да бъдат преценявани въз основа на обективни критерии, като например неговото съдържание (в този смисъл вж. по-специално Решение от 11 ноември 1981 г. по дело IBM/Комисия, 60/81, Recueil, стр. 2639, точка 9 и Решение от 20 март 1997 г. по дело Франция/Комисия, C-57/95, Recueil, стр. I-1627, точка 9), и при необходимост, предвид контекста на приемането му (в този смисъл вж. по-специално Определение от 13 юни 1991 г. по дело Sunzest/Комисия, C-50/90, Recueil, стр. I-2917, точка 13 и Решение от 26 януари 2010 г. по дело Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C-362/08 P, Сборник, стр. I-669, точка 58) и правомощията на приелата го институция (в този смисъл вж. по-специално Решение от 1 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, C-301/03, Recueil, стр. I-10217, точка 28).

56

Що се отнася, на първо място, до съдържанието на спорното вписване, безспорно е, че на 26 февруари 2010 г. Комисията променя съдържащата се в базата данни „E-Bacchus“ информация, като заменя защитеното наименование за произход „Tokajská/Tokajské/Tokajský vinohradnícka oblast“ с „Vinohradnícka oblasť Tokaj“, без да променя позоваването на релевантната национална правна уредба, а именно Наредба № 237/2005, запазвайки като референтна датата 1 август 2009 г. Така от съдържанието на спорното вписване, посочващо както словашкия закон, така и референтната дата, следва, че въведената с член 118т от Регламент № 1234/2007 преходна система за закрила на наименованията за произход се основава на наименованията на вина, както са признати от националното законодателство към посочената дата.

57

Що се отнася, на второ място, до контекста, в който е извършено спорното вписване, съгласно съображение 36 от Регламент № 479/2008 целта на преходната система е от съображения за правна сигурност от приложното поле на новата процедура за преглед да се изключат вече съществуващите в Съюза наименования за произход и географски указания и да се ограничат възможностите за отмяна.

58

Следователно предвидената в член 118т от Регламент № 1234/2007 преходна система е въведена с цел запазване, от съображения за правна сигурност, на закрилата на наименованията на вина, които вече са били защитени преди 1 август 2009 г. по националното право и съответно на равнището на Съюза по силата на Регламент № 1493/1999. Текстът на член 118т, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 потвърждава тази цел, като предвижда, че тези наименования на вина „се ползват автоматично със закрила по настоящия регламент“. Следователно в точка 21 от обжалваното съдебно решение Общият съд основателно констатира, че закрилата на съществуващите наименования на вина има автоматичен характер.

59

Що се отнася, на трето място, до правомощията, с които Комисията разполага при извършването на спорното вписване, наистина, въпреки автоматичния характер на закрилата на съществуващите наименования на вина, до 31 декември 2014 г. Комисията може на основание член 118т, параграф 4, втора алинея от Регламент № 1234/2007 да реши да оттегли автоматичната закрила, предоставена на наименованията на вина по силата на параграф 1 от същия член.

60

Спорното вписване обаче не представлява такова оттегляне. Всъщност, видно от член 71, параграф 2 от Регламент № 607/2009 и както Унгария признава в жалбата си, Комисията може да упражни това правомощие едва след като в съответствие с член 118т, параграф 2 от Регламент № 1234/2007 държавите членки предоставят технически досиета, съдържащи спецификации на продуктите и национални решения за одобряване.

61

В това отношение обаче в точка 34 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че към момента на спорното вписване Словашката република не е била представила техническо досие на Комисията, което впрочем не се оспорва в настоящото производство по обжалване. Следователно в същата точка 34 Общият съд основателно приема, че преди предоставянето на тези документи на Комисията последната нито е била длъжна, нито дори е имала правото да извърши проверка на посочените в член 118т от Регламент № 1234/2007 наименования на вина, които вече се ползват със закрила.

62

Този извод не може да се обори от обстоятелството, че на 26 февруари 2010 г. по искане на словашкото правителство Комисията извършва промяна във вписването в базата данни „E-Bacchus“, заменяйки защитеното наименование за произход „Tokajská/Tokajské/Tokajský vinohradnícka oblast“ с „Vinohradnícka oblasť Tokaj“. Всъщност тази промяна не е извършена въз основа на проверка или преценка от страна на Комисията, а се основава на член 73, параграф 1 от Регламент № 607/2009, който разпростира предоставена с член 118т от Регламент № 1234/2007 автоматична закрила по отношение на наименованията на вина, които действително са защитени по силата на националното право към 1 август 2009 г., а поради това и по силата на Регламент № 1493/1999, и които не са включени в последния списък на качествените вина, произведени в определен район, публикуван в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз.

63

От всички гореизложени съображения следва, че по отношение на наименованията на вина, признати от държавите членки за наименования за произход или географски указания преди 1 август 2009 г., които не са били публикувани от Комисията съгласно член 54, параграф 5 от Регламент № 1493/1999, вписването в базата данни „E-Bacchus“, извършено от Комисията на основание член 73, параграф 1 от Регламент № 607/2009, няма никакво значение за автоматичната закрила, с която се ползват тези наименования на вина на равнището на Съюза. Всъщност Комисията няма право нито да предоставя закрилата, нито да взема решение относно наименованието на виното, което трябва да се впише в базата данни „E-Bacchus“ съгласно посочения член 73, параграф 1. Поради това не трябва да се прави разграничение между действието на вписването в списъците на качествените вина, произведени в определен район, публикувани в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз, и действието на вписването в базата данни „E-Bacchus“.

64

Следователно в точки 21 и 23 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно приема, че за да могат наименованията на вина да се ползват от закрила на равнището на Съюза, не се изисква тези наименования да са вписвани в базата данни „E-Bacchus“, тъй като те са защитени автоматично по силата на Регламент № 1234/2007, изменен, без закрилата им да зависи от вписването им в посочената база данни.

65

Като се има предвид, че спорното вписване не отговаря на изискванията, изложени в посочената в точка 54 от настоящото решение съдебна практика, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че това вписване не е подлежащ на обжалване акт.

66

Този извод изобщо не може да бъде оборен от доводите на Унгария, посочени в точки 47 и 48 от настоящото решение.

67

В това отношение е важно да се подчертае, че според Унгария както последиците за етикетирането и за съдържанието на спецификациите на продуктите, така и задължението на Комисията да вземе предвид приемането на новия словашки закон са необходимо следствие от задължителното правно действие, което трябвало да се признае на вписването в базата данни „E-Bacchus“. Тези доводи по никакъв начин не поставят под съмнение направения от Общия съд в точка 38 от обжалваното съдебно решение извод, че спорното вписване не поражда правно действие, и поради това съгласно постоянната съдебна практика на Съда са безпредметни (вж. Решение от 12 юли 2001 г. по дело Комисия и Франция/TF1, C-302/99 P и C-308/99 P, Recueil, стр. I-5603, точки 26 и 29 и Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Dansk Rørindustri и др./Комисия, C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P-C-208/02 P и C-213/02 P, Recueil, стр. I-5425, точка 148).

68

От гореизложеното следва, че първото основание на Унгария трябва да се отхвърли.

69

С второто си основание Унгария поддържа, че като е приел, че спорното вписване не е „подлежащ на обжалване акт“ по смисъла на член 263 ДФЕС, Общият съд е нарушил принципа на равно третиране, доколкото е третирал по различен начин тези вписвания и новите вписвания, срещу които според Унгария може да се подават жалби за отмяна по член 263 ДФЕС.

70

Унгария подчертава, че базата данни „E-Bacchus“ представлява единен регистър. Поради това тази държава членка счита, че е неправилно да се приема, че само вписванията на нови наименования имат правно действие. Независимо от разликите между двата правни режима на предоставянето на закрила на наименованията на вина, заинтересуваните лица трябвало да имат възможност да оспорят всички мерки на институциите, с които предоставената от националното право закрила на наименованията на вина се трансформира в закрила по правото на Съюза.

71

Според Комисията правното и фактическото положение при наименованията на вина, които понастоящем се ползват от закрила, и при новите наименования е различно и следователно тези наименования не могат да бъдат сравнявани. В съдебното заседание Комисията също така подчертава, че в рамките на новия режим на лозаро-винарския сектор на Съюза тя е тази, която взема окончателното решение за предоставяне на закрила на наименование на вино.

72

Словашката република счита, че разликите на плоскостта на правното действие на вписването в базата данни „E-Bacchus“ между съществуващите и новите наименования на вина са оправдани и не нарушават принципа на равно третиране. За сметка на това този принцип щял да бъде нарушен при еднакво третиране на вписванията на съществуващите и на новите наименования на вина, доколкото това нямало да отчете обективните разлики между двата случая.

73

Общият принцип на равно третиране, който е един от основните принципи на правото на Съюза, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. по-специално Решение от 9 септември 2004 г. по дело Испания/Комисия, C-304/01, Recueil, стр. I-7655, точка 31 и Решение от 3 март 2005 г. по дело Италия/Комисия, C‑283/02, точка 79).

74

Както следва от съображение 5 от Регламент № 479/2008, с този регламент режимът на Съюза, прилаган по отношение на лозаро-винарския сектор, е променен основно за постигане на цели, свързани по-специално с качеството на вината. За целта новият режим на закрила предвижда, че всяко заявление за предоставяне на правна закрила се разглежда задълбочено на два етапа, а именно на национално равнище в съответствие с членове 118д—118и от Регламент № 1234/2007, като в това отношение не се признава никаква автоматична закрила и съгласно член 118и от Регламент № 1234/2007 Комисията разполага с истински решаващи правомощия, които ѝ позволяват било да предостави, било да откаже закрила на наименованието за произход или географското указание според това дали са изпълнени или не установените в посочения регламент условия.

75

След като правният контекст и правомощията на Комисията във връзка с вписванията в базата данни „E-Bacchus“ при двете установени от законодателя на Съюза системи за закрила на наименованията на вина не са съпоставими, доводът на Унгария за допуснато от Общия съд нарушение на принципа на равенство не може да бъде приет.

76

Следователно второто основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

77

С третото си основание Унгария счита, че решението на Общия съд страда от липса на мотиви, тъй като този съд не е отговорил на изложените от нея в жалбата ѝ и в съдебното заседание доводи. Това основание се състои от две части.

78

С първата част от третото основание Унгария твърди, че Общият съд не е отговорил на нейния довод, че когато трябва да се установи дали е налице наименование, защитено в държава членка, по смисъла на член 118т от Регламент № 1234/2007, определяща е датата на публикуване на националната правна уредба в официалния вестник на тази държава членка, а не датата на влизане в сила на посочената правна уредба. Всъщност в точка 28 от обжалваното съдебно решение Общият съд само посочил, че обстоятелството, че Закон № 313/2009 е приет на 30 юни 2009 г., е без значение, като се има предвид, че на 1 август 2009 г. този закон все още не е бил влязъл в сила, без да обоснове защо е избрал едната дата вместо другата.

79

С втората част от своето трето основание Унгария изтъква, че в точка 30 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е мотивирал достатъчно извода, че Закон № 313/2009 не може да се тълкува като изменение на спецификацията на продукта по смисъла на член 73, параграф 2 от Регламент № 607/2009. Така Общият съд не отговорил на доводите на Унгария, че в държавите членки, където изготвянето на спецификация на продукта не е било задължително преди новата правна уредба на Съюза, изменение на закон или подзаконов нормативен акт, засягащо обстоятелствата, които трябва да бъдат посочени в спецификацията на продукта, може да представлява изменение като предвиденото в посочения член 73, параграф 2.

80

Комисията счита, че с цялото трето основание на Унгария се оспорват мотиви на обжалваното съдебно решение, които са изложени по съображения за изчерпателност, и следователно това основание е безпредметно.

81

Словашката република поддържа, че първата част на третото основание е недопустима, доколкото Унгария не е изтъкнала пред Общия съд довода, изведен от датата на публикуване на националната правна уредба, а е изложила доводи само във връзка с датата на приемането или на влизането в сила на националната правна уредба. При всяко положение тази част била неоснователна, също както и втората част на това основание, като освен това и с двете части се оспорвали мотиви, изложени по съображения за изчерпателност.

82

Съгласно постоянната съдебна практика оплакванията, насочени срещу мотиви от решение на Общия съд, които са изложени по съображения за изчерпателност, не биха могли да доведат до неговата отмяна и следователно са безпредметни (Решение по дело Dansk Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точка 148 и Определение от 23 февруари 2006 г. по дело Piau/Комисия, C‑171/05 P, точка 86).

83

В случая самата Унгария констатира, че Общият съд не е бил длъжен да разгледа въпроса дали изискваната за вписване в базата данни „E-Bacchus“ национална правна уредба трябва да е публикувана или влязла в сила на определената крайна дата, нито въпроса за евентуалната приложимост на член 73, параграф 2 от Регламент № 607/2009, доколкото в точка 19 от обжалваното съдебно решение е приел, че спорното вписване не може да породи правно действие.

84

Следователно, тъй като двете части на третото основание са насочени срещу мотиви на обжалваното съдебно решение, които са изложени по съображения за изчерпателност, цялото основание следва да се приеме за безпредметно.

85

Като се има предвид, че нито едно от изложените от Унгария основания не е уважено, жалбата следва да се отхвърли изцяло.

86

По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждане на Унгария да заплати съдебните разноски и Унгария е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски..

87

В съответствие с член 140, параграф 1 от посочения правилник, също приложим към производството по обжалване по силата на посочения член 184, параграф 1, държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Словашката република ще понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: