1. 

В настоящото производство Handelsgericht Wien поставя на Съда въпрос относно критерия или критериите за определяне на компетентността в случай на нарушаване на имуществено авторско право, извършено чрез интернет, при условия, непозволяващи да се установи мястото на настъпване на вредата. За разлика от решение Pinckney ( 2 ), където бе налице вероятност от нарушаване на имуществени авторски права вследствие на възпроизвеждане и разпространение на музикални компакт дискове чрез интернет, в настоящия случай се засягат имуществени авторски права на фотограф, чиито работи са били разпространяване на интернет страница без нейното съгласие.

2. 

Онлайн разпространението на фотографии, защитени от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество ( 3 ), разкрива характерни особености, които са много различни от онлайн продажбата на дадена стока. Става въпрос за разпространение, за което трудно може да се каже, че се материализира на едно или друго териториално определено място. По-скоро обратното — вредата се „дематериализира“ или губи ясни очертания, поради което се „делокализира“, затруднявайки по този начин установяването на мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 ( 4 ).

3. 

Ето защо настоящият случай ще позволи на Съда да прецени дали при обстоятелства като тези по делото при настъпване на „делокализирана“ вреда чрез интернет, когато става въпрос за имуществено авторско право, трябва да се следва общият критерий, посочен в решението Pinckney, или напротив — трябва да се търси различен подход.

4.

Регламент № 44/2001 предвижда следното в съображения 2, 11, 12 и 25:

[…]

[…]

5.

Правилата за определяне на компетентността се съдържат в глава II от Регламента, която включва членове 2—31.

6.

Член 2 от Регламент № 44/2001, който се съдържа в раздел 1 от споменатата глава II, озаглавен „Общи разпоредби“, предвижда следното в параграф 1:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

7.

Член 3, параграф 1 от Регламент № 44/2001, съдържащ се в същия раздел, гласи:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.

8.

В глава II, раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“, се съдържа член 5. Параграф 3 от тази разпоредба предвижда следното:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]

9.

Г‑жа Hejduk е професионален фотограф, специализиран в архитектурната фотография, с постоянно местожителство в Австрия. В професионалната си кариера г‑жа Hejduk е работила върху няколко фотографски работи, посветени на работата на австрийския архитект Georg W. Reinberg.

10.

На 16 септември 2004 г. в рамките на симпозиум, организиран от предприятието EnergieAgentur със седалище в Германия, г‑н Reinberg дава конференция, за целите на която използва няколко от фотографиите на г‑жа Hejduk, на които са възпроизведени негови работи. По делото е установено, че представянето и използването на тези фотографии е станало с предварителното съгласие на авторката.

11.

EnergieAgentur, притежател на интернет страницата www.energieregion.nrw.de, което е отговорно за съдържанието на същата, публикува на уеб страницата си посочените по-горе фотографии на г‑жа Hejduk. Фотографиите са били общодостъпни с възможност за директното им сваляне от интернет страницата, като г‑жа Hejduk в нито един момент не е предоставяла съгласието си за това.

12.

След като узнава за това, г‑жа Hejduk завежда иск срещу EnergieAgentur пред Handelsgericht Wien — запитващата юрисдикция. Ищцата иска ответникът да бъде осъден да и заплати сумата от 4050 EUR като обезщетение за претърпени вреди, считано от 2004 г., както и да заплати разходите за разгласяване на съдебното решение.

13.

EnergieAgentur предявява възражение за липса на компетентност, основано на обстоятелството, че Handelsgericht Wien не разполага с международна компетентност. Според ответника, тъй като неговото седалище е в Düsseldorf, а интернет страницата му използва домейн от първо национално ниво — „.de“ — компетентни да разгледат делото са германските съдилища.

14.

След обсъждане на предоставените от страните в главното производство доводи, Handelsgericht Wien решава да отправи преюдициално запитване до Съда със следното съдържание:

„Когато спорът се отнася до нарушение на права, сродни на авторското право, извършено чрез предоставяне на достъп до фотография на дадена уеб страница, която се поддържа от домейн от първо ниво в различна държава членка от тази, в която пребивава носителят на права, трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че предоставя компетентност само:

15.

Писмени становища представят страните в главното производство, правителствата на Чешката република, на Португалската република, на Конфедерация Швейцария, както и Европейската комисия.

16.

Г‑жа Hejduk изтъква, че установената с решение Pinckney практика трябва да бъде допълнена, тъй като смята, че тя не обхваща хипотеза като разглежданата в настоящото производство. Според нея, когато причинената чрез интернет вреда е „делокализирана“, установената в член 5, параграф 3 компетентност би следвало да позволява на претърпялото вреда лице да претендира цялата претърпяна вреда пред съдилищата по неговото местоживеене. В подкрепа на това становище тя се позовава на практиката на Съда, установена по дело eDate Advertising и др ( 5 ).

17.

EnergieAgentur се позовава на решението Pinckney, като смята, че даденото с него разрешение е приложимо в настоящия случай. В крайна сметка става въпрос за авторско право с териториално ограничено действие, поради което същото се подчинява на ограниченията, установени с решението Pinckney, съгласно което извън хипотезата на държавата на ответника и държавата, където е настъпило вредоносното събитие, иск може да се предяви само за вредите, причинени в посочената държава.

18.

Чешката република и Конфедерация Швейцария приканват Съда, в интерес на доброто правораздаване и предвидимостта при прилагането на нормите относно международната компетенция, да разшири разрешението, дадено с решение eDate Advertising и др., спрямо случаи, подобни на този по настоящото дело. Според тях този случай ще позволи чрез прилагането на критерия за центъра на интереси на пострадалото лице да се определи мястото, където ищецът ще може да заведе иск за всички претърпени вреди.

19.

Португалската република защитава различна позиция, но също признава, че настоящият случай се различава от този, довел до постановяване на решението Pinckney. Според нея произтичащата от разпространение на фотографии в интернет трудност ще накара Съда да приеме критерий за привързване, основаван на достъпа до фотографиите. Въпреки това недостатъчната надеждност на такъв критерий води според Португалската република до това, че в случай като разглеждания компетентността по член 5, параграф 3 следва да се ограничи изключително до съдилищата, на територията на които е настъпило вредоносното събитие.

20.

Комисията от своя страна приема, че решение Pinckney е приложимо към настоящия случай, но същевременно смята, че приложението ще породи практически трудности. Според нея разрешението, дадено с решението Pinckney, ще позволи на г‑жа Hejduk да предяви иск пред австрийските съдилища, но само за вредите, претърпени на територията на Австрия. Според Комисията това ограничаване в хипотезата, в която вредите са претърпени вследствие на разпространяване на фотографии в интернет, може да се окаже неефективно, тъй като нито г‑жа Hejduk, нито компетентният австрийски съд няма да разполагат с подходящи средства, с които точно да се ограничи компетентността на последния до претърпените в Австрия вреди. Ето защо според Комисията единствената възможност е специалната компетентност по член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 да бъде ограничена само до съдилищата, на територията на които е настъпило вредоносното събитие.

21.

Както бе посочено, настоящият случай повдига един в известна степен сложен тълкувателен проблем. Съдът е имал възможността да се произнесе относно трудностите, които поражда интернет при прилагането на нормите на международното частно право, но не и в случай като този. Съвсем накратко, в настоящия случай трябва да се прецени коя от многото възможности в съдебната практика е най-подходяща при нарушения на имуществените авторски права, извършени чрез интернет, които нарушения не са ясно очертани.

22.

Макар запитващата юрисдикция да се позовава само на възможността да се приложат два критерия за привързване (седалището на ответника и държавата, към която е насочено съдържанието на уеб страницата), страните и встъпилите държави предлагат други възможни критерии за привързване, чието приложение би било подходящо в случая и които ще анализирам по-нататък.

23.

Чешката република и Конфедерация Швейцария защитават възможността към настоящото дело да се приложи установената с решение eDate Advertising и др. практика. Въпреки това и поради изложените по-долу съображения, смятам, че този критерий не може да бъде възприет.

24.

В решение eDate Advertising и др. Съдът даде отговор на проблеми, възникнали вследствие на нарушаване на правата на личността чрез интернет. Както е известно, този въпрос е бил предмет на разглеждане от предишната практика на Съда в момент, предхождащ нахлуването на интернет, по-конкретно в решение Shevill/Presse Alliance (EU:C:1995:61) ( 6 ). В това решение Съдът постановява, че член 5, параграф 3 от тогавашната редакция на Брюкселската конвенция е позволявал на пострадалото лице да предяви иск в държавата, в която е настъпило вредоносното събитие (седалището на отговорния за публикуване на клеветническата информация издател), както и в държавата, в която е настъпила вредата — критерий, който зависи от териториалното разпространение на медията, в която се съдържа клеветническата информация ( 7 ). В последния случай съдът е компетентен да се произнесе единствено по отношение на настъпилите именно на неговата територия вреди, което обстоятелство следва да се установи посредством равнището на разпространение и продажба на медията в съответната държава ( 8 ).

25.

По дело eDate Advertising и др. Съдът трябваше да разреши проблем, подобен на този по дело Shevill и др./Presse Alliance (EU:C:1995:61), но в хипотезата на онлайн медия. При тези обстоятелства, както в настоящото дело, вредата е „делокализирана“, тъй като медията е достъпна във всяка държава членка, затруднявайки и дори правейки невъзможно да се приложи на практика какъвто и да било метод за оценка на териториалното въздействие на увреждащата информация. Това е причината Съдът да създаде допълнителен критерий, основан на центъра на интереси на пострадалото лице — място, където същото може да предяви иск, и което е по-важно — да претендира цялата претърпяна вреда ( 9 ).

26.

Важно е да се изтъкне, че решение eDate Advertising и др. се отнася изключително до нарушения на правата на личността. Това е така, тъй като обратното би довело до подкопаване на целта на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001. От една страна, критерият за центъра на интересите на пострадалото лице отдава значение на достъпността до медията — фактор, който Съдът е отричал или ограничавал нееднократно, включително в контекст, различен от този на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 ( 10 ). От факта, че медията е достъпна в мястото, където се намира центърът на интереси на пострадалото лице, за него възниква възможността да предяви иск в тази държава и то за цялата претърпяна вреда, което позволява да се наруши в значителна степен равновесието, преследвано с предвидената в член 5, параграф 3 компетентност. От друга страна, трябва да се отчете и близостта на критерия за центъра на интересите с forum actoris, тъй като в повече от случаите, макар и не винаги ( 11 ), центърът на интересите ще бъде в местоживеенето на пострадалото лице — ищец по делото.

27.

Именно поради рисковете, които предполага критерият за центъра на интересите на пострадалото лице, смятам, че същият не следва да се разширява по отношение на имуществените авторски права, включително когато става въпрос за „делокализирани“ вреди, причинени чрез интернет. Съдът отрича прилагането му по отношение на правата на индустриална собственост в решение Wintersteiger ( 12 ), както и при разглеждането на „подлежащи на локализиране“ вреди във връзка с имуществените авторски права ( 13 ). Смятам, че такова трябва да бъде и разрешението в настоящия случай, в който се твърди наличието на претърпяна „делокализирана“ вреда на имуществено авторско право.

28.

Както запитващата юрисдикция, така и г‑жа Hejduk смятат, че обстоятелството, че въпросните фотографии, както твърдят, са били насочени към Австрия, обосновава компетентността на австрийските съдилища. Не смятам този подход за правилен.

29.

Възможността да се приеме за компетентен съдът на държавата, към която е насочена увреждащата дейност, е разглеждана от различни национални юрисдикции, както и от доктрината ( 14 ). Това, както е известно, е и критерият, използван в Регламент № 44/2001 по отношение на специалната компетентност при потребителските договори, предвидена в член 15, параграф 1, буква в) ( 15 ). В заключението си Pinckney ( 16 ) генералният адвокат Jääskinen също предлага неговото приложение, изтъквайки съществени доводи, а Съдът, макар да го отхвърля в конкретното дело, го прилага в различен, но близък до този по настоящото дело контекст в решения L’Oreal и др. ( 17 ), Donner ( 18 ) и Football Dataco и др. ( 19 ).

30.

Независимо от това в решение Pinckney Съдът изрично отхвърля критерия за насочването, постановявайки, че „за разлика от член 15, параграф 1, буква в) от Регламента […], член 5, точка 3 от посочения регламент не изисква дейността да е „насочена към“ държавата членка на сезираната юрисдикция“ ( 20 ).

31.

Безспорно тази точка от решение Pinckney допуска известно тълкуване ( 21 ), но ми се струва, че от изложеното от Съда несъмнено се установява намерението му да изключи критерия за насочването при тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001. Критерият за насочването се прилага, когато съществува икономическа дейност, предшествана от ясното намерение да се предлагат стоки и услуги в държавата членка, към която е насочена дейността. Ето защо смятам, че по принцип посоченото решение Pinckney отхвърля възможност критерият за насочването да се приложи по отношение на извъндоговорни вреди, произтичащи от нарушаване на имуществените права на интелектуална собственост.

32.

Остава да се установи дали критерият за насочването трябва да се приложи, когато актът на публично разпространяване, причинил „делокализирана“ вреда, е бил ясно и безспорно насочен към друга държава членка. Въпреки това смятам, че не такъв е настоящият случай, тъй като от материалите по делото се установява, че в нито един момент ответникът в главното производство не е насочвал предполагаемата увреждаща дейност към други държави членки. Ето защо според мен не е необходимо Съдът да се произнася по този въпрос.

33.

Като отхвърлих приложението на критерия за центъра на интереси и на критерия за насочването, стигам до разрешението, възприето в решението Pinckney, чието приложение в настоящото дело поддържат както Португалската република, така и Комисията, макар с различни нюанси.

34.

По дело Pinckney Съдът трябваше да се произнесе по тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 в хипотезата на иск, предявен от автор на музикални произведения, възпроизведени на компакт дискове, а впоследствие разпространявани чрез интернет без неговото съгласие.

35.

Трудността по делото Pinckney се състоеше в прилагането на практиката по дело eDate Advertising и др. и дело Wintersteiger в областта на имуществените авторски права. Както вече бе посочено, решение eDate Advertising и др. се отнася до въпроса за определяне на мястото, където е претърпяна вредата при нарушаване на правата на личността в интернет, докато решение Wintersteiger се отнася до нарушения на правата на индустриална собственост, по-конкретно на една марка. Съдът възприема различен подход във всеки един от тези случаи. Ако по отношение на правата на личността се възприема така нареченото „мозаечно правило“ с изключение на мястото на центъра на интересите на пострадалото лице (където последното може да претендира цялата претърпяна вреда), в решение Wintersteiger се приема, в случай на нарушаване на права на индустриалната собственост, да се приложи строг принцип на териториалност и да се ограничи мястото, където вредата е претърпяна, до държавата или държавите, в които това право е защитено (т.е. където правото е регистрирано).

36.

Авторските права, също както правата на индустриална собственост, се подчиняват на принципа на териториалност. Въпреки това те притежават две характеристики, които затрудняват квалифицирането им при решаването на делото Pinckney: за да се разчита на тяхната закрила, не е необходимо те да бъдат регистрирани, като същевременно по силата на Директива 2001/29 ( 22 ) са защитени във всички държави членки. Ето защо става въпрос за права със сходни характеристики на разглежданите съответно по дело eDate Advertising и др. и дело Wintersteiger, тъй като имуществените авторски права могат да бъдат нарушени във всяка държава членка (както и правата на личността), но тяхната закрила се осъществява посредством„териториални сегменти“ с национално измерение, както при правата на индустриална собственост. Може да се каже, че авторските права в Европейския съюз формират съвкупност от права, териториално ограничени от всяка държава, които в своята съвкупност обхващат цялата територия на Съюза.

37.

В решение Pinckney Съдът се придържа към териториалността на авторските права, т.е. избира подход, подобен на развития в решение Wintersteiger. В точка 39 от решението Съдът посочва, че „по отношение на имуществените авторски права безспорно се прилага принципът на териториалност, както във връзка с правата, произтичащи от национална марка“. По-нататък Съдът припомня, че Директива 2001/29 хармонизира авторските права, което означава, че същите „съответно могат да бъдат нарушени във всяка една от тях в зависимост от приложимото материално право“. По отношение на тази предпоставка Съдът постановява, че за целите на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 мястото на настъпване на вредата в обстоятелства като разглежданите е където е предоставена защита на имущественото авторско право, изтъкнато от ищеца, и където твърдяната вреда може да настъпи. Юрисдикциите на тази държава са компетентни само по отношение на вредата, настъпила на нейна територия ( 23 ).

38.

Накратко, установената с решение Pinckney практика се характеризира с три черти, които водят до установяване на компетентността на съдилищата в хипотезата на трансгранично нарушаване на дадено имуществено авторско право: материалноправна защита, фактическа защита и териториално ограничена защита. За да се признае настъпването на вреда вследствие на нарушаване на дадено имуществено авторско право, компетентен ще бъде този съд, на територията на който е предоставена защита на това право, където съществува реална вероятност от извършване на нарушението, при това само за вреди, настъпили в тази държава.

39.

Прилагането на посочената съдебна практика в настоящия случай не е лишено от трудности. Макар авторското право на г‑жа Hejduk да е защитено в Австрия и непозволеното възпроизвеждане и разпространение на фотографиите ѝ в интернет да е достъпно в тази държава, трудно и вероятно невъзможно могат да бъдат установени вредите, настъпили единствено в посочената държава. За разлика от обстоятелствата по делото Pinckney, където нарушаването на авторските права е извършено посредством възпроизвеждането върху компакт дискове и последващата им продажба в интернет във всички държави членки, в настоящия случай става въпрос за вреди, материализирането на които трудно може да бъде установено, тъй като самата достъпност на дадена фотография в интернет не дава никакво указание за локализиране на вредата. Настъпилите вреди по дело Pinckney са в резултат на възмездна сделка (производството на компакт дискове и последващата им продажба на онлайн пазара), докато в настоящия случай не съществува възмездна престация, а акт на публично разпространяване от страна на дадено предприятие.

40.

Ето защо разрешение като това по дело Pinckney в случай като настоящия би довело, както посочва Комисията, или до това да се отрече възможността на ищцата да предяви иск в Австрия поради липсата или слабото проявление на нарушаването на нейните авторски права в тази държава, или да се признае цялата претърпяна вреда предвид невъзможността нарушението да бъде териториално разграничено — разрешение, което в крайна сметка ще противоречи изцяло на постановеното в решение Pinckney.

41.

Смятам, че автоматичното приложение на решение Pinckney към положение, в което вредата е „делокализирана“, може да се окаже неефективно. Разрешението, до което стига Съдът в това решение, се отнася до случаите, в които вероятността от нарушаване или действителното нарушаване на авторските права са ясно проявени на дадена територия, независимо че използваното средство е интернет. Въпреки това, когато вредата е „делокализирана“ поради вида на произведението и използваното за разпространението му средство, смятам, подобно на защитаваната от Португалската република и Комисията позиция, че е невъзможно да се приложи критерият за мястото на настъпване на вредата, предвиден в член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001. В такива случаи посочената разпоредба признава компетентност единствено на съдилищата, на територията на които е настъпило вредоносното събитие.

42.

Струва ми се, че това разрешение съответства в по-голяма степен на целите, които се преследват с Регламент № 44/2001, сред които се отличава тази за доброто упражняване на правосъдие ( 24 ). Критерий, който задължава даден ищец да ограничи обхвата на претенцията до териториални критерии, които са трудни, да не кажа невъзможни, за определяне, не е критерий, който отговаря на духа на Регламент № 44/2001. Както признава Комисията, в случай като настоящия ищецът няма да може да предостави подлежащи на проверка доказателства, от които да се определят с точност претърпените вреди единствено в държавата, в която искът е предявен. Това обстоятелство ще принуди юрисдикцията на тази държава да присъди по-малко обезщетение от реално претърпените вреди, или по-високо, с което ще излезе извън критерия за териториалност, прилаган от Съда в такива случаи. Комисията има право, когато твърди, че прилагането на установената с решение Pinckney практика към настоящия казус води до сериозна вероятност компетентният съд да надхвърли правомощията си.

43.

Освен това според мен прилагането на решение Pinckney в настоящия случай ще предизвика правна несигурност и за двете страни по делото. Ищецът няма да има каквато и да било сигурност по отношение на развитието на процес, в който критериите, определящи обхвата на правомощията на съда, който разглежда делото, не могат да бъдат проверени. В такова неблагоприятно положение ще се окаже и ответникът, въвлечен в множество дела в различни държави членки, в които е настъпила „делокализирана“ вреда, или само в едно дело, но без каквато и да било сигурност относно компетентността на съответния съд. Смятам, че този резултат е несъвместим както с общите цели на Регламент № 44/2001, така и с по-специфичните, отнасящи се до специалната компетентност, предвидена в член 5, параграф 3.

44.

В действителност, както съгласно предвиденото в Регламент № 44/2001, така и според практиката на Съда, целта на член 5, параграф 3 е да предостави основание за компетентност, което е в тясна връзка с релевантните по делото факти ( 25 ). Тази тясна връзка позволява на правораздаващия орган да прецени по-добре както претенциите на ищеца, така и доводите в защита на ответника. Тясната връзка обаче се изгубва, когато фактите, поради „делокализирания“ характер на вредата, не позволяват тя да бъде установена с обичайните доказателствени средства. Освен това последните биха позволили да се установи само част от претърпяната вреда, което ще лиши решаващия съд от обща представа за вредата и може да затрудни цялостната преценка на обстоятелствата по разглежданото дело. По този начин се изгубва предимството от тясната връзка на правораздаващия орган с обстоятелствата по делото, а с него и ползата от член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001.

45.

При това положение в случаите на причиняване на „делокализирана“ вреда чрез интернет и нарушаване на имуществени авторски права смятам, че най-правилният подход е да се изключи възможността да се предявява иск пред съдилищата в държавата, където е настъпила вредата, а компетентността, поне произтичащата от член 5, параграф 3 от посочения Регламент, да се ограничи до съдилищата на държавата, в която е настъпило вредоносното събитие. Този подход, освен друго, по никакъв начин не изключва компетентността, предвидената в член 2 от Регламента, съгласно който искът може да се предяви пред съдилищата на държавата членка по местоживеене на ответника. Въпреки че в по-голяма част от случаите и двата критерия ще са налице (както в настоящия случай), това не винаги ще бъда така.

46.

Разбира се, в случаите на публично разпространяване, при което вредоносното действие се произхожда от една държава членка и очевидно и безспорно е насочено към друга или други държави членки, би могло да се обсъди възможността да се нюансира или допълни заключението, което току-що изложих ( 26 ). Въпреки това, както вече посочих в точка 32 на настоящото изложение, не такъв е случаят, който Handelsgericht Wien ни представя в настоящото съдебно производство, тъй като е установено, че в нито един момент ответната страна не е възнамерявала да насочи към Австрия разпространяването, което е предмет на делото. Ето защо смятам за ненужно да се произнасям по отношение на критерия за привързване в хипотеза, в която действието е насочено към друга или други държави членки.

47.

Въз основа на изложеното по-горе предлагам на Съда, при наличието на обстоятелства като тези по настоящото дело, при които ищцата е претърпяла „делокализирана“ вреда чрез интернет вследствие на нарушаване на имуществено авторско право, да постанови, че компетентни съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 са съдилищата, на територията на които е настъпило вредоносното събитие.

48.

Поради тази причина предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, отправен от Handelsgericht Wien, по следния начин:

„Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела следва да се тълкува в смисъл, че при спор, свързан с нарушаване на права, сродни на авторски права в интернет, в резултат на което настъпва „делокализирана“ вреда, чието териториално местонахождение не може да бъде установено посредством надеждни критерии за доказване, компетентни са съдилищата, на територията на които е настъпило вредоносното събитие“.