1. 

Какво представлява „търговска практика“ за целите на Директива 2005/29/ЕО („Директивата за НТП“)? ( 2 ) Или по-конкретно, може ли съобщаването на неправилна информация на един-единствен потребител да се разглежда като „търговска практика“ за тези цели? По същество това е въпросът, по който търси насоки запитващата юрисдикция в настоящото дело. По-нататък ще обясня защо следва да се отговори отрицателно на този въпрос.

2.

Съображение 6 от Директивата за НТП посочва принципа на пропорционалност. Следвайки този принцип, Директивата защитава потребителите от последиците на нелоялните търговски практики, когато са съществени, но отчита, че в някои случаи въздействието върху потребителите може да бъде и незначително.

3.

Съображение 7 от Директивата за НТП посочва:

„Тази директива урежда търговски практики, пряко свързани с въздействието върху вземане на решения от потребителя[,] отнасящи се до продукти […]“.

4.

Съображение 9 от тази директива гласи:

„Тази директива не накърнява индивидуалното право на иск на лицата[,] увредени от нелоялни търговски практики. Тя не накърнява също и законодателството на [ЕС] и националното законодателство в областта на облигационното право […]“.

5.

Член 1 от посочената директива предвижда:

„Целта на настоящата директива е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите интереси на потребителите“.

6.

Текстът на член 2 от Директивата за НТП е следният:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]“.

7.

Член 3 от Директивата за НТП предвижда:

„1.   Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, [по смисъла] на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока.

2.   Настоящата директива не [изключва прилагането] на облигационното право, и по-специално на правилата относно действителност, сключване или последиците на договора.

[…]“.

8.

Съгласно член 5 от Директивата за НТП („Забрана за нелоялни търговски практики“):

„1.   Забраняват се нелоялните търговски практики.

2.   Една търговска практика е нелоялна, ако:

[…]

4.   По-специално търговските практики са нелоялни, когато:

5.   Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива“.

9.

През април 2010 г. г‑н S изпраща искане до дружеството UPC Magyarország (наричано по-нататък „UPC“), доставчик на кабелни телевизионни услуги, за информация относно точния период на плащане, за който се отнася издадената през 2010 г. годишна фактура, тъй като това не можело да се изведе от фактурата.

10.

Впоследствие г‑н S е уведомен, че последната поред годишна фактура се отнася за периода 11 януари 2010 г.—10 февруари 2011 г. За да осигури съвпадане на изтичането на срока на договора с последния ден на вече заплатената услуга, г‑н S иска договорът му да бъде прекратен, считано от 10 февруари 2011 г. Предоставянето на услугата обаче действително е прекратено едва четири дни по-късно, на 14 февруари 2011 г. На 12 март 2011 г. е издадена заповед за плащане на 5243 HUF (приблизително 18 EUR) като просрочени задължения, дължими за тези четири дни, тоест от 11 до 14 февруари 2011 г.

11.

Г‑н S подава жалба до Főváros Kormányhivatala Fogyasztóvédelmi Felügyelősége в Будапеща (Инспекция за защита на потребителя, принадлежаща към правителствената администрация на столицата Будапеща; наричана по-нататък „първоинстанционен орган“), като изтъква, че му е била предоставена невярна информация. В резултат той не е могъл да осигури съвпадане на изтичането на срока на договора с последния ден на действителния период на фактуриране, така че да използва услугите на друго дружество, считано от датата на прекратяване на договора. Така той е трябвало да плати на две дружества за въпросния преходен период.

12.

С решение от 11 юли 2011 г. първоинстанционният орган налага на UPC глоба от 25000 HUF (приблизително 85 EUR). С решение от 10 октомври 2011 г. Nemzeti Fogyasztóvédelmi Hatóság (Национална служба за защита на потребителите), в качеството си на второинстанционен орган, намира искането за основателно и потвърждава решението на първоинстанционния орган.

13.

След съдебно производство, образувано по жалба на UPC, Fővárosi Törvényszék (Столичният съд) изменя решението на Националната служба за защита на потребителите и отхвърля искането на г‑н S. По-специално съгласно това съдебно решение поведението на UPC не съставлява продължаващо поведение. Изолирана грешка в управлението, която има административен характер и е допусната по отношение на един-единствен клиент, не може да се счита за практика.

14.

Тъй като има съмнения относно правилното тълкуване на Директивата за НТП, Kúria, сезиран с касационна жалба, решава да спре производството и да отправи следните преюдициални въпроси:

15.

В настоящото производство писмени становища представят UPC, унгарското правителство и Комисията, като всички тези страни излагат устно становищата си в съдебното заседание от 11 септември 2014 г.

16.

Настоящият случай е тясно свързан с решението на Съда по дело CHS Tour Services ( 3 ) . Това решение дава отговор на първия от двата въпроса на запитващата юрисдикция в настоящия случай. По-специално Съдът постановява, че Директивата за НТП трябва да се тълкува в смисъл, че когато дадена търговска практика отговаря на всички критерии по член 6, параграф 1 от тази директива, за да бъде квалифицирана като заблуждаваща практика по отношение на потребителя, не следва да се проверява дали такава практика противоречи и на изискванията за дължима професионална грижа по член 5, параграф 2, буква a) от Директивата за НТП, за да може правомерно да бъде считана за нелоялна и следователно да бъде забранена на основание член 5, параграф 1 от споменатата директива ( 4 ).

17.

В настоящия анализ следователно ще се съсредоточа върху втория въпрос (който от логическа гледна точка предшества първия), а именно дали съобщаването на невярна информация на един-единствен потребител може да се приеме за „търговска практика“ по смисъла на Директивата за НТП. Това е нов въпрос, който още не е бил разглеждан от Съда. Ето защо настоящият случай предлага възможност на Съда да уточни приложното поле на Директивата.

18.

Унгарското правителство и Комисията твърдят, че понятието „търговски практики“ по смисъла на Директивата за НТП включва и действие с неблагоприятни последици за отделния потребител, каквото е разглежданото в производството пред запитващата юрисдикция, а именно съобщаването на невярна информация на един-единствен потребител. Унгарското правителство в частност обосновава гледната си точка с необходимостта да се осигури високо равнище на защита на потребителите. Тази цел е изрично спомената в член 1 от Директивата за НТП и представлява една от основните цели на Директивата.

19.

Вярно е, че определението на понятието „търговски практики“ в член 2 от Директивата за НТП е удивително широко. Това понятие е дефинирано като „всяко действие, бездействие[,] поведение или [подход], търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан[и] с [рекламиране], продажба или доставка на стока [на] потребители“.

20.

Следователно широк кръг действия, които могат да се осъществят преди сключването на договора (например действията, които влияят върху решението на потребителя да придобие даден продукт), но и по време на следващите етапи на договорното правоотношение (например разглеждането на жалби и сервизното обслужване), могат да попаднат в приложното поле на Директивата. Доказателство за това е черният списък на нелоялни практики, който се съдържа в Приложение I към Директивата за НТП. В този смисъл изглежда нищо в Директивата за НТП не изключва поначало от приложното ѝ поле предоставянето на невярна информация по такива въпроси като периодите на плащане, условията за прекратяване на потребителския договор или друга информация относно изпълнението на договора. Несъмнено, колкото по-широко се тълкува приложното поле на Директивата, толкова по-голяма е вероятността да се постигне високо равнище на защита на потребителите, както изисква Директивата.

21.

При все това не мисля, че е възможно от гореизложеното да се направи извод, че в обхвата на Директивата за НТП се включва и поведение — макар и нелоялно или заблуждаващо — което е насочено само срещу един-единствен потребител. Причините за това са много.

22.

Както бе отбелязано по-горе, текстът на Директивата за НТП не изключва недвусмислено от приложното поле на Директивата изолирано действие, насочено срещу един-единствен потребител. Според мен обаче понятието „практика“ по съществото си ограничава видовете действия, които могат да бъдат обхванати от Директивата. Всъщност очевидното предварително условие, за да се прилага Директивата към поведението на търговеца в отношението търговци към потребители (т.нар. „B2C“, „business-to-consumer“) (като например поведението, посочено в черния списък в Приложение I), е въпросното поведение да съставлява „практика“.

23.

За да е такъв случаят, според мен трябва да са изпълнени едно от двете или и двете посочени условия: i) поведението да е насочено към неопределена група адресати; ii) поведението да се повтаря по отношение на повече от един потребител. В противен случай въпросното поведение много трудно може да се свърже с термина „практика“, използван във всички текстове на Директивата на различните езици ( 5 ).

24.

Що се отнася до първото условие (хипотеза, при която поведението се осъществява само веднъж), въпросното поведение трябва да е насочено към неопределена група потребители. Заключението, че укоримото поведение трябва да има определена степен на „значение за пазара“ ( 6 ), може да се изведе и от членове 5—8 от Директивата за НТП: всички тези разпоредби посочват търговски практики, засягащи икономическото поведение на „средния потребител“ или на „средния представител на група потребители“. Типичен пример за този вид практика, разбира се, е реклама във вестник или в списание или надпис в магазин, които обясняват на всички (действителни или потенциални) потребители политиката относно връщането на продукти. Тясно свързан, макар и различен пример може да се намери в решение CHS Tour Services. В него се разглежда невярна информация, съдържаща се в рекламна брошура. Макар съобщаването на невярната информация да се е осъществило само веднъж, то е било насочено към неопределена група от потенциални потребители и поради това е било прието за попадащо в приложното поле на Директивата за НТП ( 7 ).

25.

В друга хипотеза, когато въпросното поведение не е насочено към неопределена група потребители, а по-скоро към отделен потребител, както в настоящия случай, поведението трябва да бъде повторено от търговеца, за да е в съответствие с понятието „практика“, използвано от Директивата за НТП. С други думи, разглежданото поведение трябва да бъде повтарящо се и да се отнася до повече от един потребител. Фактът, че поведението трябва да бъде повторено по отношение на повече от един потребител, означава, че второто условие съвпада с първото до определена степен.

26.

В настоящото дело става въпрос за съобщаване на неправилна информация в изолиран случай на един-единствен потребител, а не на група потребители. Макар че в крайна сметка запитващата юрисдикция ще трябва да провери този въпрос, сякаш нищо не подсказва, че предоставянето на неправилна информация от служителите на UPC — което е станало по отношение на г‑н S — е повтарящо се явление. При липсата на какъвто и да е обективен белег в този смисъл ми е трудно да си представя как една отделна проява на нелоялно — или може би по-конкретно на заблуждаващо — поведение би могла да се определи като съставляваща „търговска практика“ по смисъла на Директивата за НТП.

27.

Овен значението на понятието „практика“, считам че е от особена важност и член 3, параграф 2 от Директивата за НТП. Тази разпоредба изрично посочва, че Директивата не изключва прилагането на облигационното право. Това отразява мотивите в съображение 9 от Директивата.

28.

При все това подходът, препоръчван от двете страни, представили становища в подкрепа на г‑н S в настоящото дело, означава, че Директивата за НТП би се прилагала (освен националното облигационно право) към всяко индивидуално договорно правоотношение. Това би имало значими последици в много аспекти. Включително това би заличило разграничението между частното и публичното право и в частност разграничението между съответно приложимите санкции.

29.

Целта на Директивата за НТП е да установи широкообхватен контролен механизъм върху поведението на търговците към потребителите, което може да повлияе на икономическото поведение на потребителите. За да гарантира ефективността на този контрол, Директивата изисква от държавите членки да създадат необходимата регулаторна рамка за борба с такива практики, включително посредством разпореждания и глоби ( 8 ).

30.

Все пак е важно да се има предвид, че съгласно член 13 от Директивата за НТП санкциите, които държавите членки следва да предвидят, за да накажат действията, които противоречат на Директивата, са дълбоко вкоренени в сферата на публичното право и са напълно различни от правните средства за защита в областта на облигационното право. Ако приложното поле на Директивата за НТП при все това бъде разширено, така че да обхваща изолирано поведение като разглежданото в настоящото производство, това на практика би имало за последица възможността да се наложи публичноправна санкция (под формата на глоба) на търговец за всяко едно нарушение на договорни задължения, при това в допълнение към възможните правни средства за защита в областта на облигационното право, с които разполага отделният потребител. С други думи, следвайки логиката на страните, които представят становища в тази връзка, всяка договорна „лоша практика“ автоматично би подлежала на публичноправна санкция.

31.

Според мен това явно надхвърля необходимото за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите ( 9 ). Всъщност не бива да се забравя, че публичноправните санкции имат за цел защитата на обществения интерес и в настоящия случай това би трябвало да бъдат колективните интереси на потребителите.

32.

За съжаление Директивата за НТП не ограничава изрично своето приложно поле до защитата на колективните интереси на потребителите. Все пак, както отбелязват някои коментатори, Директивата има за цел защитата на колективните интереси на потребителите, а не осигуряване на обезщетение в отделните случаи ( 10 ). Обезщетяването в отделните случаи се осигурява чрез правните средства за защита съгласно (националното) облигационно право. Предвид гореизложеното, разбира се, Директивата за НТП може да има ефект на „разпространение“ върху облигационните искове. Ако определен вид поведение се счита за противоречащо на Директивата за НТП, това може да бъде от значение в даден спор между търговец и отделен потребител (за преценка например на действителността на съответния договор съгласно релевантните разпоредби на облигационното право) ( 11 ).

33.

В този контекст си заслужава да се спомене и член 11 от Директивата за НТП. Той изисква от държавите членки да въведат достатъчни и резултатни средства за борба срещу нелоялни търговски практики с оглед постигане на съответствие с разпоредбите на Директивата в интерес на потребителите. Освен това член 11 предоставя на лица или организации, които съгласно националното законодателство имат правен интерес от борбата с нелоялни търговски практики, възможността да подадат жалба по съдебен или административен ред, за да оспорят нелоялни търговски практики ( 12 ).

34.

Ако законодателят бе имал намерение да въведе допълнителни (публичноправни) санкции за всяка отделна проява на договорна „лоша практика“, включването на тази разпоредба в Директивата за НТП би изглеждало контраинтуитивно. Ако наличието на нелоялна търговска практика трябваше да се определя на индивидуална основа, не би изглеждало необходимо да има специфични правила за колективния контрол на нелоялните търговски практики в Директивата. Тази гледна точка се подкрепя и от член 1, параграф 1 от Директива 2009/22/ЕО ( 13 ), който посочва Директивата за НТП като един от инструментите, приети за защита на колективните интереси на потребителите.

35.

Накрая искам да подчертая, че не може да се разглежда като желателно прилагането, под претекст за защита на потребителите, на Директивата за НТП към положения, за които тя очевидно не е била предназначена. Ето защо съм на мнение, че доколкото поведението на търговците към потребителите представлява изолирано събитие — като съобщаването на неправилна информация на един-единствен потребител — то не може да се счита за „търговска практика“ по смисъла на Директивата за НТП.

36.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на въпросите, отправени от Kúria, както следва:

„Съобщаването на невярна информация на един-единствен потребител, доколкото представлява изолирано събитие, не може да се счита за „търговска практика“ по смисъла на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета“.