1.

С настоящото преюдициално запитване Cour de cassation (Белгия) иска тълкуване на член 45 от Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) ( 2 ). Националната юрисдикция пита дали в случаите, когато дяловите единици на дадено ПКИПЦК са търгувани в държава членка, различна от тази, в която то се намира, член 45 от Директива 85/611 следва да се тълкува в смисъл, че понятието „плащания в полза на притежателите на дялови единици“ включва и издаването на удостоверения за дялови единици на притежателите на дялови единици (наричани по-нататък „удостоверения за дялови единици“) от представителя на ПКИПЦК в тази друга държава членка (наричан по-нататък „представителят“).

2.

За да отговори на този въпрос, Съдът трябва да разгледа два проблема. Първо, може ли притежателят на дялови единици в дялов тръст (наричан по-нататък „притежателят на дялови единици“), които са търгувани в държава членка, различна от тази, в която се намира дяловият тръст, да се позове на член 45 от Директива 85/611 по отношение на представителя, определен от дяловия тръст да предоставя „възможностите“, посочени в член 45 от Директива 85/61, в държавата членка, в която търгува дяловите единици, когато липсва договорно правоотношение във връзка с този фонд между представителя и притежателя на дялови единици? Второ, следва ли член 45 от Директива 85/611 да се тълкува в смисъл, че понятието „плащания в полза на притежателите на дялови единици“ включва и издаването от същия представител на удостоверения за дялови единици на притежателите им?

3.

Директива 85/611 урежда сравнително неизследвана от Съда област. Съществува съдебна практика, която е вземала под внимание Директивата, особено във връзка с данъка върху добавената стойност, но доколкото ми е известно, няма дело, по което Съдът да е тълкувал материалноправните ѝ разпоредби ( 3 ).

4.

Като една от първите мерки на Общността, свързани с пазарите на ценни книжа, Директива 85/611 има за цел да създаде рамка на Общността за предоставянето на услуги, свързани с ПКИПЦК, основаваща се на принципите на контрол на страната по произход и на взаимно признаване, без да се стреми към пълна хармонизация на националните разпоредби, приложими спрямо ПКИПЦК ( 4 ). Според един по-ранен коментар на Директива 85/611 тя „указва курса, който трябва да се следва за завършването на очаквания с нетърпение единен пазар на финансови услуги“ ( 5 ).

5.

Подходът на Директива 85/611 по отношение на трансграничното предоставяне на услуги от ПКИПЦК е обяснен в пето съображение от същата директива, което гласи: „като има предвид, че прилагането на такива общи правила представя достатъчна гаранция за това предприятията за колективно инвестиране, намиращи се в държавите членки, да могат при спазване на приложимите разпоредби за движението на капитали да търгуват своите дялови единици в други държави членки, без последните да са в състояние да подчиняват тези предприятия или техните дялови единици на каквито и да било разпоредби, различни от разпоредбите, които в съответната друга държава членка попадат извън приложното поле на настоящата директива; като има предвид, че независимо от това, че предприятие за колективно инвестиране, намиращо се в дадена държава членка, търгува своите дялови единици в друга държава членка, то трябва да вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че притежателите на дялови единици в другата държава членка ще могат лесно да упражняват своите финансови права там и да получават необходимата информация“ (курсивът е мой).

6.

Директива 85/611 е приложима спрямо взаимни инвестиционни фондове под управлението на дружества за управление, дялови тръстове (които по смисъла на Директива 85/611 се включват във взаимните фондове) и инвестиционни дружества (член 1, параграф 3) ( 6 ). От особено значение е фактът, че ПКИПЦК се определят едновременно чрез тяхната цел, която се състои в колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа и/или в други ликвидни финансови активи от капитал, привлечен чрез публично предлагане, съгласно принципа за разпределянето на риска, и чрез техния основен оперативен принцип, който се основава на задължението на ПКИПЦК по искане на притежателите на дялови единици да изкупят обратно или да откупят дяловите единици от активите на съответните ПКИПЦК (член 1, параграф 2).

7.

Особено важни за разглежданото дело са две от разпоредбите на Директива 85/611. Съгласно член 44 ПКИПЦК, което търгува дяловите си единици в друга държава членка, е длъжно да спазва законовите, подзаконовите и административните разпоредби, действащи в тази държава, които не попадат в областта, уредена с настоящата директива (параграф 1). При все това всяко ПКИПЦК може да рекламира дяловите си единици в държавата членка, в която ги търгува. Предприятието е длъжно да спазва разпоредбите, регламентиращи рекламната дейност в тази държава (параграф 2).

8.

Член 45 от Директива 85/611, който е основната разпоредба за това преюдициално запитване, предвижда, че в „случая, посочен в член 44, ПКИПЦК е длъжно също, inter alia, в съответствие с действащите законови, подзаконови и административни разпоредби в държавата членка, в която търгува дяловите си единици, да вземе необходимите мерки за осигуряване в тази държава членка на възможности за извършване на плащания в полза на притежателите на дялови единици, обратно изкупуване или откупуване на дялови единици и предоставяне на информацията, която ПКИПЦК са длъжни да предоставят“.

9.

Съгласно акта за преюдициално запитване член 130 от белгийския Закон от 20 юли 2004 г. относно някои форми на колективно управление на инвестиционни портфейли (по-рано Законът от 4 декември 1990 г. относно финансовите операции и финансовите пазари, член 138) ( 7 ) предвижда, че предприятието за инвестиране трябва да посочи орган, който да осигури дистрибуцията на дялови единици на притежателите на дялови единици, продажбата или обратното изкупуване на дяловите единици, както и предоставянето на информацията, която предприятието за колективно инвестиране е длъжно да предостави. В преюдициалното запитване се посочва също, че тези законови разпоредби транспонират разпоредбите на Директива 85/611.

10.

През януари 1996 г. г‑н P. Gruslin, който е с местоживеене в Малайзия, а пребивава в Белгия, и който е жалбоподател в главното производство, инвестира в инвестиционен фонд по люксембургското право, наречен фонд Citiportfolios. Фонд Citiportfolios се управлява от дружеството Citiportfolios и негова банка депозитар е Citibank Luxembourg. Дружеството и банката са учредени по люксембургското право.

11.

Проспектът на фонд Citiportfolios се разпространява в Белгия от Citibank Belgium, понастоящем Beobank SA/NV (наричана по-нататък „Beobank“), която е ответник в главното производство. Citibank Belgium е определена от Citiportfolios, съгласно член 138, втора алинея от белгийския Закон от 4 декември 1990 г. относно финансовите операции и финансовите пазари, да предоставя посочените в член 45 от Директива 85/611 услуги. Според писменото му становище г‑н Gruslin получава проспекта чрез услугата Citigold на Citibank Belgium във Ватерло.

12.

За да направи инвестицията обаче, г‑н Gruslin записва дялови единици директно в Люксембург, в Citibank Luxembourg. Citibank Belgium не участва в това записване като адрес за записване, не сключва договор или друга правна договореност с жалбоподателя и не получава комисиона в такова качество. Въпреки това тя извършва банков превод към Citiportfolios за заплащане на записването на дялови единици.

13.

На 9 септември 1996 г. Citibank Luxembourg закрива всички сметки и прекратява деловите си отношения с г‑н Gruslin, считано от 17 септември 1996 г., като го приканва да изтегли всички парични средства и ценни книжа, които се намират по неговите сметки. Citibank Luxembourg уведомява г‑н Gruslin, че ако не ѝ даде инструкции относно действията, които да предприеме за ликвидиране на дяловите единици във фонд Citiportfolios, те ще бъдат вписани на негово име във водения от издателя регистър на дяловите единици. Тъй като не получава инструкции от жалбоподателя, на 14 октомври 1996 г. Citibank Luxembourg вписва дяловите единици в регистъра.

14.

През декември 1996 г. г‑н Gruslin иска от Citibank Belgium да му бъдат издадени всички удостоверения за дялови единици на приносител ( 8 ), удостоверяващи собствеността на дяловите единици, закупени във фонд Citiportfolios. Citibank Belgium отговаря, че тъй като дяловите единици са били закупени от Citibank Luxembourg, не разполага с регистър за тях, и му препоръчва да отправи въпроса директно към Citibank Luxembourg. В съдебното заседание Citibank Belgium твърди, че все пак е препратила искането на г‑н Gruslin до Citibank Luxembourg.

15.

Тъй като Citibank Belgium не предоставя исканите удостоверения, г‑н Gruslin предявява различни съдебни искове пред белгийските съдилища, за да получи, по-специално, решение, което да задължава Citibank Belgium да му издаде удостоверенията за дялови единици, посочени в проспекта на фонд Citiportfolios. В подкрепа на своето искане г‑н Gruslin се позовава на Директива 85/611.

16.

На 11 януари 2011 г. Cour d’appel de Bruxelles отхвърля иска, тъй като не установява нито договорни отношения между г‑н Gruslin и Citibank Belgium, нито нарушение на извъндоговорно задължение от страна на Citibank Belgium по отношение на разпространяването на проспекти за фонд Citiportfolios. Г‑н Gruslin обжалва това съдебно решение пред белгийския Cour de cassation.

17.

Cour de cassation решава да спре производството и да постави на Съда на Европейския съюз следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 45 от Директива [85/611] да се тълкува в смисъл, че понятието „плащания в полза на притежателите на дялови единици“ включва и издаването на удостоверения за поименни дялови единици на притежателите на дялови единици?“.

18.

Писмени становища представят г‑н Gruslin, Beobank, правителството на Кралство Белгия и правителството на Чешката република, както и Комисията. Представителят на г‑н Gruslin, представителят на Beobank и представителят на Комисията участват в съдебното заседание на 27 ноември 2013 г.

19.

В писменото си становище Комисията изразява съмнения относно допустимостта на отправения от националната юрисдикция преюдициален въпрос. Основанията за това са, че жалбоподателят придобива дяловите единици във фонда директно в държавата членка, където се намира ПКИПЦК, в настоящия случай Люксембург. Комисията изразява загриженост за това, че е възможно приложимостта на член 45 от Директива 85/611 да зависи от придобиването на дяловите единици от притежателя на дялови единици чрез представителя на ПКИПЦК в държавата членка, в която са търгувани дяловите единици. Комисията поставя въпроса дали при липса на такава връзка преюдициалният въпрос е допустим.

20.

В съдебното заседание обаче Комисията застава на различна позиция. Тя твърди, че не е необходимо между притежателя на дялови единици и представителя да е съществувало правоотношение преди възникването на задълженията, посочени в член 45 от Директива 85/611.

21.

Следва да се напомни, че в производството по член 267 ДФЕС само националният съд, който е сезиран със спора, може да прецени както необходимостта от преюдициално заключение, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, когато отправените въпроси засягат тълкуването на правото на ЕС ( 9 ). Затова въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване, само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси ( 10 ).

22.

В настоящия случай отправеният преюдициален въпрос, свързан с тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, а именно член 45 от Директива 85/611, не е без връзка с фактите или действителната цел на главното производство. Всъщност член 45 от Директива 85/611 представлява част от раздел VIII от Директивата, който е озаглавен „Особени разпоредби за ПКИПЦК, които търгуват дяловите си единици в държави членки, различни от тези, в които се намират“. Фонд Citiportfolios се намира в Люксембург, а дяловите му единици се търгуват в Белгия чрез разпространяване на неговия проспект и брошури от Citibank Belgium. Следователно релевантността на Директива 85/611 спрямо разглежданото дело не може да се отхвърли.

23.

Предвид гореизложеното считам, че преюдициалният въпрос е допустим.

24.

За да се даде отговор на преюдициалния въпрос, трябва да се изясни приложното поле на член 45 от Директива 85/611, във връзка с пето съображение от същата директива. Преди да разгледам този проблем, ще се спра на един основен момент, който е от главно значение за отговора на въпроса, а именно дали Директива 85/611 урежда способите, чрез които притежателите на дялови единици удостоверяват правото си на собственост върху дялови единици във фонд пред ПКИПЦК, неговият представител в държавата членка, в която дяловите единици се търгуват, и пред трети лица.

25.

Разбира се, способите за вписване и доказване на правото на собственост върху дялови единици е от особена важност в отношенията на притежателите на дялови единици с тяхното управляващо дружество, каквото е в случая люксембургското управляващо дружество Citiportfolios, и с тяхната банка депозитар, каквато е в случая Citibank Luxembourg. При липса на доказателство за собствеността правата на собственост не могат да бъдат упражнявани. Също така въпросът за удостоверяването на правото на собственост върху дялови единици възниква във връзка с представителите на фонда и във връзка с отношенията с трети лица при сключване на сделки, когато дяловите единици са търгувани в държави членки, различни от тази, в която се намира фондът.

26.

Предвид тази страна на въпроса е достатъчно да се отбележи, че Директива 85/611 се основава на принципа, че притежателите на дялови единици реализират икономическата стойност на своята инвестиция чрез искане за обратно изкупуване или откупуване на техните дялови единици от ПКИПЦК. Следователно способът за установяване на правото на собственост върху дяловите единици с цел сключване на сделки не е от съществено значение, независимо че Директива 85/611 по никакъв начин не забранява емитирането на дялови единици и/или предоставянето за тях на удостоверения като прехвърлими инструменти, които могат да бъдат продавани на трети лица.

27.

В съдебното заседание представителят на Beobank отбелязва, че удостоверяването на качеството на притежател на дялови единици може да стане по различни начини. То може да зависи от вписването на притежателя на дялови единици в регистъра на притежателите на дялови единици на фонда, или собствеността може да бъде доказана чрез притежаването на прехвърлими удостоверения на приносител, чието представяне позволява упражняване на правата. Искам да отбележа обаче, че доказването на собственост върху дялови единици в дялови тръстове чрез представяне на удостоверения на приносител се случва все по-рядко. Собствеността върху дялови единици в дялови тръстове може също да бъде доказана с поименни удостоверения, чието прехвърляне няма действие по отношение на управляващото дружество, или дяловите единици могат да бъдат безналични, което означава, че доставчиците на финансови услуги водят сметки, в които се записват дяловите единици.

28.

Очевидно това не представлява проблем, когато притежателят на дялови единици ги е придобил от фонд, намиращ се в държава членка, различна от тази, в която те са търгувани, чрез представителя в тази държава членка, съгласно член 45 от Директива 85/611 ( 11 ). Проблем обаче може да възникне, когато притежателят на дялови единици не ги е записал чрез представителя, а директно от управляващото дружество в държавата членка, където се намира фондът. Това е същността на проблема в разглеждания случай, тъй като г‑н Gruslin придобива дяловите единици от Citibank Luxembourg, а не от Citibank Belgium.

29.

Според мен способът за доказване на собственост в дялов тръст зависи както от правилника на дяловия тръст за фонда, който съгласно член 4, параграф 2 от Директива 85/611 трябва да бъде одобрен от компетентните органи на държавата членка, в която се намира, така и от релевантното национално право, което в настоящия случай е люксембургското право. Уредбата на този въпрос не е хармонизирана от правото на ЕС.

30.

Действително от списък А, точка 1.10 от приложението към Директива 85/611 следва, че правилникът на фонда и националното законодателство трябва да уреждат този въпрос. В противен случай притежателите на дялови единици не биха разполагали с практически способ за упражняване на правата си съгласно Директива 85/611. Според мен обаче няма основание тази или която и да е друга част от Директивата да се тълкува в смисъл, че установява задължителни изисквания за способите на установяване или вписване на правото на собственост в дялови тръстове в държавите членки ( 12 ).

31.

В това отношение не съм съгласен с Комисията, доколкото в съдебното заседание нейният представител поддържа, че Директива 85/611 задължава държавите членки да изискват издаването на удостоверения за дялови единици на притежателите на дялови единици, за да могат те да се легитимират пред представителите на управляващите дружества в държавата членка на търгуване, с които не са имали предишни правоотношения. Според Комисията това е необходимо от гледна точка на свободното движение на капитали.

32.

По мое мнение изразът „оригинерни ценни книжа или сертификати, удостоверяващи правото на собственост; запис в регистър или сметка“ в списък А, точка 1.10 от приложението към Директива 85/611 разграничава четири различни способа за доказване на правото на собственост върху дялови единици. Първите два, а именно удостоверения за дялови единици на приносител или поименни удостоверения, са релевантни за системи, при които се използват (все още) налични ценни книжа, докато последните два способа, а именно запис в регистър на притежателите на дялови единици или в сметка за ценни книжа, са релевантни за безналична система.

33.

Не може да се приеме, че през 1985 г. законодателят на Общността би си поставил за цел да направи задължително използването на удостоверения за дялови единици на материален носител, след като по това време държавите членки вече се стремят към изцяло безналични системи за боравене с ценни книжа ( 13 ). Следва да се припомни, че законодателството, на което се основава френската система Sicovam, е прието през 1980 г. ( 14 ) Освен това през 80-те години много национални системи за обработка и клиринг на ценни книжа разчитат на така наречените централни депозитари на ценни книжа (често наричани „ЦДЦК“), които гарантират наличните ценни книжа. Обикновено те не се местят физически за извършването на сделките, а правото на собственост върху тях се основава на запис в сметки за ценни книжа, водени от финансови институции. Изглежда такъв е случаят с удостоверенията на приносител на г‑н Gruslin, които представляват неговите дялови единици преди преобразуването им в поименни дялови единици.

34.

Освен това не приемам доводите на Комисията, че принципът на свободно движение на капитали означава, че притежателите на дялови единици следва да бъдат снабдени с удостоверения за дялови единици, чрез които да могат да се легитимират като собственици на съответните дялови единици пред доставчиците на финансови услуги в държави членки, различни от държавата, в която се намира фондът. В действителност свободното движение на капитали понастоящем е по-възможно от всякога, като се подпомага от съвременните дигитализирани методи за търгуване, клиринг и вписване на собствеността върху ценни книжа, без да е необходимо да се отделят средства за остарели, ненадеждни и скъпи методи, основаващи се на удостоверения на материален носител.

35.

Към гореизложеното бих добавил технологичния напредък, постигнат чрез интернет. Благодарение на интернет не само трансграничният достъп до финансова информация е по-лесен от всякога, но са улеснени и трансграничните плащания и инвестиционни сделки. Международните парични преводи сега могат да се извършват бързо и лесно, на ниска цена, чрез интернет. Твърденията на Комисията относно потребността от удостоверения (на материален носител) за дялови единици противоречат на тези съвременни подобрения. Всъщност е точно обратното — в днешно време услугите на местните представители на ПКИПЦК са по-маловажни за инвеститорите, отколкото през 80-те години.

36.

Следователно държавите членки и отделните ПКИПЦК са компетентни да решат дали правото на собственост върху дялови единици да се доказва с удостоверения за дялови единици на приносител, с поименни удостоверения за дялови единици, със запис в регистър на притежателите на дялови единици или със запис в сметка за ценни книжа.

37.

Представителят на ПКИПЦК в държавата членка, в която се търгуват дяловите единици, е правно задължен, а по мое мнение оправомощен, да гарантира, че всяко лице, с което влиза в правоотношения, е действително притежател на дялови единици. Казано по друг начин, при липса на релевантно и свързано с дяловия тръст договорно отношение между притежателя на дялови единици и представителя притежателят на дялови единици следва да се легитимира пред представителя чрез способите, установените за тази цел в правилника на фонда и приложимото национално право. Едва ли управляващото дружество би упълномощило своя местен представител да извършва плащания, да откупува или да изкупува обратно дялови единици от притежател на дялови единици без такова доказателство или пък да удовлетворява молба от притежател на дялови единици управляващото дружество да упълномощи местния представител да извършва плащания в негова полза ( 15 ).

38.

Приложимостта на членове 44 и 45 от Директива 85/611 зависи от това дали дяловите единици на фонда са търгувани в държава членка, различна от тази, в която се намира дяловият тръст.

39.

Търгуване съгласно член 44, параграф 1 от Директива 85/611 според мен означава, че записването или закупуването на дялови единици в държавата членка, в която те се търгуват, е възможно, без да е необходимо инвеститорите да предприемат мерки извън територията на държавата членка. Когато търгуването е успешно и доведе до записване, управляващото дружество трябва да има местен представител, който извършва от негово име и за негова сметка дейностите по член 45 от Директива 85/611 и към който притежателят на дялови единици може да се обърне. В разглеждания случай е спорно съществуването на такова взаимоотношение между Citiportfolios (Люксембург) и Citibank Belgium.

40.

За правилното разбиране на приложното поле на член 45 от Директива 85/611 е необходимо да се разгледа ролята на тази разпоредба в общата структура на Директивата, като се има предвид че Директивата има за цел да направи възможно свободното предоставяне на трансгранични услуги в този сектор.

41.

Тук би било от полза да се цитира отново коментарът на Директивата, който Комисията публикува през 1988 г. В него се твърди, че във „всички случаи държава членка, в която ПКИПЦК търгува своите дялови единици, не може [при никакви] обстоятелства да използва правилото [на член 45] като основание да го задължи да има юридически представител на нейна територия, тъй като това би довело до обуславянето на правото на ПКИПЦК да търгува своите дяловe в държава членка, различна от тази, в която се намира, от наличието там на място на стопанска дейност, което би било в противоречие с понятието за предоставяне на услуги съгласно Договора. Следователно, за да се избегнат всички неясноти, изискването в първоначалния текст на предложението на Комисията ПКИПЦК да има финансова услуга в държавата членка, където търгува своите дялови единици — макар и да е общоприето, че финансова услуга е просто административна услуга — не може, за разлика от юридическия представител, да се счита за равнозначна на място на стопанска дейност“ ( 16 ).

42.

Освен това областите на отговорност на приемащата държава членка (като например улесняване на извършването на плащания, откупване или обратно изкупуване на дялови единици на ПКИПЦК съгласно член 45 от Директива 85/611) са строго ограничени, за да се избегне създаването на пречки за свободното предоставяне на услуги между държавите членки. Ето защо според мен член 45 от Директива 85/611 не може да се тълкува разширително.

43.

Бих искал също да отбележа, че правото на информация на притежателите на дялови единици е подробно уредено в Директива 85/611. Тук имам предвид преди всичко раздел VI от Директива 85/611, който съдържа разпоредби относно проспекта, периодичните отчети и друга информация.

44.

Все пак, противно на твърденията на правителството на Белгия, издаването на удостоверения за дялови единици, дори и на поименни удостоверения, не може да се счита за изпълнение на задължението за предоставяне на информация съгласно Директива 85/611. Такъв акт може да бъде изискан или разрешен от правилата за фонда и националното законодателство с цел да се установи или докаже правото на собственост върху дяловите единици.

45.

Както изтъква Beobank в съдебното заседание, раздел VI от Директива 85/611 по-специално установява задължение за публикуване на проспект, годишен отчет и отчет за полугодието, както и задължение за публикуване на емисионната и продажната цена и цената на обратно изкупуване или откупуване на своите дяловe. Цялата тази информация отразява това, което според законодателя на Общността е необходимо, за да се позволи на един инвеститор да вземе добре обосновано решение за инвестиране или дори за оттегляне. От друга страна, раздел VI от Директива 85/611 няма нищо общо с доказването на собствеността на дялови единици.

46.

Според мен нито издаването, нито доставянето на удостоверения за дялови единици се включва в понятието „плащания в полза на притежателите на дялови единици“ съгласно член 45 от Директива 85/611. Плащане в случая означава изпълнение на парично задължение, като например изплащане на лихви или дивиденти от дяловите единици или, в случай на откупуване или обратно изкупуване на дялови единици, изплащане на дължимите на притежателя на дяловите единици суми.

47.

Както обяснява Beobank в съдебното заседание, представителят в държавата членка, където се търгуват дяловите единици, предоставя единствено финансова услуга и може да се определи като посредник, отговорен за плащанията, в смисъл че изплаща суми, дължими от фонда на местни притежатели на дялови единици. Представителите изчакват да получат плащане от фонда, преди да извършат плащания във връзка с дяловите единици. Освен това те съобщават информацията, която притежателите на дялови единици имат право да получат, предават исканията за откупуване или обратно изкупуване на депозитара на фонда и изплащат стойността на дяловите единици на притежателя на дялови единици едва след като те се получат от фонда.

48.

С други думи, член 45 от Директива 85/611 не предвижда самостоятелни правни задължения за представителите, на които е възложено изпълнението на функциите по член 45, поне не без съдействието от страна на фонда, и по-конкретно на управляващото дружество или на депозитара, в зависимост от случая. Всяко друго тълкуване би било в противоречие с принципа, че съществува трансгранична финансова услуга, предоставена от ПКИПЦК от държавата членка, в която то се намира, в държавата членка, в която се търгуват дяловите единици. Така местните представители не могат да бъдат задължени да извършват плащания в полза на притежатели на дялови единици, да изкупуват обратно или откупуват дялови единици или дори да предоставят информацията, която ПКИПЦК са длъжни да предоставят, ако фондът не го прави. Следователно неминуемо представител по член 45 не може да бъде задължен да издаде или достави удостоверения за дялови единици.

49.

В заключение, от израза „плащания в полза на притежателите на дялови единици“ в член 45 от Директива 85/611 не може да се направи извод за съществуването на задължение на местния представител на ПКИПЦК в държавата членка, в която дяловите единици се търгуват, да издава удостоверения за дялови единици на притежателите им.

50.

Предвид гореизложените съображения предлагам следния отговор на поставения от Cour de cassation (Белгия) преюдициален въпрос:

„Член 45 от Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) следва да се тълкува в смисъл, че понятието „плащания в полза на притежателите на дялови единици“ не включва и издаването на удостоверения за поименни дялови единици на притежателите на дялови единици“.