13.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 118/6

Решение на Съда (първи състав) от 12 февруари 2015 г. (преюдициално запитване от Satakunnan käräjäoikeus — Финландия) — Sähköalojen ammattiliitto ry/Elektrobudowa Spolka Akcyjna

(Дело C-396/13) (1)

((Преюдициално запитване - Членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС - Директива 96/71/ЕО - Членове 3, 5 и 6 - Работници на дружество със седалище в държавата членка A, които са командировани за извършването на строителни работи в държавата членка Б - Минимална заплата, предвидена от колективните трудови договори в държавата членка Б - Процесуална легитимация на синдикална организация със седалище в държавата членка Б - Правна уредба на държавата членка A, забраняваща прехвърлянето на трети лица на вземанията за трудови възнаграждения))

(2015/C 118/08)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Satakunnan käräjäoikeus

Страни в главното производство

Ищец: Sähköalojen ammattiliitto ry

Ответник: Elektrobudowa Spolka Akcyjna

Диспозитив

1)

При обстоятелства като разглежданите в главното производство Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, тълкувана в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не допуска забраната за прехвърляне на вземания по трудови правоотношения, установена в правната уредба на държавата членка по седалището на предприятието, което командирова работници на територията на друга държава членка, да е пречка за предявяването на иск от синдикална организация като Sähköalojen ammattiliitto пред юрисдикция на втората държава членка, в която се извършва работата, за събиране в полза на командированите работници на вземанията им за трудови възнаграждения, които се обхващат от понятието за минимална заплата по смисъла на Директива 96/71 и са прехвърлени на синдикалната организация при спазване на действащото право на последната държава членка.

2)

Член 3, параграфи 1 и 7 от Директива 96/71 следва да се тълкува в светлината на членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС в смисъл, че:

—

допуска изчисляване на минималното почасово възнаграждение и/или минималното възнаграждение според изработеното, основано на предвиденото в релевантните колективни трудови договори в приемащата държава членка категоризиране на работниците с оглед на определянето на възнаграждението им, при условие че изчисляването и категоризирането се извършват при спазване на задължителни и прозрачни правила, което следва да се провери от националния съд,

—

дневни като разглежданите в главното производство трябва да се считат за част от минималната заплата при същите условия, при които те се включват в минималната заплата, изплащана на местните работници при командироването им в рамките на съответната държава членка,

—

обезщетението за пътуване, което се изплаща на работниците, при условие че ежедневно отделят повече от час за път до и от мястото си на работа, трябва да се счита за част от минималната заплата на командированите работници, стига посоченото условие да е изпълнено, което следва да се провери от запитващата юрисдикция,

—

поемането на квартирните разходи на тези работници не трябва да се счита за компонент на минималната им заплата,

—

добавка под формата на ваучери за храна, предоставяни на посочените работници, не трябва да се счита за част от минималната им заплата, и

—

заплащането, което трябва да получат командированите работници за минималните платени почивни дни, е част от минималната заплата, на която те имат право през референтния период.

(1)  ОВ C 260, 7.9.2013 г.