13.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/3


Решение на Съда (първи състав) от 20 април 2016 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Profit Investment SIM SpA, в ликвидация/Stefano Ossi и др.

(Дело C-366/13) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Понятие за противоречащи си съдебни решения - Искове, които нямат един и същ предмет и са насочени срещу множество ответници с местоживеене в различни държави членки - Условия за пророгация на компетентност - Клауза, с която се възлага компетентност - Понятие за дела, свързани с договор - Проверка за липса на валидно договорно отношение))

(2016/C 211/03)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Profit Investment SIM SpA, в ликвидация

Ответници: Stefano Ossi, Commerzbank Brand Dresdner Bank AG, Andrea Mirone, Eugenio Magli, Francesco Redi, Profit Holding SpA, в ликвидация, Redi & Partners Ltd, Enrico Fiore, E3 SA

Диспозитив

1)

Член 23 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че:

включване на клауза, с която се възлага компетентност, в проспект за емисия облигации отговаря на изискването за писмена форма по член 23, параграф 1, буква а) от Регламент № 44/2001 само ако договорът, който страните са подписали при емитирането на ценните книжа на първичния пазар, отбелязва приемането на клаузата или изрично препраща към проспекта,

клауза, с която се възлага компетентност, съдържаща се в проспект за емисия облигации, изготвен от емитента им, може да се противопостави на трето лице, което е придобило ценните книжа от финансов посредник, ако се установи, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така, най-напред, че клаузата е валидна в отношенията между емитента и финансовия посредник, по-нататък, че като записва ценните книжа на вторичния пазар, третото лице встъпва по силата на приложимото национално право във всички свързани с тях права и задължения на финансовия посредник, и накрая, че третото лице е имало възможност да се запознае със съдържащия споменатата клауза проспект, и,

включването на клауза, с която се възлага компетентност, в проспект за емисия облигации може да се счита за форма, която е съобразена с обичая в международната търговия по смисъла на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 и която позволява да се приеме, че лицето, на което споменатата клауза се противопоставя, се е съгласило с нея, ако по-специално се установи, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така, от една страна, че операторите в съответния отрасъл обичайно и редовно следват такова поведение при сключването на договори от този вид, и от друга страна, или че между самите страни или между тях и извършващи дейност в същия отрасъл трети страни е имало по-ранни търговски отношения, или че разглежданото поведение в отрасъла е достатъчно познато, за да може да се приеме за утвърдена практика.

2)

Член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че искове за обявяване на нищожност на договор и за връщане на недължимо платени въз основа на този договор суми са „дела, свързани с договор“ по смисъла на същата разпоредба.

3)

Член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, когато два иска са предявени срещу множество ответници, имат различен предмет и основание и помежду им не съществува отношение на евентуалност или несъвместимост, не е достатъчно евентуалното уважаване на единия от тях потенциално да може да се отрази върху обхвата на правото, в защита на което е предявен другият иск, за да е налице риск от противоречащи си съдебни решения по смисъла на същата разпоредба.


(1)  ОВ C 260, 7.9.2013 г.