Решение на Съда (втори състав) от 3 юли 2014 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Stanislav Gross/Hauptzollamt Braunschweig

(Дело C-165/13) (1)

((Данъчни въпроси - Директива 92/12/ЕИО - Членове 7 — 9 - Общ режим на продуктите, подлежащи на облагане с акциз - Освободени за потребление в дадена държава членка продукти, държани с търговска цел в друга държава членка - Изискуемост на акциза от държателя на тези продукти, който ги е придобил в държавата членка по местоназначението им - Придобиване след края на действието по въвеждане))

2014/C 292/09

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Stanislav Gross

Ответник: Hauptzollamt Braunschweig

Диспозитив

Член 9, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, изменена с Директива 92/108/ЕИО на Съвета от 14 декември 1992 г., във връзка с член 7 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че разпоредбата позволява на държава членка да посочи като длъжник на акциза лицето, което държи с търговска цел на данъчната територия на тази държава подлежащи на облагане с акциз стоки, освободени за потребление в друга държава членка, при обстоятелства като тези в главното производство, при положение че това лице дори не е било първият държател на тези стоки в държавата членка по местоназначението им.

(1)  ОВ C 207, 20.7.2013 г.