17.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 409/10

Решение на Съда (пети състав) от 11 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — А/В и др.

(Дело C-112/13) (1)

((Член 267 ДФЕС - Национална конституция - Производство за задължителен инцидентен контрол за конституционосъобразност - Проверка за съответствието на национален закон както с правото на Съюза, така и с националната конституция - Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Липса на местоживеене или на известно местопребиваване на ответника на територията на някоя държава членка - Пророгация на компетентност при явяване на ответника - Особен представител на отсъстващия ответник))

2014/C 409/14

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Ответници: B, C, D, E, F, G, H

Диспозитив

1)

Правото на Съюза, и по-специално член 267 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, съгласно която произнасящи се като въззивна или последна инстанция общи съдилища са длъжни, когато считат, че даден национален закон противоречи на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да сезират по време на производството Конституционния съд с цел отмяна на закона в неговата цялост, вместо само да се задоволят с това да не прилагат закона в конкретния случай, когато приоритетът на това производство може да попречи — както преди отправянето на такова искане за отмяна до националната юрисдикция, която упражнява контрол за конституционност на законите, така и евентуално след решението на тази юрисдикция по посоченото искане — тези общи съдилища да упражнят правото, съответно да изпълнят задължението си да сезират Съда с преюдициални въпроси. От друга страна, правото на Съюза, и по-специално член 267 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, когато посочените общи съдилища имат възможност

—

да сезират Съда с всеки преюдициален въпрос, който счетат за необходим, и във всеки момент от производството, който според тях е подходящ, включително след приключването на производство за инцидентен общ контрол на законите,

—

да приемат необходимите мерки, за да обезпечат временната съдебна защита на гарантираните от правния ред на Съюза права, и

—

след приключването на производството за посочения инцидентен контрол да оставят без приложение разглежданата национална законова разпоредба, ако считат, че тя противоречи на правото на Съюза.

Запитващата юрисдикция трябва да провери дали разглежданата по главното производство национална правна уредба може да се тълкува съобразно тези изисквания на правото на Съюза.

2)

Член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че когато съгласно националната правна уредба по отношение на ответник, на когото не е връчена искова молба или жалба за образуване на производство поради липса на известно местопребиваване, национален съд назначи особен представител на отсъстващия ответник, явяването на особения представител на отсъстващия ответник не е равностойно на явяването пред съд на ответника по смисъла на член 24 от посочения регламент, с който се установява международната компетентност на този съд.

(1)  ОВ C 226, 3.8.2013 г.